Решение по дело №747/2024 на Административен съд - Русе

Номер на акта: 3444
Дата: 27 ноември 2024 г.
Съдия: Елица Димитрова
Дело: 20247200700747
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 3444

Русе, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - VI състав, в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

При секретар БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕЛИЦА ДИМИТРОВА административно дело № 20247200700747 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215 и сл. от Закона за устройство на територията (ЗУТ) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Ф. В. И., гр. Русе, против Заповед № ДК-11-Р-6/31.07.2024 г. на началника на РДНСК – Русе, с която на основание чл. 156, ал. 5 от ЗУТ вр. чл. 185, ал. 2 от ЗУТ вр. чл. 185, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗУТ е отменено като незаконосъобразно Разрешение за строеж № 368/16.07.2024 г., издадено от главен архитект на Община Русе за обект „Преустройство и приобщаване на балкони на ап. 25“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 63427.7.357.1 по плана на гр. Русе, [жк], [улица], бл. Ела, вх. 5, ет. 4, ап. 25.

В жалбата се твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят твърди, че при издаване на оспорената заповед не е изяснена фактическата обстановка. Сочи, че не е налице промяна предназначението на обекта, както и съществено изменение на фасадата на сградата. Излага доводи по отношение приложението на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ.

Иска се, съдът да постанови решение, с което да отмени административния акт и се претендира присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание, ответникът – ДНСК - София, чрез процесуалния си представител, главен експерт с юридическа правоспособност Ц. С., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Заинтересована страна – главен архитект на Община Русе, чрез процесуалния си представител, главен юрисконсулт Н. Г., в представено по делото писмено становище и в съдебно заседание, излага доводи за незаконосъобразност на оспорения акт. Иска от съда да постанови решение, с което да отмени административния акт и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Фактите:

По силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 28, том III, рег . № 4625, дело № 290 от 12.05.2022 г. на русенски нотариус /от л.29 до л.31 от преписката/, жалбоподателят е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 634727.7.357.1.86, находящ се в гр. Русе, [жк], [улица], вх. 5, ет. 4, ап. 25, в сграда с иднетификатор 63427.7.357.1 с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, предназначeние на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с площ 79.47 кв.м, заедно с прилежащи части: изба № 20 и 0.979 % ид. части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 634727.7.357.1.85, 634727.7.357.1.105, под обекта - 634727.7.357.1.83, над обекта - 634727.7.357.1.89, а по предходен документ за собственост, представляващ Апартамент № 25, на 4 етаж в ж.бл. Ела, кв. Изток-I, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения.

Със Заповед № РД-01-3984/21.12.2021 г. на зам. кмет по УТ на Община Русе /л.39 до л.41 от преписката/ било наредено на предходния собственик на описания имот да премахне строеж категория IV: Преустройство на апартамент с приобщаване на балкони, тъй като строежът бил изпълнен без изискващите се строителни книжа в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал.1 от ЗУТ, поради което същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Същата заповед е обжалвана пред АС – Русе, който потвърдил акта с решение № 19/18.05.2022 г. по адм.дело № 35/2022 г. по описа на съда. Решението на АС – Русе e оставено в сила с Решение № 11994/22.12.2022 г. по адм. дело № 6241/2022 г. на ВАС. При извършена проверка на място, след влизане в сила на заповедта, било установено, че същата е изпълнена от новия собственик – Ф. И. /писмо на стр. 43 от преписката/.

Със Заявление № УТ-58-25 от 11.07.2024 г. до главния архитект на община Русе /л.18 и л. 19 от преписката/, Ф. И. заявил желанието си да бъдат съгласувани и одобрени приложените от него проекти за преустройство и приобщаване на балкони на процесния имот, като едновременно с това да му бъде издадено и разрешение за строеж. Към това заявление, жалбоподателят приложил: документ за собственост, влязло в сила решение на общото събрание на етажната собственост за приемане на проекта, копие от инвестиционния проект, оценка за съответствие по чл. 142, ал. 6 от ЗУТ.

