№ 3152
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ Административно
наказателно дело № 20221110216099 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от П. В.
Г. против Наказателно постановление №22-4332-022872 от 10.11.2022г. на
Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция” СДВР, с което е наложено
административно наказание на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП глоба в размер на 200, 00 (двеста) лева и лишаване от право
на управление на моторно превозно средство за срок от шест месеца.
Жалбоподателят иска да се отмени обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно. Изтъква неяснота в основанието, въз
основа на което е издадено - акт за установяване на административно
нарушение или постановлението на прокуратурата. Счита, че нарушението не
е описано достатъчно ясно с обстоятелствата по извършването му, за да се
предостави възможност за защита срещу административнонаказателното
обвинение. Посочва, че собственикът на автомобила не е бил уведомен за
прекратената регистрация, с което липсвала субективната страна на деянието.
Въззиваемата страна не е взела отношение по обжалваното наказателно
постановление.
1
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. №*** към 02.08.2022г. е
собственост на Венцислав Минков Г.. На същата дата около 15:20 часа П. В.
Г. управлявал автомобила по бул. „Александър Малинов“ с посока на
движение от ул. „Д-р Атанас Москов“ към ул. „Филип Аврамов“, като срещу
бл. 220 му е извършена проверка. В хода на проверката чрез РСОД и ОДЧ 99
е установено, че управляваният автомобил е със служебно прекратена
регистрация от 18.01.2022г. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, за което е съставен акт
за установяване на административно нарушение от датата на проверката.
Административнонаказателното производство е било прекратено и
преписката е изпратена на СРП, като с Постановление от 17.10.2022г. по
пр.пр. №40834/22г. е отказано образуването на досъдебно производство, а
прекратената преписка е изпратена на ОПП СДВР за преценка за
продължаването на административнонаказателното производство.
Установената от съда фактическа обстановка се доказва от
административно-наказателната преписка, съдържаща Постановление за
отказ от образуване на досъдебно производство №40834/22г. от 17.10.2022г.
на СРП, акт за установяване на административно нарушение от 02.08.2022г.,
справка картон на водач, регистрационни данни на лек автомобил, сведение
от П. В. Г. и показанията на свидетеля И. В. Н..
Свидетелят е отразил в показанията си обстоятелствата, установени при
извършената проверка и съставянето на предявения му акт за установяване на
административно нарушение от него. Съдът дава вяра на същите, като
депозирани от незаинтересовано от изхода на делото лице и кореспондиращи
си с регистрационните данни на автомобила.
При установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално
легитимирано лице, срещу обжалваемо наказателно постановление в срока на
обжалването му. Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
Приложената Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи на Р.България установява компетентността на
2
административнонаказващия орган – т. 3.10 и актосъставителя. Длъжностното
качество на административнонаказващия орган се установява посредством
акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г. на Гергана Борисова като
началник 01 група „Административнонаказателна дейност“ ОПП СДВР.
Неоснователно е възражението за неяснота въз основа на акта за
установяване на административно нарушение или постановлението на СРП е
издадено наказателното постановление, доколкото в титулната му част
административнонаказващият орган се позовава именно на акта от
02.08.2022г. Същият е съставен в деня на извършване на твърдяното
нарушение, поради което не се установява нарушение на сроковете на чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН.
Административното нарушение е описано достатъчно ясно, за да бъде
дадена възможност за организиране на защитата на жалбоподателя. В тази
връзка са посочени дата, място и направление на управление на автомобила,
регистрационния му номер, марка и модел, наличието на прекратена
регистрация с посочено правно основание, които елементи запълват
фактическия състав на административното нарушение и обстоятелствата по
извършването му. Посочена е нарушената разпоредба, която не противоречи
на описанието на нарушението, а именно правилно е квалифицирано правно.
Според разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП „По пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани …” Наказателното постановление е
издадено за управление на моторно превозно средство, което е със служебно
прекратена регистрация, поради което не се явява регистрирано по надлежния
ред. Липсата на надлежна регистрация към момента на проверката логично
следва от твърдението за служебното прекратяване на регистрацията на
автомобила на 10.08.2018г. на осн. чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Получаването на уведомление от Гаранционен фонд по чл. 574, ал. 11
от Кодекса за застраховането води като последица приложението на
разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство, за което не е била сключена задължителна
застраховка. Правните последици от прекратяването на регистрацията не
възникват ex lege, а след уведомяване на собственика на пътното превозно
средство, както е посочено в разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
3
Законът предвижда задължителното уведомяване за служебно
прекратената регистрация. В случая по делото не се установява към момента
на проверката въззивникът или собственика на автомобила да е бил уведомен
(не е знаел), че е била прекратена регистрацията на автомобила му. При това
положение е несъмнено, че липсата на знание за това обстоятелство изключва
вината на жалбоподателя при извършване на вмененото му нарушение. От
липсата на вина следва, че осъщественото деяние не осъществява състава на
административно нарушение.
От друга страна, независимо, че при прекратяване на регистрацията по
реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП не се издава заповед за прилагане на
принудителна административна мярка, не би могло да има съмнение, че при
несъгласие с това прекратяване уведоменият собственик би могъл да оспори
действието по служебното прекратяване пред съда. Тоест, уведомяването има
значението и на стабилизиране (влизане в сила) на действието по
прекратяване на регистрацията автомобила. Затова, в настоящия случай на
липса на уведомяване, следва да се приеме, че действието по прекратяване на
регистрацията от една страна не е било влязло в сила, а от друга –
въззивникът е бил в невъзможност да оспори предварителното изпълнение на
това действие. Затова осъщественото деяние не представлява
административно нарушение и от обективна страна, тъй като следва да се
приеме, че автомобилът не е бил с прекратена регистрация. Поради
изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се отмени,
като издадено в нарушение на закона.
При този изход на делото се явява основателно искането за присъждане
на разноски на жалбоподателя. По делото жалбоподателят е представляван от
упълномощен процесуален представител – адв. В. К., на която е заплатил
хонорар в размер на 400 лв., съобразно приложения по делото договор за
правна защита и съдействие. Поради това СДВР следва да бъде осъдена да
заплати тези разноски в пълен размер, доколкото липсва направено
възражение за прекомерност.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 3, т. 1 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-4332-022872 от 10.11.2022г.
на Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция” СДВР, с което на П. В.
Г. е наложено административно наказание на основание чл. 175, ал. 3,
предложение първо от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП глоба в размер на 200, 00 (двеста) лева и лишаване от право на
управление на моторно превозно средство за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на П. В.
Г. сумата от 400, 00 /четиристотин/ лева, представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд София-
град с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5