РЕШЕНИЕ
№ 368
гр. Пловдив, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. И. Въззивно търговско дело №
20255001000570 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 302/27.06.2025 г., постановено по т.д. №
73/2023 г. на ОС-Пловдив, в неговата част, с която е осъдено „ДЗИ-Общо
застраховане“ЕАД-гр.София да заплати на З. Д. М. сумата 20 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на
травматични увреждания – субхондрална фрактура в областта на тибиалното
плато в латералната част, алвузивна (откъслечна), неразместена фрактура на
върха на главичката на малкопищялната кост и липса на предна кръстна
връзка, причинени при ПТП, настъпило на 8.04.2022 г. в гр. Карлово,
причинено виновно и противоправно от Х. М. И. при управление на лек
автомобил „Х. А.“ с рег.№ ** **** **, по отношение на който е била налице
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на събитието,
сключена с „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, както и сумата 187,50 лв.,
1
представляваща обезщетение за претърпените от нея от същото ПТП
имуществени вреди, съставляващи направени от ищцата разходи за прегледи и
изследвания, ведно със законната лихва върху присъдените обезщетения,
считано от 28.01.2023 г. до окончателното им изплащане, както и в частта му,
с която е отхвърлен предявеният от З. Д. М. иск против „ДЗИ-Общо
застраховане“АД-гр.София за присъждане на сумата над 20 000 лв. до 50 000
лв. (или за разликата от 30 000 лв.), представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания вследствие на травматични увреждания – субхондрална
фрактура в областта на тибиалното плато в латералната част, алвузивна
(откъслечна), неразместена фрактура на върха на главичката на
малкопищялната кост и липса на предна кръстна връзка, причинени при ПТП,
настъпило на 8.04.2022 г. в гр. Карлово, причинено виновно и противоправно
от Х. М. И. при управление на лек автомобил „Х. А.“ с рег.№ ** **** **, по
отношение на който е била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на събитието, сключена с „ДЗИ-Общо
застраховане“ЕАД, както и е отхвърлен предявеният от нея против „ДЗИ-
Общо застраховане“-гр.София иск за присъждане на сумата над 187,50 лв. до
375 лв. (или за разликата от 187,50 лв.), представляваща обезщетение за
претърпените от нея от същото ПТП имуществени вреди, съставляващи
направени от ищцата разходи за прегледи и изследвания, ведно със законната
лихва върху сумите над 20 000 лв. до 50 000 лв. и над 187,50 лв. до 375 лв.,
считано от 28.01.2023 г. до окончателното им изплащане, а също така,
съответно, и в частта му за разноските.
Жалбоподателката З. Д. М. моли решението да бъде отменено по
съображенията, изложени във въззивната жалба с вх. № 27 097/30.07.2025 г.,
като неправилно в неговата част, с която е отхвърлен предявеният от нея иск
против „ДЗИ-Общо застраховане“АД-гр.София за присъждане на сумата над
20 000 лв. до 50 000 лв. (или за разликата от 30 000 лв.), представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания вследствие на травматични увреждания –
субхондрална фрактура в областта на тибиалното плато в латералната част,
алвузивна (откъслечна), неразместена фрактура на върха на главичката на
малкопищялната кост и липса на предна кръстна връзка, причинени при ПТП,
настъпило на 8.04.2022 г. в гр. Карлово, причинено виновно и противоправно
2
от Х. М. И. при управление на лек автомобил „Х. А.“ с рег.№ ** **** **, по
отношение на който е била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на събитието, сключена с „ДЗИ-Общо
застраховане“ЕАД, както и е отхвърлен предявеният от нея против „ДЗИ-
Общо застраховане“-гр.София иск за присъждане на сумата над 187,50 лв. до
375 лв. (или за разликата от 187,50 лв.), представляваща обезщетение за
претърпените от нея от същото ПТП имуществени вреди, съставляващи
направени от ищцата разходи за прегледи и изследвания, ведно със законната
лихва върху сумите над 20 000 лв. до 50 000 лв. и над 187,50 лв. до 375 лв.,
считано от 28.01.2023 г. до окончателното им изплащане, а също така,
съответно, и в частта му за разноските. Като ищца в производството пред
окръжния съд предявява с искова молба от 8.02.2023 г. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432,ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД-гр.София да й заплати
сумата 70 000 лв. като обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди за понесени болки и страдания и свързаните с това неудобства
вследствие на уврежданията, причинени й при и в резултат на ПТП на
8.04.2022 г., което ПТП е настъпило по вина на водача Х. М. И. при
управлението от него на лек автомобил „Х. А.“ с рег. № ** **** **,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
застрахователно дружество, което обезщетение се претендира пряко от
застрахователя от ищцата като увредено лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, ведно със законната лихва върху сумата от 28.01.2023 г. – датата на
изтичане на тримесечния срок за произнасяне по предявената от нея пред
застрахователя претенция, както и да й заплати сумата 375 лв. като
обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди за направени разходи за
лечение на уврежданията, причинени й при и в резултат на това ПТП, ведно
със законната лихва върху сумата също от датата 28.01.2023 г. Претендира за
присъждане на разноски.
Ответникът по подадената от жалбоподателката М. въззивна жалба
„ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД-гр.София моли тя да бъде отхвърлена като
неоснователна по съображенията, изложени в писмения отговор с вх. №
30 935/5.09.2025 г. Като ответник в производството пред окръжния съд
оспорва исковете като неоснователни. Претендира за присъждане на разноски.
3
Третите лица-помагачи на ответното застрахователно дружество Д. Л.
И., З. Х. И. и М. Х. К. взимат становище относно жалбата в съдебното
заседание на апелативния съд на 26.11.2025 г., като молят жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Жалбоподателите Д. Л. И., З. Х. И. и М. Х. К. молят решението да бъде
отменено като неправилно по съображенията, изложени в насрещната
въззивна жалба с вх. № 28 853/14.08.2025 г., в частта му, с която е осъдено
„ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД-гр.София да заплати на З. Д. М. сумата 20 000
лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на
травматични увреждания – субхондрална фрактура в областта на тибиалното
плато в латералната част, алвузивна (откъслечна), неразместена фрактура на
върха на главичката на малкопищялната кост и липса на предна кръстна
връзка, причинени при ПТП, настъпило на 8.04.2022 г. в гр. Карлово,
причинено виновно и противоправно от Х. М. И. при управление на лек
автомобил „Х. А.“ с рег.№ ** **** **, по отношение на който е била налице
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на събитието,
сключена с „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, както и сумата 187,50 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от нея от същото ПТП
имуществени вреди, съставляващи направени от ищцата разходи за прегледи и
изследвания, ведно със законната лихва върху присъдените обезщетения,
считано от 28.01.2023 г. до окончателното им изплащане, съответно, и в частта
му за разноските. Като трети лица-помагачи на ответното застрахователно
дружество в производството пред окръжния съд оспорват исковете като
неоснователни.
Ответницата по насрещната въззивна жалба З. Д. М. моли тя да бъде
отхвърлена като неоснователна по съображенията, изложени в писмен
отговор с вх. № 36 469/21.10.2025 г. Претендира за присъждане на разноски.
Становището на ответника по спора „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД-
гр.София, изразено писмено за съдебното заседание на апелативния съд на
26.11.2025 г., е, че насрещната въззивна жалба е основателна.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по делото
4
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Безспорно е между страните, че на 8.04.2022 г. е настъпило ПТП с
участието на лек автомобил „Х. А.“ с рег. № ** **** **, управляван от Х. М.
И., при което като пешеходка е пострадала ищцата З. Д. М.. Не се спори между
страните, че за водача на посочения по-горе автомобил Х. И. е имало сключена
застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите при ответното
застрахователно дружество. Безспорно е, че от ищцата на 28.10.2022 г. е било
отправено до ответното застрахователно дружество искане за изплащане на
обезщетение за понесени от нея вреди. Безспорно е, че от ответното
застрахователно дружество преди датата на подаването на исковата молба
8.02.2023 г. не е било изплатено на ищцата обезщетение. С оглед заявените в
подадената от третите лица-помагачи на ответното застрахователно дружество
насрещна въззивна жалба оплаквания и доводи спори се и понастоящем
между страните относно наличието на виновно поведение на водача И.,
съответно, за наличие на основание за ангажиране на отговорността на
ответното застрахователно дружество за изплащане на претендираните
обезщетения за претърпени от ищцата неимуществени и имуществени вреди с
лихви. С оглед заявените в подадената от ищцата М. въззивна жалба
оплаквания и доводи, спори се и понастоящем и относно справедливия
съгласно чл. 52 от ЗЗД размер на обезщетението за причинени неимуществени
вреди, както и относно наличието на основание по чл. 51,ал.2 от ЗЗД за
намаляване на обезщетенията за претърпени от нея имуществени и
неимуществени вреди поради твърдяно от застрахователя и от третото лице-
помагач наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата.
Твърдението на ищцата, заявено с исковата молба, е, че на 8.04.2022 г. тя
се прибирала към дома си по десния тротоар на улица „Земеделска“, който
тротоар в участъка му, намиращ се непосредствено до блока, бил прекъснат от
стълбище, водещо към врата под нивото на тротоара и покрито с желязна
решетка, която била мокра и хлъзгава, поради което, след като се огледала и се
убедила, че по улицата няма движещи се МПС, тя слязла на пътното платно и
продължила движението си напред, плътно вдясно успоредно на тротоара.
Твърди, че по същото време водачът на лекия автомобил Х. И. навлязъл с него
по улица „Земеделска“ от улица „Александър Стамболийски“, застигнал я и я
5
блъснал с предната част на автомобила, като от удара тя паднала на земята и
получила телесни увреждания – средна телесна повреда, изразяваща се във
фрактури в областта на тибиалното плато и проксималната фибула на левия
долен крайник, и множество руптури на връзки в областта на ляво коляно,
включително и медиален и латерален минискус. Твърди, че след настъпването
на ПТП е прегледана в лечебно заведение в Пловдив и е установена контузия
на ляво коляно, като й е дадена препоръка за спазване на режим на покой и
прием на медикаменти. Твърди, че поради продължаващите болки в левия й
крак и тъй като здравословното й състояние не се подобрявало, на 14.04.2022
г. е направила консултация в лечебно заведение в П., при която е извършено
магнитно резонансно изследване на лява колянна става и са установени
фрактури в областта на тибиалното плато и проксималната фибула на левия
долен крайник, както и множество руптури на връзки в областта на лявото
коляно и медиален и латерален менискус, след което са й дадени препоръки за
прием на болкоуспокояващи и противовъзпалителни медикаменти, както и за
спазване на режим на покой. Твърди, че въпреки проведеното консервативно
лечение дълго време след ПТП не е настъпило подобрение в здравословното й
състояние и болките й не отшумявали, като тя изпитвала остри и непоносими
болки в левия си крак и движенията й били силно ограничени до почти
невъзможни, чувствала физическа нестабилност, слабост и дискомфорт.
Твърди, че се е нуждаела от постоянната подкрепа и съдействие на своите
близки за осъществяване на обичайните си и ежедневни нужди от битов и
хигиенен характер. Твърди, че се чувствала психически и емоционално
нестабилна, не можела да осъзнае случилото се, изпитвала страх да се движи
по улиците като пешеходка и че случилото се може да се повтори. Твърди, че и
до момента на подаване на исковата молба не е напълно възстановена от
получените травматични увреждания, като продължава да изпитва болка и
дискомфорт в левия си крак и продължава да приема обезболяващи и
противовъзпалителни медикаменти. Твърди, че е направила разходи във
връзка с проведеното лечение за заплатени медицински прегледи и изследване
в общ размер на 375 лв. Претендира за присъждане на обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 70 000 лв. и на
обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди в размер на 375 лв.,
ведно със законна лихва от 28.01.2023 г. – датата на изтичане на тримесечния
срок за произнасяне по заявената от нея пред застрахователя претенция.
6
С подадения на 19.04.2023 г. отговор на исковата молба ответното
застрахователно дружество оспорва исковете за присъждане на обезщетенията
за причинени неимуществени и имуществени вреди по основание и размер,
съответно, оспорва и иска за присъждане на лихви. Твърди, че застрахованият
водач не е реализирал виновно противоправно поведение, в резултат на което
да е настъпило ПТП и да са причинени телесни повреди на ищцата. Твърди, че
водачът не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на
ПТП и че е налице случайно събитие по смисъла на чл.15 от НК. Заявява
евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалата, тъй като тя е била на пътното платно, както и е изскочила
внезапно, в нарушение на изискванията на нормите на чл.113 и чл.114 от
ЗДвП. Заявява и евентуално възражение, че е налице съпричиняване от страна
на пострадалата на вредоносния резултат с оглед нейното здравословно
състояние, тъй като тя е страдала от предходни заболявания, които са
благоприятствали настъпването на увреждания и са повлияли върху
продължителността на оздравителния процес. Твърди, че размерът на
претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е силно
завишен.
С допълнителната искова молба от 29.05.2023 г. ищцата оспорва
възраженията на ответника за липса на вина на водача И. за настъпването на
ПТП, за прекомерност на претендирания размер на обезщетението и за
съпричиняване от нея на вредоносния резултат.
С отговора на допълнителната искова молба от 27.06.2023 г. ответното
дружество поддържа заявените с отговора на исковата молба твърдения и
възражения.
По искане на ответното застрахователно дружество, заявено с отговора
на исковата молба, с определение от 3.07.2023 г. окръжният съд конституира
Х. М. И. като трето лице-помагач на страната на ответника. С подадения на
4.08.2023 г. отговор на исковата молба той оспорва исковете по основание и
размер. Твърди, че се е движил с ниска скорост и че ищцата внезапно, без да
се огледа или по някакъв начин да даде сигнал за пресичане, навлиза на
пътното платно, той екстремно задейства спирачната система, но разстоянието
е било толкова малко, че автомобилът не е успял да спре и се получава лек
удар между МПС и ищцата в предната му дясна част, при което ищцата
7
паднала на земята. Твърди, че той е предложил на ищцата да я закара в
болница за преглед, но тя отказала, той и друга жена й помогнали да се
прибере, тя казала, че не се е случило кой знае какво и евентуално ще се обади
на дъщеря си, при което той е останал с впечатлението, че тя не е пострадала и
че той няма вина за произшествието, поради което също се прибрал. Заявено е
евентуално възражение за съпричиняване на ПТП вследствие поведение на
пострадалата М. поради нарушение на ЗДвП – движение по пътното платно, а
не по тротоара или банкета, пресичане на пътното платно не по пешеходна
пътека без да се съобрази с приближаващите са ППС, нарушение на забраната
да навлиза внезапно на платното за движение. Заявено е и възражение за
прекомерност на претенцията за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди. Третото лице-помагач Х. И. е починал в хода на
производството пред окръжния съд на 23.10.2023 г., поради което с
определение на окръжния съд от 17.11.2023 г. той е заличен като страна по
делото и на негово място са конституирани като трети лица-помагачи на
страната на ответника неговите трима наследници (съпруга, син и дъщеря).
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че са налице
основанията за ангажиране на отговорността на застрахователя. Съдът приема
за установено, че от водача И. са допуснати нарушения на правилата за
движение, установени с чл.20,ал.2 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП, които са в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, поради което
презумпцията по чл.45,ал.2 от ЗЗД не е оборена. Съдът намира, че основното
заключение на САТЕ е изготвено изключително по дадените показания на
свидетелката Н., които съдът не кредитира, поради което приема, че изводите
на вещото лице, основани на движение на пешеходката плътно вдясно и само
попътно на посоката на движение до застигането й от автомобила, който я
блъснал в гръб, са неотносими. Съдът посочва, че при констатираното
противоречие между показанията на свидетелките Р. С. Н. и Е. С. относно
обстоятелството била ли е Н. непосредствено след инцидента на мястото на
настъпването му е проведена очна ставка между тях по реда на чл.174 от ГПК,
в рамките на която противоречието не е отстранено, с оглед на което и
доколкото в обясненията, дадени в досъдебното производство на 17.04.2022 г.
от двамата участници в ПТП – пешеходката М. и водача И. същите са
потвърдили единствено присъствието на С. на мястото на ПТП, то
доказателствената стойност на показанията на свидетелката Н. е силно
8
разколебана и въз основа на тях не могат да се правят категорични изводи
досежно механизма на настъпване на ПТП. Съдът посочва, че твърдения за
такъв механизъм на причиняване на увреждането липсва в исковата молба, в
която ищцата е описала, че след пресичането на улица „Ал.Стамболийски“ се
е движила по десния тротоар на улица „Земеделска“ и преди намиращата се
там желязна решетка е слязла на пътното платно и е продължила движението
си направо успоредно на тротоара, като същите обстоятелства са посочени от
нея и в обясненията, дадени в досъдебното производство. Съдът посочва, че
при такова движение на пешеходката вещото лице е изследвало вариантите в
допълнителното заключение, според което при слизане на платното за
движение преди решетката ищцата е попадала в опасната зона за спиране на
автомобила, видно и от заявеното от вещото лице в съдебното заседание на
24.04.2015 г., като експертът в причинна връзка с настъпването на ПТП е
посочил при първи вариант действията на самата пешеходка, която се е
движила по платното за движение по начин, на място и в момента, когато не е
било безопасно, както и закъснялата реакция на водача за спиране на
автомобила в случай, че същият е следвало да се съобрази с направлението на
пешеходката към платното за движение. Съдът кредитира изводите на
експерта в допълнителното заключение в първия му вариант относно
причините за настъпване на ПТП от техническа гледна точка, но дори да се
приеме, че пешеходката се е движила само попътно на движението на ППС,
при всички случаи не следва да се коментира вторият вариант от
допълнителното заключение, доклокото няма данни М. да е паднала на
пътното платно с удар в пътната настилка в областта на коляното на долен ляв
крайник с последващ натиск от дясна страна на автомобила. Затова и при
липсата на ангажирани по делото убедителни доказателства, от които да се
установява, че пострадалата се е движила по начин, който да е направил удара
за водача на лекия автомобил непредотвратим, следва да се приеме, че
субективните действия на водача са в причинна връзка с вредоносния пътен
инцидент, който е имал пряка видимост към ищцата, имал е възможност да я
наблюдава и да реагира своевременно чрез намаляване на скоростта и
спиране. Съдът преценява, че тази констатация в експертизата, съчетана със
задълженията на водача на МПС, произтичащи от императивната разпоредба
на чл.116 от ЗДвП относно засилено внимание и предпазване на уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците, както и общото задължение
9
на водачите на МПС да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, води до извод, че ПТП е реализирано вследствие на противоправно
поведение на водача на застрахования при ответника лек автомобил. Съдът
приема, че няма доказателства ищцата да е навлязла внезапно на пътното
платно, като според експертизата преди удара пешеходката се е намирала с
гръб към идващото зад нея МПС, водачът е могъл да я възприеме преди
попадането й в опасната зона и при възникналата опасност е следвало да спре
или да намали скоростта на движение, като е имал закъсняла реакция, в
резултат на която управляваният от него лек автомобил е ударил ищцата, а той
е разполагал с техническа възможност при своевременно реагиране да спре
автомобила преди достигане до зоната на удара. Относно причинените на
ищцата при ПТП вреди окръжният съд приема, че съгласно заключението на
КСМЕ на ищцата е причинена субхондрална фрактура в областта на
тибиалното плато в латералната част, откъслечна неразместена фрактура на
върха на главичката на малкопищялната кост и липса на предна кръстна
връзка, на пострадалата е поставена имобилизация – тутурна шина за 30 дни и
е предписана лекарствена терапия, общият оздравителен период е продължил
6 месеца, като през него ищцата е търпяла от умерени до значителни по сила и
интензитет болки и страдания, които постепенно са отшумели, като според
заключението при извършения от експертите преглед на ищцата са били
налице остатъчни явления вследствие на получените травми – болки в
областта на лявото коляно, които причиняват затруднение при изправен
стоеж, натоварване и самостоятелна походка. Съдът приема, че от показанията
на свидетеля Р. Р., който има непосредствени впечатления от преживяванията
на ищцата, се установява, че вследствие на ПТП тя е търпяла болки и
страдания с голям интензитет, значителни битови неудобства, в
продължителен период от време е имала затруднения при придвижването и
самообслужването, била е обгрижвана от дъщеря й, а преди ПТП, макар и в
напреднала възраст, е водела самостоятелен живот. Съдът намира, че не е
доказано по категоричен начин при ПТП ищцата да е получила твърдяното
увреждане скъсване на предна кръстна връзка и менискуси, нито е установено
наличието на сериозни и трайни негативни отражения върху психиката й.
Съобразявайки вида на причинените увреждания, продължителността на
оздравителния процес от около 6 месеца, наложителния период на
обездвижване, възрастта на ищцата, която към датата на ПТП е била на 74
10
години, както и икономическите условия в страната към правнорелевантния
момент месец април на 2022 г., чийто обективен белег са и лимитите на
застраховане, съдът намира, че дължимото обезщетение за ищцата възлиза на
40 000 лв. Съдът приема, че от приложените към исковата молба фискални
бонове се установява извършени от ищцата плащания в общ размер на 375 лв.
като направени разходи в периода на лечение за проведени прегледи и
изследване с ЯМР, които са свързани с причиненото увреждане, поради което
са доказани и търпени от ищцата имуществени вреди в претендирания размер.
Относно заявеното от ответника възражение за съпричиняване от ищцата на
вредните последици окръжният съд приема, че то е основателно, тъй като
поведението на ищцата не е било съответно на изискванията на чл.108,ал.1 и
ал.2 от ЗДвП. Съдът приема, че ищцата вместо да използва наличен тротоар в
избраната от нея посока за движение е използвала пътното платно за
придвижване и то попътно, в една и също посока с ППС, вместо
противоположно на посоката им на движение, с което е повишила значително
риска от застигането й от движещ се зад нея лек автомобил. Съдът намира, че
извършването на движение насрещно на движението на ВПС, би позволило на
пешеходката да възприеме фронтално всеки приближаващ автомобил, докато
с избора на движение по другото платно увреденото лице само е ограничило
възможността да се предпази от идващите зад него автомобили. Съдът
посочва, че разпоредбите на чл.108,ал.1 и ал.2 от ЗДвП задължават
пешеходците да се движат по тротоара на пътното платно, когато такъв
тротоар съществува и е използваем, а в случая не са събрани каквито и да е
доказателства в подкрепа на твърдението на ищцата, че е имало мокра и
хлъзгава решетка на тротоарната площ, която да е препятствала движението й.
Съдът намира, че наличието на струпани строителни материали в участъка на
тротоара близо до мястото на ПТП също не е причина да се отрече
противоправното поведение на пешеходката, тъй като, видно от снимковия
материал (фотоалбум ма местопроизшествие), а и от показанията на
свидетелката С., не е налице невъзможност за използване на тротоара по
смисъла на чл.108,ал.2,т.1, предл.2 от ЗДвП. Преценявайки обстоятелствата,
при които е станало ПТП, поведението на водача И. и на ищцата, окръжният
съд намира, че степента на съпричиняване на вредоносния резултат е равна,
съответно по 50% за всеки от тях. Затова съдът определя, че отговорността на
ответника следва да се намали до 50% на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД, при
11
което определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди, дължимо
от застрахователното дружество, възлиза на 20 000 лв., а дължимото
обезщетение за имуществени вреди възлиза на 187,50 лв., поради което
отхвърля първия иск за размера над 20 000 лв. до претендирания такъв от
70 000 лв. и отхвърля втория иск за размера над 187,50 лв. до 375 лв. Съдът
присъжда, съответно по акцесорната претенция, и законна лихва върху така
определените суми от посочената от ищцата дата 28.01.2023 г.
С подадената на 30.07.2025 г. въззивна жалба ищцата по спора З. М.
твърди, че решението е неправилно в частта му, с която предявеният от нея
иск за присъждане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди е
отхвърлен за разликата над 20 000 лв. до 50 000 лв., а искът за присъждане на
обезщетение е отхвърлен за разликата над 187,50 лв. до 375 лв., тъй като
размерът на първото обезщетение е занижен и тъй като и двете обезщетение
неоснователно са присъдени в намален размер поради прието от окръжния съд
за основателно възражение на ответника и третите лица-негови помагачи за
съпричиняване от нея на вредоносния резултат. Счита, на първо място, че
размер на обезщетението от 40 000 лв. е занижен, несправедлив и
несъответстващ на претърпените от нея неимуществени вреди, както и не е
съобразен със съдебната практика. Твърди, че от заключението на КСМЕ се
установява какви са получените от нея травматични увреждания, както и че тя
е лекувана консервативно с поставяне на имобилизация-тутурна шина за 30
дни, като оздравителният процес е траел около 6 месеца. Твърди, че вещото
лице изрично е посочено, че скъсаната предна кръстна връзка и менискуси не
са възстановени, тъй като тяхното лечение е оперативно, а в откритото
съдебно заседание на 27.03.2024 т. вещото лице е пояснило и допълнило, че
предната кръстна връзка я няма, те се абсорбира, съкращава се сама и изчезва
и затова такава травма не се лекува по спешност. Твърди, че е установено и че
ищцата не е възстановена от получените травматични увреждания, като към
момента на извършване на прегледа от вещото лице са налице остатъчни
явления вследствие на получените при процесното ПТП травми, а именно
оток, деформация и болки в областта на лявото коляно, които причиняват
затруднение при изправен стоеж, натоварване и самостоятелната походка
поради ограничаване в обема и продължителността на движения в лява
колянна става и изобщо на левия долен крайник. Твърди, че от заключението
на вещото лице се установява, че към настоящия момент походката на ищцата
12
е накуцваща и тя използва помощно средство-бастун. Твърди, че от
показанията на свидетеля Р. Р. се установява, че дълго време след
настъпването на ПТП ищцата е търпяла силни по интензитет физически болки
и страдания, както и редица затруднения в ежедневието си, като в периода от
април до август тя се е движела с патерици и почти не е излизала навън,
постоянно се оплаквала от болки, имала нужда от помощ в ежедневието,
отначало не можела да става от леглото, съпругата на свидетеля била при
ищцата и й помагала с придвижването до тоалетна, готвела и помагала в
домакинството, тъй като ищцата живее сама, според свидетеля и към
настоящия момент ищцата се оплаква от болки и е налице накуцваща походка.
Счита, че при определяне на размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди окръжният съд не е отчел всички релевантни
обстоятелства, които обуславят размера на търпените от ищцата
неимуществени вреди – не е отчел в пълнота характера и степента на
получените телесни увреждания, дискомфорта, затрудненията и неудобствата
в ежедневието на ищцата, които тя е търпяла и продължава да търпи и
понастоящем, продължителността на лечебно-възстановителния период,
негативните промени в качеството й на живот, породени от ограниченията в
обема на движение на левия долен крайник, които ще търпи за в бъдеще,
възрастта на пострадалата към момента на получаване на травмите. Твърди, на
второ място, че окръжният съд неправилно е приел да е установено нейно
поведение, с което тя да е съпричинила ПТП, съответно, получените от нея
увреждания, довели до вредоносния за нея резултат. Твърди, че неправилно
окръжният съд е приел, че показанията на единствения свидетел-очевидец на
ПТП Р. Н. не следва да бъдат кредитирани по делото и вместо това е
кредитира показания, дадени в хода на досъдебното производство, които са
недопустими като доказателство в гражданския процес, защото не са събрани
по реда на ГПК. Заявено е, че от извършената по делото очна ставка между
свидетелките Р. Н. и Е. С. е установено, че единствено свидетелката Р. Н. е
възприела механизма на настъпване на ПТП, а свидетелката Е. С. е
пристигнала на мястото след настъпилия инцидент, поради което именно
показанията на разпитаната по делото свидетелка-очевидец Н. е следвало да
бъдат кредитирани при постановяване на решението на съда. Твърди, че от
събраните по делото доказателства е установен механизмът на настъпване на
ПТП така, както той е описан в исковата молба, както и вината на водача на
13
лекия автомобил за настъпване на ПТП. Заявява, че от показанията на
разпитания по делото свидетел-очевидец Р. Н. е установено, че ищцата е
нямало къде другаде да върви, не е можела да продължи движението си по
тротоара, тъй като по него е имало натрупани строителни материали и затова
тя се е движела напред по пътното платно на улица „Земеделска“, плътно
вдясно успоредно на тротоара, към онзи момент било невъзможно и
движението по отсрещния тротоар, тъй като на него се намирали количките на
майсторите, като свидетелката видяла как лекият автомобил я ударил в гръб.
Твърди, че от заключението на САТЕ е установено, че причината за
настъпване на ПТП е закъснялата реакция на водача на лекия автомобил Х. И.
за спиране на автомобила, така че да предотврати ПТП. Счита, че от
показанията на единствения разпитан по делото свидетел-очевидец на ПТП се
установява, че ищцата не е нарушила разпоредбите на ЗДвП, тъй като тя не е
изскочила внезапно на пътното платно, а се е движела по него плътно вдясно,
успоредно на тротоара, който е бил зает от строителни отпадъци. Заявено е, че
в откритото съдебно заседание вещото лице е пояснило и допълнило, че няма
обективни данни по делото за внезапно навлизане на пешеходката от тротоара
на пътното платно, като то изрично е посочило, че в момента на навлизане на
автомобила на пътното платно след маневрата ляв завой водачът е имал
видимост към пешеходката, която е била на пътното платно. Твърди, че
окръжният съд не се е съобразил и с разпоредбата на чл.20 от ЗДвП, съобразно
която отговорността на водачите на МПС за осигуряване на безопасност на
движението е в значително по-голяма степен от тази на пешеходците.
С отговора на въззивната жалба застрахователното дружество-
ответникът по спора заявява, че окръжният съд при определянето на размера
на обезщетението за неимуществени вреди правилно е приложил нормата на
чл.52 от ЗЗД, като е обсъдил подробно показанията на свидетелите и
заключенията на приетите КСМА и САТЕ, който размер е съобразен и с
трайната съдебна практика. Заявява, че окръжният съд се позовава на приетата
КСМЕ, в чието заключение категорично се посочва, че непосредствено след
инцидента ищцата е търпяла от умерени до значителни по сила и интензитет
болки и страдания, които постепенно са затихвали в хода на оздравителния
процес, продължил около 6 месеца, до пълното им изчезване след неговото
приключване, при благоприятен ход и липса на усложнения. Заявява, че по
време на клиничния преглед не е установено да е налично скъсване на предна
14
кръстна връзка и менискуси, а е констатирана единствено симптоматика на
тежка артрозна болест. Посочва, че окръжният съд подробно е обсъдил
механизма на процесното ПТП, като е безспорно, че пешеходката М. се е
движила по пътното платно на улицата и ударът е настъпил на платното за
движение. Заявява, че поведението на ищцата не е било съответно на
изискванията на чл.108,ал.1 и ал.2 от ЗДвП, тъй като вместо да използва
наличен тротоар в избраната от нея посока за движение тя е използвала
пътното платно за придвижване и то попътно, в една и съща посока с ППС,
вместо противоположно на посоката им на движение, с което е повишила
значително риска от застигането й от движещ се зад нея лек автомобил, а
извършването на движение насрещно на движението на МПС би позволило на
пешеходката да възприеме фронтално всеки приближаващ автомобил, докато
с избора на движение по другото платно ищцата сама е ограничила
възможността да се предпази от идващите зад нея автомобили. Твърди, че
разпоредбите на чл.108,ал.1 и ал.2 от ЗДвП задължават пешеходците да се
движат по тротоара на пътното платно, когато такъв тротоар съществува и е
използваем, като в случая не са събрани доказателства в подкрепа на
твърдението на ищцата, че е имало мокра и хлъзгава решетка на тротоарната
площ, която да е препятствала движението й. Заявява, че наличието на
струпани строителни материали в участъка на тротоара близо до мястото на
ПТП също не е причина да се отрече противоправното поведение на
пешеходката, тъй като е видно от снимковия материал (фотоалбум на
местопроизшествието), както и от показанията на свидетелката С., че не е
налице невъзможност за използване на тротоара по смисъла на
чл.108,ал.2,т.1,предл.2 от ЗДвП. Заявява, че вече са изплатени на ищцата
всички присъдени й суми съгласно влязлото в сила по отношение на
застрахователя съдебно решение.
С подадената на 14.08.2023 г. насрещна въззивна жалба от третите лица-
помагачи на ответното застрахователно дружество Д. И., З. И. и М. К. се
твърди, че решението е неправилно в частите му, с които на ищцата са
присъдени обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 187,50 лв., ведно със законна
лихва върху сумите. Заявено е, че окръжният съд правилно не е дал вяра на
показанията на свидетелката Н.. Заявено е, че по делото е разпитана като
свидетел Е. С., като е допуснато извършване и на очна ставка между нея и
15
свидетелката Р. Н., като свидетелката С. изцяло отрича при инцидента да е
присъствала свидетелката Н., както и не се посочва и от ищцата М. при
разпита й пред разследващия полицай тя да е била свидетел на инцидента,
включително Н. не е разпитвана въобща по воденото наказателно
производство. Твърди, че поддържаната от ищцата фактология се опровергава
изцяло от самите нейни признания, от приобщените към делото официални
писмени доказателства и от разпита на свидетелката С., които силно
разколебават достоверността на показанията на свидетелката Н.. Посочено е,
че по делото са представени писмени доказателства, съдържащи се във
воденото по случая наказателно производство ДП № ***/2022 г. по описа на
РУ-К., включително протокол за разпит на ищцата, който протокол доколкото
съдържа признание за неизгодни за нея факти е допустимо да бъде ползван
като доказателства по делото, а в него при проведения пред разследващ
полицай разпит ищцата твърди същата фактическа обстановка относно
придвижването си като заявената в исковата молба – че ищцата се е движила
по десния тротоар на улицата и е слязла на пътното платно непосредствено
преди желязната решетка (а не че се е движила по самата улица плътно
вдясно). Посочено е, че е приета справка за извършена проверка от служител
на РУ-К., в който е отразено, че е подадено заявление от ищцата, в което тя
твърди същите обстоятелства за движението си непосредствено преди
инцидента като заявените в исковата молба. Твърди се, че по делото е прието
допълнително заключение на САТЕ, от което се установява, че при движение
на ищцата така, както е заявено в исковата молба, а именно придвижване по
десния тротоар на улицата до въпросната желязна решетка и там слизане от
тротоара на пътното платно, ищцата е била в опасната зона на спиране на
лекия автомобил, управляван от Х. И., в момента на стъпването й на пътното
платно, като ищцата е имала пряка видимост и възможност да възприеме
движението на процесното МПС. Твърди се, че предявените срещу ответното
застрахователно дружество искове са изцяло неоснователни. Заявено е, че
относно точния момент, в който възниква опасността, съответно
задължението на водача Х. И. за спиране в процесната ситуация, следва да се
вземе предвид задължителното тълкувание, дадено в ТР № 2/22.12.2016 г. на
ВКС, ОСНК по тълк.д. № 2/2016 г., в чиято мотивна част е посочено, че
законодателят въвежда задължение на водача да осигури предимство едва от
момента на стъпване на пешеходеца на пешеходната пътека, дори и от
16
предходното му поведение да е ставало напълно ясно, че той има намерение да
премине през нея, а в т.6г е прието, че при пресичане на пътното платно на
нерегламентирано за тази цел място пешеходецът трябва да съобразява
правилата на чл.113,т.т.1,2 и 4 и чл.114 от ЗДвП. Твърди се, че в още по-голяма
степен това важи за случаите, когато пешеходец слиза неправомерно на
пътната настилка. Твърди, че в случая поведението на ищцата е неправомерно,
защото в закона лимитативно са изброени случаите, в които пешеходец може
да се намира на пътното платно, а нито една от тези хипотези не е
осъществена при процесното ПТП. Твърди се с посочване на решение №
90/30.07.2021 г. по н.д. № 276/2021 г. на ВКС, НК, 3 НО, че по принцип
водачите на МПС са длъжни да наблюдават постоянно и всеобхватно пътната
обстановка, като при обективна възможност за своевременно възприемане на
участник в движението и непредприемането на нормативно предписани мерки
носят отговорност за последвалите съставомерни последици, независимо от
приноса на пострадалия. Твърди се, че в ТР № 28/1984 г. по н.д. № 10/1984 г. и
в ТР № 106/1983 г. по н.д. № 90/1982 г. на ВС, ОСНК Върховният съд е
изяснил при какви фактически обстоятелства е налице случайно деяние по
смисъла на чл.15 от НК при престъпленията по транспорта и кога деянието не
може да се приеме за такова, като обобщено поведението на водача не следва
да е в нарушение на правилата за скоростта на движение, както и при всяко
друго нарушение на правилата на ЗДвП, което е било необходимо условие за
настъпването на ПТП. Твърди се, че в процесната ситуация не е установено
противоправно поведение на водача Х. И., тъй като при стъпване на М. на
пътното платно тя се е намирала в опасната зона на спиране на лекия
автомобил и въпреки технически правилните действия на водача да намали
скоростта и да предприеме спиране се е стигнало до ПТП, е било
противоправно поведението на ищцата, която е била длъжна да се съобрази
със скоростта и посоката на движение на МПС и е имала възможност за това.
Заявено е, че затова са неправилни изводите на окръжния съд за допуснати
нарушения от И. на разпоредбите на чл.20,ал.2 от ЗДвП и на чл.116 от ЗДвП.
Заявено е, че И. се е движил със скорост под 50 км./ч. в града, по пътното
платно в дясната лента, като е нямало причини с оглед конкретните пътни
условия да се движи с по-ниска скорост. Твърди се, че ищцата не попада в
категорията на лицата, спрямо които се дължи по-специално внимание и
предпазливост, а именно деца или хора с трайни увреждания, визирани в
17
чл.116 и чл.117 от ЗДвП, поради което поведението спрямо нея, както и
нейните задължения, са такива като към всеки друг пешеходец и те са
изчерпателно обсъдени в ТР № 2/22.12.2016 г. на ВКС, ОСНК по тълк.д. №
2/2016 г. Претендират, че затова окръжният съд е следвало да отхвърли изцяло
предявените от ищцата искове, тъй като липсва противоправно поведение на
Х. И. при настъпилото ПТП и при изследването на неговата отговорност се
касае за случайно събитие, а доколкото отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от наличие на деликт, извършен от застрахован
относно гражданската му отговорност водач на МПС, то той не дължи
заплащане на застрахователно обезщетение.
С отговора на ищцата З. М. на насрещната въззивна жалба е заявено, че
по делото е установен механизмът на настъпване на ПТП така, както е описан
в исковата молба, както и вината на водача на лекия автомобил за
настъпването на ПТП. Счита се, че по делото са останали недоказани
възраженията за съпричиняване от ищцата на вредоносния резултат,
изразяващи се в редица нарушения на ЗДвП, както и твърдението за внезапно
навлизане на ищцата от тротоара на пътното платно. Посочено е, че данни за
такова навлизане се съдържат в защитната теза на водача И. в хода на ДП, но
те не са годно доказателство в гражданския процес, той като не са събрани по
реда на ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,ал.1 от ЗЗД, при непозволено увреждане
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, като съгласно чл. 51,ал.2 от ЗЗД ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
Съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Съгласно разпоредбата на чл. 432,ал.1 от
КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. Ищцата З. М. е
лицето, пострадало при ПТП на 8.04.2022 г., което ПТП е настъпило при
управлението от водача Х. И. на лекия автомобил „Х. А.“ с рег. № ** **** **.
Безспорно е, че съгласно застрахователна полица за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за отговорността на водача И. за причинени
вреди при управлението на това МПС е бил надлежно сключен
18
застрахователен договор именно с ответното дружество. Безспорно е, че преди
завеждането на делото ответното дружество не е изплатило на ищцата
обезщетения за вреди, след като тя надлежно е заявила претенцията си пред
застрахователя.
С оглед изложените в насрещната въззивна жалба оплаквания, от страна
на тримата жалбоподатели, които са трети лица-помагачи на ответното
застрахователно дружество, се оспорва и понастоящем дали И. на 8.04.2022 г.
при управлението на посочения лек автомобил е нарушил правилата за
движение, вследствие на което по непредпазливост е причинил на ищцата М.
телесни увреждания, т.е. спорно е наличието на виновно противоправно
деяние, в причинно-следствена връзка с което на ищцата да е причинена
неимуществена вреда и имуществена вреда от лице с валиден договор по
застраховка „ГО“ с ответното застрахователно дружество. Жалбоподателите
оспорват процесното ПТП на 8.04.2022 г. да е причинено от поведението на
водача на лекия автомобил И., съответно, той да има вина за настъпването му.
Видно е от приложеното в съдебното заседание на окръжния съд на 27.03.2024
г. ДП № ***/2022 г. на РУ-К., пр.пр.№ ****/2022 г. на РП-Пловдив,ТО-К., че
образуваното във връзка с процесното ПТП наказателно производство е
прекратено с постановлението от 16.11.2023 г. на основание чл. 243,ал.1,т.1
във вр. с чл.24,ал.1,т.4 от НПК, тъй като Х. И. е починал. Затова преценката
дали е налице противоправно виновно поведение на водача И., вследствие на
което да е причинено ПТП на 8.04.2022 г., от което на ищцата да са причинени
неимуществени и имуществени вреди, за които се претендира присъждането
на обезщетения, се извършва при разглеждането на гражданскоправния спор,
съответно, за установяване на механизма на настъпване на ПТП и
поведението на водача И. и на пешеходката М. в производството пред
окръжния съд са събрани писмени и гласни доказателства, както и са приети
заключения на КСМЕ и САТЕ.
Видно е от приложеното досъдебно производство, че то е образувано по
молба, подадена от З. М. до РУП-К. на 14.04.2022 г., с която тя иска издаване
на констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Такъв протокол не е бил
съставен на датата на ПТП 8.04.2022 г., защото органите на МВР не са били
надлежно уведомени и не са посетили местопроизшествието, а ПТП е
регистрирано във връзка с така подадената молба и след това е бил издаден
19
протокол за ПТП с пострадало лице. В хода на това производство са дадени на
17.04.2022 г. писмени обяснения от З. М. (л.29), които като изявление на
ищцата пред органите на МВР няма процесуална пречка да бъдат приети и
преценени като доказателство в настоящото съдебно гражданско
производство. Следва да се отчете, че тези обяснения са дадени на дата,
близка до датата на настъпване на ПТП, и с оглед заявеното от самата ищца
искане за издаване на съответния констативен протокол, поради което при
наличие на разминаване в тезите и твърденията на ищцата и свидетелите
относно механизма на настъпването на ПТП следва те да се ценят
приоритетно. Видно е от тези обяснения, че ищцата заявява, че тя се е
прибирала към дома си, движела се е по тротоара на улица „Земеделска“ и тъй
като на самия тротоар има стъпало и метална решетка, тя слязла на платното
за движение, за да ги избегне, защото изпитва трудности като преминава през
тях, тъй като по решетката се хлъзга. Тя заявява също така, че се е движела
най-плътно вдясно по посока на движението, като преди да слезе се огледала и
нямало автомобили, но изведнъж усетила удар в гръб и паднала на земята
близо до тротоара, десният й крак бил леко затиснат от дясната гума на
колата, тя извикала да се изтегли автомобила назад и установила, че водачът е
Х. М., който й помогнал да се изправи. Ищцата посочва, че в този момент
дошла госпожа С. и двамата й помогнали да се изправи, тя почувствала силна
болка в лявото коляно, не можела да стъпва, двамата я завели до жилището й,
тя не се обадила на тел.112, а на дъщеря си, тя не очаквала, че ще бъде тежка
травмата и затова не подала сигнал. Следва да се приеме с оглед на това
изявление на ищцата, че тя не се е движила само по пътното платно, а е
вървяла по тротоара и е слязла на платното, за да избегне минаването си през
мястото от тротоара, където има стъпало и метална решетка. Следва също
така да се отчете с оглед на тези обяснения, че ищцата не посочва на мястото
на ПТП да е имало очевидец, включително изобщо не споменава там да е било
лицето Р. С. Н.. Видно е от протокола за разпит на З. М. от 11.07.2022 г. като
свидетел в досъдебното производство (л.46), които нейни изявления като
дадени пред органа на разследването също няма процесуална пречка да се
преценяват като доказателство в настоящото гражданско съдебно
производство, тя отново посочва, че се е движела по тротоара на улица
„Земеделска“, на който пред нейния блок има препятствие-шахта с метална
решетка върху нея, която решетка е много хлъзгава и е надигната спрямо
20
тротоара, тя често минава от там, тъй като това е основен подход към и от
входа на блока, в който живее, когато минава през това място тя го заобикаля,
като за няколко метра се налага да се движи по пътното платно, иначе рискува
да се подхлъзне на капата на шахтата и да се нарани. Посочва, че на 8.04.2022
г. на прибиране към вкъщи, наближавайки тази шахта тя слязла на пътното
платно както обикновено, като се стремяла да се движи максимално близо до
тротоара, трябвало да измине около 4-5 метра, за да подмине шахтата, преди
да слезе на платното тя се огледала за преминаващи автомобили, но не
забелязала такива, след като слязла на пътното платно може би била изминала
5-6 метра и усетила, че нещо отзад я блъска в областта на коленете, от удара
политнала напред и паднала на земята, като при падането на земята усетила
силна болка в областта на коляното на левия крак, извикала да се премести
колата назад, защото й е затиснала десния крак, водачът слязъл и тя видяла, че
той е Х. М., който й е съсед и тя го познава лично, той я видял, качил се в
колата и я преместил малко назад, колкото тя да си извади десния крак, който
бил затиснат от предна дясна гума на колата. Посочва, че дошла Е. С. и с Х. й
помогнали да се изправи, докато се изправяла минала нейната позната Р. С. Н.,
която я попитала дали има нужда да се обади на тел.112, ищцата обаче
поискала само да й помогнат да си стигне до вкъщи, Е. и Х. я чули какво си
говори с Р., те двамата подкрепили ищцата и й помогнали да си стигне вкъщи,
тя се обадила на дъщеря си, която дошла и двете отишли на лекар. Посочва, че
на 14.04.2022 г. е подала молба в РУ-К. за издаване на констативен протокол за
възникналото на 8.04.2022 г. ПТП. Видно е от тези показания, че ищцата
отново поддържа, че тя не се е движила изцяло по пътното платно, а е вървяла
по тротоара и е слязла на платното само за да избегне минаването си през
мястото от тротоара, където има шахта с метална решетка, като в тях тя вече
споменава за минаване на мястото на ПТП на нейната позната Р. Н., но без да
я посочва като очевидец на настъпването на ПТП. Видно е от приложеното
ДП, че протокол за оглед на местопроизшествието е съставен едва на 2.06.2023
г., повече от година след настъпването на ПТП на 8.04.2022 г., съответно,
албумът със снимки за посетеното местопроизшествие също е от дата
2.06.2023 г., поради което тези данни не могат да послужат в рамките на
настоящото гражданско производство за установяване на обстановката на
мястото на ПТП към датата 8.04.2022 г., включително в какво състояние е бил
тогава тротоарът, имало ли е там шахта и в какво състояние е била тя.
21
В съдебното заседание на окръжния съд на 31.01.2024 г. е разпитана като
свидетел по искане на ищцата Р. С. Н.. Видно е от нейните показания, че тя е
вървяла по улица „Стамболийски“, видяла е завиваща наляво (от посоката на
движение на свидетелката надясно) кола, тя ударила жена, на завоя колата не
може да се движи бързо, свидетелката вижда как завива колата и направо как
я удря, жената паднала, жената била долу не улицата защото там бил разкопан
тротоара, имало плочи и цимент, имало ремонт, по тротоара не можело да се
мине, той бил затрупан с пясъци, плочи, даже от другата страна стояла една
количка на майсторите, там в момента имало ремонт и въобще не можело да се
мине по тротоара, улицата не била затворена за ремонт, нямало знаци, нямало
ограждение на това място, там има шахта, шахтата не може да се заобиколи,
нямало място, свидетелката не е видяла кога жената е слязла на платното,
жената носела две чанти и се движела нормално за възрастта си, не е бързала,
свидетелката видяла самия удар, колата ударила жената в гръб, колата можела
да заобиколи жената, улицата не е широка, като е зает тротоара жената била
долу на пътя, движела се по платното на разстояние не повече от една крачка
от тротоара, катастрофата станала близо до шахтата, след завиването колата
не се е движила много – не повече от 5-6 метра до 10 метра, свидетелката
отишла и я попитала дали да вика „Бърза помощ“ или тел.112, жената се
свивала, кракът я болял, оплаквала се от болки в крака, постояли и жената
казала, че ще се обади на дъщеря си.
Видно от заключението на комплексната съдебно-медицинска
експертиза от 6.02.2024 г., изготвено от вещите лица д-р Д. Б. М. (ортопед-
травматолог) и д-р Г. Б. Б. (неврохирург), прието в съдебното заседание на
окръжния съд на 27.03.2024 г., контузията на лявото коляно е причинена по
механизма на удар и/или притискане с или върху твърд тъп предмет, каквито
по характер са и елементите на лек автомобил, възможно е да бъде получена
от нея като пешеходец блъснат от лек автомобил с последващо падане на
пътното платно, контузията в лявото коляно е неспецифично по своя вид,
характер и механизъм на получаване травматично увреждане, поради което не
може да бъде конкретизиран механизмът на получаването й, възможно е да се
получи както при директен удар в областта на коляното и подбедрицата с
предната част на автомобила, така и при падане и удар на коляното в пътното
платно и при упражняване на натиск върху коляното между части на
автомобила и пътната настилка, механизмът на травматичните увреждания и
22
комбиниран – директен и индиректен, директният удар от автомобила
довежда до огъване и усукване на лява подбедрица спрямо бедрото с
фрактура индиректна, с притискане на външния бедрен кондил към тибиалния
и леко хлътване със субхондрална фрактура, разтягане и частично скъсване на
външната странична връзка авулзивна неразместена фрактура на върха на
мялкопищялната кост, разкъсване на предна кръстна връзка от индиректен
механизъм (прекомерна флексия – свиване на коляното и дегенеративни
изменения на двата менискуса. Видно от обясненията на вещото лице д-р М. в
съдебното заседание на окръжния съд на 27.03.2024 г., уврежданията при
ищцата не са от директна травма, тук няма директна травма, има събаряне,
губене на равновесие, бутане, огъване и се получават травмите от хипер
движенията в ставата, падайки на земята тя усуква този крак, жената е
възрастна с предишни увреди и хронични заболявания.
В съдебното заседание на окръжния съд на 6.06.2024 г. по искане на
третите лица-помагачи на ответника е разпитана свидетелката Е. И. С.. Видно
от нейните показания, тя познава ищцата и шофьора Х., тримата са съседи, З.
претърпяла инцидент, блъснала я кола, свидетелката видяла З. пред колата,
била паднала на дясната си страна пред колата на улицата, тя отишла да
помогне на жената, Х. излязъл от колата и двамата с него се помъчили да
вдигнат З., тя живее в апартамента, пред който станал инцидента, въведи я
вътре, свидетелката не знае точно как се е случил инцидентът, имало хора
отсреща пред магазин, но никой не се притекъл да помогне, никой не е дошъл
на мястото, свидетелката не познава лицето Р. С. Н..
В съдебното заседание на окръжния съд на 16.10.2024 г. по искане на
третите лица-помагачи на ответника е извършена на основание чл.174 от ГПК
очна ставка между свидетелките Е. С. и Р. Н.. Видно от показанията на
свидетелката С., тя не е видяла как е станала катастрофата, отишла да помогне
на З. след като тя била паднала долу до колата, З. помолила шофьора да
дръпне колата назад, за да може да стане, шофьорът и свидетелката я
вдигнали и я въвели в дома й, познава Р. Н. като съседка, от момента, в който е
видяла З. паднала до момента, в който се прибрали в къщи тя не е видяла
друго лице там, не е видяла Р. там, били само тя, шофьорът и З., свидетелката
не е видяла да е имало друг човек там. Видно от показанията на свидетелката
Н., тя видяла как колата ударила З., видяла Е. да идва от тях с един хляб и
23
отишла до катастрофата, свидетелката си заминала. Видно от показанията на
свидетелката С., тя не си спомня да е носила хляб, като видяла катастрофата
се затичала да помогне, излязла от вкъщи, не е ходила в магазина.
Установява се от показанията при самостоятелно извършените разпити
на свидетелките Е. С. и Р. Н. и при очната ставка между тях, че свидетелката
С. не е видяла как е станал инцидентът, тя е излязла от своя дом след като
видяла вече станалата катастрофа, З. била паднала пред колата на улицата,
шофьорът Х. излязъл от колата и двамата с него се помъчили да я вдигнат, тя
не е видяла там Р. Н.. Според показанията на свидетелката Н., тя видяла как
става катастрофата, попитала З. дали да се обади за лекарска помощ, видяла С.
да идва от дома си и когато тя дошла свидетелката Н. си тръгнала. Налице е
очевидно разминаване в показанията на двете свидетелки относно това дали Р.
Н. е била на мястото. Според Н. тя видяла С., която излязла и дошла на
мястото, а според показанията на С. тя не е видяла Н. там, З. била на земята,
шофьорът И. излязъл от колата и двамата с него са я вдигнали. Логически
невъзможно е Н. да види С., а С. да не види, че Н. е била там, като времето, в
което според Н. те двете следва да са били едновременно там е веднага след
катастрофата, но свидетелката С. е видяла ищцата на земята и двамата с
шофьора И. са я вдигнали, защото само те двамата са били там. С оглед на
това противоречие и тъй като в обясненията си от 17.04.2022 г. пред органите
на МВР ищцата не е посочила присъствие на мястото на Р. Н., следва да се
приеме, че като достоверни следва да се възприемат показанията на
свидетелката Е. С. и изцяло не следва да се кредитират показанията на
свидетелката Р. Н. – както по отношение на обстоятелството, че според тази
свидетелка ищцата се движела преди удара по пътното платно (което означава,
че не е навлязла внезапно на него, а това обстоятелтсво е от значение за
преценката дали водачът И. е могъл да предотврати ПТП или е налице
случайно събитие и той, както и застрахователят не следва да носят
имуществена отговорност за вреди), така и относно обстоятелството какво е
било състоянието на тротоара в момента на настъпването на ПТП (което
обстоятелтсво е от значение при разглеждането на последващия спорен между
страните въпрос относно наличието или липсата на съпричиняващо поведение
на ищцата).
На 14.10.2024 г. е представено от вещото лице инж. В. Г. С. заключение
24
на САТЕ, в което вещото лице е съобразило показанията на свидетелката Р. Н.
(както и тези на свидетелката Е. С.) относно обстоятелството, че пешеходката
се е движела по пътното платно. Няма спор, че в момента на ПТП ищцата е
била на платното за движение на лекия автомобил. Спорно е дали тя е
навлязла внезапно на пътното платно и затова ударът е бил непредотвратим от
водача на МПС И.. Следва да се посочи, че от показанията на свидетелката Н.,
които няма основание с оглед посочените по-горе съображения да бъдат
кредитирани, не е и видно внезапно навлизане на ищцата на пътното платно,
обратното, според тях тя се е движела по него, поради което и при
възприемане на тези показания за достоверни такива на свидетел-очевидец не
би могло да се приеме, че с внезапно свое влизане на пътното платно ищцата е
изненадала водача на лекия автомобил, той не е могъл затова да реагира и
следователно само поради такова нейно опасно поведение е настъпило ПТП и
нейното увреждане, т.е. с оглед на тези показания тезата на третите лица-
помагачи за механизъм на настъпване на ПТП, при който техният
наследодател няма вина за него, по начало не може да бъде доказана.
Доколкото вещото лице в това заключение приема, че ищцата като пешеходка
се е движила по пътното платно на улица „Земеделска“ и е била на пътното
платно пред автомобила (което обстоятелство е безспорно, включително с
оглед нейните обяснения пред органите на МВР и описанието на нейното
движение в исковата молба), то няма пречка заключението да бъде взето
предвид при преценката на събраните по делото доказателства. Видно е от
това заключение, че ударът е настъпил в предната дясна част на лекия
автомобил и в този момент пешеходката е била с гръб към автомобила,
максималната възможна скорост на автомобила в момента на удара е около
13,36 км./ч., скоростта на автомобила преди настъпването на удара (след
завиването наляво, без да настъпи загуба на странична устойчивост и при
реакция на водача със задействане на спирачната система без да прегази
пешеходката) е била до 18,29 км./ч., дължината на пълния спирачен път
(опасна зона) при движение на автомобила в конкретната пътно-климатична
обстановка със скорост на движение от 18,29 км./ч. е 7,93 м., а времето,
необходимо за изминаване на опасната зона за спиране на автомобила, е 1,94
сек., ударът е настъпил на платното за движение на около 0,5-1,5 м. от южната
граница на платното за движение, след удара лекият автомобил е спрял на
платното за движение, а пешеходката М. е паднала на платното за движение
25
без да е била прегазвана. Видно от същото заключение, според експерта от
техническа гледна точка причините за настъпилото ПТП са, на първо място,
движението на пешеходката М. по платното за движение по начин, на място и
в момент, когато това не е било безопасно и, на второ място, при вариант, че
пешеходката М. се е движила по платното за движение преди да попадне в
опасната зона за спиране на автомобила, закъснялата реакция на водача за
спиране на автомобила така, че да предотврати ПТП. В случая с оглед
обясненията на ищцата пред органите на МВР и посочените в исковата молба
обстоятелства, тя се е движела по пътното платно преди момента на удара,
каквито са и показанията на свидетелката Н., които затова не установяват теза
за внезапно навлизане на ищцата пред лекия автомобил, но за които показания
третите лица-помагачи като жалбоподатели претендират те да бъдат взети
предвид и въз основа на тях да се приеме наличие на основание за отмяна на
решението на окръжния съд в обжалваните от тях части и отхвърляне на
исковете, като по делото не са представени при доказателствена тежест на
ответното дружество и третото лице-помагачи доказателства, от които да се
установява внезапно навлизане на ищцата на пътното платно. Съответно, при
така събраните по делото доказателства следва да се приеме, че не се
установява ищцата да е навлязла внезапно на пътното платно, а следва да се
приеме, че тя се е движела там преди да попадне в опасната зона за спиране на
автомобила, поради което една от причините за настъпването на ПТП е
закъсняла реакция на водача за спиране на автомобила така, че да предотврати
удара. Видно от това заключение на САТЕ, изводът на вещото лице е именно,
че след като пешеходката се е намирала на платното за движение, то водачът
И. е имал техническа възможност да я възприеме и чрез аварийно спиране и с
избрана траектория да предотврати настъпване на произшествието. По искане
на третите лица-помагачи на ответника е изготвено от вещото лице С.
допълнително заключение на САТЕ, представено на 26.02.2025 г., прието в
съдебното заседание на окръжния съд на 25.04.2025 г. При изготвянето на това
заключение поставената задача е вещото лице да отговори в ситуация, при
която ищцата се движи попътно на движението на лекия автомобил по десния
тротоар и навлезе на пътното платно от място, което е непосредствено пред
намиращата се на тротоара желязна решетка, каква ще е техническата
причина за настъпване на ПТП и предотвратимо ли е от някой от участниците.
Разработен е от вещото лице вариант I (с оглед данните от КСМЕ относно
26
възможните механизми на получаване на травматичните увреждания на
пешеходката), при който травмите са причинени при възможен директен удар
от предната дясна част на автомобила в областта на коляното и подбедрицата
на долен ляв крайник на пешеходката след навлизането й и движение със
спокоен ход по платното за движение, като изводът на експерта след
направения анализ е, че при такова навлизане водачът на автомобила е
реагирал със закъснение на навлизането на пешеходката на платното за
движение, което е около 0,2-0,3 сек., което отговаря на първа крачка на
навлизане на пешеходката – фаза на стъпване на асфалтовата настилка, като
при всяко по-бавно движение на пешеходката по платното за движение или
по-дълга траектория закъснението на водача ще се увеличава, а при по-бързо
движение на пешеходката по платното за движение водачът следва да е
реагирал преди тя да се озове на платното за движение, т.е. когато е била на
тротоара. Следва в случая да се посочи, че ищцата (родена на 16.10.1947 г.)
към момента на ПТП на 8.04.2022 г. е била на 74 години и 6 месеца, поради
което естествено за нея е бавното придвижване. Разработен е от вещото лице
и вариант II, при който травмите са настъпили при падане на пешеходката на
пътното платно с удар в пътната настилка в областта на коляното на долен ляв
крайник с последващ натиск от дясна страна на автомобила, като според
експерта при ниска скорост на ходещ човек (с каквато с оглед възрастта на
ищцата е логично да се приеме, че тя се е движила) е възможно падане на
пътната настилка, като в стремежа за запазване на равновесие тялото ще е
възможно да падне във всяко едно направление, но в този случай, отчитайки
времето за падане от собствен ръст, общото време за престой на пешеходката
на платното за движение ще се удължи спрямо първия вариант. Видно от
същото заключение, от техническа гледна точка в изследваните варианти
причините за настъпилото ПТП са, на първо място, движението на
пешеходката М. по платното за движение по начин, на място и в момент,
когато това не е било безопасно, и, на второ място, при вариант, че водачът на
автомобила е следвало да се съобрази с траекторията-направлението на
пешеходката М. към платното за движение, то причина за настъпилото ПТП са
закъснялата реакция на водача за спиране на автомобила, така че да
предотврати ПТП, а при вариант, че пешеходката М. се е движила по платното
за движение преди да попадне в опасната зона за спиране на автомобила, то
причина за настъпилото ПТП са закъснялата реакция на водача за спиране на
27
автомобила, така че да предотврати ПТП. При липсата обаче на събрани по
делото доказателства ударът да е настъпил непосредствено след навлизане на
ищцата на платното за движение с цел избягване от нея на минаване върху
шахтата първият извод от допълнителното заключение няма как да бъде
обективно обоснован в случая и се явява само теоретична разработка на
възможност по искане на третите лица-помагачи на ответника с оглед заявена
от тях защитна теза. При така събраните по делото доказателства следва да се
приеме, че причина за настъпването на ПТП е и закъсняла реакция на водача
И. за спиране на автомобила така, че да предотврати ПТП. Налице е поведение
на водача на лекия автомобил П. в нарушение на изискването на чл.116 от
ЗДвП (в редакцията на нормата към 8.04.2022 г.) – да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към престарелите хора, както и на
изискванията на чл.20,ал.1 и ал.2 от ЗДвП (в редакцията на нормата към
8.04.2022 г.) – да контролира непрекъснато ППС, което управлява, и в случай
на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, - именно в
резултат и на което негово поведение е настъпило процесното ПТП. Въз
основа на събраните по делото доказателства се установява, че са
неоснователни доводите в насрещната въззивна жалба за липса на
неправомерно поведение на водача И., съответно, за неправилност на изводите
на окръжния съд за допуснати от него нарушения на посочените законови
разпоредби. Няма спор между страните, че вследствие на ПТП на ищцата са
били причинени телесни увреждания и тя е претърпяла лечение. Следва
затова да се приеме, че ищцата е установила наличието на виновно
противоправно деяние, в причинно-следствена връзка с което са й причинени
неимуществени и имуществени вреди от лице с валиден договор по
застраховка „ГО“ с ответното застрахователно дружество. Установява се
следователно основателността на твърдението на ищцата, че нейните телесни
увреждания са настъпили (поради което тя е претърпяла неимуществени
вреди), вследствие (в причинно-следствена връзка с) виновно противоправно
деяние на водача И., поради което й се дължи от застрахователя обезщетение
за претърпените вреди при условията на чл. 432,ал.1 от КЗ. Оплакванията в
подадената от третите лица-помагачи на ответника насрещна въззивна жалба,
основани на тяхно твърдение за липса на противоправно поведение на водача
Х. И. при настъпилото ПТП и че се касае за случайно събитие, са
неоснователни, поради което неоснователно се претендира за отмяна на
28
решението на окръжния съд в обжалваните от тях негови части, с които
исковете против застрахователя са уважени, съответно, неоснователна е и тази
въззивна жалба. Решението на окръжния съд в тези обжалвани негови части е
правилно и следва да бъде потвърдено. Следва при тези обстоятелства да се
извърши преценка във връзка с подадената от ищцата въззивна жалба и
заявените в нея оплаквания дали размерът на обезщетението за
неимуществени вреди е определен от окръжния съд в съответствие с нормата
на чл.52 от ЗЗД, след което да се прецени и дали има основания за намаляване
на размера на обезщетенията за причинените на ищцата неимуществени и
имуществени вреди при условията на чл. 51,ал.2 от ЗЗД поради допринасяне
от ищцата за настъпването на вредите.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определя по справедливост и да
възмездява претърпените от пострадалата ищца З. М. болки, страдания и
неудобства. Видно от заключението от 6.02.2024 г. на комплексната съдебно-
медицинската експертиза, изготвено от вещите лица д.р М. и д-р Б., прието в
съдебното заседание на окръжния съд на 27.03.2024 г., при ПТП на 8.04.2022 г.
ищцата М. е получила следните травматични увреждания, установени след
изследване с ЯМР: субхондрална фрактура в областта на тибиалното плато в
латералната част, авулзивна (откъслечна) неразместена фрактура на върху на
главичката на малкопищялната кост и липса на предната кръстна връзка.
Видно от същото заключение, ищцата е лекувана консервативно, това
консервативно лечение се е определяло от нейната възраст и е абсолютно
правилно проведено, като е поставена имобилизация – тутурна шина за 30
дни, непосредствено след ПТП тя е търпяла от умерени на моменти до
значителни по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно в хода
на оздравителния процес са затихвали до степен на непълното им изчезване
след неговото приключване, оздравителният процес при благоприятен ход е
траел 5-6 месеца, няма данни за усложнения в неговия ход. Видно от същото
заключение, към момента на извършения от вещите лица преглед на ищцата са
налице остатъчни явления вследствие на получените при процесното ПТП
травми, а именно болки в областта на лявото коляно, като същите причиняват
известно затруднение при изправен стоеж, натоварване и самостоятелна
походка поради ограничаване в обема и продължителността на движения в
лява колянна става и изобщо на левия долен крайник. Видно от същото
29
заключение, ако ищцата наистина е имала скъсване на предна кръстна връзка
и менискуси, то те не са възстановени в момента, тъй като тяхното лечение е
единствено оперативно, като по време на клиничния преглед не се установява
тяхна увреда, защото липсва анамнестично на блокажи в колянната става,
характерно за скъсани менискуси, и липса на симптоми на „предно
чекмедже“, характерно за скъсана кръстна връзка, а е налична единствено
симптоматика за тежка артрозна болест. Видно от същото заключение, при
извършения медицински преглед на 16.01.2024 г. на ищцата от вещото лице
ортопед-травматолог е установено, че в момента тя се придвижва с накуцваща
походка, ползвайки помощно средство-бастун, установени са оток,
деформация и ограничени, болезнени движения в двете коленни стави с
наличие на флексионна контрактура в дясното коляно, липса на симптоматика
за скъсани странични (колатерални) и кръстни връзки в областта на ляво
коляно, палпаторна и спонтанна болка в областта на ставната цепка в двете
колена, като вещото лице посочва, че цялата тази клинична картина довежда
до извода за наличие на напреднала (тежка) артрозна болест в двете колена,
по-силно изразена вдясно, оплакванията й са от болка при по-голямо
натоварване и при промяна на времето. Видно от същото заключение, преди
датата на ПТП ищцата е страдала от редица заболявания (посочени в
заключението), но е водела относително нормален начин на живот на човек с
придружаващи хронични заболявания, успешно лекувани и към онзи момент
без остро нарушение на жизненоважни органи и системи или влошаване в
протичането им. След като е посочено в заключението, че по време на
клиничния преглед не е установена увреда на менискуси (поради липса на
посочената симтоматика), а е установена единствено симптоматика за тежка
артрозна болест (която не е в причинна връзка с процесното ПТП), то
неоснователно от ищцата се претендира за наличие и на такова увреждане,
респективно, за обезвреда с оглед и на него. В заключението ясно е посочено,
че при извършения на 16.01.2024 г. медицински преглед от вещото лице
ортопед-травматолог е установено придвижване на ищцата с накуцване и с
бастун (като е посочено актуалното състояние на коленните стави), което
обаче се дължи на напреднала (тежка) артрозна болест в двете колена на
ищцата, която обаче е болестно състояние на ищцата, което няма причинна
връзка с процесното ПТП. Неоснователни са следователно оплакванията в
подадената от ищцата въззивна жалба, че окръжният съд неправилно е
30
преценил състоянието на ищцата и че при определянето му следва да се
отчетат и увреда на предна кръства връзка и менискуси, както и понастоящем
накуцваща походка и ползване на помощно средство-бастун.
Видно от показанията на свидетеля Р. Й. Р., зет на ищцата (съпруг на
нейната дъщеря), разпитан в съдебното заседание на окръжния съд на
31.01.2024 г., той видял ищцата вечерта в деня на инцидента, тя се оплакала, че
много я боли кракът, той бил надут, била ходила на преглед в болница в П. и
от там й казали, че трябва да изчака да спадне отокът и след това да бъде
отново прегледана за определяне на лечението, след няколко дни тя се
оплакала от силни болки, кракът й бил с големи отоци и синини, не само в
коляното, но и долу в глезена, в средата на април той я завел на преглед в
болница в П., там направили ЯМР, казали, че има отчупена костица, но заради
боледуването й от диабет и тъй като е доста едра на килограми препоръчали
да се обездвижи кракът и да се лекува без операция, след това тя приемала,
каквото са й назначили, на контролен преглед в началото на август лекарите
казали, че е добре лечението, в периода от април до август ищцата се движела
с патерици и почти не излизала навън, постоянно имала болки, имала нужда
от помощ в ежедневието, в началото не можела да става, дъщеря й била при
нея, помагала й за тоалетна, готвела, помагала в домакинството, сега ищцата
се придвижва без помощни средства, оплаква се, че кракът я наболява, леко
накуцва.
Установява се от заключението на СМЕ и от показанията на свидетеля Р.,
че ищцата З. М. (родена на 16.10.1947 г.), която към момента на ПТП на
8.04.2022 г. е била на 74 години и 5 месеца, е получила контузия на коляното
на левия крак (субхондрална фрактура в областта на тибиалното плато в
латералната част, авулзивна (откъслечна) неразместена фрактура на върха на
главичката на малкопищялната кост и липса на предна кръстна връзка), не е
била лекувана в болница след ПТП и не й е правена операция, коляното й е
било имобилизирана с тутурна шина, която е носила 30 дни, лечението е
проведено изцяло в дома, оздравителният процес е продължил 5-6 месеца,
болката след ПТП е била силни болки, които постепенно са намалявали с
приключването на оздравителния процес, непосредствено след получаването
на травмата при ПТП и в периода на носенето на шина ищцата е била
затруднена да се движи, което е налагало тя да бъде подпомагана в
31
ежедневието от своята дъщеря, в период от около 4 месеца (от април до
август) се е придвижвала с патерици и не е излизала от дома си, ищцата все
още изпитва болки в областта на лявото коляно и това се отразява при
изправен стоеж, натоварване и за самостоятелна походка поради ограничаване
в обема и продължителността на движения в лява колянна става и изобщо на
левия долен крайник. Заради болките и невъзможността за самостоятелно
ставане и придвижване в този период от 6 месеца ищцата е търпяла
неудобства в ежедневието, не е излизала, не е могла да поддържа обичайните
си социални контакти, поради което е настъпила негативна промяна в нейния
бит и в нейния социален живот, качеството му на живот като цяло е било
значително влошено. Несъмнено е, че при лице на вече значителна възраст
ПТП от вида на настоящото, при което тя е ударена в гръб от лек автомобил,
предизвиква страх. Общественото разбиране за справедливост изисква тези
продължителни страдания и настъпилите негативни последици за
физическото здраве на ищцата да бъдат обезщетени надлежно, с определяне
на обезщетението в по-висок размер. Взимайки предвид характера на
деянието и степента на вината (нарушение на изисквания на ЗДвП от водача на
лекия автомобил, вследствие на което като пешеходка е увредена ищцата) на
водача Х. И. и при отчитане на вида и степента на увреждането (причинено
увреждане на лявото коляно, но без счупване, което да изисква оперативно
лечение, а само консервативно лечение с поставяне на тутурна шина за 30 дни,
със силни в началния период физически болки и страдания, затруднения в
движението и обслужването), на напредналата възраст на пострадалата М.
(към момента на ПТП на 74 години 5 месеца), последиците от деянието (силни
болки, физически и социален дискомфорт, влошаване на начина и на
качеството на живот на ищцата за около 6 месеца, продължаващи болки в
лявото коляно), апелативният съд сега също, както окръжният съд, приема, че
справедливият размер на обезвреда при условията на чл. 52 от ЗЗД следва да
се определи на сумата 40 000 лв., която сума е съобразена и със социално-
икономическата обстановка към 8.04.2022 г., когато минималната работна
заплата в страната е била 710 лв., а лимитът на отговорността на
застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ съгласно чл. 492
от КЗ е бил в размер на 10 420 000 лв. за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от
броя на пострадалите, като и с оглед на икономическата конюнктура в
32
страната няма основания да се приеме, че обезщетението следва да бъде в по-
нисък размер. Неоснователно е следователно заявеното оплакване във
въззивната жалба на ищцата за определяне от окръжния съд на занижен
размер на обезщетението за претърпените от нея неимуществени вреди,
съответно, неоснователно е заявеното в жалбата искане присъденият размер
да бъде завишен.
Според жалбоподателката-ищца окръжният съд неправилно е уважил
заявеното надлежно с отговора на исковата молба от страна на
застрахователното дружество като ответник в производството пред окръжния
съд възражение по чл. 51, ал.2 от ЗЗД за допринасяне от нея като пострадало
лице за настъпването на вредите, защото като пешеходка се е движила в
момента на ПТП по пътното платно в нарушение на изискванията на ЗДвП,
което допринасяне да е основание за намаляване на дължимо обезщетение.
Безспорно е, че приложението на правилото на чл. 51,ал.2 от ЗЗД е обусловено
от наличието на пряка причинна връзка между вредоносния резултат и
поведение на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или
възможност за настъпване на увреждането, поради което приносът трябва да е
конкретен – да се изразява в извършването на определени действия или
въздържане от такива от страна на пострадалото лице, но всякога поведението
му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен, - както и да е доказан, а не
хипотетичен и предполагаем, като наличието на вина на пострадалия не се
изследва при условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД (т.7 от ППВС №17/18.11.1963 г.,
мотивите към т.7 от ТР №1/23.12.2015 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2014 г.,
ОСТК). Поведението на пострадалия, допринесло за увреждането, е основание
да не се възлага отговорност за целия вредоносен резултат на деликвента, а
само за част от него, и не поражда за съда право на свободна преценка дали да
намали или не обезщетението, като съдът определя съгласно чл. 52 от ЗЗД
обезщетението при доказан по основание иск и при установено съпричиняване
(мотивите на ТР №1/1.08.2022 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2021 г., ОСГТК). За да
бъде намалено на основание чл. 51,ал.2 от ЗЗД дължимото обезщетение,
приносът на пострадалия ищец следва да бъде доказан по категоричен начин
при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела, в
случая от застрахователя, като изводът за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл. 51,ал.2 от ЗЗД следва да се основава на доказани по несъмнен
33
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване, съответно, намаляване на обезщетението за
вреди на основание чл. 51,ал.2 от ЗЗД е допустимо само ако са събрани
категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-
малък обем (в тази насока – решение № 60129/28.01.2022 г. на ВКС по т.д. №
1992/2020 г., 1 ТО, ТК).
В случая с оглед заявените от ищцата твърдения за начина, по който е
настъпило ПТП, съответно, нейното увреждане, е очевидно, че е налице нейно
поведение като пешеходка, което е в нарушение на задълженията й и което
несъмнено е допринесло за настъпването на процесното ПТП и на нейното
увреждане. В исковата молба ищцата заявява, че тя се прибирала към дома си
по десния тротоар на улица „Земеделска“, който тротоар в участъка му,
намиращ се непосредствено до блока, бил прекъснат от стълбище, водещо към
врата под нивото на тротоара и покрито с желязна решетка, която била мокра
и хлъзгава, поради което, след като се огледала и се убедила, че по улицата
няма движещи се МПС, тя слязла на пътното платно и продължила
движението си напред, плътно вдясно успоредно на тротоара. В писмените
обяснения от 17.04.2022 г., дадени от ищцата пред органите на МВР, тя
заявява, че се е прибирала към дома си, движела се е по тротоара на улица
„Земеделска“ и тъй като на самия тротоар има стъпало и метална решетка, тя
слязла на платното за движение, за да ги избегне, защото изпитва трудности
като преминава през тях, тъй като по решетката се хлъзга. При разпита на
ищцата на 11.07.2022 г. като свидетел в досъдебното производство тя отново
посочва, че се е движела по тротоара на улица „Земеделска“, на който пред
нейния блок има препятствие-шахта с метална решетка върху нея, която
решетка е много хлъзгава и е надигната спрямо тротоара, тя често минава от
там, тъй като това е основен подход към и от входа на блока, в който живее,
когато минава през това място тя го заобикаля, като за няколко метра се налага
да се движи по пътното платно, иначе рискува да се подхлъзне на капата на
шахтата и да се нарани, както и посочва, че е трябвало да измине около 4-5
метра, за да подмине шахтата, след като слязла на пътното платно може би
била изминала 5-6 метра. Налице е несъмнено нарушение на изискванията,
които нормата на чл.108 от ЗДвП поставя за ищцата като пешеходец – да се
движи по тротоара на пътното платно, като само когато е невъзможно да бъде
34
използван тротоара да се движи по платното за движение, при това
противоположно на посоката на движението на ППС и по възможност най-
близо до лявата му граница. В случая ищцата не твърди ползването на
тротоара, по който тя е вървяла до достигането на шахтата с решетка, да е
било невъзможно. Напротив, тя ясно посочва, че е слязла на пътното платно
не защото през мястото на шахтата с решетка не може да се премине, а за свое
удобство – защото тя изпитва трудности като преминава през тях, тъй като по
решетката се хлъзга и тя се страхува да не се подхлъзне на капака на шахтата и
да се нарани. Освен това в случая не се касае за инцидентно преминаване на
ищцата през това място, а тя изрично посочва, че често минава от там, защото
това е място пред входа на блока, в който живее, и тя заобикаля това място,
слизайки на пътното платно, т.е. трайно е извършвала нарушението, което е
извършила в деня на настъпването на ПТП. Именно защото ищцата е слязла на
пътното платно е настъпило и процесното ПТП, поради което с това свое
поведение тя несъмнено е допринесла за него и за причинените й вследствие
на него вреди. Следва да се отбележи, че в случая освен че с оглед на самите
твърдения на ищцата не се установява да е било невъзможно тя да използва
тротоара, още е несъмнено, че ищцата е могла, щом се страхува да преминава
през мястото на шахтата с решетката, да се движи по отсрещния тротоар, а
дори и с оглед негово състояние да е било невъзможно да го ползва, тя е
следвало да се движи по пътното платно до другия тротоар, т.е.
противоположно на посоката на движението на ППК и най-близо до лявата му
граница. Именно това поведение на ищцата в случая е съществена причина за
настъпването на ПТП и определя високият процент на съпричиняване от 50%
както на ПТП, така и на увреждащия я резултат. Неоснователно е затова
заявеното в подадената от ищцата възизвна жалба оплакване за неправилност
на обжалваното решение поради допуснато от окръжния съд нарушение на
разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД във връзка с приетата основателност на
твърдението на ответника за съпричиняване на увреждането от ищцата, което
да е основание за намаляване на обезщетенията. Решението на окръжния съд в
обжалваните от ищцата негови части, с които определените от окръжния съд
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди са намалени с 50%, е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Установява се, че и двете подадени въззивни жалби са неоснователно,
поради което решението на окръжния съд следва да бъде потвърдено във
35
всички обжалвани негови части, съответно, няма основание то да бъде
изменяно, а следва да бъде потвърдено, и в акцесорните негови части -
относно присъдената законна лихва и относно присъдените разноски.
Поради отхвърлянето на подадената от ищцата въззивна жалба
ответното по нея застрахователно дружество има право да му бъдат
присъдени разноски за защитата по нея, за което се претендира с подадения
отговор – за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Защитата на
дружеството в случая е осъществена от юрисконсулт, от който е изготвен
отговорът на въззивната жалба и е представено писмено становище за
съдебното заседание на апелативния съд на 26.11.2025 г., без явяване в
заседанието. Съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.8 от ГПК във вр. с чл.37,ал.1
от ЗПП, вр. чл.25,ал.1 от НЗПП следва в полза на дружеството и в тежест на
жалбоподателката да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 200 лв.
Поради отхвърлянето на насрещната въззивна жалба, подадена от
третите лица-помагачи на ответното застрахователно дружество, следва на
ищцата като ответник по тази жалба да се присъдят направените за защитата
по нея разноски, за присъждането на които се претендира с подадения отговор
на жалбата – за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38,ал.2 от ЗА. Във въззивното производство ищцата е защитавана от
пълномощник-адвокат безплатно при условията на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА
съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 26.11.2025 г.,
като е изготвен от адвокат Й. Д. отговор на насрещната въззивна жалба и е
осъществено процесуално представителство от адвокат П. П.
(преупълномощена) в съдебното заседание на апелативния съд на 26.11.2025
г., в което съдебно заседание от адвокат П. е заявено искане на нея да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение. Следва на адвокат П. да бъде
определено и присъдено възнаграждение при съобразяване като ориентир на
размерите, посочени в нормата на чл. 7,ал.2,т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, в размер на (при претендирано с
жалбата присъждане още на сумата 30 187,50 лв. - 2 650 лв. плюс 8% от
5 187,50 лв. или 415 лв.) 3 065 лв.
С оглед на гореизложеното съдът
36
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 302/27.06.2025 г., постановено по т.д. №
73/2023 г. на ОС-Пловдив, ВЪВ ВСИЧКИ ОБЖАЛВАНИ НЕГОВИ ЧАСТИ, с
които е осъдено „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД-гр.София да заплати на З. Д.
М. сумата 20 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания вследствие на травматични увреждания – субхондрална фрактура в
областта на тибиалното плато в латералната част, алвузивна (откъслечна),
неразместена фрактура на върха на главичката на малкопищялната кост и
липса на предна кръстна връзка, причинени при ПТП, настъпило на 8.04.2022
г. в гр. Карлово, причинено виновно и противоправно от Х. М. И. при
управление на лек автомобил „Х. А.“ с рег.№ ** **** **, по отношение на
който е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към
датата на събитието, сключена с „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, както и
сумата 187,50 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея от
същото ПТП имуществени вреди, съставляващи направени от ищцата разходи
за прегледи и изследвания, ведно със законната лихва върху присъдените
обезщетения, считано от 28.01.2023 г. до окончателното им изплащане,
отхвърлен е предявеният от З. Д. М. иск против „ДЗИ-Общо застраховане“АД-
гр.София за присъждане на сумата над 20 000 лв. до 50 000 лв. (или за
разликата от 30 000 лв.), представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания вследствие на травматични увреждания – субхондрална фрактура в
областта на тибиалното плато в латералната част, алвузивна (откъслечна),
неразместена фрактура на върха на главичката на малкопищялната кост и
липса на предна кръстна връзка, причинени при ПТП, настъпило на 8.04.2022
г. в гр. Карлово, причинено виновно и противоправно от Х. М. И. при
управление на лек автомобил „Х. А.“ с рег.№ ** **** **, по отношение на
който е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към
датата на събитието, сключена с „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, отхвърлен е
предявеният от нея против „ДЗИ-Общо застраховане“-гр.София иск за
присъждане на сумата над 187,50 лв. до 375 лв. (или за разликата от 187,50
лв.), представляваща обезщетение за претърпените от нея от същото ПТП
имуществени вреди, съставляващи направени от ищцата разходи за прегледи и
37
изследвания, ведно със законната лихва върху сумите над 20 000 лв. до 50 000
лв. и над 187,50 лв. до 375 лв., считано от 28.01.2023 г. до окончателното им
изплащане, а също така, съответно, и в частта му за разноските, с която е
осъдено „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД-гр.София да заплати на З. Д. М. сума
в размер на 346 лв. за направени разноски за производството, изчислени
съобразно уважената част на исковете, осъдено е „ДЗИ-Общо
застраховане“ЕАД-гр.София да заплати на адвокат П. З.ва П. сумата 1 801,46
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ
на ищцата З. Д. М., осъдена е З. Д. М. да заплати на „ДЗИ-Общо
застраховане“ЕАД-гр.София сумата 816,55 лв. за направени разноски по
делото, изчислени съобразно отхвърлената част на исковете, осъдено е „ДЗИ-
Общо застраховане“ЕАД-гр.София да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ОС-Пловдив сумата 807,50 лв., представляваща
дължимата ДТ за производството съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА З. Д. М., ЕГН ********** от гр. К., ул."А. С." **, вх.*, ет. *,
ап. ** да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД-гр.София,
бул.“Витоша“89Б, ЕИК ********* сумата 200 лв. за юрисконсултско
възнаграждение за защитата на дружеството срещу подадената от М. въззивна
жалба в производството пред Апелативен съд-Пловдив.
ОСЪЖДА Д. Л. И., ЕГН ********** от гр. К., ул."А. С." **, вх. *, ет. *,
ап. **, З. Х. И., ЕГН ********** от гр. К., ул."А. С." **, вх. *, ет. *, ап. ** и М.
Х. И., ЕГН ********** от гр. П., ул. "Б." * да заплатят на адвокат П. З.ва П.,
ЕГН ********** от С. адвокатска колегия с адрес на кантората гр. С., бул.
"Кн. А. Д." *, вх. *, ап. ** сумата 3 065 лв. – дължимо адвокатско
възнаграждение съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА за осъществената от нея защита на
ищцата З. М. по подадената от тях тримата насрещна въззивна жалба в
производството пред Апелативен съд-Пловдив.
Настоящото решение е постановено при участието на Д. Л. И., ЕГН
********** от гр. К., ул."А. С." **, вх. *, ет. *, ап. **, З. Х. И., ЕГН
********** от гр. К., ул."А. С." **, вх. *, ет. *, ап. ** и М. Х. И., ЕГН
********** от гр. П., ул. "Б." * като трети лица-помагачи на ответника по
спора „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД-гр.София.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. София с касационна жалба в едномесечен
38
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
39