Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр.Варна, 24.06.2020
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в, в публично
съдебно заседание на шестнадесети юни 2020,
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар Дим.Георгиева,
като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИЕВА
в.гр.д.№ 463 по описа на ВОС за
2020г,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Произовдството
е въззивно, образувано по въззивната
жалба на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” вх. № 4352/17.01.2020г. срещу решението на ВРС-XХVI-ти с-в № 88/8.01.2020г по гр.д.№ 11826/2019г, с което е осъдена да заплати на А.Н.З.
следните суми: 1402,53лв. представляваща обезщетение за положен и незаплатен извънреден труд в
размер на 217,36часа за периода от
1.06.2016г до 31.03.2019г, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 25.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.187 ал.5
т.2 ЗМВР, както и сумата от 480лв.,
представляваща направените в производството разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК, както и да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 56,10лв. и разноски за възнаграждение на вещо лице в
размер на 250лв.
Счита
постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно, тъй като ВРС е стигнал до погрешни изводи, като
излага подробни доводи за това.
В случай, че
съдът не възприеме изложените в жалбата доводи, моли да бъде съобразено, че
през периода 1.01.2018г-17.07.2018 трудът на работещите по КТ при сумирано
изчисляване на работното време е отчитан без превръщане на нощните часове в
дневни съгласно редакцията нормата на чл.9г през този период от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските /обн.ДВ бр.41/2017/.
Отправя искане
за присъждане на направените по делото разноски и юриск. възнаграждение в
минимален размер, определен от съда.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от А.З. вх.№ 8675/13.03.2020г със
становище за неоснователност на жалбата.
Моли за
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивното
производство.
Производството
е образувано по исковата молба на А.Н.З. за заплащане на сумата 1402,53лв,
представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от 217,36часа
за периода 1.06.2016–31.03.2019г, получена в резултат на преизчисление
на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва за
забава, считано от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата.
Твърденията,
от които ищецът черпи права са, че се намира в служебно правоотношение с
ответника за длъжност „младши инспектор” към РД„ПБЗН“-Варна и съгласно ЗМВР бил
държавен служител като брутното му месечно възнаграждение се определя по реда
на чл.176 ЗМВР.
За процесния период било положил общо 1520 часа нощен
труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 1737,36часа. Преизчисляването
на нощния към дневен труд води до извънреден труд от още 217,36часа, който
твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от ответника, като дължимата
сума е в размер на 1402,53 лева.
С оглед
характера на работата, работният процес са 24-часови работни смени. Полагал
значителен брой часове извънреден труд през посочения период, за което не бил
получил дължимото възнаграждение в пълен размер.
Твърди,
че нормалната продължителност на работното време на ищеца е регламентирана в
чл.187 ЗМВР, като съгласно ал.1 тя е с продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица.
От
14.10.2016, съгл.чл.187 ал.3 ЗМВР работното време на държавните служители,
работещи на 8, 12 и 24-часови смени, се изчислява в часове сумарно за тримесечен
период, като, съгл.ал.5 т.2, работата извън редовното работно време се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период.
Така например, изчислените допълнителни възнаграждения за първото тримесечие
следва да бъдат изплатени на служителите до края на м.април, за второто - до края на м.юли и т.н.
Преди
14.10.2016г
работното време на работещите на смени се е изчислявало ежемесечно. И при
действието на двата варианта възнаграждението за положения труд се дължи в
месеца, следващ месеца на полагането на труда, както гласи чл.ЗЗ ал.1 от
Наредба 8121з-776/29.07.2016г на Министъра на вътрешните работи.
Заявената
искова претенция произтича от размера на нощния труд, полаган от ищеца в
системата на МВР, както и нормите за неговото полагане и съответните дължими
изчисления.
Поради
изложеното моли за уважаване на предявените искове, като претендира заплащане и
на съдебно-деловодните разноски за производството.
Ответната страна ГД“ПБЗН“ е депозирала писмен
отговор в срока по чл.131 ГПК. Не оспорва, че ищецът за посочения период е
полагал труд при него по служебно правоотношение на посочената длъжност.
Оспорва доводите, че в случая по отношение възможността
за преобразуване на положения нощен труд в дневен, следва да намерят приложение
разпоредбите на общото трудово законодателство /КТ, ЗДСл/
Твърди също, че законодателят изрично е регламентирал, че
продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24
часа и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден труд, попадащ извън
редовното работно време, на база общите норми на НСОРЗ при положение, че има
действащи специални норми.
Правоотношението с ищеца е служебно и е уредено в ЗМВР,
което изключва прилагане към него на правилото за преизчисляване на часовете
нощен труд към дневни, което счита да е важимо само
за работещите по трудово правоотношение, вкл. защото в чл.187 ЗМВР е разписано,
че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа. Излагат
се подробни доводи относно приложимост към възникналото с ищеца служебно
правоотношение единствено на разпоредбите на ЗМВР касателно
дължимите допълнителни възнаграждения на служителите. Още повече, че в чл.179 ЗМВР са изрично регламентирани дължимите възнаграждения вкл. и други такива,
определени със закон или акт на МС. Твърди, че за процесния период са били
действащи Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и
почивките на държавните служители в МВР /отм. с решение № 8585/11.07.2016г. на
ВАС по адм.д. № 5450/2016г., обн.
ДВ 59/29.07.2016г./ и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните
служители в МВР /обн.ДВ 60/02.08.2016г., в сила от
2.08.2016г/. В чл.3 ал.3 на двете наредби е регламентирано, че служителите в
МВР е възможно да полагат труд през нощта между 22ч. до 6ч, като работните
часове не следва да надвишат средно 8-часа за всеки 24-часов период, което
съответства на чл. 187 ал.3 ЗМВР, където е разписана 8--асова
продължителност на нощния труд. В този смисъл твърди, че в случая не е налице
празнота в закона, липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и
положеният такъв се заплаща в съответствие със Заповед № 8121з-791/28.10.2014г
на Министъра на вътрешните работи. В т.1 от същата е посочено, че за всеки отработен нощен час
или част от него, на служителите се заплаща допълнително възнаграждение в
размер на 25ст. Оспорва приложението на чл.187 ал.6 ЗМВР, като сочи тази
разпоредба да регламентира изчисляването на извънредния труд, който предполага
положен труд извън установеното работно време.
Моли за отхвърляне на претенциите и присъждане на
разноски.
Така предявените
в условията на кумулативно обективно съединяване искове
намират правното си основание в
разпоредбата на чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
СЪДЪТ,
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с
въззивната жалба, възраженията на въззиваемата страна и всички събрани по
делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от представените по
делото писмени доказателства се установява, че са в служебно правоотношение, по
силата на което ищецът е заема длъжността „мл.инспектор“ при ГД“Пожарна
безопасност и защита на населението“-Варна, като има статут на държавен
служител.
Не се спори и че ищецът
че за процесния период е положил твърдяните от него часове нощен труд, както и за това, че е работил на
24-часови работни смени при сумирано изчисляване на работното време.
Приложени по делото са графици за дежурствата и протоколи
за отчитане на видовете полаган от ищеца и други служители при ответника труд,
които не са оспорени по констатации от страните по делото и данните от които са
взети предвид при заключенията по ССчЕ.
Представени са от ответника и приети като доказателство платежни
бележки за плащане на възнаграждения за полагания от него труд в процесните
периоди.
От заключението по назначената по делото ССчЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено, се установява, че за периода от 01.06.2016г до 31.03.2019г ищецът
е отработил извънреден нощен труд в размер на 1520 часа
общо въз основа на представените по
делото и неоспорени ведомости. Установява се още, че тези часове не са преизчислявани с коефициент 1,143. Ако се преобразува
нощният труд
в извънреден с преизчисляване с коефициента
– 1,.143, отчетените часове нощен труд се увеличават до 1737,36 часа, с разлика от общо 217,36 часа, и
така са останали неплатени, като стойността им възлиза на 1429,71 лв.
Въз основа на гореустановената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въз основа на доказателствата по делото съдът приема, че
са доказани твърденията в молбата, че за процесния период ищецът е положил
извънреден труд в размер на 217,36часа,
получени след преизчисляване на нощен в дневен труд. Това се установява и от
приложените протоколи за отчитане на нощния труд и заключението на вещото лице
по ССчЕ.
Основният спорен въпрос между страните по заявената
искова претенция е дали нощният труд
следва да бъде преизчислен в часове дневен такъв, така както се претендира от ищеца,
умножавайки го по коефициент 1,143 и следва ли резултатът от изчислението да се
счита за извънреден труд съответно да се начисли и заплати като такъв.
Брутното месечно възнаграждение на държавните служители
на МВР се формира от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, съгл. чл.176 ЗМВР, като чл.178 ал.1 т.3 е предвидено
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд. Според нормата на
чл.187 ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
В периода на исковата претенция
1.06.2016-31.03.2019г е действала Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, обн.ДВ от
26.01.2007г. В чл.9 ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. За структурата на МВР този коефициент е
1.143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност от 8 часа
дневен труд и нормалната продължителност от 7 часа нощен труд /8:7=1,143/. В
чл.140 КТ е дадено легално определение на понятието „нощен труд“. Със заповед
№ 8121з-791/28.10.2014г на Министъра на вътрешните работи се определя
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството
на вътрешните работи.
От заключението на ССЕ се установи, че извънредният труд,
който е положен от ищеца след преобразуване на нощния в дневен с коефициент
1.143 е 217,36часа и същият не е бил
начислен и не е бил заплатен на служителя. Ето защо съдът намира исковата претенция
за основателна и същата следва да се уважи.
По разноските
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените от него в първата инстанция разноски в размер на 480лв
съгласно представения списък.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК ответната
страна следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
съда дължимата държавна такса в размер на 4% или 56,10лв, както и да възстанови
заплатеното от бюджета възнаграждение на вещо лице в размер на 250лв.
Разноски за въззивната инстанция не следва да бъдат
присъждани поради липсата на доказателства за сторени такива.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решението на
ВРС-XХVI-ти с-в №
88/8.01.2020г по гр.д.№ 11826/2019г, с което е осъдена
ГД“ПБЗН“-Варна да заплати на А.Н.З. следните суми: 1402,53лв. представляваща обезщетение за положен и незаплатен извънреден труд в
размер на 217,36часа за периода от
1.06.2016г до 31.03.2019г, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 25.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.187 ал.5
т.2 ЗМВР, както и сумата от 480лв.,
представляваща направените в производството разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК, както и да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 56,10лв. и разноски за възнаграждение на вещо лице в
размер на 250лв.
Решението не подлежи на обжалване по арг. Чл.280 ал.3 т.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
/О.М./
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на докладчика по делото с-я Деспина Георгиева
За да бъде уважен иск за заплащане на неизплатено трудово
възнаграждение на служител за положен от него извънреден труд, следва да бъде
установено, че ищецът е бил на служба за посочения период и че действително е
положил труд, който се счита за извънреден и че същият не му е бил заплатен.
По първата предпоставка няма спор и от доказателствата по
делото се установи, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение,
заемайки длъжността „мл.инспектор“ в РД“ПБЗН“, като е работил на 24-часови
смени.
Предвид, че твърденията на ищеца са, че при даване на
24-часови смени фактически е полагал труд над нормативно установената
продължителност на служебното време, който не бил компенсиран, спорният въпрос е правен. Същият се
концентрира върху това доколко положените от ищеца часове нощен труд надвишават
нормативно определените такива, поради което следва да бъдат преизчислени в
часове дневен такъв чрез умножаване с коефициент 1,143, т.е. следва ли резултатът
от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и заплати
като такъв с допълнително възнаграждение на осн.чл.178
ал.1 т.3 ЗМВР
Затова в тежест на ищеца е установяването на положения
труд извън нормативно определеното служебно време, а за ответната страна - че
ищецът е бил компенсиран с дължимата почивка, рсп.с
допълнително възнаграждение.
За процесния период 1.06.2016г до 31.03.2019г са приложими нормите на ЗМВР /обн.ДВ бр.53/27.06.2014г, посл.
изм. бр.26/28.03.2017/.
Действащият ЗМВР в чл.142 ал.1
урежда две категории служители в
МВР–държавни служители, чийто
статус се урежда със ЗМВР, и лица, работещи по трудово правоотношение,
чийто статус се урежда от
КТ и ЗМВР. В рамките на действащия закон за две години статусът
на служителите в МВР е бил променян два пъти:
С §36 от ЗИД ЗВМР (обн.ДВ бр.14/20.02.2015/ разпоредбата
на чл.142 ал.1 ЗМВР е изменена
и са обособени вече три категории
служители:
т.1 държавни служители–полицейски
органи и органи по пожарна безопасност
и защита на населението;
т.2 държавни служители и
т.3 лица, работещи по трудово
правоотношение.
Съгл.§86 от същия изменителен закон, разпоредбите на действащото законодателство за държавните служители по чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР се прилагат за държавните
служители в МВР, заемащи длъжности за държавни служители по чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР, чиито служебни правоотношения не са прекратени към
1 април 2015 г.
Независимо от извеждането в две отделни категории
полицейските органи и органите по пожарна
безопасност и защита на населението от една страна, и държавните служители от друга,
законодателят продължава да придава на
държавните служители по чл.142 ал.1 т 2 ЗМВР статуса,
с който се ползват държавните служители по ЗМВР.
Въз основа на горното следва, че ищецът попада в категорията субекти по
служебно правоотношение, за които са приложими изключително нормите на ЗМВР.
Нормата на
чл.187 ал.1 ЗМВР визира, че нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8-часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица. В ал.3 /в редакцията от 14.10.2016/ е посочено,
че „работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -
сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение.
Поради спецификата на дейността в Медицинския институт на МВР може да се
определя и 6-часова смяна. При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. От това следва, че трудът с
8-часова продължителност, полаган от работещите на смени държавни служители, в
интервала от 22.00 до 6.00 часа, се явява нощен.
Нормата на
чл.187 ЗМВР е специална спрямо общите правила, установени с КТ, а хипотезата на
ал.3 в редакцията й от 2016г - и по-нова, което изключва прилагането на
по-стария общ закон, а още повече на по-ниски по ранг нормативни разпоредби,
съдържащи се в наредби, правилници и пр. Казано с други думи, специалният закон
въвежда еднаква продължителност на работното време на служителите в МВР през
деня и през нощта – по 8 часа в сравнение с работното време за работниците и
служителите по трудови правоотношения, установени по КТ. В послединя,
съгл.чл.140 ал.1, е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното
работно време при 5-дневна работна седмица, през нощта е 35 часа. Това различие
се обуславя от функциите, вменени с чл.2 ал.1 ЗМВР на служителите от МВР - за
защита на правата и свободите на гражданите, противодействието на
престъпността, защита на националната сигурност, опазването на общественият ред
и пожарна безопасност и защита на населението, напълно кореспондираща с нормата
по чл.105 ал.2 от Конституцията овластяваща изпълнителната власт да осигурява
обществения ред и националната сигурност на гражданите и Държавата.
На следващо
място. Необходимо е да се прави разграничение
между нощен и извънреден труд.
Както се посочи по-горе, нощен е трудът, полаган през нощта между 22.00 и 6.00ч.
Извънреден е трудът, реално положен
от служителя по разпореждане или без такова, но със знанието и без
противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за служителя работно време по график.
Нормата на чл.187 ал.7 /в редакцията й от 2015г/ лимитира извънредния труд, който не може да
надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, а разпоредбите на
ал.5 и ал.6 указват как следва да бъде възмезден положеният от служителя
извънреден труд. Или, законодателят е направил ясно разграничение между
извънреден и нощен труд.
Правото на
изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл.179 ал.1 ЗМВР. В ал.2 на
същия член е посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен
труд се определя със Заповед на Министъра на вътрешните работи, докато размерът
на допълнителните възнаграждения за извънреден
труд е определено още в самия закон - за служителите, работещи на
смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50%
увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187 ал.6 ЗМВР/.
Следователно, допълнителните възнаграждения за двата вида труд се изплащат по
различен ред и размерът им е регламентиран в различни нормативни актове.
В нормата на
чл.187 ал.9 ЗМВР изрично е предвидена делегация на М-ра на вътрешните работи да
определи реда за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за
компенсирането на работата на държавните служители извън установеното редовно
работно време /така в Решение № 55/7.04.2015г по гр. д.№ 5169/2014г на ВКС-III
ГО/.
На осн.чл.187
ал.9 ЗМВР са приети Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015г за реда за организацията и разпределянето на
работното време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните
служители в МВР, отменена с Решение № 8585/11.07.2016г на ВАС по адм.д. № 5450/2016г /обн.ДВ
59/29.07.2016г/, и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г за реда за организацията
и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките
за държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн.ДВ
60/02.08.2016г, в сила от 2.08.2016г/. В чл.3 ал.3 и на
двете е указано, че служителите в МВР е възможно да полагат труд през нощта
между 22.00ч до 6.00ч, като работните часове не следва да надвишат средно
8-часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл.187 ал.3 ЗМВР.
Положеният ношен труд се
остойностява в съответствие със Заповед
№ 8121з-791/28.10.2014г на Министъра на вътрешните работи, в която в т.1 е
посочено, че за всеки отработен нощен час или част от него, на служителите се
заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0,25лв. В т.5 от същата заповед е посочено, че допълнителните възнаграждения по т.1, 2
и 3 се отчитат в часове и се изплащат
след представяне в съответните финансови звена на протокол–приложение № 5 към чл.32 ал.1 и чл.33 от Наредбата № 8121з-407/11.08.2014г.
Или, ако
положеният нощен труд е бил в рамките на установеното работно време от 8 часа,
то той не се явява извънреден и
затова се заплаща като нощен по определената в Заповедта на Министъра на
вътрешните работи тарифна ставка.
В обощение
следва, че липсва нормативна празнота, която да налага субсидиарното приложение
на КТ, а още по-малко на подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на
КТ, и по-конкретно нормата на чл.9 ал.2
от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007 за
преобразуването на часовете нощен труд /НСОРЗ/ с коефицент 1,143. Нормата е неприложима за служебните
правоотношения по ЗМВР, тъй като според по-новия и специален закон, какъвто е
ЗМВР, нормалната продължителност на дневното и нощното работно време е еднаква
- 8 часа.
В допълнение
може да се посочи и това, че коефициентът 1,143 е определен в Писмо изх.№ 94-НН-198/29.08.2011г на МТСП, което
се явява задължително предписание за всички работодатели по трудови правоотношения. Същото е
издадено в качеството му на орган, осъществяващ контрола по спазването на
трудовото законодателство „когато нормалната продължителност на дневното
работно време е 8 часа /чл.136 ал.3 КТ/ и нормалната продължителност на нощното
работно време е 7 часа /чл.140 ал.1 КТ/, съотношението е 8ч/7ч, т.е.
коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143. Целта
на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или
служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово
възнаграждение като за 8 часа. Следователно, превръщането на нощните часове в
дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличаване заплащането на нощния
труд, а не за заплащане на извънреден труд по смисъла на чл.143 ал.1 КТ. Да се
мисли противното /като се преизчисляват часовете нощен труд с коефициент 1,143
и получените допълнителни часове да се заплащат като извънреден труд/ би довело
до поставяне в по-неблагоприятно положение работещите по трудови правоотношения
спрямо служителите по служебни правоотношения, регламентирани от ЗМВР, които
два вида правоотношения са установени в закона, както се посочи по-торе.
По отношение
на конкретния случай следва да се приеме, че ищецът през процесния период е
работил на 24-часови смени по утвърдени графици за 24-часови дежурства.
Отработеното време се отчита в часове, което се сравнява с нормата за
съответния месец, получена при умножаването на броя на работните дни за месеца
по 8. Когато отработените часове не превишават месечната норма, на ищеца се
заплаща само допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25лв за
всеки час нощен труд. Само в случай, че е отработил в повече от нормата, тогава
часовете в повече следва да бъдат компенсирани с възнаграждение за извънреден
труд.
От приетото
заключение на в.лице по ССчЕ се установи, че на ищеца са били заплатени всичките часа нощен труд, остойностени
по 0,25лв. Не се установява ищецът
да е положил часове труд над установената норма за процесния период.
Следва да се
посочи и това, че още в обстоятелствената част на исковата си молба ищецът не
твърди да е полагал извънреден труд над установения в ЗМВР норматив, а посочва,
че претендира преизчисляване на положения от него нощен труд, попадащ в рамките
на 24-часовите му дежурства по график.
Изложеното
дотук налага извода за неоснователонст на претенцията на ищеца, тъй като не се
установи да е работил реално извън установеното за него работно време по
график, т.е. да е полагал труд над установения норматив, и който
извънреден труд също е лимитиран съгласно чл.189 ал.7 ЗМВР, т.е. не би могъл да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Достигането до
правни изводи, различни от тези на ВРС, налагат отмяна на първоинстанционното
решение и за постановяване на друго за отхвърлянето на предявения иск.
Съдия-докладчик:……………….
Д.Георгиева