ПРОТОКОЛ
№ 1551
гр. В., 13.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., VI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас В. Славов
при участието на секретаря Веска П. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20213100102304 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:36 часа се явиха:
Ищецът Т. Х. К., редовно призован за съдебно заседание, не се явява, представлява
се от адвокат С. Т. и от адвокат Б. Р., редовно упълномощени и приети от съда от преди.
Ответницата Д. П. П., редовно призована за съдебно заседание, не се явява,
представлява се от адвокат Г. Я., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Свидетелят Ж. Д. Ж., редовно призован, не се явява.
Свидетелят М. Д. Д., редовно призован, явява се.
Свидетелят Д. М. Д., нередовно призован, не се явява.
СТАНОВИЩЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Я.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ пристъпва към разпит на призования свидетел.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: М. Д. Д..
В залата влиза свидетелят М. Д. Д..
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
1
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
М. Д. Д. – 36 г., неженен, неосъждан, български гражданин. Без родство и други
връзки на заинтересованост. С адрес – ******* Желае да свидетелства. Предупреден за
наказателната отговорност в случай на лъжесвидетелстване.
Свидетелят Д.: Към средата на 2021 г. съм работил като младши полицейски
инспектор в района на село Б.. Не познавам напълно село Б., многолюдно е селото. Улица
„****“ в село Б. ми е известна, защото баща ми живее на кръстовището с тази улица и с ул.
„****“. В тази връзка познава Н. Л. и Д.. Н. я познавам по-отдавна, а Д. го познавам от
миналата година. Д. не я познавам толкова. Знам, че тя е дъщеря на Н.. Н. и Д. живеят на ул.
„****“, но не мога да кажа на кой номер, няма табели с номера по къщите. Д. мисля, че
живее във В., но не съм сигурен. Идва от време на време. Към месец август 2021 г. на тази
улица няма поставени табели и номера на улиците. Не знам колко имота притежават Н. и Д..
Те живеят в къщата на ул. „****“ срещу Ж. Д. Ж.. Знам къщата им. Те доста ремонти
правят, постоянно. Хора от цяло село ходят да им помагат. Оградата е с дървени дъски, с
растителност, няма видимост от пътя към двора и къщата. Двора и къщата съм ги виждал
лично. Той беше направил банкет, събиране на цялото село. Аз само тогава съм го виждал.
Това беше преди две-три години. Тогава се правеше ремонт и понеже беше завършена една
беседка, то не е беседка, ами е битова стая с камък, там събра хора от селото да ги почерпи.
Отпред се влиза през входна врата. За това помещение се заобикаля къщата през двора и
отзад беше банкета. Не се сещам дали двора беше добре поддържам. Мисля, че беше.
Къщата на баща ми е близо до тази къща. Къщата на Д. нямаше табела, закачена на вратата
за улица и номер. Към миналата година, август месец, номер на тази къща не е имало,
доколкото си спомням. На другите къщи, в непосредствена близост, също не съм виждал да
има номера. От другата страна на улицата, по диагонал, на времето имаше магазинче на
ъгъла. Къщата е полуразрушена, тя е само стени и малко камък, постройката на тоалетна.
Там е силно тревясало, обрасло. Върху този имот нямаше дълго време означение за улица и
номер, но след това се появи. Не мога да кажа с точност кога се появи, но нямаше дълго
време и след това с големи надписи, с боя, беше написано. Това беше след август месец
2021 г. Имаше ръчно написан надпис с боя, като пишеше „****“ съкратено, по някакъв
начин и номер. Номер „9“ мисля, че пишеше.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля М. Д. Д..
АДВ. Т.: Следващите свидетели са в условията на водене. Представям личните им
карти. Свидетелят Ж. Д. Ж. не се явява.
АДВ. Р.: Той като държим на едновременен разпит на допуснатите свидетели от
страна на ищцовата и на ответната страна, моля доколкото видях, че същите се явяват, да им
бъдат взети личните карти преди да започнем разпита, да им бъде свалена самоличността и
едва след това да пристъпим към последователен разпит на свидетелите.
2
АДВ. Я.: Не виждам смисъл в това. Могат да останат свидетелите, които са
разпитани в залата.
АДВ. Т.: Идеята е някой да не се отклони от разпит, с оглед показанията на другите
свидетели.
АДВ. Я.: Водим трима свидетели.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала в качеството на свидетели лицата Г. И. К.А, С.
Р. И.-В., Г. Ж. Х., С. Г. Г., Н. Ж.А Л..
В залата влизат призованите свидетели.
Преди разпит на свидетелите, съдът пристъпва към снемане на тяхната самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
Г. И. К.А – 41 г., омъжена, неосъждана, българска гражданка. Съпруга на ищеца Т.
К.. Предупредена за правото на отказ от свидетелстване. Желае да свидетелства.
Предупредена за наказателната отговорност в случай на лъжесвидетелстване.
С. Р. И.-В. – 39 г., омъжена, неосъждана, българска гражданка. Без родство и други
връзки на заинтересованост със страните по делото. С адрес – град В., ***. Предупредена за
наказателната отговорност в случай на лъжесвидетелстване.
Г. Ж. Х. – 64 г., женен, неосъждан, български гражданин. Без родство и други връзки
на заинтересованост със страните по делото. С адрес – ***. Предупреден за наказателната
отговорност в случай на лъжесвидетелстване.
С. Г. Г. – 31 г., женен, неосъждан, български гражданин, с основно образование. Без
родство и други връзки на заинтересованост със страните по делото. С адрес – ***.
Предупреден за наказателната отговорност в случай на лъжесвидетелстване.
Н. Ж.А Л. – 48 г., неомъжена, неосъждана, българска гражданка, с адрес – град В., с.
о. „***. Майка на Д. П. П.. Предупредена от правото на отказ от свидетелстване. Желае да
свидетелства. Предупредена за наказателната отговорност в случай на лъжесвидетелстване.
Съдът отстрани свидетели С. Р. И.-В., Г. Ж. Х., С. Г. Г. и Н. Ж.А Л..
Съдът пристъпва към разпит на свидетелката Г. И. К.А.
Свидетелката Г. К.а отговаря на въпрос на адв. Я.: Сключила съм граждански
брак с Т. К. през 2005 г.
АДВ. Я.: Свидетелката е трябвало да бъде конституирана като страна по делото и
няма право да бъде свидетел.
СВИДЕТЕЛКАТА К.А: Двамата със съпруга ми разглеждахме обяви в интернет за
продажба на къщи, за да си купим наш, собствен имот. Една вечер попаднахме на обява за
къща в сайта „OLX“. Къщата в село Б. се продаваше за 54 хиляди лева. Разгледахме обявата,
имаше снимки направени на къщата, някои снимки бяха на двора, други отвътре, имаше
обзавеждане. Беше добре подредена къща. Дворът също беше добре подреден. Виждаше се
3
райграс на снимките. Консултирахме се, разглеждахме си снимките и решихме да се
свържем с продавача. Аз написах съобщение на продавача, защото беше след десет часа
вечерта, че имаме интерес към имота и къщата, която продават, и оставих мой телефон за
връзка. На другия ден получих позвъняване от мъж, който каза че е продавач на къщата. Той
се представи като П.. Обясни ми точно както е на снимките всичко. Каза, че това е къщата,
продават я, всичко както изглеждаше там. На снимките имаше двор с райграс, виждаха се
насадени туи, беседка. Имаше снимки отвътре. Имаше обзавеждане. Виждаха се телевизори,
мека мебел. Зададох му въпроса за обзавеждането и той каза, че всичко, което се вижда на
снимката, се продава. Той ми потвърди, каза „да“, „това е“, „каквото виждате на снимката,
това се продава“. Приключихме разговора. Аз се обадих на съпруга си, обясних му какво се
е случило, че се е свързал с мен господин и му обясних точно това, което сме видели от
обявата, че е действително това, което те продават - обзаведена къща. След консултация с
него, решихме, ако е възможно да отидем на оглед. Казах му, че пак ще се обадя на
господина. Върнах му обаждане. Той се съгласи. Обясних му, че сме на работа и че най-
вероятно ще стане надвечер. Той каза, че ще е там и ако решим да му се обадим. Обадих се
пак на съпруга си, потвърдих му, че той е казал, че можем да отидем на оглед и аз пак
звъннах на П. и му казах, че надвечер, тъй като работим до пет, най-вероятно след шест-
седем ще отидем на оглед. По-късно след обяд звъннах на наши приятели и им казах, че сме
видели обява за къща, която на снимките изглежда много добре и ни харесва, че с мъжа ми
сме решили да отидем на оглед и ги попитах дали искат да дойдат с нас. Те се съгласиха.
Нашите приятели се казват С. и В.. Като се върнахме от работа, се чухме по телефона, те
също казаха, че вече са в тях и решихме да отидем в село Б.. Тръгнахме от В.. Аз звъннах на
въпросния мъж П. и му казах, че тръгваме от В.. Той ми каза, че като стигнем Б., ще видим
една бяла чешма и каза да му се обадя тогава, когато сте там. По пътя показахме обявата със
снимките на нашите приятели и те наистина бяха учудени и развълнувани, че на снимките
всичко изглежда много хубаво. Стигнахме до въпросната чешма, звъннахме на въпросния
мъж. Той ми каза, че няма да дойде там и че ще ни упътва по телефона. Попитах го за адрес.
Каза ми, че на джипиеса адрес не излиза точно на тази улица и каза, че всичко ще стане по
телефона. Обясни ми на къде да завиваме. Мъжът ми шофираше, аз го напътствах по коя
улица да минем, каква къща ще видим и ми каза, че трябва да стигнем до къща с кафява
ограда от боядисани летви или някакви дъски. Като пътувахме той ме попита с каква кола
сме. Аз му казах, че сме с черна кола и той след малко ни каза, че вижда една черна кола и
че това най-вероятно сме ние. Аз му казах, че виждам мъж, който говори по телефона и че
най-вероятно е той. Наближихме, той кимна и посочи с ръка къде да спрем. Спряхме точно
пред такава ограда, боядисана с кафяви летви или дъски. Спряхме колата, аз слязох първа, а
мъжът ми - след мен. П. ме попита дали сме разговаряли с него по телефона и аз му казах
„да“. Приятелите ни бяха в колата. Приятелката ми каза, че искала да си вземе телефона и да
си запали една цигара. През това време пак се здрависахме с П., той пак си каза името. Аз го
попитах това ли е къщата, а той отговори, че е това и каза да влезем, за да ни я покаже. Той с
ръка ни посочи на къде да влезем. Ние влязохме през някаква тип порта, която се движеше с
колела долу. В двора имаше една жена. Тя със знаци посочи да тръгнем към нея.
4
Поздравихме се, здрависахме се с нея. Тя каза, че се казва Н. – съпругата на П.. Тази жена я
разпознах пред залата днес. Показаха ни къщата. Веднага започнаха да обясняват. П. и мъжа
ми вървяха по-напред, аз и Н. бяхме след тях. П. постоянно обясняваше - започна със
спирателните кранове, от къде спирал зимата водата, за да не стане бела. Ние продължихме
по-напред. Минахме покрай райграса. От тях разбрах, че това е имота, който се продава. Те
казаха, да това е къщата, която се продава. П. ни обясни за райграса, показа ни къде има
косачки, с които го поддържа. Те казаха, че това е къщата, която те продават. Тази къща,
която е и на снимките. Действително всичко, което видяхме на снимките, го видяхме и там
на огледа. Той започна да ни обяснява за крановете. Показа ни къде си гледа кучетата. Там
имаше наредени дърва. Разказа как си е построил всичко. Показа ни постройките, в които си
държи инструментите. После ни въведе в помещение, което го нарекоха „механа за купони“.
Беше някаква сушина с нова дограма, преградена. Обясни ни, че това помещение основно се
ползва за това. Вътре имаше телевизор. Каза, ни че и той остава. Имаше печка за дърва. Ако
сме искали, и тя ще остане. Някакви шкафовете имаше. Каза, че най-вероятно тях ще си ги
вземе. Показа ни, че от това помещение можем да влезем в мазата. Показа ни мазата - беше
подредена, добре направено мазе, изба. От там влязохме в помещение - кухня с всички
уреди, годно всичко за живеене. Банята е там. показа ни и нея. Имаше липсваща плочка на
стената и това показа. Трапезарията показа. Тези помещения бяха преходни, всичко беше
свързано, от кухнята можеше да се влезе в банята, в хола и в трапезарията. Всичко беше
обзаведено, както на снимките. Абсолютно всичко оставало там. Имаше два хладилника. С
жена си се спречкаха кой точно хладилник да оставят. Казаха, че това ще го решат
впоследствие. Къщата беше точно неопределен цвят, смесица, може би, между кафяво-
червеникаво, някакъв смес на цветове, няма точно определен цвят. Дограмата мисля, че
беше кафява, нова, сменена.
АДВ. Р.: Моля да бъде предявена обявата, съдържаща се в делото и свидетелят да
отговори дали това е обявата, която са разглеждали.
АДВ. Я.: Аз съм оспорила тези доказателства. Трябва да предявите това, което е
пристигнало по официалния ред. Аз наистина недоумявам как може страната да бъде
разпитана като свидетел.
АДВ. Р.: Моля да се предяви обявата, представена с исковата молба и свидетелят да
отговори това ли е обявата, която са разглеждали с ищеца Т..
СЪДЪТ ПРЕДЯВИ на свидетелката приложената на лист 12 от делото снимка.
СВИДЕТЕЛКАТА К.А отговаря на въпроси на адвокат Р. и на адвокат Т.: Това е
обявата. По повод на тази обява аз посетих село Б.. Видяхме абсолютно същото, което е на
снимката. Това е домът, който посетихме и който ни обясниха, че продават.
След като огледахме имота, им обяснихме, че той много ни е харесал и че това, което
сме видели наистина съответства на снимките и обявата в сайта. Казахме им, че ако решим
да я купим, най-вероятно ще ни трябва заем от банката. И ако решим, каквото и да ни е
решението, ще се свържем с тях по телефона и си тръгнахме. По пътя обсъдихме това, което
5
сме видели и с мъжа ми решихме да се обадим и да кажем, че искаме да купим къщата.
Когато говорихме, бяхме в имота. Господинът беше затворил портата. Ние нямаше
как да излезем преди той да ни насочи къде трябва да тръгнем. Той ни отвори портата и си
казахме довеждане. Казахме му, че ако решим да вземем къщата, ще се чуем. Той остана
вътре. Н. също остана вътре. Оттам нататък си тръгнахме. В колата обсъждахме какво сме
видели и че къщата много ни е харесала. Плюс това остава така, както е на снимките –
обзаведена. Нямаме ангажименти, къщата е годна за живеене. Решихме да се обадим. Вече
почти бяхме стигнали града. Аз набрах пак въпросния П. и дадох телефона на мъжа ми. Той
каза, че иска да купим къщата и пак му каза, че ще ни трябва кредит. До този момент П. не
ни е казвал кой е юридическият собственик на имота. Той обясняваше, че си живее в
къщата. Той обясняваше всичко - как я поддържа, кое къде е. Останах с впечатление, че той
я продава. Тогава не ни съобщиха, че имотът е на Д., а не на П.. В имота бяха само П. и Н..
Нямаше никой друг.
След като говорихме със съпруга ми, стигнахме до града и аз набрах номера на П..
Тогава дадох телефона на мъжа ми. Той се обади и му каза, че сме харесали много къщата и
че искаме да я купим. Тогава П. му каза, то се чуваше по телефона: „Ти сериозен ли си?
Наистина ли казваш, че ще купиш къщата?“. Мъжът ми каза „да“, че от това, което сме
видели и сме обсъдили, на нас къщата много ни е харесала и искаме да я купим. „Даваш ли
си мъжката дума, че ти ще купиш къщата, защото има много позвънявания? Ако е така – да
сваля обявата, за да не ни притеснява повече никой“. Това му бяха думите. Когато бяхме
там, само този имот сме гледали. Ние през цялото време си бяхме вътре. Не е ставало въпрос
за друг имот. Не съм чула друг имот. Те показваха тази къща. Предварителен договор се
сключи. Пет дена след огледа Т. трябваше да отиде с въпросния П., бяха се чули по
телефона и си уговориха среща на паркинга на „Метро“. Уговорката беше да дадем пет
хиляди лева капано. Аз бях на работа, Т. също. Т. излезе от работа, но аз му казах, че няма
как да изляза и трябва да отиде сам. Чухме се по телефона, той каза, че пътува на там и ще
се срещнем с въпросния П.. Срещнали са се на паркинга. П. е бил със съпругата си Н. и е
казал да му дадем петте хиляди лева капаро и тогава щели да отидат да сключат
предварителен договор. Т. казал, че пари на ръка няма да му даде и че всичко трябва да мине
по банков път. Тогава въпросният П. казва на Т., че трябва да извикат и дъщеря си, на която
всъщност се води тази къща, че тя е собственик и трябвало тези пари Т. да ги предаде на Д..
Представил я като „дъщеря ни Д.“. От там тръгват за нотариус. П. им е обяснил, че има
нотариус в град В., на Тракия и че ще се срещнат там. Отиват на Тракия, срещат се пак.
Тогава вече ги придружава и момиче, което се представя за Д. - собственик на къщата, която
ние сме гледали. Срещнат се с нотариуса. П. е държал готови бланки, които само трябва да
се попълнят. Бланки за предварителен договор. Говорили са с нотариуса. Нотариусът, жена е
била, казва, че нямат нужда от нотариална заверка, защото трябва да дадат допълнително
пари, които според нея са излишни. Тогава П. собственоръчно попълва тези бланки за
предварителен договор. Попълват ги. Т. отива в банката, превежда парите. Тогава П. му дава
предварителния договор, в който е написано, че в срок до един месец ние трябва да дадем
6
остатъка от сумата, още 49 хиляди лева. Като е приключило всичко, Т. ми звънна по
телефона и ми разказа какво точно е станало и че вечерта, като се приберем от работа пак
ще си говорим на тази тема. Тогава пак същото ми каза. Оттам нататък тръгнахме да теглим
кредит, чрез ипотека. Ипотекирахме си единственото жилището. Кредитът беше за сумата
от 59 хиляди лева. Окончателния договор се сключи на 28 юни. Окончателен договор
означава сделката пред нотариус. На сделката не се явихме двамата, а само мъжът ми. Аз
бях възпрепятствана, защото бях на работа. Уговориха си среща. Този, въпросният П. казал,
че има здравословни проблеми и няма да присъства на самата сделка. Там ще бъде само Д..
Т. тръгва за сделката и се срещат с Д. в Повелянова, където този П. е казвал, че има
нотариус. Отива там, вижда се с Д.. Д. е казала, че няма да сключи сделка, докато не види
превод на парите. Т. се върнал до В., превел парите и пак се връща там. През това време аз
държа връзка с него по телефона. С документа за превод от банката Т. пак отиде до
Повеляново. Тогава вече каза, че са влезли при нотариуса, но там не е бил този господин М.,
а била някаква жена, която се е представила за помощник на нотариуса. Не му дават никакви
документи да види. Изчитат ги и тогава подписват. Тогава Т. разбира, че всъщност ще
влезем в собственост на имота след два месеца. При въпроса защо, Д. започнала да реве и да
казва, че сега Т. щял да я остави на улицата, че баща й бил болен, опериран. Той защо така
щял да постъпи, при болен човек и при положение, че тя нямало къде да отиде, правили й
някакъв ремонт на нейно жилище и затова щели да освободят къщата до срок от два месеца,
най-късно до първи септември. Това става пред нотариуса. Т. като я видял как реагира и как
се е разплакала, се срина, все едно аз наистина ще я оставя на улицата и се съгласява. Т. се
прибра вкъщи, чухме се по телефона, каза, че всичко е минало, беше спокоен, че сделката е
минала и че след два месеца ние ще имаме къща. Между момента, в който сключихме
предварителния договор и сделката при нотариус имаше разговор между П. и Т.. П. обясни,
че на самата сделка няма да присъства, защото ще бъде в Турция, на операция. Преди това
имаше пак разговор, в която постоянно казваше, че ако можело банката да действа по-бързо,
защото му трябвали пари за лечение и обясняваше колко е зле и как не може да чака. Затова
на самата сделка няма да присъства, защото спешно трябва да отиде на операция в Турция.
Бяха проведени може би два или три разговора. След сделката Т. се прибра вкъщи и
зачакахме да дойде първи септември. Това, че имотът ще е във владение от еди-коя си дата,
го има като клауза в самия договор, но той го разбира точно на самата сделка и не е предмет
на предварителния договор. Зачакахме да дойде първи септември. Някъде към края на юли
Т. реши да звънне на въпросния П., да го попита от човешка гледна точка дали се
възстановява. Той му каза, че всичко е минало добре, че вече бил в България, гледал да
стопанисва имота така, както ние сме го видели – да коси райграса и да поддържа къщата
във вида, в който сме я видели. Т. повече не е звънял. В края на месец август Т. излезе в
отпуск, аз бях на работа. Звънна ми и каза, че няма какво да прави, че ще звънне на П., ако
може да отиде да види имота и ако всичко е наред, да влезем по-рано във владение. Тогава
П. не му е вдигнал телефона. Т. му написал съобщение на вайбър, дали може да отиде да
види имота и дали можем да влезем по-рано във владение. На съобщението се отговаря: „Аз
не съм в България, в Полша съм“. Т. ми звънна и ми разказа съобщението и аз му казах, че
7
ако иска след работа, можем да отидем, хем ще си направим разходка, хем може някой, като
съпругата му да е там например, защото аз нямам неин телефон. Така се уговорихме. След
работа се прибрах и тръгнахме за село Б.. Наближихме къщата и видяхме как П. влиза в
двора. Т. му изсвири с клаксона. Той се върна. Като ни видя много се ядоса и попита какво
правим там с агресивен тон. Т. го попита: „Теб нали те няма в България. Какво правиш тук?
Защо ми пишеш това съобщение?“. Той му отговори: „Ти кой си да ми казваш аз къде ще
ходя. Какво правите тук?“. Т. каза, че иска да си види къщата, дали всичко е наред, защото
датата наближава и той като посочи, каза: „Ето ти я къщата. Когато дойде първи септември,
давам ти я, пали си я, гори си я, продавай си я, каквото искаш това си прави“ и ни изгони.
Посочи ни тази къща, която гледахме, която е от обявата. Точно тази порта, от която той ни
пусна при самия оглед. Той беше агресивен, ужасно агресивен и налиташе на бой. Т. пак се
върна в колата, запали я и тръгнахме. Той беше толкова ядосан и недоумяваше какво се
случва, затова спря до някаква съседна къща, за да асимилираме какво точно се случва и
защо този човек се държи така. След малко от другата къща излезе възрастен мъж и дойде
при нас. Попита ни какво правим там. Т. излезе и каза: „Аз съм Т., купих тази къща. Дядо, ти
кой си?“. Той каза: „Аз съм дядо Ж. и съм комшия“. Дядо Ж. зададе въпроса: “Вие какво
правите всъщност тук?“. Т. му обясни, че сме купили къщата, която гледахме и посочи към
нея. Той с учудване попита коя къща сме купили. Т. му обясни, че сме купили тази къща, в
която живее П.. Че той ни я продава и до няколко дена ние трябва да станем комшии на дядо
Ж.. Той учудващо попита „Кой е този П.?“, защото там не живеел никакъв П.. Ние казахме,
че е този мъж, че сме се свързали с него, че сме ходили на оглед. Обяснихме му, че той
постоянно казваше, че се казва П., а дядо Ж., каза, че той се казва Д.. Ние пак попитахме
дядо Ж. дали е сигурно, че този мъж наистина не се казва П. и посочихме тази къща. Той
каза казва „Да. Този човек не се казва П.. Казва се Д.. Вие сте купили ето тази, другата
къща“ и посочи някаква съборена сграда. Колата беше на другата страна и не виждахме
какво ни показа дядо Ж.. Ние твърдим: „Не, ние идвахме на оглед на тази къща, в която
живее П.“. Той пак казва: „Не. Този човек не се казва П.. Казва се Д. и той тук на цяло село
разправя как е намерил едни балъци и с недомлъвки обяснява как измамил едни хора и че те
купили тази съборетина“. Това бяха думите на дядо Ж.. На тръгване минахме покрай тази
съборена сграда, която дядо Ж. ни показа и се прибрахме вкъщи. На другия ден Т. реши да
отиде в село Б., да потърси кметицата. Обяснил е за какво става въпрос. Тя потвърдила, че
въпросният човек наистина не се казва П., а се казва Д. или Д. и че той се занимава точно с
такива неща и че ние сме поредните измамени от него. Тогава извикала и полицая на селото.
От полицията също потвърдили, че сме попаднали точно на този измамник.
Имотът не беше предаден, както трябва. Т. звънна на Д., тя не отговаряше на неговия
номер. Звъннахме й от друг номер. Тогава тя вдигна и каза, че ще си вземем къщата, когато
ни дойде времето. Тогава Т. каза, че на първи чака ключове. На първи сутринта, рано той й
звънна и тя казала да не я занимава, просто да слезе, защото пратила хората й да оставят
ключовете в пощата. Т. я попита: „Моля, в коя поща? Къде са ключовете ми?“ и тя казала:
„Просто слез и си вземи ключовете от вашата поща“. Т. каза: „Как така. Ти не знаеш ли как
се предава имот? Ти трябва да си лично там и да предадеш имота?“. Тя казала: „Не ме
8
занимавай повече. Просто слез, човек и си вземи тези ключове“. Това й били думите и
затвори. Т. слязъл, намерил ключове, обвити в рекламни брошури от големите вериги
супермаркети, точно в нашата поща. Той намерил връзка ключове. Единият ключ беше
счупен и бяха вързани с някакъв ключодържател, видимо стара връзка ключове. Ключовете
ги пробвахме с вещото лице на огледа, по това дело. До тогава не бяхме ходили там. Само
сме оглеждали това, което дядо Ж. ни показа, но ключовете не сме ги пробвали. Аз просто
нямах желание, защото там е съборетина, беше обрасло цялото с треви и няма как да влезе
човек. След оставянето на ключовете в пощенската кутия, Т. звънна на П. или на Д., не знам
как да го нарека, ние го знаем като П.. Т. му звънна и каза, че вече сме разбрали какво той е
направил, че сме измамени и че ще подадем жалба и ще го съдим. Когато той чу полиция и
съд, побесня по телефона. Започна да го обижда, заплашваше ни със сексуални извращения:
как щял да го шиба пред мен и ако ходил някъде да се оплаква как щял да си изпрати хора,
как щял да ни пребива и как нямало да ни остави намира. Т. му каза, че нещата няма да
останат така, че ще го съди за измама. Тогава той каза „Не ме занимавай. Ако проявиш
някакви действия, казах ти какво ще направя с теб“ и затвори телефона. При извършване на
огледа, отключих с тези ключове, които бяха оставени в пощенската кутия. С тях ключове
отключих този, съборения имот.
АДВ. Т.: Нямам повече въпроси към свидетелката.
АДВ. Р.: Нямам повече въпроси към свидетелката.
АДВ. Я.: Аз ще задам въпроси, но отсега казвам да оставите делото без движение, да
се конституира жената като страна, като задължителен и необходим другар, решението на
съда по тълкувателно дело от 2016 г. ще е нищожно. Ще отидем до ВКС и ще се върнем. По-
добре да оставите делото без движение в момента, защото ще стане голяма каша с това
разпитване на този свидетел. Сега чухме цялата искова молба. Свидетелката е задължителен
и необходим другар по делото.
СВИДЕТЕЛКАТА К.А отговаря на въпроси на адвокат Я.: Тази жена, която водя
и е отвън пред залата, не можа да влезе на огледа. С. и мъжът й бяха с нас в колата. Ние сме
близки комшии, живеем във Владиславово. Когато се чухме с тях, те се съгласиха да дойдат
с нас на оглед. Чухме се след обяд, на 20 май. Аз видях обявата на 19 май, късно вечерта.
След като говорихме с П., с мъжа ми, след като се разбрахме, че искаме да отидем на оглед,
след като П. потвърди, че ще е там на огледа, се обадих на моята приятелка и й разказах, че
снощи вечерта сме разглеждали една обява на къща в село Б., че сме си уговорили среща с
продавача за оглед. Попитах ги дали искат да дойдат с нас и те казаха да. Водили сме ги на
оглед само в тази къща. На други огледи не сме ги водили. Други хора нямаше с нас. С нас
нямаше деца. Знам, че нося наказателна отговорност за показанията си. По време на
изборите, на 11.10.2022 г. ходихме в село Б.. Искахме да отидем да видим дали дядо Ж. дали
ще дойде на делото. Видяхме дядо Ж.. Ние говорихме с него и със снаха му, после
говорихме и със сина му. Не сме ходили да разглеждаме и да показваме на С. къщата. Те
буквално живеят един срещу друг. Специално не сме ходили затова. Отидохме да видим
дядо Ж.. Като видях обявата на 19 май, не видяхме, че тази е свалена. На 19 май обявата
9
беше активна, тя беше качена преди няколко часа, може би преди час-два, когато ние сме я
разглеждали. Била е свалена на 20 май. Няма как да я разгледам, ако не е активна. Другото
място, това, което сме купили, не сме ходили да го гледаме. Аз не съм чула, че има друго
място. Как да отида да го видя. Свидетелите не можаха да влязат, защото С. искала да си
прибере телефона и да си вземе цигара, за да запали. Огледът продължи, може би, 10-15
минути и за тези 10 минути обиколихме цялата къща с всички постройки, и си поговорихме
за хладилниците и за всички тези неща. В двора бяха само П. и Н.. Когато ние отидохме, П.
беше на пътя. Не мога да кажа дали е работил. Оградата към пътя беше от кафяви боядисани
летви, дъски наредени. Не съм видяла някой да е работил по тези дъски през него ден. Тези
дъски се виждат отвътре и отвън. Като вляза през портата в двора, тази ограда се вижда. Не
съм видяла някой да е правил ремонт на оградата. Аз съм абсолютно сигурно, че нямаше
никой и че ние бяхме със С. и мъжа й. Никой не ни видя. Кой да ни види. Аз знам, че никой
не съм видяла. Предполагам, че аз ако не видя никой, как да ме види някой друг. Ние в
другата къща не сме ходили. Разбрах, че има друга къща, когато дядо Ж. ни обясняваше.
Към момента, за който говорихме, аз не знаех, че има друга къща. Не сме и чували за друга
къща. Аз имам две деца. Малкото дете е около десетгодишно. То седя с баба си вкъщи. На
предварителния договор присъства Т., той беше сам от моето семейство. От другата страна
беше Н., въпросния П. и тази Д., която я представят за тяхна дъщеря. Те не са направили
заверка на този договор, защото П. е влязъл при нотариуса да обясни, че отиват за
предварителния договор. След разговор с нея той излязъл и казал, че тя е казала, че няма
нужда от заверка, защото трябвало да вземе излишни пари. Те са били в някакво антре. Не
мога да кажа дали служителка на нотариалната кантора е влязла при тях. Не мога да кажа
колко пари е била таксата на предварителния договор, не знам и не е ставало на въпрос.
Предварителният договор Д. го е попълнил собственоръчно, но не са го заверили пред
нотариуса, защото тя е казала, че няма смисъл от излишна заверка, тъй като разходите ще
бъдат излишни. Аз, когато разглеждах обявите не видях друга обява за село Б.. По принцип
от доста време сме гледали обяви, нея вечер също преди вечеря гледахме обяви, но когато
има нови обяви, те излизат на началната страница. Когато преди лягане решихме да
проверим, излезе точно тази обява като нова, качена преди около час.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от разпит свидетеля Г. И. К.А и същата остана в съдебната зала.
Съдът пристъпва към разпит на свидетелката С.. Р. И.-В..
Свидетелката отговаря на въпроси на адв. Р. и на адв. Т.: Познавам Т. К. и
съпругата му от осем години. Те са видели обява в „OLX“ в село Б. – къща, която по
снимките, които са видели, споделиха че им е харесала. Казаха, че ще ходят на оглед.
Поканиха ни да отидем с тях. На огледа бяхме Т. К., съпругата му, аз и моя съпруг. Моят
съпруг се казва В. Д. В.. Само четиримата бяхме. Тръгнахме на оглед с тяхната кола в село
Б.. К. и съпругата му не знаеха точно къде е къщата. Още преди да тръгнат от В., Г. К.а
проведе разговор по телефона. Тя каза, че тръгваме към село Б.. Разговорът го проведе с
някакъв мъж. Той каза, като стигнем „Бялата чешма“ в селото, да спрат и отново да се
10
обадят. Така и стана. Стигнахме една чешма и те проведоха разговор, като той и
обясняваше от къде да мине, за да стигне до самата къща. Имаше само един мъж, който ни
посрещна. Къщата тогава изглеждаше добре отвън. Къщата имаше ограда. Имаше част от
една необикновена мрежеста ограда, отдолу под нея имаше решетъчна част с плексиглас,
тухлена ограда, малко камъни, отгоре наредени камъни. След това имаше един кафеникав
портал, през който се влезе в къщата. Аз не успях да вляза. На този портал също имаше
решетъчна част с плексиглас. След това имаше отново решетъчна част по същия начин.
Оттам нататък дали имаше дъски със сигурност не мога да кажа, но имаше нещо зелено,
което беше като тази мрежа, която слагат по принцип по зеленчуците. Просто нямаше
видимост отвън нататък. Влязоха Т. К. и съответният мъж, който ни посрещна. Ние не
влязохме, защото по него време със съпруга ми си вадихме цигари. Просто се случи така, че
вратата се плъзна, тъй като е на колелца и ние останахме отвън. Предполагам, че вратата е
затворена. Чух, че този мъж се казва П.. Той беше с нормално телосложение, с прошарена
коса, беше около 55-60 годишен. Докато Т. и жена му бяха вътре, съпругът ми се подпря на
колата и започна да пуши цигарата. Аз реших да направя една обиколка. Установих, че
покрай тази ограда, от която не се виждан нищо, има още един портал, който е бял. В него
видях част от беседката. Виждаше се райграс и ситни камъчета, заслани като вид пътека.
Това видях аз. От лицето на къщата, където бяхме спрели колата, се виждаше част от стая,
която беше червеникава, кафеникава, нещо смесено, по-биеше на червеникаво. Видях един
двукрилен, кафеникав прозорец. По външен вид тази къща беше годна за обитаване, нямаше
липсващи страни, дворът беше голям, имаше трева, която се поддържаше. На мен много ми
хареса самия двор, от това, което аз видях. Аз видях обявата, защото ми я показаха в колата
преди да тръгнем за самата къща.
АДВ. Р.: Моля да се предяви обявата от „OLX“ и свидетелката да отговори това ли са
снимките, които е видяла и които са и били показани в колата.
СЪДЪТ ПРЕДЯВИ на свидетелката приложената на лист 12 от делото снимка.
Свидетелката отговаря на въпроси на адв. Р. и на адв. Т.: Тази къща видях в
колата и тази къща посетихме.
След като минах и видях това, се върнах отново отпред при съпругът ми и си
допушихме цигарите. Малко след това излязоха Г. и Т. видимо доволни, влязоха в колата и
потеглихме за В.. Докато оглеждах имота чувах гласове, различи от техните. Освен
гласовете на Г. и Т. още един женски глас се чуваше, женски глас, различен от на Г.. Чувах
мъжки гласове – този на Т. и на този човек, който ни посрещна. Други хора не съм виждала
в имота. След като излязохме от къщата, не сме гледали друг имот. Тръгнахме си веднага за
В.. Те в колата си приказваха. Обясниха ни, че тази къща е просто да си събуеш обувките и
да влезеш, че има всичко необходимо. Като наближихме В., Т. се обади на съответния човек
и каза, че тази къща му харесва и че иска да я вземе, но че ще трябва да изтегли заем и че му
е нужно време. Не знам какво са се разбирали оттам нататък. Присъствала съм на телефонен
разговор между Т. и П. на 1-ви септември и не само на него телефонен разговор, но и на
един с Д.. На 1-ви септември сутринта бяха в нас, пихме кафе. Аз бях в къщи. Мъжът ми се
11
прибра заедно с Т., като ми се обади по телефона да ми каже, че не се прибира сам. Пихме
кафе, Т. извади телефона, набра номера на Д., Д. вдигна телефона, звучеше сънена. Т. я
попита за удобен час и време, за да вземе ключовете и тя му каза, че ключовете му са в
пощенската кутия. Каза му: „Пратих хора да ти ги оставят“. Той я попита в коя пощенска
кутия ги е оставила, а тя отговори: „В твоята, нали бързаш“. Т. каза, че имотът се предава на
място. Тя му каза: “Просто слез и си вземи ключовете. Те са в пощенската кутия“. Така и
стана. След като му затвори телефона, аз и Т. слязохме долу. В пощенската кутия
намерихме ключове, обвити в брошура. След като се качихме горе отново, Т. се обади на
съответния номер. В телефона му пишеше „Б.“. Така беше записал номера. Обясни му, че е
разбрал какво се е случило и че ще заведе дело. Човекът насреща започна да му крещи, да
го обижда, каза „Ще те смачкат“; „Ще те пребият“; „Ще те шибам пред жена ти“ и подобни
обиди.
Свидетелката отговаря на въпроси на адв. Я.: Аз съм регистрирана на адрес гр. В.,
***. Аз не съм гласувала. В деня на изборите ходих в село Б., за да търсим дядо Ж.. Ходихме
да търсим дядо Ж., защото той е човека, който е казал на Т. К. за случилото се. Търсихме го,
като минахме от там, знаейки къде са го видели. Аз лично ходих, когато се проведе огледа.
Огледът беше в края на работния ден на 20 май. Дете с нас нямаше. След като те са видели
обявата в „OLX“, ми се обадиха по телефона на същия ден. На следващия ден ходихме на
огледа, тъй като те ми се обадиха и казаха, че са се уговорили за оглед на къща. Ние сме
семейни приятели. По него време и аз купувах имот и те идваха с мен на оглед, така и аз
отидох с тях. Ние отидохме да огледаме, заедно с тях имота. Не огледах имота, защото както
обясних, не можах да вляза. Аз и мъжът ми не успяхме да влезем да огледаме къщата.
Имахме ли избор да влезем, като вратата се затвори. Къщата е същата от снимката, която аз
видях. Видях снимките на къщата на 20 май, когато ходихме на огледа, в края на работния
ден. Аз работя в терапията. На 1-ви септември пихме кафе вкъщи. Вкъщи бяхме аз, Т. и
мъжа ми. Съпругата на Т. не беше с нас. Това беше между 8 и 8:30 часа. Не знам дали деня
беше почивен или работен. По него време двамата със съпруга ми работихме на смени. Аз
все още работя на смени, но съпругът ми – не. Той се прибираше от нощна смяна заедно с
Т.. Той ми се обади, да ме предупреди, че не се прибира сам. Ние седяхме вкъщи на масата.
Ходила съм в село Б. в деня на огледа и на 2-ри октомври. По имотите нямаше номера, на
нито един имот не видях. Бях пред кафявата порта, когато си говореха. Чух различен женски
глас от този на Г. К., убедена съм в това. Навън на улицата никой не ни видя. Знам, защото
никой не видях на улицата. Не мога да кажа дали други не са ми видели.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от разпит свидетеля С.. Р. И.-В. и същата остана в съдебната зала.
АДВ. Я.: Моля свидетелите да излязат навън.
Съдът пристъпва към разпит на свидетелката Г. Ж. Х..
Свидетелят Х. отговаря на въпроси на адвокат Я.: Познавам Д.. Аз съм музикант.
Преди години го срещнах на един събор и от тогава станахме приятели. Той като прави
12
банкети, аз отивам да свиря. На мен ми викат В., но аз съм Г.. Един ден ми звъни Д. по
телефона да му помогна, защото правил ограда. Освен да свиря, ако ме извикат някъде на
частно, хода да работя - да копая, обща работа. Д. ме извика за частна работа да направя
оградата. Това беше миналата година юни-юли месец, по него време. Аз ходих да помагам
на Д. май ли, юни ли месец... това е миналата година. Цяла година мина, дали ще помня кога
правих оградата. По него време беше, абитуриенти имаше тогава. Копаех дупките, ограда,
мрежа опъвах. Правих селска ограда. Къщата се намира в село Б.. Аз съм от Вълчи дол.
Къщата е еднотипна сграда, селска къща. Правихме оградата и към обяд дойде ей това
момче с една кола. Не се сещам каква беше колата, „Пежо“ ли беше. Той слезе сам от
колата, носеше една чанта, аз не го познавам това момче. Той остави багаж май, един сак
носеше. След 15 минути дойде втора кола. В колата бяха мъж, жена и едно дете. Детето
беше момче. Не мога да преценя на колко години беше. Мъж, жена и дете слязоха от колата.
Други мъж и жена нямаше. Нямаше други. Това стана, може би, след обяд, след три-четири
часа. Никой нямаше. На улицата нямаше хора. Като се влезе в двора, улицата навън се
вижда, разградено е, дупки съм правил, за да сложим колове. Всичко през ръката ми мина. Д.
ми каза да си гледам работата, а той ще отиде да обърне внимание на хората и отиде при тях.
Вече какво говориха, какво струваха – не знам. Те отидоха на другата къща, на ъгъла. Тук,
вътре в къщата също им показва. Д. каза на Н. да даде скица ли, документ ли за тази къща.
Жена му влезе и му даде. Те седнаха на една беседка. Какво приказваха там, какво струваха -
един господ знае. Аз си гледам моята работа. Тези двете жени, които са в залата (свидетелят
посочва свидетелките С. Р. И.-В. и Г. И. К.а), не бяха там. Пристигнаха едно дете, жената и
мъжа. Други хора нямаше. Мъжа, който идва там, го познавам. Сега го видях даже. За
жената - не мога да се сетя, минала е една година. Аз не съм обръщал много внимание,
защото аз си гледах моята работа. Аз отидох да помагам, да правя оградата. Те излязоха и
отидоха натам, към къщата. Не мога да кажа колко време са се бавили в двора.
Свидетелят Х. отговаря на въпроси на адвокат Р. и адвокат Т.: Не се сещам цвета
на първата кола, която пристигна. Кола, за мен е кола. Колата май беше като „Пежо“ ли,
светла май, нещо такова. Колата беше тъмна. Светла ли беше, тъмна ли беше. Аз сам отидох
да помагам. Къщата е еднотипна сграда – на един етаж, една стая, втора стая. Аз имам
такава. Не съм богаташ. Къщата отвън е от тухли, аз отдавна не съм ходил там. Сградата е
еднотипна. Втората кола май беше тъмна, тъмно синя ли, не мога да се сетя. От втората
кола излязоха трима човека. От първата кола слезе това момче. От втората кола слязоха
трима човека, млади. Те разговаряха с Д.. Тези тримата седнаха на беседката. На беседката
седна Д., туй момче и жената. Жената не знам на кого е жена. Н. беше вътре. Това беше
друга жена, тази която дойде. С първата кола дойде това момче, което е отвън. Този човек,
който е отвън, аз не го познавам. Той дойде да донесе един сак. Той, като остави сака, влезе
вътре. Онзи влезе вътре в къщата. На беседката седнаха Д. и хората от втората кола, които
дойдоха. Всички от втората кола седнаха на беседката. От там-нататък Д. извика жена си тя
да даде някакви документи. Тя му даде документа - скица ли и отидоха в другата къща и я
видяха. Аз видях отдалече, че тя му подава някакъв лист. Аз бях на 10-15 метра от тях. Аз
бях на оградата. То се вижда, то е открито. Беседката е открита. Даде му някакъв лист. Не
13
знам какво разговаряха. Аз сега разбирам, че се е продавал имота. