Р Е Ш Е Н И Е
№ 1020 10.08.2022 г. гр. Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на четиринадесети
юли, две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
2.
НЕЛИ СТОЯНОВА
секретар: В. С.
прокурор: Дарин Христов
Като
разгледа докладваното от съдия Хр. Христов
КАН дело № 1110 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба от „РЕДНЕК“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Хан Крум“ №
37, чрез управителя Н.И.Т., против Решение № 481/11.05.2022 г., постановено по НАХД
№ 1005/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 2464-F617379/01.09.2021 г., издадено от
заместник-директора на ТД на НАП – Бургас, с което за нарушение по чл. 5, ал.
4, т. 1 от КСО, вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-13/2019 г.
на МФ, на „РЕДНЕК“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00
лева.
Касаторът счита решението за
неправилно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди,
че районният съд не обсъдил в цялост изложените в жалбата срещу НП мотиви.
Навеждат се подробни аргументи, че са налице основания за прилагане
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебното решение изцяло и
потвърденото наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът,
редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касацията – заместник-директорът на ТД на НАП –
Бургас, не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Прокуратурата на
РБ поддържа становище за неоснователност на оспорването, счита че решението е
правилно и законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция, след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и
чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано
лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на
чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил
Наказателно постановление № 2464-F617379/01.09.2021 г., издадено от
заместник-директора на ТД на НАП – Бургас, с което за нарушение по чл. 5, ал.
4, т. 1 от КСО, вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-13/2019 г.
на МФ, на „РЕДНЕК“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00
лева.
За да постанови решението си съдът е приел, че при
съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила от страна на
административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя. След анализ
на доказателствата съдът е приел, че дадената правна квалификация кореспондира
на установените факти. Извел е довод, че в случая не е приложим института на
„маловажния случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Мотивиран от гореизложеното
районният съд е потвърдил НП.
За да прецени правилното приложение на материалния
закон, на основание чл. 220 от АПК съдът прие за установени фактите по случая
такива, каквито се установяват от представените пред първоинстанционния съд
доказателства.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК
по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените
в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Обжалваното съдебно решение е допустимо, правилно и
законосъобразно, като същото не страда от пороци, представляващи касационни
основания за отмяната му. При постановяването му съдът е изследвал всички
обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на
санкцията. В хода на съдебното следствие са събрани доказателства, които заедно
с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и
обективно, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, настоящият
състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне.
Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа
обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи.
С наказателното постановление отговорността
на „РЕДНЕК“ ЕООД е ангажирана за това, че в качеството му на осигурител, не е
подало в срок до 25.04.2021 г. декларация образец 1 за месец март 2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО
осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите
периодично представят в Националната агенция за приходите данни за
осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено
осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително
пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на
работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по
Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко
лице, подлежащо на осигуряване. Според нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредба
Н-13/2019 г. на МФ, работодателите, осигурителите и техни клонове и поделения,
осигурителните каси, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица
подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за
приходите декларации по образец 1, 3 и 5 съгласно приложения № 1, 2 и 3, в
които се вписват ЕИК по БУЛСТАТ/ЕИК по Закона за търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ)
(клона/поделението), служебен номер, издаден от Националната агенция за
приходите за осигурители и самоосигуряващи се лица; самоосигуряващите се лица,
които са съдружници в търговски дружества или собственици на ЕООД, и
физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, вписват ЕИК по
БУЛСТАТ/ЕИК по ЗТРРЮЛНЦ или служебен номер на дружеството; единният граждански
номер, личен номер, личен номер на чужденец (служебен номер), имената по
документ за самоличност, дните в осигуряване, осигурителният доход; брутно
трудово възнаграждение, задължителните осигурителните вноски за осигурените
лица, включително самоосигуряващите се, вноските за фонд "Гарантирани
вземания на работниците и служителите", начисленият облагаем доход и
начисленият данък за доходи от трудови правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ и
други данни, свързани с осигуряване на лицата. Декларация образец № 1 се подава
в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за
приходите от работодателите, осигурителите, техните клонове и поделения и
самоосигуряващите се за всеки календарен месец до 25-то число на месеца,
следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се
обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа;
при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до
края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението – чл. 4, ал.
1, т. 1 от горепосочената наредба.
Неизпълнението на цитираните норми е скрепено със
санкция, която е регламентирана в чл. 355, ал. 1 от КСО - имуществена санкция
за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 лева до 5000 лева,
ако не подлежат на по-тежко наказание.
От събрания по делото доказателствен материал
безспорно се установява, че санкционираното лице не е изпълнило вмененото му
задължение като осигурител по чл. 5, ал. 4 от КСО да представи пред ТД на НАП –
Бургас необходимите данни, подавайки декларация образец 1 в законоустановения
срок. Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя, който е подал декларацията
едва на 11.05.2021 г.
Неоснователни са възраженията на касатора за допуснати
съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство,
изразяващи се в непосочване на конкретна дата на извършване на нарушението.
Според настоящият състав, при деяния, осъществени посредством бездействие,
какъвто е и настоящия случай, няма начин да се посочи „точна дата“ на извършването им, т. к. те
траят през определен период от време – от датата, на която е налице забава за осъществяването
на дължимото поведение, до датата на отстраняването ѝ. В случая и двата
релевантни момента са посочени по отношение на процесното нарушение, като е
посочено до коя дата е следвало да се подаде въпросната декларация, което
означава, че от следващата дата е налице противоправно бездействие, както и
датата, на която то е било отстранено посредством подаването на декларацията.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е
приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Нарушението по нищо не
се отличава от подобни такива и не сочи белези на маловажност. Същото е
осъществено чрез бездействие и се изразява в неподаване в срок на декларация
образец 1 за м. март 2021 г. Декларацията е следвало да бъде подадена най-късно
до 25.04.2021 г., а фактически е била подадена на 11.05.2021 г. Деянието няма съставомерни
вредни последици, затова и такива не са изследвани нито от
административнонаказващия орган, нито от районния съд.
Съдът счита, че в процесния случай не са налице
обстоятелства, които да бъдат преценени като смекчаващи и да доведат до извода,
който се твърди от касатора, а именно, че се касае за маловажно деяние.
Аргументите на касатора, ако се възприемат за основателни, биха довели до
заключение, че всяко такова деяние, което не води до щети за фиска е маловажно,
а това е в противоречие с целта на закона, вложена от законодателя при
инкриминиране на тези деяния като административни нарушения. С оглед характера на охраняваните
обществени отношения и свързания с тях осигурителен режим, наложително е
стриктно спазване на правилата, регламентиращи тези отношения, както и на
вмененото с тях законоустановено поведение.
Неоснователни са възраженията на касатора във връзка с
необсъждане на подаденото от същия възражение срещу АУАН, доколкото
административнонаказващият орган /АНО/ няма задължение да обсъжда изложените от
нарушителя възражения в крайния акт. Това не е задължителен реквизит за НП,
видно от разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН преди
да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на
неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства. Разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица
от същото ведомство. Анализът на посочените разпоредби сочи, че АНО няма
задължение да обсъди изрично направените възражения. Ако установи причини за
прекратяване на производството, визирани в чл. 54, ал. 1 от ЗАНН, респ. наличие
на предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, то АНО следва да издаде
мотивирана резолюция в такава насока. Но при положение, че счита, че не са
налице основания за приложението им е достатъчно просто да издаде НП.
Неоснователни са и възраженията на касатора за
нарушение на чл. 18 от ЗАНН. Данните по чл. 5 ал. 4 т. 1 от КСО, във връзка с
чл. 2 ал. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се
лица, следва да се подават с декларация образец № 1 за всяко осигурявано при
осигурителя лице поотделно, т.е. броят на подадените за съответния период
декларации образец № 1 следва да съответства на броя осигурявани лица.
Преценявайки фактите, РС – Бургас е анализирал
правилно фактическата обстановка и е достигнал до верните юридически изводи,
поради което неговото решение е правилно и законосъобразно.
С оглед изложеното, не се установиха наведените
касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да
бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН, БАС, касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 481/11.05.2022 г., постановено по НАХД №
1005/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.