№ 245
гр. Плевен, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър Хр. Кирилов
при участието на секретаря ЗАХАРИНКА К. ПЕТРАКИЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Административно
наказателно дело № 20224430200399 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно
процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на АЛ.
Е.. Г., с ЕГН: **********, чрез пълномощника си адв. Д.А. от Адвокатска
колегия Хасково против Заповед за задържане на лице № 1772 зз -
52/15.02.2022г.
С жалбата се моли да се постанови решение с което да се обяви
нищожността или да се отмени оспорената заповед за задържане налице.
Излагат се подробни доводи в тази насока, а именно – същата е постановена в
несъответствие с целта на закона. Излага се, че оспорената заповед е
нищожна като издадена от некомпетентен орган. Със задържането на
жалбоподателя са засегнати правата и законните му интереси в по-голяма
степен от необходимото от гледна точка на целта, за която се издава актът.
В открито съдебно заседание жалбоподателят АЛ. Е.. Г., редовно
призован, не се явява, не се представлява. В хода на съдебното следствие
жалбоподателят АЛ. Е.. Г., чрез пълномощника си адв. Д.А. депозира
становище вх. №6924/22.03.2022г., с което поддържа жалбата против Заповед
за задържане на лице рег.№1772 зз-52 от 15.02.2022г. на *** И.Д. – *** при
Първо РУ – Плевен, като се моли да бъде постановено решение с което да се
обяви нищожността или се отмени оспорената заповед за задържане на лице.
Ответникът по жалбата И.Ц.Д. - *** при Първо РУ при ОД на МВР-
Плевен, изразява становище, че издадената заповед за задържане на лице е
1
законосъобразна.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и становищата на
страните, приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока
по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Същата е изготвена в предвидената форма и е придружена от
необходимите приложения.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
по чл. 146 от АПК.
Видно от приложените официални справки оспореният акт е издаден от
полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на
предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност.
Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда нормата
на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена
на адресата й. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в
специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името,
длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните,
индивидуализиращи задържаното лице - трите имена, ЕГН и адресна
регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на
задържаното лице по чл. 63, ал. 3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР и му е предоставено
копие от заповедта.
Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като е
посочено, че лицето се задържа защото същият е заподозрян за извършено
престъпление по смисъла на чл.167- чл.169 от НК.
Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, овластява полицейските органи
да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни,
че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в
следващите правни норми от закона. По правната си същност задържането
под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 ЗМВР представлява
принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН -
административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо
правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се
предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да
извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането е
наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано
предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.
Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати
възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да
бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността на
органите на МВР да приложат принудителната административна мярка
"задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на
престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на
2
мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има
вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен
към него, да са установени преди извършване на задържането. Задържането,
като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския
орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази
принудителна административна мярка законодателят не е предвидил
необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен
начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК.
Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че
има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право
на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да
наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на
деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и
окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на
конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно,
всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното
производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието
на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото
нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради
несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.
Следва да се има предвид, че изискването за мотивиране на
административния акт изисква в него да се съдържат достатъчно данни, от
които да може да се направи обосновано предположение, че задържаното
лице е извършило противоправно деяние. В този смисъл следва да се има в
предвид и решение от 24.06.2014г на ЕСПЧ по жалби № 50027/08 и №
50781/096 - П.и П.срещу България, в което е прието, че: „За да е налице
обосновано подозрение следва да има факти и информация, които биха
убедили един обективен наблюдател, че въпросното лице може да е
извършило престъплението. Освен това подозрението трябва да се отнася до
конкретно престъпление”. Изхождайки от изискването "подозрението да се
базира на разумни основания, като съществена част от защитата срещу
произволен арест и задържане”, ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна
фактическа обосновка на необходимостта от задържането, същото се явява
несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол.
По мнение на съда - тези обстоятелства в случая са налице. С
Определението си за насрочване съдът е изискал от административния орган,
в съответствие с разпределената доказателствена тежест, да представи всички
доказателства, които са послужили за издаване на заповедта. В изпълнение на
това указание са депозирани писмени доказателства. Сред тях са налични
ксерокопия на Заповед за задържане на лице рег. №1772 зз-52/15.02.2022г.; на
Обяснение от АЛ. Е.. Г.; Протокол за обиск на лице с рег. №1772р-6993;
Декларация от 15.02.2022г. от А.Г.; справка за извършена проверка от ***
Д.Ц. в Сектор „ОП“ при Първо РУ-Плевен, ведно с Докладна записка.
От приобщените като писмени доказателства по делото Заповед за
3
задържане на лице рег.№1772зз-52 от 15.02.2022г. и приложеното към него
обяснение от АЛ. Е.. Г., се установява, че жалбоподателят е бил задържан със
Заповед за задържане на лица в 17:05 часа на 15.02.2022г. и е освободен на
16.02.2022г. в 10:30 часа, като през времетраенето на задържането на
жалбоподателя са снети и писмени обяснения.
Според съда, фактите, изложен в справката и докладната записка и тези,
които се установяват в приложените по делото писмени доказателства,
подкрепят извода на административния орган, че задържаният е евентуален
извършител.
Съгласно чл. 142, ал.1 от АПК - съответствието на административния
акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Това
съответствие е неразривно свързано с установяването на фактическите
основания за издаване на акта. Към момента на издаване на оспорената
заповед за задържане, по мнение на настоящия състав, в преписката са се
съдържали доказателства относно наличието на данни, че същият е
евентуален извършител на престъпление, каквото е твърдението в мотивите
за издаване на оспорената заповед. Тези данни според съда са достатъчни, за
да може спрямо жалбоподателя А.Г. законосъобразно да се приложи мярка за
административна принуда.
Изискването за излагане на фактическите основания на заповедта в
случая е изпълнено, като е посочено във връзка с кое конкретно
неправомерно деяние е формирано предположението за евентуална
съпричастност на лицето. В случая не е необходимо подробно и изчерпателно
описание на всички данни относно деянието, съдържащи се в доказателствата
по преписката. Достатъчно е засегнатото лице да е разбрало на какво
основание е задържано и в какво се изразява престъпното деяние, което
полицейският орган счита, че е извършено, т. е. - да е разбрало по повод на
какво е формирано подозрението срещу него. По делото има приложена
декларация от жалбоподателя Г.. В конкретния случай са налице посочените
предпоставки, поради което следва да се приеме, че оспорената заповед е в
съответствие с практиката на Европейския съд за защита на правата на човека
по приложение на чл. 5, т. 2 КЗПЧОС и възраженията в тази насока са
неоснователни.
Като всяка ПАМ - задържането за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР
налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно
определен резултат. Мярката по чл. 72 от ЗМВР, в зависимост от конкретния
случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер.
Прилагането на принудителната административна мярка в случая е
съобразено и с целта на закона - да се даде възможност на органите на МВР и
прокуратурата да разкрият евентуално извършеното престъпление.
Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от
24 часа" в случая е оправдано, с оглед наличните данни. Предвид това
правилен е бил изводът на полицейските служители, че лицето следва да се
4
задържи, за да може да се проведат действия, за потвърждаване или оборване
на съпричастността му към деянието. След задържането на лицето с него са
проведени съответните действия. Всички действия, обективно сочат, че
полицейските органи са действали активно и целта на задържането е била да
се разкрие обективната истина, а не да се въздейства неправомерно върху
задържания.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая не е налице и нарушаване
на принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на
администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането
на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка
на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за
постигането на законовата цел. Налагането на принудителната
административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано, тъй като
в случая са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на
обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за
невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода.
Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи
по прилагането на чл. 5, § 1, б. с) от КЗПЧОС, съотнесени към настоящия
случай, водят до извод, че за задържането на жалбоподателя са налице
достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения
интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, за нарушена процедура
по издаване на административния акт или за липса на съответните реквизити
в нея. Настоящият състав не констатира такива пороци. Всички задължителни
реквизити и форма на заповедта са изчерпателно посочени в нея. Приложена е
декларация в която е отразено, че лицето се е свързало с адвокат. Не е
ограничено и правото му на обжалване, защото още в рамките на задържането
си същото е успяло да упълномощи защитник и чрез него да депозира жалба
в съда.
С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай
издадената заповед за задържане е законосъобразна, поради което и
подадената срещу нея жалба следва да се остави без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Плевенски
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на АЛ. Е.. Г., с ЕГН: **********, против Заповед за
задържане на лице № 1772 зз - 52/15.02.2022г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
5
Административен съд - гр. Плевен в 14 - дневен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6