Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 193 / 4.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

К А Р НО Б А Т С К И Я Т      Р А Й О Н Е Н      С Ъ Д ,      ІІІ    състав

На осемнадесети септември  две хиляди и деветнадесета година.

В публично заседание в следния състав:

                                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР МАРИНОВ

 

Съдебни заседатели: 1..........................................

     2..........................................

 

Секретар ……………………ДАРИНА ЕНЕВА……..........................................

Прокурор................................................................................................................ Като разгледа докладваното от съдията  ……….МАРИНОВ……….……

Гражданско дело номер......1070......по описа за............2018.................година

          Производството по настоящото дело е образувано  по повод подадената искова молба от ищецът   Кредитреформ България ЕООД гр. София подадена чрез неговия пълномощник и процесуален представител юрк. Е.Е. с която  той е предявил срещу ответника  М.Д.Б. обективно съединени искове както следва : 1. Иск по чл. 79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 240 от ЗЗД с който моли съда  да постанови решение с което да осъди ответника М.Б. да му заплати  главница в размер на сумата от 300 лв. представляваща неизплатено задължение по договор за кредит № ********** сключен на дата 02.09.2015 г. между 4финанс ЕООД опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка Вивус с ответника М.Б.  и 2. Иск по чл. 86 ал.1 от ЗЗД с който  Кредитреформ България ЕООД гр. София  моли съда да постанови решение с  което да осъди същия ответник М.Б.  да му заплати обезщетение за забава в размер на мораторната лихва върху горепосочената главница от 300 лв.  дължима се за периода  от 28.09.2015 г. до 31.01.2018 г. в размер на сумата от 71, 45 лв. , ведно със законната лихва върху същата горепосочената главница , начиная от датата на предявяването на настоящия иск в Районен съд Карнобат  до окончателното й изплащане . Същият  горепосочен ищец моли съда да осъди  ответника да му заплати всички направени от него   съдебно деловодни разноски по настоящото дело , вкл. и адв.хонорар  на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.

          В съдебно заседание редовно призован не се явява законният или процесуален представител на ищцовото дружество , но същото чрез неговия пълномощник с нарочна молба поддържа така предявения иск  и се иска неговото  уважаване изцяло така както е предявен.

          Ответната страна М.Б.  е  редовно уведомена за предявените  срещу нея искове   , на която   съдът е указал последиците от  неспазването на сроковете за размяна на книжа  и от неявяването й в съдебно заседание , като същата чрез специално назначеният й особен представител   е  подала писмен отговор в определения й от съда законов преклузивен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК в който оспорва същия иск като същият твърди  , че искът  се явява   изцяло неоснователен и недоказан по основание и размер    и моли  съдът да го отхвърли като такъв по съображения посочени в отговора й на исковата молба .  

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

       Видно от приложените по делото доказателства , а именно : договор за кредит № ********** от 02.09.2015 г. , Общи условия към същия , разписка за извършено плащане № 2000000088722678 от дата 02.09.2015 г. , договор за прехвърляне  на вземания № BGF-2018-005 / 01.02.2018 г.сключен между 4Финанс  ЕООД гр. София и Кредитреформ България ЕООД гр. София  ведно с 3 бр. страници от приложение № 1 към него , писмо обективиращо потвърждение за прехвърляне на вземания представляващо приложение № 5 по горепосочения процесен договор за цесия , пълномощно представляващо приложение № 4  към същия процесен договор за прехвърляне на вземания ,  уведомление за прехвърляне на вземания  ведно  обратна разписка към него за доставяне , оригинал на разписка № 07000365649569 от 02.09.2015 г. за извършен паричен превод от Изи пей на ответника М.Б. сумата от 300 лв. по нареждане на Вивус , както и от заключението на вещото лице А. по назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза , което заключение като неоспорено от страните по делото , ведно с другите горепосочени писмени доказателства съдът приема като абсолютно такова ,е че на 02.09.2015 г. между ищеца 4Фифанс  ЕООД гр. София опериращ на пазара за финансови услуги  под търговската си марка Вивус и ответника М. Драгомирав Б. е сключен договор  за кредит № ********** по реда на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние  като по този договор ответникът  е заявил желание да му бъде отпусната  сума в размер на 300 лв., като страните са се съгласили кредитът  да бъде отпуснат  за период от 25 дни  с падежна дата – 27.09.2015 г. . Съгласно заявката на ответника  и условията на подписания между тях договор , ищцовото дружество е превела на Изи Пей горепосочената сума за плащането й на ответника , като на датата на сключването на договора – 02.09.2015 г.  сумата  е получена от ответника в съответния клон на Изи Пей за което той собственоръчно се е разписал на разписката за получаване на сумата. След като е настъпила изискуемостта на вземането  на дата 27.09.2015 г. ответника не е погасил дължимата се от него сума в размер на 300 лв. и е изпаднал в забава, като съгласно клаузите на договора и т. 13.3 от Общите условия към него  4Финанс ЕООД действащ като Вивус е започнал да му начислява  и съответната наказателна лихва  формирана чрез надбавяне  на наказателния лихвен процент  в общите условия- 10, 01 %  към договорния лихвен процент  който е 0 % върху тази неизплатена главница  за периода на просрочието. След това на 01.02.2018 г.  между 4Финанс ЕООД гр. София в качеството му на цедент и ищцовото дружество  Кредитреформ България ЕООД гр. София в качеството му на цесионер  е сключен договор  за прехвърляне на вземания  № BGF-2018-005 / 01.02.2018 г.  по силата на който цедентът  е прехвърлил на цесионера  вземанията си по договора за кредит сключен с ответника които се явяват : 1. Главница в размер на 300 лв. и 2. Наказателна лихва в размер на сумата от 360 , 36 лв.  начислена за периода от  28.09.2015 г. до 31.01.2018 г. и такси за събиране в размер на 30 лв. . По силата на този договор за цесия  ,  потвърждението към него  от 01.06.2018 г. и пълномощно към същия договор за прехвърляне на вземания – цесия цедента е упълномощил изрично цесионера  да уведомява длъжника от негово име  за извършеното прехвърляне на вземанията му към длъжника  респ. задълженията на длъжника към него . Съгласно същото пълномощно и потвърждението към договора  в изпълнение на разпоредбата на чл. 99 ал.3 от ЗЗД , цесионерът Кредитреформ България ЕООД е изпратил  препоръчано писмо с обратна разписка за уведомление на длъжника- ответника по делото за извършената в негова полза цесия на вземанията на 4Финанс ЕООД към него  посредством Български пощи ЕАД  което е върнато  с отметка – получателят отсъства Германия , като по този начин уведомление за извършената цесия на задълженията му към цесионера – ищцовото дружество , ответника не е получил. Съдът намира, че не се явява уведомление на ответника за извършената цесия и получаването на исковата молба с приложенията към нея в които са горепосочените уведомителни документи за извършената цесия , поради това , че същите са връчени не лично на ищеца , а на неговия особен процесуален представител и следователно изходящото от цесионера уведомление за извършената цесия в негова полза приложено към исковата молба съдът приема , че не е достигнало до длъжника и не съставлява надлежно съобщаване на цесията . По този начин извършеното прехвърляне на вземанията на от цедента на цесионера не поражда действието спрямо него – ответника по смисъла на чл. 99 ал.4 от ЗЗД. Затова съдът намира, че ищцовото дружество не е материално правно легимирано като кредитор на ответника – такъв продължава да бъде спрямо ответника стария му кредитор и ответника има задължение за изпълнение само спрямо него  и затова  настоящия иск се явява неоснователен и недоказан  и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло , ведно със законните последици от това.      

С оглед на това , че иска на ищеца следва да бъде отхвърлен изцяло ,на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на него не  следва да се присъдят съдебни разноски в размер на сумата от 500  лв. по приложения от него списък на разноски.

      Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд

 

Р     Е     Ш     И:

         

         

         

          ОТХВЪРЛЯ предявените от Кредитреформ България ЕООД  със седалище и адрес на управление – гр. София район Красно село  ул. Шандор Петьофи № 10  п.к. 1606  с ЕИК ********* същият със съдебен адрес ***  чрез юрк. Е.Н.Е.  срещу  М.Д.Б. *** искове както следва : 1. Иск по чл. 79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 240 от ЗЗД с който Кредитреформ България ЕООД гр. София моли съда  да постанови решение с което да осъди ответника М.Б. да му заплати  главница в размер на сумата от 300 лв. представляваща неизплатено задължение по договор за кредит № ********** сключен на дата 02.09.2015 г. между 4финанс ЕООД опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка Вивус с ответника М.Б.  и 2. Иска по чл. 86 ал.1 от ЗЗД с който  Кредитреформ България ЕООД гр. София  моли съда да постанови решение с  което да осъди същия ответник М.Б.  да му заплати обезщетение за забава в размер на мораторната лихва върху горепосочената главница от 300 лв.  дължима се за периода  от 28.09.2015 г. до 31.01.2018 г. в размер на сумата от 71, 45 лв. , ведно със законната лихва върху същата горепосочената главница , начиная от датата на предявяването на настоящия иск в Районен съд Карнобат – 28.09.2018 г.  до окончателното й изплащане, КАТО ИЗЦЯЛО   НЕОСНОВАТЕЛНИ.             

ОТХВЪРЛЯ направеното искане от Кредитреформ България ЕООД със седалище и адрес на управление – гр. София район Красно село  ул. Шандор Петьофи № 10  п.к. 1606  с ЕИК ********* да му бъде присъдена сумата от 500  лв.  представляваща направените от него  съдебни разноски по настоящото дело № 1070 / 2018 г. по описа на Районен съд Карнобат на основание чл. 78 ал.1 от ГПК  поради отхвърляне изцяло на предявения иск ,   като неоснователно.     

    РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок, считано от датата на съобщаването му на страните по делото.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: