Р Е Ш
Е Н И Е
№ 231
гр.Кюстендил, 23.10.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
при секретаря Светла Кърлова и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева адм. дело № 426 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК.
К.Д.И. с ЕГН **********, понастоящем в затвора-гр.Пазарджик, 2 отделение, 3 група, е предявил искове с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София съответно за обезщетение в размер на 100 000,00лв. за неимуществени вреди, претърпени в периода 29.11.2018г. – 12.08.2019г. от незаконна административна дейност, изразяваща се неистински и неверни изявления на длъжностното лице К. К. - инспектор СДВР в затвора – гр. Бобов дол при разпита му като свидетел по адм. дело № 127/2018г., както и за обезщетение в размер на 100 000,00лв. за неимуществени вреди, претърпени в периода 29.11.2018г. – 12.08.2019г. от незаконна административна дейност, изразяваща се в съставяне на неистински документи от длъжностни лица при затвора – гр. Бобов дол, а именно: доклад от 12.10.2018г. и извадка от регистъра на заетите книги от библиотеката в затвора – Бобов дол, приети като доказателства по адм. дело № 127/2018г. /вж. уточненията с молба вх. № 6597/23.12.2019г./. Ищецът твърди, че описаните изявления и документи съдържат невярна информация, въз основа на която съдът е формирал погрешни прави изводи за липса на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС и е постановил решение за отхвърляне на предявения иск за присъждане на обезщетение. Горното счита като нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, за което иска присъждане на парично обезщетение в посочените размери. Ищецът сочи, че се е почувствал психически много зле – обиден и злепоставен и че е засегнато негативно човешкото му достойнство.
В хода на съдебните прения ищецът прави искане за уважаване на предявените искове изцяло, като ги счита за доказани, включително размера на неимуществените вреди. Приема, че анализът на доказателствата сочи на осъществяване на законовите предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на ответника.
Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – София, чрез процесуалния си представител юк Г., изразява писмено становище за оспорване на исковете по основание и размер. Поддържа, че ищецът не доказва незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица от затворническата администрация, довели до нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, както и до настъпването на неимуществени вреди, поради което липсват елементите от фактическия състав на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Сочи, че описаните от ищеца незаконосъобразни действия не са дейности по изпълнение на наказанието, свързани с неговите цели по чл.2 от ЗИНЗС, а представляват изявления и съставяне на документи, послужили като доказателства в инициирано от И. исково съдебно производство. Прави искане за отхвърляне на предявените искове.
Заключението на прокурора е, че предявените искове са недоказани и следва да бъдат отхвърлени, тъй като не са установени елементите от фактическия състав на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, като ищецът не е доказал наличието на незаконосъобразни актове, действия и бездействия от страна на администрацията на затвора, както и настъпили вреди за него, които да се намират в причинна връзка помежду си.
Административният съд
постави на обсъждане доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните и въз основа на съвкупната им преценка прие за установено следното:
Ищецът К.Д.И. изтърпява общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 16 години и 9 месеца по присъда № 44 от 06.02.2009г. по НОХД № 112/2009г. на СГС за престъпление по чл.116, ал., т.6, пр.2 и 3 и т.12, пр.1 вр. с чл.115 от НК и определение от 08.04.201г. по ЧНД №1270/2010г. на СГС. В затвора – гр. Бобов дол ищецът постъпва на 09.10.2015г., като е преведен от затвора – гр. София въз основа на заповед на главния директор на ГДИН, издадена по повод извършено нападение от И. срещу служител на надзорно-охранителния състав в затвора – София, а на 26.06.2019г. е преведен в затвора – гр. Пазарджик, където е понастоящем /вж. писм. отговор на ответника/.
Във връзка с фактическите обстоятелства, относими към предявения иск, страните са представили писмени доказателствени средства, от които се установява следното:
Административно дело № 127/2018г. по описа на Административен съд – Кюстендил е образувано по предявени от ищеца К.Д.И., искове срещу ГДИН с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНСК за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – уронване на достойнството и чувство на малоценност, в общ размер от 50 000лв., причинени в резултат на нарушения по чл.3 от ЗИНЗС във връзка с правото му за ползване на книги от библиотеката в затвора – Бобов дол и за участие в конкурс за коледна украса в затвора – Бобов дол, в периода 04.12.2017г.-02.01.2018г. В съдебното производство, в заседанието на 29.11.2018г. по искане на ответника е разпитан като свидетел К. Любомиров К. на длъжност инспектор „Социални дейности и възпитателна работа“ в затвора –гр. Бобов дол. Същият в показанията си сочи, че в затвора е бил обявен конкурс за коледна украса с участие на лишени от свобода от всички групи с изключение на тези от първа група; че изключването на последните от участие в конкурса е поради специалния режим, при който изтърпяват наказанието лишаване от свобода, респ. поради ограниченията, породени от този режим; че ищецът е имал желание да участва в конкурса, но именно режима на изтърпяване на наказанието е било пречка за това. По отношение на реда за получаване на книги от библиотеката на затвора, К. твърди, че по данни от библиотекаря, основаващи се на записванията в дневника на библиотеката, ищецът И. не е върнал предоставени му книги, което се е случило няколко пъти; че връщането на книги от библиотеката на затвора се отбелязва в нарочен дневник срещу подпис на лишения от свобода и от библиотекаря.
В съдебното производство по адм. дело № 127/2018г. , ответникът е представил писмени доказателствени средства за установяване реда за ползване на книгите от библиотеката от страна на лишените от свобода и конкретно за книгите, които са ползвани от ищеца. Като доказателства са приети доклад на библиотекаря л.св. Д.Н.Н. и извадка от регистъра на заетите книги от библиотеката в затвора – Бобов дол. В представения доклад, датиран от 12.10.2018г. се сочи, че условие за предоставяне на книги от библиотека, вкл. от библиотеката на затвора, е връщането на вече получените книги; че на ищеца И. е отказано предоставяне на книги от библиотеката защото същият не е върнал получената преди това книга „Свещения коран“; че впоследствие, други библиотекари са дали на К.И. общо 7 броя книги, от които той е върнал само една книга. Като доказателства по адм. дело № 127/2018г. са приети страници от регистър за книгите от библиотеката на затвора, ползвани от лишени от свобода от първа група, сред които фигурира и ищеца. Видно от отразеното в регистъра, срещу името на К.Д.И. има следните записвания: на една страница - „Св. Коран“ – 1 бр. – пр. ; на друга страница - 13.11.2018г. и читател К.Д.И.; на трета страница – заглавия на множество книги, като срещу част от заглавията има положени подписи за читател и за библиотекар.
По адм. дело № 127/2018г. е постановено решение № 24 от 05.02.2019г., с което са отхвърлени предявените от И. искове за обезщетение за неимуществени вреди като недоказани, като видно от мотивите, съдът изцяло е кредитирал събраните писмени доказателства и показанията на свидетеля К..
В настоящото производство, съдът по искане на ищеца е изискал и приел описаните по-горе документи, а по искане на ответника е разпитал свидетеля Д.Н.Н., който е изготвил доклада от 12.10.2018г. за нуждите на исковото производството по адм. дело № 127/2018г. Същият обяснява механизма за ползване на книгите от библиотеката на затвора, въведен от него в качеството му на назначен на щат библиотекар в периода 2016г.-2018г. Свидетелят сочи, че за всяка група в затвора се води отделна книга, вкл. за първа група, като за последната има специален режим според който, когато лишен от свобода иска книга от библиотеката, то на постовия надзирател се дава списък със заглавия, от който лишения от свобода си избира книги за четене; тези книги се описват от библиотекаря в дневника /регистъра/, ведно с името на читателя и се предават на постовия надзирател, който ги предоставя на лишения от свобода. Конкретно за книгата „Свещен коран“ свид. Н. твърди, че е предоставена от предишния библиотекар на ищеца по негова молба и след положителна резолюция на началника на затвора; че получаването на книгата не е удостоверено с подпис на читателя; че в регистъра на библиотеката, за тази книга е отразено „пр.“, т.е. че информацията за нея е пренесена от предходни списъци и липсват данни за връщане на книгата.
От постановление на Районна прокуратура – Кюстендил от 03.04.2020г. по преписка вх. № 2443/2020г. е видно, че преписката е образувана във връзка с изпратена от Административен съд – Кюстендил искова молба на К.Д.И., с която са предявени искове за обезщетение срещу ГДИН – София за вреди, причинени от изявления на К. Любомиров К. на длъжност инспектор „Социални дейности и възпитателна работа“ в затвора –гр. Бобов дол, с които се твърди, че последния е осъществил престъпления от общ характер по чл.290 от НК, съотв. по чл.286 от НК. С мотиви за отсъствие на достатъчно данни за извършени престъпления от общ характер, с цитираното постановление РП – Кюстендил е отказала да образува досъдебно производство и е прекратила преписката.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателства.
Съдът, като взе предвид установените факти и на осн.чл.235, ал.2 ГПК вр. с чл.144 АПК, счита предявените искове за допустими, а разгледани по същество - за неоснователни, поради следното:
Исковите претенции са с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.203 и сл. от АПК. Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от закона. Съгласно чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК и се предявява срещу органите по чл.284, ал.1 от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Предвид нормативната рамка и с оглед установената фактическа обстановка съдът намира, че предявените искове са допустими. Ищецът е легитимиран от закона правен субект с право да предяви иск за доказване нарушение на чл.3 от ЗИНЗС като лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“. Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” със седалище София като юридическо лице е пасивно легитимиран да отговаря за вредите, които ищецът сочи че е претърпял от незаконосъобразни изявления и действия по съставяне на документи на длъжности лица от затвора - гр. Бобов дол, който е териториална служба на ГДИН /арг. чл. 12, ал.3 ЗИНЗС/ и по отношение на който като място за лишаване от свобода, дирекцията осъществява пряко ръководство и контрол, т.е. административна дейност, а работещите там служители имат качеството на специализирани органи по изпълнение на наказанията. Съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНС съдът е родово и местно компетентен да разгледа спора.
Разгледани по същество, исковете са неоснователни. Съображенията за това са следните:
Фактическият състав на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, включва следните кумулативни елементи: нарушение на чл.3 от ЗИНС, изразяващо се в незаконосъобразни актове, фактически действия или бездействия на орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност по изпълнение на наложени наказания; настъпили вреди за ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Неимуществените вреди се предполагат при доказано нарушение съгласно правилото на чл.284, ал. 5 от ЗИНЗС, а размерът им се определя по справедливост съгласно общото правило на чл.52 от ЗЗД.
Както се посочи, по реда на специалния закон на обезвреда подлежат вредите, причинени на лишените от свобода в резултат на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. Разпоредбата в ал.1, въвежда забрана за изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение спрямо осъдените лица, а в ал.2 се съдържа примерно изброяване на възможни проявления на нарушения на забраната, а именно поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
По делото ищецът е предявил при условията на кумулативно субективно съединяване искови претенции за обезщетения за неимуществени вреди, като сочи различни фактически основания, а именно:
На първо място, в разглеждания случай вредите се претендират като причинени от незаконна дейност, изразяваща се неистински и неверни изявления на длъжностното лице К. К. - инспектор СДВР в затвора – гр. Бобов дол при разпита му като свидетел по адм. дело № 127/2018г. Невярната информация в изявленията /свидетелските показания/ на ИСДВР К. според ищеца е относно това, че като лишен от свобода от първа група, изтърпяващ наказанието си при специален режим, няма право да притежава и ползва коледна украса и по тази причина не е можел да участва в обявения конкурс за коледна украса през 2016г., както и относно това, че ищецът не е върнал получени книги от библиотеката в затвора – гр. Бобов дол и по тази причина не са му предоставяни други книги.
На второ място, ищецът иска присъждане на обезщетение за вреди, причинени от незаконна дейност, изразяваща се в съставяне на неистински документи от длъжностни лица при затвора – гр. Бобов дол, а именно: доклад от 12.10.2018г. на библиотекаря и извадка от регистъра на заетите книги от библиотеката в затвора – Бобов дол, приети като доказателства по адм. дело № 127/2018г. Невярната информация в сочените документи според ищеца е във връзка с данните за невърнати от него книги в библиотеката на затвора – гр. Бобов дол.
Ищецът твърди, че описаните изявления и документи съдържат невярна информация, вследствие на която се е почувствал психически много зле – обиден и злепоставен, както и че е засегнато негативно човешкото му достойнство. Допълнително сочи, че въз основа на невярната информация съдът по делото е формирал погрешни прави изводи за липса на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС и е постановил решение за отхвърляне на предявените искове за присъждане на обезщетение.
Предвид
горното и след преценка на доказателствата по делото, както и съобразявайки
относимите нормативни разпоредби, съдът счита, че не е налице първият елемент от състава на отговорността по
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Безспорно е, че сочената
от ищеца незаконна дейност, включваща изявления и съставяне на документи, е осъществена
в съдебно производството. Изявленията на ИСДВР К. и документите
относно реда за ползване на книги от
затворническата библиотека са доказателствени средства в производството по приложеното адм. дело № 127/2018г. по описа на
Административен съд – Кюстендил. Описаните
от ищеца обстоятелства, съставляващи фактически основания на предявените искове,
нямат характеристиките на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на длъжностни
лица от администрацията при ответника, извършени при или по повод изпълнение на
административна дейност. Изявленията на инспектора СДВР К., за които се твърди,
че съдържат невярна информация, са свидетелски показания, т.е. доказателствено
средство в образуваното съдебно производство по адм. дело № 127/2018г. на
Административен съд- Кюстендил. Визираните
документи – доклад от 12.10.2018г.
и копия на страници от регистъра на
заетите книги от библиотеката в затвора – Бобов дол, за които се твърди, че са
неистински, са писмени актове, които не са издадени при упражняване на
административни правомощия, а за нуждите на висящо съдебно производство в съответствие
с процесуалното право на страната да докаже изгодни за нея факти и
обстоятелства. Следва, че изявленията на длъжностното лице от администрацията
на затвора и съставените документи не
съдържат властническо волеизявление, а са свидетелски показания, съответно удостоверителни
частни документи, чиято неистинност не е установена с надлежен съдебен акт.
Обратно, видно от представеното постановление на РП – Кюстендил, преписката за
установяване на престъпление по чл.290 от НК, извършено от К. Любомиров К. в
производството по адм. дело № 127/2018г. на Административен съд – Кюстендил, е
прекратена. А по отношение на сочените документи, истинността на същите не е
оспорена от ищеца по реда на чл. 193 и сл. от ГПК вр. с чл.144 от АПК, което е
видно от протоколите от проведените съдебни заседания по приложеното дело. Не може да се приеме твърдението на ищеца, че с
представянето на визираните доказателства, които счита за съдържащи
неистини, ответникът го е подложил на
унизително отношение, тъй като адресат на тези действия е съдът, а не страната - ищец. Последният, макар и лишен от свобода, е
равнопоставена страна с ГДИН в съдебното производство и както се посочи по-горе
е разполагал със същия обем процесуални средства, за да защити правата и
законните си интереси по делото.