На л. 34 и л. 35 от преписката е приложен Протокол № 3 от 07.07.2023 г. за проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти във вх. 5, бл. Ела, [улица] в гр. Русе, с нотариално удостоверен подпис на домоуправителя с рег. № 2346 от 10.07.2023 г. на русенски нотариус. От него е видно, че във входа има 23 бр. самостоятелни обекта и 23 бр. собственици, както и че на събранието са присъствали представители на най-малко 78 % ид.части от общите части на етажната собственост, изчислени по данни на собствениците и отразени в таблица в протокола. Т. 1 от дневния ред на общото събрание е: Обсъждане и гласуване на съгласие за извършване на преустройство, приобщаване и остъкляване на балкони от Ф. В. Ф., собственик на ап. 25, ет. 4, бл. Ела. От общо 19 присъстващи, 18 са гласували „за“, 1 -въздържал се и 0 – против.

По преписката са приложени и три броя декларации: 1. Декларация от Д. Б. Д., нотариална заверка на подписа рег. № 2384 от 12.07.2023 г. на русенски нотариус /л.36/, в качеството й на собственик на апартамент, намиращ се над апартамента на жалбоподателя; 2. Декларация от Е. В. К., нотариална заверка на подписа рег. № 2386 от 12.07.2023 г. на русенски нотариус /л.37/, в качеството й на собственик на апартамент, намиращ се отляво на апартамента на жалбоподателя и 3. Декларация от Р. Д. М., нотариална заверка на подписа рег. № 2385 от 12.07.2023 г. на русенски нотариус /л.38/, в качеството й на собственик на апартамент, намиращ се отдясно на апартамента на жалбоподателя.

Към преписката е приложен и Инвестиционен проект с приложения /от л.44 до л. 54/. От Обяснителната записка става ясно, че с проекта се прави преустройство с цел приобщаване на два балкона на жилището – към кухня и дневна. Отбелязано е, че архитектурното заснемане отговаря на чертежите на архитектурното заснемане, приложени към техническия паспорт № 107/05.05.2023 г. изготвен от „Енерджидизайн“ ЕООД /л. 26 и л. 27 от делото/ и документация по обследване на блок Ела с рег. № 63-455-2/05.05.2023 г. от община Русе. От приложеното конструктивно становище става ясно, че фасадните панели с отвори за прозорци и врати не са част от носещата конструкция на сградата, а имат само ограждаща функция. В заключение е направен извода, че при извършване на необходимите СМР за предвижданото преустройство и приобщаване на балконите на ап. 25, ще бъдат извършени дейности, при които не се:

  • Засята конструкцията на сградата;
  • Извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата;
  • Променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях.

След одобрението на инвестиционния технически проект, с Разрешение за строеж № 368/16.07.2024 г. на гл. архитект на Община Русе /л.16 и л.17 от преписката/, издадено на основание чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ вр. чл. 185, ал. 2 от ЗУТ, на жалбоподателя било разрешено да извърши строителство на обект: Преустройство и приобщаване на балкони на апартамент № 25, ет. 4, вх. 5, бл. Ела, [улица], ж.к. Изток.

На 29.07.2024 г. била извършена служебно проверка от служители на РДНСК-Русе, по реда на чл. 156, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ, обективирана в Констативен протокол № РС-Р-739-1 /от л.12 до л. 14 от преписката/. В заключението си компетентните органи посочват, че инвестиционните проекти са одобрени в нарушение на разпоредбите на ЗУТ, а именно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от същия закон, тъй като не е представено изрично писмено съгласие на собственика на апартамента, намиращ се под ап. 25. Във връзка с чл. 156, ал. 5 от ЗУТ, проверяващите предложили на началника на РДНСК-Русе да отмени Разрешение за строеж № 368/16.07.2024 г. на гл. архитект на Община Русе, заедно с одобрените инвестиционни проекти.

Във връзка със съставения констативен протокол, със Заповед № ДК-11-Р-6/31.07.2024 г. на началника на РДНСК-Русе /от л.6 до л.9 от преписката/ процесното разрешение за строеж било отменено, ведно с одобрения инвестиционен проект. В мотивите си органът е посочил, че при разрешеното преустройство, два от балконите ще изгубят своето предназначение по смисъла на § 5, т. 57 от ДР на ЗУТ и ще настъпи външно преустройство на фасадата на сградата, а фасадните стени са елементи от общите части на сградата, съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за собствеността /ЗС/. Предвид разпоредбата на чл. 185, ал. 2, строителството може да се реализира след изрично писмено съгласие за извършването му от собственика на апартамента, намиращ се под ап. 25, което не е приложено по преписката. Изложил е аргументи, че с оглед установените факти за одобреното преустройство е неприложима разпоредбата на чл. 185, ал.1, т. 1 и т. 3 от ЗУТ, като по аргумент на обратното, следва да бъдат спазени изискванията на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ. По тези причини е приел, че липсата на съгласие на непосредственият съсед отдолу е довело до издаване на незаконосъобразен акт и отменил разрешението за строеж. Тази заповед жалбоподателят обжалва в настоящото производство, като същата му е връчена на 30.08.2024 г. с обратна разписка /л.10 от преписката/ и е подадена до АС – Русе чрез началника на РДНСК-Русе.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Обжалваната заповед е издадена от инж. Д. Т., подписна за началник на РДНСК—Русе. Съгласно т. 2 от Заповед № РД-13-177/20.06.2024 г. на началник на ДНСК /от л.1 до л.5 от преписката/, началниците на РДНСК имат правомощието да издават мотивирани заповеди по чл. 156, ал. 5 от ЗУТ - за отмяна на разрешения за строеж. Със заповед № РД-17-1180/19.07.2024 г. на началника на ДНСК /л.29 от делото/, на началника на РДНСК-Русе е разрешен 10 дни платен годишен отпуск за периода от 29.07.2024 г. до 09.08.2024 г., включително. Със Заповед № РД-13-213/19.07.2024 г. на началника на ДНСК /л.28 от делото/ инж. Д. Т. е определена да замества началника на РДНСК-Русе за същия период. Следователно, настоящият състав на съда намира, че оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган.

Тя е в предписаната от закона форма и фактическите основания за издаването й обосновават приложеното правно основание по 156, ал. 5 от ЗУТ.

Спазени са и административнопроцесуалните правила – спазен е срока по чл. 156, ал. 1 от ЗУТ, съставен е констативен протокол по реда на чл. 156, ал. 4, след което е издадена оспорената заповед.

При осъществяване на контрола за законосъобразност на акта съдът изследва фактическото и правно основание, посочени в индивидуалния административен акт, както и съответства ли фактическото основание на правната норма, посочена в заповедта.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Съгласно оспорената заповед, тъй като при предвиденото с разрешението за строеж преустройство се изменя предназначението на балконите и се изменят общите части на сградата, то приложение следва да намери чл. 185, ал. 2 от ЗУТ , а именно да е налице изрично писмено съгласие на всички собственици, непосредствени съседи на обекта, като липсва съгласието на собственика на апартамента, находящ се под апартамента на касатора.

Според чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗУТ като предпоставка за разрешаване на преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, е необходимо решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред, и изрично писмено съгласие на всички собственици - непосредствени съседи на обекта, когато: 1. се променя предназначението му; 2. отнемат се общи помещения и площи или части от тях и се променя предназначението им; 3. съществено се изменят общите части на сградата; 4. свързват се вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос; 5. прекарва се нова инсталация през обща част, която не засяга помещения на отделни собственици; 6. променя се предназначението на обекти, разположени в нежилищни сгради; 7. преустройството се извършва при условията на чл. 38, ал. 5 и 6.

В случая, данните по делото сочат, че са спазени изискванията по чл. 185, ал. 1, т. 2, т. 4, т.5, т. 6 и т. 7, а и това обстоятелство не е спорно между страните.

По делото е безспорно, че издаденото разрешение за строеж касае извършването на преустройство и приобщаване на балкони на апартамент № 25, ет. 4, вх. 5, бл. Ела, [улица], ж.к. Изток.

Както бе посочено по-горе, съгласно нормата на чл. 185, ал. 1, т. 1, не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато не се променя предназначението им.

Безспорно е, че предназначението на процесния имот е Жилище, което има три балкона, два от които – на дневната и на кухнята - са предмет на разрешението за строеж. Съгласно т. 30 от § 5 на ДР на ЗУТ: "Жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Предвид разликата в конструктивната част на понятия като балкон, тераса и лоджия, законодателят е дал дефиниция за всяко от тях, като в т. 57 от § 5 на ДР на ЗУТ е посочено, че: "Балкон" е открита използваема площ върху конзолна конструкция, издадена пред фасадата на сградата. Съгласно т. 41 от § 5 на ДР на ЗУТ: "Промяна на предназначението" на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР "самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура" е обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение, а т. 39 на § 5 от ДР на ЗУТ определя, че "обект" е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър.

Предвид тези легални дефиниции, дадени от законодателя, съдът следва да съобрази има ли свой собствен идентификатор балкона, начин на ползване различен от самостоятелния обект или той попада в неговите очертанията, както и има ли балкона свой собствен код по Класификатора за предназначение на сградите, на съоръженията на техническата инфраструктура със самостоятелни обекти и на самостоятелните обекти в тях, посочен в Приложение № 4 към чл. 16, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Законът за кадастъра и имотния регистър, в чл. 27, ал. 1, т. 3 посочва, че за самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура, основни кадастрални данни са: идентификатор, етаж, очертание, брой нива в обекта, площ по документ, предназначение и адрес. Съгласно разпоредбата на т. 12 от § 1 от ДР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри: "Очертание на самостоятелен обект" е контурът, ограничен от външните ограждащи стени на обекта и осовите линии на разделителните стени към съседните обекти или към прилежащите помещения, или общите части в сградата. Контурът на самостоятелния обект обхваща още лоджиите, балконите и терасите по външните им очертания.“ При съпоставка и анализ на всички посочени разпоредби, се достига до еднозначния извод, че балконът попада в очертанията на имота и е част от него, както и няма свой собствен идентификатор, което влече за тази функционално свързана част, предназначението, което има самостоятелния обект, както и съответстващия му код. При това положение, в настоящия случай самостоятелният обект, в своята цялост, е с предназначение жилище, което с оглед предвиденото преустройство няма да промени предназначението си по смисъла на т. 41 от § 5 на ДР на ЗУТ, което понятие е употребено и в чл. 185, ал. 1, т. 1 от същия закон. Предвид това, съдът счита, че в настоящия случай е спазено изискването на чл. 185, ал. 1, т. 1 от ЗУТ.

Съгласно т. 55 от § 5 на ДР на ЗУТ: "Фасада" е външна ограждаща стена на сграда, която стъпва на терена. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗС, сочи, че външните стени на постройка в режим на етажна собственост са общи части. В случай, че дадено преустройство, извършено върху тях, ги засяга съществено, то следва да става със съгласието на всички собственици, по аргумент от чл. 185, ал. 1 т. 3 от ЗУТ. В настоящия случай е безспорно, че за реализиране на предвиденото преустройство и приобщаване е необходимо да бъдат премахнати част от двете фасадни стени откъм кухнята и дневната. Съгласно приложения по преписката Комплексен доклад изх. № 158/10.07.2024 г. на Билдконсулт ЕООД /от л.21 до л. 27/, при извършване на предвидените за процесното преустройство СМР не се засяга конструкцията на сградата; не се извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата и не се променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. В същия този доклад е посочено, че сградата, в която се намира апартамента е строена през 1975 г., конструкцията й е безскелетна панелна, построена по проектна номенклатура приложима до 1990 г. Специалистите изготвили доклада са посочили, че: „При този вид система, носещи са напречните стени, включително калканните фасадни стени и средната надлъжна стена. По надлъжните оси, носещи са фасадните греди, като към тях са окачени фасадните панели. Гредите се стъпват върху напречните носещи стени. Фасадните панели с отвори за прозорци и врати са окачени на фасадните греди и не са част от носещата конструкция на сградата, а имат само ограждаща функция. Връзката на фасадните панели с фасадната греда се осъществява посредством задкладни части“. Действително липсва легална дефиниция на понятието "съществено засягане на общите части на сградата", но това не означава, че всяко тяхно засягане следва да се счита винаги и принципно за съществено и да се търси съгласие на всички съсобственици. Видно от всички документи, приложени по преписката и касаещи инвестиционния проект, предвиденото преустройство и приобщаване на двата балкона засяга само фасадни стени, които имат ограждаща функция, но не и носеща такава, както и че с тяхното премахване не се променя предназначението на помещенията и допустимите натоварвания в тях. Още повече, че заключенията дадени в доклада сочат, че проектът отговаря на изискванията за конструкция от този тип и е приложим за изпълнение, предвид неговата устойчивост. На следващо място проектираният строеж отговаря на нормативните изисквания за пожарна безопасност. По отношение на безопасността при експлоатация е посочено, че проектът не предвижда необезопасени места и зони, създаващи възможност за риск над нормативните ограничения при експлоатация на готовия строеж. Отразено е още и че не се очакват аварии от техногенен характер, които могат да доведат до големи разрушения при дадения обект или в околната среда, както и да застрашат живота на хората. В своята цялост докладът отразява съответствието на процесното преустройство с изискванията на чл. 169, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. Така с предвиденото строителство носимостта на конструкцията не се засяга и се запазват изцяло местата, на които и в момента се намират носещите конструкции, т.е. съответната тежест пак ще се поеме и разпредели от същата конструкция, която я носи и към момента, а именно преди осъществяване на преустройството и приобщаването. С оглед изложеното съдът намира, че засягането на общите части – външни стени, не се отразява върху стабилността на сградата. От приложения по делото технически паспорт е видно, че по-голяма част от фасадата на сграда е именно с приобщени балкони, поради което съдът намира, че процесното приобщаване няма да промени съществено фасадата и не съставлява завземане на общи части. Тъй като предвиденото изменение не засяга сигурността, стабилността и надеждността на сградата, не променя предназначението на същата, не променя съществено и вида на фасадата, съдът намира, че предвиденото изменение не е от категорията на съществените по смисъла на чл. 185, ал. 1, т. 3 от ЗУТ.

За пълнота, съдът следва да отбележи, че дори и да се приеме, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ, то по делото се приложени три броя декларации от непосредствените съседи на процесния имот. Собственикът на имота, намиращ се под апартамента на Ф. И. е бил поканен на проведеното общо събрание, но не е присъствал. От изявленията на представителите на жалбоподателя и на ответника в съдебно заседание от 12.11.2024 г. става ясно, че съседът В. Г. не комуникира с останалите съсобственици и не участва в живота на етажната собственост, но от друга страна има практиката да засипва РДНСК – Русе с жалби и сигнали срещу собствениците на ап. 24 и ап. 25, негови непосредствени съседи. С оглед тази житейска ситуация, съдът намира, че въпреки императивния характер на разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ, трябва да се вземе предвид, че законът никога не може да предвиди всички възможни хипотези, при които буквалното му прилагането би довело до абсурдни резултати. Именно такава е настоящата ситуация – трима от четирима непосредствени съседи са дали своето нотариално заверено съгласие, четвъртият отказва контакти, но винаги е недоволен от нещо, резултатът е – непреодолима пречка за снабдяване с нужния документ. Законодателят е предвидил изискването на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ с цел да доведе до знанието на непосредствените собственици намеренията на възложителя на преустройството и те да могат да се запознаят със строителните книжа, за да извършат предварителна преценка на евентуалните рискове за имуществото им при строителството. От приложените по делото документи е видно, че няма риск за имуществото на г-н Грудков и предвид неговите особености /служебно известни на органа/, то в случая, приложение при постановяване на оспорената заповед е следвал да намери принципът за съразмерност, прокламиран в чл. 6 от АПК. Противното води до липса на справедливост и засягане на права и интереси, на една от страните в отношенията, в по-голяма степен от необходимото.

Предвид изложеното, съдът намира, че прицесната заповед е издадена при противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

С оглед изхода на спора и като съобрази разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение претендирани в размер на 1500 лв. Предвид направеното възражение от ответника за прекомерност, както и определения минимум в размер на 1250 лв., съгласно чл. 8, ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лв.

Представителят на заинтересованата страна също е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но като взе предвид изхода на спора и нормата на чл. 143, ал. 4 от АПК, съдът намира, че на третата заинтересована страна, конституирана служебно съобразно изискването на чл.156 ал.5 врчл.215 ал.5 ЗУТ не следва да се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение, и защото същата е имала самостоятелно право на оспорване, което не е осъществила, а искането за присъждане на разноски за процесуално представителство е в противоречие на чл.143 ал.4 АПК , която е и специална норма .

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 219 от ЗУТ, Административният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № ДК-11-Р-6/31.07.2024 г. на началника на РДНСК – Русе, с която на основание чл. 156, ал. 5 от ЗУТ вр. чл. 185, ал. 2 от ЗУТ вр. чл. 185, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗУТ е отменено като незаконосъобразно Разрешение за строеж № 368/16.07.2024 г., издадено от главен архитект на Община Русе за обект „Преустройство и приобщаване на балкони на ап. 25“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 63427.7.357.1 по плана на гр. Русе, [жк], [улица], бл. Ела, вх. 5, ет. 4, ап. 25.

ОСЪЖДА ДНСК – София да заплати на Ф. В. И., [ЕГН] от гр. Русе, [улица], бл. Ела, вх. 5, ет. 4, ап. 25 сумата от 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: