№ 15723
гр. С., 19.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И.А ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110137727 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Образувано е по искова молба на „ЕТ ......“, уточнена с молби от 20.08.2024 г. и от
13.11.2024 г., с която срещу СО е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответника сумите, присъдени с изпълнителен лист от
20.04.2015 г. по гр.д. № 23760/2012 г. по описа на СРС, 118 с-в, както следва: сумата от
2858,17 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на обект
павилион върху общинска земя с площ от 3 кв. м., намираща се в гр. С., бул. ... – бул.
....., ведно със законната лихва върху тази сума от 14.05.2012 г. до окончателното
плащане, сумата от 1,99 лв. – лихва за забава за периода от 28.09.2011 г. до 21.04.2012
г., както и сумата от 426,02 лв. – присъдени в полза на СО разноски, за чието събиране
е образувано изп. д. № 20217900402396 по описа на ЧСИ Р. М. В., рег. № 790, с район
на действие СГС.
Ищецът твърди, че ответникът претендира заплащане на исковата сума по
посоченото изпълнително дело. Поддържа се, че към датата на образуване на изп. дело
№ 2396/2021 г. вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност. Счита, че
доколкото е получил покана за доброволно изпълнение с изх. № 25238/29.03.2024 г.
няма как преди това да са извършвани изпълнителни действия, тъй като запорното
съобщение на третото задължено лице се изпращало едновременно с ПДИ до
длъжника. Моли предявеният иска да бъде уважен, претендира присъждането на
разноски за производството.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника СО, чрез СО, Район „С.“, с който оспорва предявеният иск
при твърдението, че неоснователно се твърди, че е изтекла погасителната давност по
отношение на процесните вземания. Твърди, че процесният изпълнителен лист е
издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение, поради което давностният срок
е пет години. Сочи, че първоначално за събиране на сумите по процесния
изпълнителен лист било образувано изп. дело № 556/2016 г. Г. Н., по което са
извършвани изпълнителни действия – запори, прекъсващи давностния срок. Не
1
оспорва, че по негова молба е образувано впоследствие изп. дело № 2396/2021 г. по
описа на ЧСИ Р. М. В.. Навежда, че по изпълнителното дело са предприемани
изпълнителни действия и че е налице процесуална активност на кредитора на
вземанията, чиято недължимост се твърди. Отправя искане за отхвърляне на
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и събраните
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено, че
в полза на СО е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 23760/2012 г. по описа на СРС,
118-ти състав за следните суми: сумата от 2858,17 лв., представляваща обезщетение за
неоснователно ползване на обект павилион върху общинска земя с площ от 3 кв. м.,
намираща се в гр. С., бул. ... – бул. ....., ведно със законната лихва върху тази сума от
14.05.2012 г. до окончателното плащане, сумата от 1,99 лв. – лихва за забава за периода
от 28.09.2011 г. до 21.04.2012 г., както и сумата от 426,02 лв. – присъдени разноски, въз
основа на който е образувано № 20217900402396 по описа на ЧСИ Р. М. В., рег. № 790
КЧСИ, с район на действие СГС.
С определение от 04.09.2024 г. СРС е допуснал на основание чл. 389 ГПК
обезпечение на предявения иск чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на
изпълнението по изп. дело № 20217900402396 по описа на ЧСИ Р. М. В..
От приетите в препис в хода на производството изпълнителни дела се установява
следното:
Въз основа на молба от 30.11.2016 г. по искане на ответника за събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
20169230400556 по описа на ЧСИ Г. Н., с рег. № 923 на КЧСИ срещу В. Б. Е., както и в
качеството на „ЕТ „...“. С процесната молба взискателят е възложил на ЧСИ правата по
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като е отправил искане за налагане на запор по банкови сметки на
длъжника, възбрана на открити недвижими имоти.
Със запорни съобщения от 12.12.2016 г. е наложен запор върху банковите сметки
на длъжника в „....“ ЕАД, „....“ АД, „....“ АД, „.....“ АД и „....“ АД. С писмо от
19.12.2016 г. „....“ ЕАД уведомява ЧСИ за налагането на запора по наличната банкова
сметка, като сочи, че върху вземането на последния има и други претенции –
обезпечителен запора на ТД на НАП. С писмо от 22.12.2016 г. „....“ АД уведомява ЧСИ
за налагането на запора по наличната банкова сметка, като сочи, че върху вземането на
последния има и други претенции – обезпечителен запора на ТД на НАП.
На 13.01.2017 г. като присъединен взискател е конституирана и НАП.
С писмо то 17.11.2017 г. „....“ уведомява съдебният изпълнител, че банковата
сметка, върху която е наложен запор е служебно закрита.
Със запорно съобщение от 20.03.2019 г. е наложен запор върху банковите сметки
на длъжника в „....“ АД.
На 29.03.2019 г. по сметка на ЧСИ Н. постъпва сумата от 3007 лв. в изпълнение
на наложения запор в „....“ АД.
С оглед постъпилата сума съдебният изпълнител е превел на взискателя сумата от
704 лв., която съгласно приложения по делото приемо-предавателен протокол
представлява разноски по изп. дело и адвокатско възнаграждение.
С молба от 26.07.2021 г. взискателят е отправил искане изпълнителното дело да
бъде прехвърлено при ЧСИ Р. В..
С молба от 09.11.2021 г. взискателят е възложила е възложил на ЧСИ Р. В. по изп.
дело № 20217900401709 правата по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като е отправил искане за
налагане на запор по банкови сметки на длъжника, респективно на трудово
възнаграждение, запор на МПС, респективно опис на движими вещи и извършване на
публична продан.
2
С молба от 24.11.2021 г. взискателят е отправил искане за връщане на оригинала
на изпълнителния лист.
Въз основа на молба от 24.11.2021 г. по искане на ответника за събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
20217900402396 по описа на ЧСИ Р. В., с рег. № 790 на КЧСИ срещу В. Б. Е., както и в
качеството на „ЕТ „...“. С процесната молба взискателят е възложил на ЧСИ правата по
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като е отправил искане за налагане на запор по банкови сметки на
длъжника, респективно на трудово възнаграждение, запор на МПС, респективно опис
на движими вещи и извършване на публична продан, възбрана на открити недвижими
имоти.
Със запорно съобщение от 25.11.2021 г. са наложени запори върху банковите
сметки на длъжника в „....“ ЕАД, „....“ АД, „....“ АД, „....“ АД и „....“ АД, както и върху
трудовото възнаграждение и пенсията на длъжника.
С писмо от 03.12.2021 г. НОИ ТП С.-град признава вземането по наложения
запор, но уведомява, че не могат да се правят удръжки, тъй като пенсията/надбавката е
под размера на минималната работна заплата.
На 07.12.2021 г. НАП е конституиран като присъединен взискател.
Със запорни съобщения от 22.12.2021 г. е наложен запор върху сметката на
длъжника, открита в „...“ АД и „....“ ООД. С писма от 09.11.2022г., съответно от
11.01.2022 г. последните уведомяват съдебният изпълнител, че длъжникът няма
открити сметки при тях.
С възражение от 10.05.2024 г. ищцата е поискала сумите по делото да бъдат
отписани, тъй като е била изтекла абсолютната 10-годишна давност, с която се
погасяват всички общински вземания.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след
като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното
основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по иска с правна
квалификация чл. 439 ГПК, ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване, че след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание са настъпили факти, от които длъжникът
черпи права, изключващи изпълняемото право – в случая погасяване на правото на
принудително изпълнение, поради изтекла давност, както и наличие на правен интерес
от провеждане на исковете - неприключил изпълнителен процес за събиране на
процесните суми, при който взискателят не е напълно удовлетворен.
В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на
които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения и
правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици,
като в конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства,
довели до спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.
В настоящия случай ищецът се позовава на факти и обстоятелства, настъпили
след приключване на съдебното дирене и издаването на процесния изпълнителен лист,
въз основа на който са образувани изп. дело № 20169230400556 по описа на ЧСИ Г. Н.,
прехвърлено в последствие на ЧСИ В. и образувано под № 20217900401709, както и
изп. дело № 20217900402396 по описа на ЧСИ Р. М. В., т. е. позовава се на
нововъзникнали обстоятелства, поради което искът се явява допустим и подлежи на
разглеждане.
3
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Съдът приема, че в
случая, доколкото по делото няма данни за влизане в сила на същото, то най-късно на
20.04.2015 г. – датата, на която е издаден процесният изпълнителен лист, с оглед
констатациите на съда, че към момента на издаването на листа решението по гр. д. №
23760/2012 г. е влязло в сила и подлежи на изпълнение.
В мотивите на т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК е
прието, че кредиторът трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес, внасяйки съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както
и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. Следователно и неуспешните изпълнителни действия, т.е
действия, които не са довели до реално събиране на имущество на длъжника, също
представляват предприемане на действия по принудително изпълнение, които
прекъсват давността на основание чл. 116, б. "б" ЗЗД. Дали вземането, върху което се
налага запор, действително съществува и може да бъде събрано не са обстоятелства,
които водят до невалидност на процесуалните действия на кредитора, а само до
тяхната безрезултатност. Те не са правно нищо, а демонстрират ясната воля на
кредитора вземането да бъде събрано и действия в тази посока, които прекъсват
давността (така изрично Определение № 95/10.02.2022 г. по гр. д. № 3033/2021 г. на
ВКС, III г. о.).
Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ
(извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне
на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне
на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само
съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение - публичен
изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността, но давността е
свързана с поведението на кредитора - тя не се влияе от поведението на други лица.
Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното
действие не е предприето от надлежния орган, по причина, която не зависи от волята
на кредитора, давността се счита прекъсната със самото искане, дори то да е било
нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на
изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още
веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно - с предприемането на
действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността
е изтекла. (в този смисъл Решение № 127/12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС,
ІІІ г. о.). След това тя се прекъсва последователно във времето, когато
осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или
възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на
наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизането в сила на
постановлението за възлагане. Следователно всяко искане на взискателя, както и всяко
предприемане по инициатива на частния съдебен изпълнител, на когото е възложено
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, прекъсват
давността, дори когато изпълнителното действие е неуспешно проведено не по вина на
взискателя.
Съобразно мотивите по т. 3 от ТР 2/ 2023 г. от 04.07.2024 г. на ОСГТК на ВКС за
прекъсването на погасителната давност определящо е условието в материалноправната
уредба, но е необходимо да се съобразяват и императивните предпоставки за
редовност на сезиращото искане. Необходимо е молбата на кредитора за изпълнение да
е редовна, като се съобразява възможността за възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, а съдебният
4
изпълнител има служебната компетентност да укаже и изиска изправянето на
недостатъците. Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на
изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена - чл.
426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129 ГПК. Молбата за проучване на имуществото на
длъжника не прекъсва сама по себе си давността, но съединена с искането за налагане
на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е
намерил при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4 във вр. с чл. 426, ал. 2,
изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността.
Настоящият съдебен състав приема, че от ангажираните по делото писмени
доказателства – материалите по изисканите изпълнителни дела изп. дело №
20169230400556 по описа на ЧСИ Г. Н., прехвърлено в последствие на ЧСИ В. и
образувано под № 20217900401709, както и изп. дело № 20217900402396 по описа на
ЧСИ В. са искани, съответно извършвани от съдебния изпълнител регулярно
изпълнителни действия, годни да прекъснат теченето на погасителната давност. Това е
така, защото още с молбата за образуване на изп. дело № 556/2016 г. – 30.11.2016 г. е
бил прекъснат давностния срок, доколкото същата от една страна съдържа овластяване
на ЧСИ да предприема изпълнителни действия и да определя способа на изпълнение, а
от друга страна съдържа и конкретни изпълнителни действия, които се иска съдебният
изпълнител да предприеме. От който момент започва да тече нова 5-годишна давност.
Следващото прекъсване на давностния срок е с налагането на запор по банковите
сметки на длъжника – на 12.12.2016 г., като давностния срок изтича на 12.12.2021 г. До
изтичането на този срок, обаче и доколкото изпълнителното дело е прехвърлено при
ЧСИ Р. В., а в последствие е образувано ново такова по молба на взискателя от
24.11.2021 г., при което последният е упълномощил с правата по чл. 18 ЗЧСИ
съдебният изпълнител, като в същата е указал и конкретни изпълнителни действия,
които следва да бъдат предприети, давността отново е прекъсната и от този момент е
започнал да тече нов петгодишен срок. В рамките на изпълнителното дело ЧСИ В. е
наложила запор върху банковите сметки и получаваната пенсия на длъжника на
25.11.2021 г., които изпълнителни действия са годни да прекъснат давностния срок. С
оглед на гореизложеното съдът не възприема тезата на ищцата, че изп. дело №
20217900402396 е било образувано след изтичане на петгодишния давностен срок,
изтекъл най-късно на 20.04.2020 г., доколкото изпълнителни действия за събиране на
процесните суми по изпълнителния лист са извършвани по образуваното въз основа на
него 20169230400556 по описа на ЧСИ Г. Н., прехвърлено по искане на взискателя в
последствие на ЧСИ В. и образувано под № 20217900401709. В тази връзка съдът
съобразява и последвалото спиране на теченето на давността поради обявеното
извънредно положение в РБ със Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., т.е. за 69 дни.
Следователно установява се, че взискателят е проявявал активност, а не е бездействал
в рамките на производството, като давността за вземанията по изпълнителния лист не
е изтекла и отново е била прекъсвана многократно с всяко поискано, респективно
предприето от ЧСИ на основание изрично овластяване от взискателя изпълнително
действие.
Ето защо съдът намира за основателно възражението на ответника, че сочените
действия са годни да прекъснат давностния срок, налице е активно поведение от
страна на взискателя отправяйки сам искания за извършване на конкретни
изпълнителни действия, респективно овластявайки съдебният изпълнител да извършва
изпълнителни действия.
Следователно с оглед така поисканите, респективно предприетите изпълнителни
действия в хода на изпълнителното дело, давността относно процесните вземания не е
изтекла към датата на предявяване на настоящия иск – 21.06.2024 г., поради което и
вземанията на ответното дружество по процесния изпълнителен лист не са погасени
по давност. След предявяването на исковата молба в съда давността е спряла да тече –
5
по арг. от чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД (в този смисъл Решение № 50295/23.01.2023 г. по гр.
д. № 1030/2022 г. на ВКС, IV г. о.).
По изложените съображения съдът приема, че процесните вземания не са
погасени по давност, поради което предявеният отрицателен установителен иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски има ответника за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер на 100 лв.,
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕТ ......“, EИК ********, отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439 ГПК срещу СО, ЕИК ********** за признаване за
установено, че „ЕТ ......“ не дължи на СО следните суми: сумата от 2858,17 лв.,
представляваща обезщетение за неоснователно ползване на обект павилион върху
общинска земя с площ от 3 кв. м., намираща се в гр. С., бул. ... – бул. ....., ведно със
законната лихва върху тази сума от 14.05.2012 г. до окончателното плащане, сумата от
1,99 лв. – лихва за забава за периода от 28.09.2011 г. до 21.04.2012 г., както и сумата от
426,02 лв. – присъдени в полза на СО разноски, за които суми е издаден изпълнителен
лист от 20.04.2015 г. по гр.д. № 23760/2012 г. по описа на СРС, 118 с-в, въз основа на
който е образувано изп. д. № 20217900402396 по описа на ЧСИ Р. М. В., рег. № 790, с
район на действие СГС, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „ЕТ ......“, EИК ******** да заплати на СО, ЕИК ********** на
основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 100 лв. – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6