От друга страна, изявленията на длъжностното лице от администрацията на затвора и съставянето на процесните документи, разгледани като елемент от състава на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, не представляват действия и актове по изпълнение на наказанието, свързано с неговите цели по чл.2 от ЗИНЗС. Относима за казуса е разпоредбата на чл.2, т.3 от ЗИНЗС, според която изпълнението на наказанието е насочено към постигането на неговите цели чрез осигуряване на условия за поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им. В случая, изявленията на ИСДВР К. и съставените документите, преценени от ищеца като съдържащи неистинска информация, нямат връзка с дейността по изпълнение на наказанието, поради което същите не са в противоречие с целите по чл.2, т.3 от закона и липса нарушение на забраната по чл.3 от закона. Както се посочи, изявленията и документите са послужили като доказателства в инициираното от И. исково съдебно производство, а основателността на предявения осъдителен иск за вреди изисква противоправно поведение на административни органи, допуснато по отношение на лишени от свобода или задържани под стража при изпълнение на наложеното им наказание или мярка за неотклонение, т.е. правопораждащият претенцията за обезщетение юридически факт следва да е свързан със задълженията на затворническата администрация за осигуряване на благоприятни условия за изтърпяване на наказанието и недопускане на жестоко, нечовешко или унизително отношения спрямо лишените от свобода. Очевидно фактите по делото не сочат на съставомерно действие на ответника. Такова би било налице при неоснователно лишаване на ищеца от правото му по чл.163 от ЗИНЗС за творчески и културни дейности и от правото му по чл.165 от ЗИНЗС за достъп до библиотеката на затвора. В случая обаче, процесните действия по свидетелстване и съставяне на документи, са действия по представяне на доказателства от страна във висящо съдебно производство, т.е. не съставляват дейност, свързана с условията и режима за изпълнение на наказанието. В контекста на изложеното, чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС повелява, че "осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, унизително или нечовешко отношение", което означава, че вредите на лишените от свобода граждани следва да са причинени от затворническата администрация при или по повод на изтърпяване на наложеното им наказание. Както се посочи, по делото се твърдят вреди, произтичащи от съдопроизводствени действия на равнопоставена в процеса страна, което няма връзка със задълженията на затворническата администрация да осигури съответното отношение към лишения от свобода или съответните условия за изтърпяване на наказанието. Горното дисквалифицира поведението на длъжностните лица при ответника като неоснователни действия, нарушаващи забраната по чл.3 от ЗИНЗС. Не е осъществен първият елемент от състава на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС и предявените искове са неоснователни.
За пълнота следва да се посочи, че ищецът не доказа, че данните в изявленията на ИСДВР К. и в документите от библиотеката на затвора са неверни. Обратно на поддържаното от К.И., в показанията на длъжностното лице по адм. дело № 127/2018г. не се твърди, че ищецът няма право да притежава и ползва коледна украса. Видно от данните в съдебния протокол, при разпита си К. заявява, че ограниченията, произтичащи от режима за изтърпяване на наказанието, са пречка за участие на И. в обявения конкурс. От друга страна, процесните документи - страниците от дневника /регистъра/ от библиотеката на затвора не съдържат данни за това, че К.И. не е върнал получени книги, а в тях само са описани книги, индивидуализирани с автори и заглавия.
Съдът счита за необходимо да посочи, че изявленията и съставянето на документи за нуждите на висящо съдебно производство, както в случая, не съставлява действие на административен орган или длъжностно лице, извършено при или по повод изпълнение на административна дейност, поради което не са налице предпоставките и по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Изводите от анализа на събраните доказателства са, че ищецът не доказа незаконосъобразни актове и действия на затворническата администрация, респ. не доказа нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС, поради което искането за заплащане на обезщетения за вреди е неоснователно. Дължимо е решение за отхвърляне на предявените искове.
Независимо от изхода по делото, съдът не присъжда разноски на ответника за юрисконсултско възнаграждение. Същото не е дължимо с оглед разпоредбата на чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, която е специална и дерогира общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС във вр. с чл. 203 АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Д.И. с ЕГН **********, понастоящем в затвора - гр.Пазарджик, 2 отделение, 3 група, искове с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, за заплащане на обезщетение в размер на 100 000,00лв. за неимуществени вреди, претърпени в периода 29.11.2018г. – 12.08.2019г. от незаконна административна дейност, изразяваща се неистински и неверни изявления на длъжностното лице К. К. - инспектор СДВР в затвора – гр. Бобов дол при разпита му като свидетел по адм. дело № 127/2018г. по описа на Административен съд – Кюстендил, както и за заплащане на обезщетение в размер на 100 000,00лв. за неимуществени вреди, претърпени в периода 29.11.2018г. – 12.08.2019г. от незаконна административна дейност, изразяваща се в съставяне на неистински документи от длъжностни лица при затвора – гр. Бобов дол, а именно: доклад от 12.10.2018г. и извадка от регистъра на заетите книги от библиотеката в затвора – Бобов дол, приети като доказателства по адм. дело № 127/2018г. по описа на Административен съд – Кюстендил.
Решението може
да се обжалва пред тричленен състав на Административен съд - Кюстендил в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Решението да се съобщи на страните и на Окръжна прокуратура – гр.Кюстендил чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: