Решение по дело №498/2020 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр.Харманли, 

                                                                                                                                                                                                                                   31.10.2022 год.

 

Харманлийски районен съд в открито съдебно заседание на тридесети септември  през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

          

 

 

Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Производството е образувано по искова молба от  М.М.Г., ЕГН:********** *** против М.В.Г. с ЕГН ********** *** с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че с Решение № 37 от 23.03.2018 година, постановено по гр.д.№ 465 по описа за 2016 година на PC гр. Харманли е уважен иска по чл.108 от ЗС и е признато за установено по отношение на М. И.Г., че ищцата М.В.Г. е собственик на следния недвижим имот, а именно: краварник с площ 618 кв.м, находящ се в УПИ № III, с площ 8.643дка, в кв. 55 по плана за регулацията на с. Рогозиново, обл. Хасковска, одобрен със Заповед № 1159/1945г. и № 226/1994г., представляващ държавен поземлен фонд, при граници на поземления имот: от две страни улица, УПИ № IV и УПИ № II.

Ищецът сочи, че е собственик и владелец на процесния имот, представляващ краварник с площ 618 кв.м, находящ се в УПИ № III, с площ 8.643дка, в кв. 55 по плана за регулацията на с. Рогозиново, обл. Хасковска,   одобрен   със   Заповед   №1159/1945г. и  №226/1994г., представляващ държавен поземлен фонд, при граници на поземления имот: от две страни улица, УПИ № IV и УПИ № II.

Претендира се придобивен способ на давностно владение продължило повече от 10 години от 2008г. до настоящия момент, като владеел имота, като стопански обект- краварник. В този стопански обект, краварник в село Рогозиново отглеждал в продължение на повече от десет години едър и дребен рогат добитък - говеда, крави и телета, като от 2015г. там отглеждал и овце. Този стопански обект- краварник владеел целогодишно, като се обитавал от регистрирани животни, които отглеждал, като земеделски производител. Регистриран бил като земеделски производител в ДФЗ от 2011г. Животните му били регистрирани в национална ветеринарна медицинска служба от 2008г., като обекта се обслужвал целогодишно от 2008г. от ветеринарен лекар. И към настоящия момент в краварника се намирали  32 говеда.

От 2009 година до настоящия момент  извършил множество необходими ремонти на сградата състоящи се в ремонт на покрив, измазване на стени и под, изграждане на стени.

Правният интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск бил налице, тъй като имало образувано изп.дело под № 292/2018 г. по описа на ДСИ при Районен съд- Харманли, като страни по него били М.В.Г.-взискател и М. И.Г.- длъжник. Предмет на делото бил въвод във владение в процесния имот, краварник с площ 618 кв.м, находящ се в УПИ № III, с площ 8.643дка, в кв. 55 по плана за регулацията на с. Рогозиново, обл. Хасковска, одобрен със Заповед № 1159/1945г. и № 226/1994г., представляващ държавен поземлен фонд, при граници на поземления имот: от две страни улица, УПИ № IV и УПИ № II. С Протокол за въвод във владение от 10.01.2019 г., съставен по изп. дело № 292/2018 г. по описа на ДСИ при Районен съд гр. Харманли, държавния съдебен изпълнител му указал и го задължил да предявя искане за спиране на изпълнението по смисъла на чл. 524 във вр. с чл. 523, ал. 2 от ГПК пред Районен съд гр. Харманли, като в противен случай ще извърши против него принудително изпълнение, въпреки че не съм пасивно легитимиран да отговарям по силата на изпълнителното основание и издадения към него изпълнителен лист.

С молба вх. № 327 от 14.01.2019 г. подал искане по чл.524 ГПК до РС-Харманли за спиране на изп.д. №292 от 2018г. на ДСИ при РС-Харманли. С Определение постановено в открито съдебно заседание на 17.04.2019 г. по ч.гр.д. № 32/2019 г. по описа на Харманлийски районен съд производството по делото било прекратено, поради липса на правен инетрес. С Определение № 625 от 25.07.2019 г. по описа на Хасковски Окръжен съд-ГО, I-ви въззивен граждански състав, постановено по ч.гр.в.дело № 477 по описа за 2019 г. определение на Харманлийския PC било потвърдено. Мотивът на съда бил, че лицата, придобили владението върху имота преди да е било заведено делото, решението по което се изпълнява, не могат да се ползват от защитата предвидена в чл. 523, ал. 2 и чл. 524 от ГПК.Ето защо съдебният състав счита, че молителят няма правен интерес да иска спиране на изпълнението на въвода във владение по реда на чл.524 ГПК.

Правният интерес от предявяване на положителен установителен иск бил налице, доколкото ответника разполагал с изпълнителен лист за въвод във владение за процесния имот, който е владян от ищеца преди повече от 10 години, за него бил налице абсолютен правен интерес от предявяване на установителен иск, с който иска от съда да приеме за установено, по отношение на ответника - М.В.Г., че ищецът е  собственик на краварник  с площ 618 кв.м, находящ се в УПИ № III, с площ 8.643дка, в кв. 55 по плана за регулацията на с.Рогозиново, обл. Хасковска, одобрен със Заповед № 1159/1945г. и № 226/1994г., представляващ държавен поземлен фонд, при граници на поземления имот: от две страни улица, УПИ № IV и УПИ № II. Прави се искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено, по отношение на ответника - М.В.Г., че ищецът е собственик на процесния недвижим имот, а именно:  одобрен със Заповед № 1159/1945г. и № 226/1994г., представляващ държавен поземлен фонд, при граници на поземления имот: от две страни улица, УПИ № IV и УПИ № II.

Постъпил е писмен отговор в срока по чл.131 ГПК от ответника, в който се твърди, че така предявеният иск по чл. 124 ал. 1 ГПК за това, че  собственик на посочения по- горе  имоти по давностно владение е ищецът М.М.Г. е недопустим, тъй като той като  наследник по закон на ответника М. И.Г. А по гр. д. № 465/2016 г. по описа на Районен съд Харманли, решението, по което е влязло в законна сила 20.01.2020г, който бил починал в хода на делото, и негов универсален правоприемник, бил заместил починалия ответник-своя баща като страна-ответник по делото. Поради това постановеното решение и неговите решаващи мотиви го обвързвали и имали сила по отношение на него-М.Г.. Ищецът по настоящия иск  бил страна-ответник по гр. д. № 465/2016 г. по описа на Районен съд Харманли, по което е признато правото на собственост върху процесния имот на М.В.Г., ответник по настоящия иск, като било отречено възражението на ответника, че е собственик по давностно владение на имота и всички негови възражения са признати за неоснователни. За собственик на имота била призната М.Г., като съдебното решение имало сила и по отношение на М.Г.. Ищецът  приел наследството на своя наследодател с конклудентни действия-участвал е в процеса по горното дело и по изпълнителното дело за изпълнение на решението чл.49 ал.2 ЗН, получил е части от наследственото имущество и т. н. Силата на присъдено нещо на решението по гр. д. № 465/2016 г. по описа на Районен съд Харманли било пречка да се води иска по настоящото дело, тъй като въпросът кой е собственик на имота вече бил разрешен между същите страни, като ответницата е въведена във владение на имота и съдебното решение било изпълнено, което водило и до извода за липса на правен интерес от водене на настоящия иск. Влязлото в сила решение е задължително за страните.

С оглед на това ответникът счита предявеният иск за недопустим и производството по делото следвало да се прекрати, като на ответницата се присъдят разноските по делото.

Алтернативно се прави искане в случай, че съдът приеме, че предявеният иск по чл.124 ал.1 ГПК е допустим, счита, че същият е неоснователен. С влязло в сила решение по отношение на ищеца по иск с правно основание чл.108 ЗС е прието, че собственик на имота е ответника. Влязлото в сила решение било задължително за страните и за съда-чл.297 и 298 ГПК. Само на това основание,следвало да се отхвърли предявеният иск  с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От договор за покупко-продажба, сключен на 29.06.2004 г. представен в оригинал се установява, че Д.К.И., в качеството на ликвидатор на ЧК „24 юни" е продал на А.Г.Г. следните вещи: 1. Електрическа мрежа, състояща се от 26 стълба ЖБ и принадлежащите към нея електрически проводници за сумата от 850 лв.; 2. Обор-краварник за сумата от 200 лв.; 3. Сграда обор за сумата от 1505 лв. Отбелязано е, че общата продажна цена е била изплатена от купувача преди подписване на договора по фактури № 36/05.10.2003 г. и № 9/29.03.2004 г. По делото е приложена втората от посочените фактури за сумата от 1070 лв., както и квитанция към приходен касов ордер № 8, издадена 29.03.2004 г. от ЧК „24 юни" на А.Г. за същата сума.

От Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по давностно владение № 154, том I, per. № 2045, дело № 123/2016 г., издаден на 25.04.2016 г. от нотариус А. П.с per. № 463 и район на действие - PC Харманли, А.Г.Г. и К. С. Г.са признати за собственици по давност на процесиите сгради, а именно: краварник с площ от 618 кв. м., находящ се в УПИ III и обор-краварник с площ от 600 кв. м., находящ се в УПИ VI, и двата в квартал 55 по плана за регулация на с. Рогозиново, обл. Хасково, одобрен със Заповед № 1159/1945 г. и № 226/1994 г., представляващи държавен поземлен фонд.

От Нотариален акт от 25.04.2016 г. за покупко-продажба на недвижими имоти № 155, том I, per. № 2046, дело № 124/2016 г. на нотариус А. П. , ответника М.В.Г. е придобила от А.Г.Г. и К. С. Г.собствеността върху гореописаните сгради за сумата от 3 300 лв.

От писмо с вх.№264305/08.06.2021 г. от ОДБХ Хасково, се установява, че М.М.Г. има вписан животновъден обект №6469-0025 от 15.05.2014 г. в с. Рогозиново, общ. Харманли, като обектът няма издадено Удостоверение  по реда на чл.137 от ЗВД. Към писмото са приложени следните писмени доказателства: Регистър на обекти с епизоотично значение към 04.06.2021 г. с вписани с GPS координати към обект с Рег.№ 6469-0025 – справка извлечение от Интегрираната информационна система ВетИС на БАБХ; Удостоверение за вписване на животновъден обект в ИИС на БАБХ - справка извлечение от Интегрираната информационна система ВетИС на БАБХ; заверено копие на Становище за оценка на стопанство за добив на сурово краве мляко №4 от 22.03.2016 г. за животновъден обект №6964-0025 в с.Рогозиново, общ.Харманли; заверено копие на Становище за оценка на стопанство за добив на сурово краве мляко №5 от 16.05.2017 г. за животновъден обект №6964-0025 в с. Рогозиново, общ. Харманли; заверено копие на Разпореждане за спиране на доставките, налагане на забрана на доставките или унищожаване на сурово краве мляко или насочването му да друга употреба извън хранителната верига в обект №10/2018 г. за животновъден обект №6964-0025 в с. Рогозиново, общ. Харманли; заверено копие на  Заявление за регистрация на животновъден обект на основание чл.137 ал.1 от ЗВД от М.В.Г. с вх.№II – 6463/18.08.2020 г.; заверено копие на Договор за предоставяне на ветеринарномедицински услуги №3/05.11.2018 г. с д-р Б. Г. Б.; копие на технологична схема за отглеждане на биволи млечно направление на М.В.Г.; копие на технологична схема за отглеждане на крави с бозаещи телета месодайно направление на М.В.Г.; копие на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №155 том I с рег.№2046, дело №124 от 2016 г.; копие на скица №198/30.03.2016 г. на Община Харманли; копие на Скица №251/04.05.2016 г на Община Харманли; заверено копие на Заповед №3931/19.08.2020 г на Директора на ОБДХ Хасково за проверка на представените със заявление с вх.№II-6463/18.08.2020 г. документи, както и проверка на място в животновъден обект от вид „ферма“ на М.В.Г.; заверено копие на Протокол-становище на комисия, определена със Заповед №3931/19.08.2020 г на Директора на ОДБХ Хасково за издаване на Удостоверение за регистрация по чл.137 от ЗВД с вписани GPS координати към обекта; заверено копие на Удостоверение за регистрация на животновъден обект №1465/24.08.2020 г. с вписани GPS координати към обекта, както и от писмо с вх.№265505/23.09.2021 г. от ОДБХ Хасково, с приложени и приети писмени доказателства: Заявление за вписване на животновъден обект във ВетИС от 15.05.2014 г. /обр. ЗХОЖ-155/с вх.№ II-1589/16.05.2014 г. по описа на ОДБХ Хасково за животновъден обект  с №6469-0025 на М.М.Г.; Договор за наем на недвижим имот от 15.05.2014 г  - заверено копие; Справка-извлечение от Интегрираната информационна система на БАБХ „ВетИС“ за животновъден обект №6469-0025- Регистър на обекти с епизоотично значение – заверено копие; Удостоверение за регистрация на животновъден обект  №1465/24.08.2020 г. /обр. ЗХОЖКФ-17/ за животновъден обект  с рег.№ 6469- 0119 – заверено копие; Справка-извлечение от Интегрираната информационна система на БАБХ „ВетИС“ за животновъден обект №6469-0119- Регистър на обекти с епизоотично значение.

От цитираните по- горе писмени доказателства се установява, че животновъден обект с рег. №6469-0025, находящ се в с.Рогозиново, общ. Харманли, собственост на лицето М.М.Г. ЕГН ********** с адрес *** е вписан в Информационната система на Българска агенция по безопасност на храните – „ВетИС“ и същият няма извършена регистрация по реда на чл.137 ал.1 или чл.137 ал.11 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Установява се, че  Заявлението за вписване на животновъден обект във ВетИС от 15.05.2014г. /обр. ЗХОЖ-155/с вх.№ II-1589/16.05.2014 г. по описа на ОДБХ Хасково за животновъден обект  с №6469-0025, находящ се в с.Рогозиново, общ. Харманли, собственост на лицето М.М.Г. ЕГН ********** с адрес *** е депозирано на 15.05.2014г., както и GPS координати на животновъден обект No. 6469-0025 на ищеца М.М.Г., в координатна система “WGS84” - на GPS, а именно :N ( север ): 41.9233 ° и Е ( изток ) : 25.9679 °.

Също така  се установява, че животновъден обект с рег.№6469-0119, находящ се в с. Рогозиново, общ. Харманли, собственост на лицето М.В.Г. ЕГН ********** с адрес *** има извършена регистрация на основание чл.137 ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и има издадено Удостоверение за регистрация та животновъден обект №1465/24.08.2020 г. и е с координати N( север): 41.9162° и Е (изток) : 25.9646°.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. В. К., К. В. В.,  Х. Н. Т., Г. Ж.Г.,А.Д.М., В.Г.С., Д.К.И., Г. М. Т.,А.Г.Г. за установяване на релевантните факти и обстоятелства, като показанията им са записани подробно в протоколите за съдебните заседания, проведени на  28.05.2022г.,28.06.2021г., 28.10.2021г, 31.03.2022г. поради което не следва да се излагат отново текстуално, а при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

От заключението на назначената по делото и изслушана в с. з. съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обосновано и обективно, неоспорено от страните се установява, че кадастралния и регулационен план ( КиРП ) на село Рогозиново, община Харманли е одобрен със Заповед No. 1159/1945 година. Със Заповед No. 226 / 1994 година е одобрено изменение на плана за регулация на населеното място, в резултат на което са обособени урегулирани поземлени имоти (за сградите в бившия двор на ТКЗС ) в квартали 55, 56, 57 и 58.  Процесната сграда - краварник с площ 618 кв.м е нанесена на КиРП на населеното място със сигнатура „пМС“ ( полумасивна, стопанска ) в УПИ No.III на квартал 55 ( съгласно скица на лист 98 от делото ). Към датата на експертизата сградата е в задоволително състояние и не се ползва. На листове 165 и 282 от делото, са координатите на животновъден обект No. 6469-0025 на ищеца М.М.Г., в координатна система “WGS84” - на GPS, а именно :N ( север ): 41.9233 ° и Е ( изток ) : 25.9679 °. Въз основа на  предоставената от община Харманли извадка от КиРП на село Рогозиново, вещото лице е установило, че точката с горните координати попада в УПИ No. II -91, отреден за дворно място с планоснимачен номер 91, квартал 40 - в централната част на населеното място, следователно животновъден обект No. 6469-0025 на ищеца М.М.Г. попада в УПИ No. II -91, отреден за дворно място с планоснимачен номер 91 в квартал 40 - в централната част на населеното място, а не УПИ №III, където се нмира краварник с площ 618 кв.м, находящ се в с площ 8.643дка, в кв. 55 по плана за регулацията на с. Рогозиново, обл. Хасковска.

Никой от двата животновъдни обекта, регистрирани с No. 6469-0025 - М.М.Г. и No. 6469-0119 - за ответника, не е идентичен с описания в исковата молба имот.

Джипиес координатите на процесния краварник не съвпадат с предоставените от ОДБХ Хасково координати и на двата животновъдни обекти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, който е процесуално допустим.

С определение №647/24.07.2020г. по гр. дело № 498/2020г. на РС – Харманли, съдът е върнал искова молба с вх. № 4215/26.05.2020г. по описа на Районен съд -Харманли от М.М.Г., ЕГН:********** *** против М.В.Г. с ЕГН ********** *** с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и е прекратил производството по гр. дело № 498/2020г. на РС - Харманли. Това определение е отменено по частна жалба на ищеца с Определение № 260270 от 09.04.2021г. по ч. гр. дело № 100/2021г. на ОС – Хасково, като съдът е приел, че няма тъждество между правото, предмет на решение № 37 от 23.03.2018 г., постановено по гр. д. № 465/2016 г. по описа на PC - Харманли, на основание чл. 108 от ЗС, потвърдено с  Решение № 470 от 29.11.2018г.  по в. гр. дело №574/2018г. на ОС – Хасково,недопуснато до касационно обжалване от ВКС и правото предмет на настоящото производство , поради което така предявеният иск е допустим.

Спорен за изхода на делото между страните се явява въпросът настъпило ли е твърдяното придобивно основание за правото на собственост на ищеца.

В настоящия случай ищецът се позовава на придобИ. е правото на собственост на процесния недвижим имот, представляващ краварник с площ 618 кв.м, находящ се в УПИ №III, с площ 8.643дка, в кв. 55 по плана за регулацията на с. Рогозиново, обл. Хасковска, одобрен със Заповед № 1159/1945г. и № 226/1994г., представляващ държавен поземлен фонд, при граници на поземления имот: от две страни улица, УПИ № IV и УПИ № II на основание давностно владение по смисъла на чл. 79, ал.1 от ЗС, вследствие на непрекъснато владение в продължение на 10 години, считано от 2008 г.

Придобивната давност е способ за придобИ. е на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Нормата на чл. 79, ал.1 от ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал.1 от ЗС. Обективният елемент на владението (corpus) се състои в упражняването на фактическа власт върху чуждия имот в течение на минимум 10 години съгл. чл. 79, ал.1 от ЗС. Субективният елемент (animus domini) определя упражняването на фактическа власт върху имота като владение и е налице когато държането на чуждата вещ е като своя собствена.

От показанията на свид. А.Г.Г. се установява, че същият е закупил краварник  от кооперация  ЧК” 24 юни” с. Рогозиново на 24.06.2004г. с. Рогозиново. Същият сочи, че когато кооперацията е продавала оборите М. Г. бащата на ищеца, М.М.Г., също знаел, че се продават тези обори и му е каза, да ги купи, да не ги купи друг човек или някой циганин. Оборът, както и краварника били  собственост на свид. А.Г. от този момент, докато да ги е продал на М.В.Г. през 2016г. Краварникът бил 620 кв. м., а оборът бил 600 кв. м. Двете сгради били една до друга в стопанския двор на с. Рогозиново. След като закупил краварника, същият бил  пълен със слама и други вещи останали от кооперацията. Тогава наел работници, които да изчистят краварника. В северната страна на обора имало тютюн. На М. И.Г. дядо му – баща на съпругата му, дядо В., държал тютюна си вътре. Той го помолил да не му изхвърля тютюна, да го остави да стои там и свид. Г. се съгласил и го оставил. През 2007г. заминал за Англия, до тогава нямало никой в краварника. Когато заминал за Англия заключил вратите на краварника и ключовете оставил на баща си Г. А.,който починал през 2014г. След като заминал за Англия  си идвал в България много пъти, даже повече от три пъти  на година и посещавал краварника и обора. Свид. А.Г. категорично заявява, че през периода  от 2007г. до 2016г. никой не е отглеждал животни в краварника и същият е бил  заключен.  През 2016г. свид. А.Г. подал жалба до различни инстанции, тъй като М. Г., бащата на ищеца отглеждал  крави  и други животни в двора в с. Рогозиново, в центъра на селото до неговата къща и животновъдният обект бил премахнат. След това разбрал, че животните  били преместени от М. Г. в краварника, който бил продал на М.В.Г.,като ищецът по това време не е гледал нищо. Същият сочи, че в краварника му  от закупуването му през 2004г. до 2016 г. не е имало никакви животни.

В подкрепа на показанията на свид. А.Г.  са и писмените доказателства приети по делото и неоспорени от страните, а именно: писмо с вх.№264321/08.06.2021 г от Община Харманли, към което е приложена преписка, образувана по подадена жалба от А.Г.Г. с №ОХ-05-1160/27.04.2016 г. от А.Г.Г., както и писмо с вх.№264533/ 18.06.2021 г от РУ Харманли при ОДМВР Хасково, към което е приложена преписка, образувана по жалба с №271000-2268/27.04.2016 г. на А.Г.Г., ведно със заверен препис от нотариален акт за дарение на недвижим имот №237 том I дело 497 от 12.06.1992 г; заверен препис на обяснение от Ж. С. Ж.ЕГН ********** от 25.05.2016 г.

Съдът кредитира показанията на свид. А.Г., тъй като същите се подкрепят и от показанията на свид. Д.К.И., който сочи, че е бил ликвидатор на ЧК „24 юни“ в ликвидация с. Рогозиново, като  познава А.Г., който купил краварник и обор, като описва конкретно тяхното местоположение, състояние и продажбата им на св. А.Г., както и от показанията на свид. А.Д.М., която също сочи,че  през 2003г. закупили къща в с. Рогозиново и от 2005г. живеела постоянно в селото.  Виждала е , че М. Г. в двора на къщата си отглежда животни, които били на паша в двора на училището. През 2016г. животните били преместени. Същата сочи, че М.Г. след като завършил училище работил в гр. Харманли и не е живял в с. Рогозиново, но след смъртта на баща му и през последните години живеел в с. Рогозиново.

От показанията на свид. Г. М. Т. се установява, че същият е ликвидатор на ЧК „24 юни“ в с. Рогозиново през 2004 г. Познава А.Г., на който са продали електрическата мрежа, краварник и обор, собственост на кооперацията, които били към 600,00 кв.м. всеки един. Съставили необходимите  документи,  издадени му били фактури,въз основа на които свид. А.Г.  заплатил краварника и обора, след което му предали владението. Свид. М. сочи, че освен на свид. А.Г., продали на М. Г., баща на ищеца канцелариите и навесите, два-три навеса. На последния не са  му продавали обори в същия двор, само канцеларията, като кантара бил там и него заедно с постройката. На свидетеля Г. М. Т. е предявен договор за покупко-продажба от 29.03.2004 г., находящ се на лист 112 от гр.д.№465/2016 г по описа на РС Харманли, който заяви, че  този е договорът, който е сключен за продажбата. Името ми е изписано, има мой подпис и под №2 е моят подпис.

При извършване на сделката между ответника М.В.Г. и свид. А.Г.Г. с договор за покупко- продажба  на недвижими имоти обективирана в Нотариален акт от 25.04.2016 г. № 155, том I, per. № 2046, дело № 124/2016 г. на нотариус А. П.свид. А.Г.Г. се е легитимирал като собственик на процесиите сгради с Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по давностно владение № 154, том I, per. № 2045, дело № 123/2016 г., съставен също на 25.04.2016 г. след извършена от нотариус А. П.обстоятелствена проверка. Настоящият състав  приема, че снабдяването с този констативен нотариален акт е било продиктувано от обстоятелството, че Договорът за покупко-продажба на процесиите сгради, сключен на 29.06.2004 г. между А.Г. и ЧК „24 юни", не е съдържал необходимата индивидуализация на имотите, като наред с това, независимо от нотариалната заверка на подписите, не е бил облечен в изискуемата от чл. 18 от ЗЗД нотариална форма. Правото на собственост на ЧК „24 юни" върху краварника, в производството по делото се доказа по безспорен начин от представените писмени доказателства, неоспорени от страни в настоящото производство, удостоверяващи придобИ. ето на собствеността,както и от  събраните по делото гласни доказателства,които в своята съвкупност потвърждават, че краварника е бил собственост на ЧК „24 юни" до 2004 г., когато е  продаден на А.Г..

От писмо с вх.№264305/08.06.2021 г. от ОДБХ Хасково, се установява,че М.М.Г. има вписан животновъден обект №6469-0025 от 15.05.2014 г. в с. Рогозиново, общ. Харманли, като обектът няма издадено Удостоверение  по реда на чл.137 от ЗВД. Установява се, че  Заявление за вписване на животновъден обект във ВетИС от 15.05.2014 г. /обр. ЗХОЖ-155/с вх.№ II-1589/16.05.2014 г. по описа на ОДБХ Хасково за животновъден обект  с №6469-0025, находящ се в с.Рогозиново, общ. Харманли, собственост на лицето М.М.Г. ЕГН ********** с адрес *** е депозирано на 15.05.2014г., както и GPS координати на животновъден обект No. 6469-0025 на ищеца М.М.Г., в координатна система “WGS84” - на GPS, а именно :N ( север ): 41.9233 ° и Е ( изток ) : 25.9679 °.

От заключението по назначената по делото и изслушана в с. з. съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обосновано и обективно, неоспорено от страните се установява, че със Заповед No. 226 / 1994 година е одобрено изменение на плана за регулация на населеното място, в резултат на което са обособени урегулирани поземлени имоти (за сградите в бившия двор на ТКЗС ) в квартали 55, 56, 57 и 58.  Процесната сграда - краварник с площ 618 кв.м е нанесена на КиРП на населеното място със сигнатура „пМС“ ( полумасивна, стопанска ) в УПИ No.III на квартал 55 ( съгласно скица на лист 98 от делото. На листове 165 и 282 от делото, са вписани като десетични дроби сферичните координати на животновъден обект No. 6469-0025 на ищеца М.М.Г., в координатна система “WGS84” - на GPS, а именно :N ( север ): 41.9233 ° и Е ( изток ) : 25.9679 °. Въз основа на  предоставената от община Харманли извадка от КиРП на село Рогозиново, вещото лице е установило, че точката с горните координати попада в УПИ No. II -91, отреден за дворно място с планоснимачен номер 91, квартал 40 - в централната част на населеното място.

Следователно животновъден обект No. 6469-0025 на ищеца М.М.Г. попада в УПИ No. II -91, отреден за дворно място с планоснимачен номер 91 в квартал 40 се намира в централната част на населеното място и не е идентичен с описания в исковата молба имот краварник с площ 618 кв.м, находящ се в УПИ №III, с площ 8.643дка, в кв. 55 по плана за регулацията на с. Рогозиново, обл. Хасковска, при граници на поземления имот: от две страни улица, УПИ № IV и УПИ № II, в който ищеца твърди, че е отглеждал повече от десет години едър и дребен рогат добитък - говеда, крави и телета.

В своята съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства потвърждават, че спорният краварник е бил собственост на ЧК „24 юни" до 2004 г., когато е бил продаден на А.Г., след което  последният го е продал на М.В.Г. с договор за покупко- продажба  на недвижими имоти обективиран в Нотариален акт от 25.04.2016 г. № 155, том I, peг. № 2046, дело № 124/2016 г. на нотариус А. П.свид. А.Г.Г.. Предвид изложеното настоящата  инстанция приема, че ответникът  е провел успешно оспорване   по смисъла на чл. 193, ал. 3 от ГПК на истинността на служебна бележка, издадена от ветеринарен лекар д-р И.  И. от  06.04.2020 г., находяща се на лист 41 по делото, поради което съдът я изключва от доказателствената съвкупност.

В настоящия случай ответникът претендира, че от 2008г. в продължение на повече от 10 години е осъществявал непрекъснато, спокойно и несъмнено владение върху недвижим имот, представляващ краварник с площ 618 кв.м, находящ се в УПИ №III, с площ 8.643дка, в кв. 55 по плана за регулацията на с. Рогозиново, обл. Хасковска, одобрен със Заповед № 1159/1945г. и № 226/1994г., представляващ държавен поземлен фонд, при граници на поземления имот: от две страни улица, УПИ № IV и УПИ № II. Тези негови твърдения се потвърждават единствено от показанията на свидетелите С. В. К., К. В. В. и Х. Н. Т., които са противоречиви,  и не намират опора в наличната по делото доказателствена съвкупност, а и закупените материали за тухли, цимент, хоросан, керемиди през 2009г. и 2011г., съгласно представените фактури не доказват, че тези строителни материали са използавни  за  ремонт на процесния краварник.

При преценка на събраните гласни доказателства съдебният състав намира, че следва да даде вяра на показанията на свидетелите, ангажирани от  страна на ответника, доколкото са логични, последователни и еднопосочни. Всички са категорични, че в периода от закупуването на краварника от ЧК „24 юни" през 1994 г. до продажбата им на А.Г. през 2004 г. същият е  бил във владение единствено на кооперацията, затворен в нейния двор с телена ограда. След 2004 г. се е съгласил дядото на М. И.Г., баща на съпругата му, дядо В. да държи тютюна си вътре. През 2007г. заминал за Англия и до тогава е нямало никой в краварника. През периода  от 2007г. до 2016г.,когато продал  процесния краварник на  М.В.Г. същият е бил  заключен и никой не е отглеждал животни в краварника.  Свидетелите Г. Ж.Г. и А.Д.М., потвърждават в показанията си, че в краварника собственост на А.Г. до 2007г., когато заминал за Англия и след 2007г. до 2016г.,когато продал краварника на М.Г. в него не са отглеждани животни. При така изнесените от свидетелите данни, които не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства, следва да се приеме, че в периода от 2004 г. до 2016г. ищецът  М.  М.Г.  не е упражнявал фактическата власт по отношение на спорният краварник.

 При това положение, независимо от изтеклия период от време от 2008г. до предявяване на иска – 26.05.2020г., ищецът  М.  М.Г. не е упражнявал фактическата власт върху процесния краварник, което  не може да доведе до придобИ. е на собствеността върху процесната  сграда по давност на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника по делото следва да бъдат присъдени сторените от нея съдебни разноски общо в размер на сумата от 2350,00 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице по назначената съдебно- техническа експертиза в размер на 350,00 лева, адвокатско възнаграждение за процесуално пред настоящата инстанция в размер на 2000,00  лева. 

Мотивиран така и на основание чл.235, ал.5 от ГПК, съдът

                                   

                                   Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.М.Г., ЕГН:********** *** против М.В.Г. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК  за установяване по отношение на М.В.Г. с ЕГН ********** ***, че  М.М.Г., ЕГН:********** *** е собственик на недвижим имот - краварник с площ 618 кв.м, находящ се в УПИ №III, с площ 8.643дка, в кв. 55 по плана за регулацията на с. Рогозиново, обл. Хасковска, одобрен със Заповед № 1159/1945г. и № 226/1994г., представляващ държавен поземлен фонд, при граници на поземления имот: от две страни улица, УПИ № IV и УПИ № II.

ОСЪЖДА М.М.Г., ЕГН:********** ***, да заплати на М.В. Гос­подинова  ЕГН ********** ***, направените разноски по делото в размер на 2 350,00 лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд-Хасково.

 

                                 

                                                       СЪДИЯ: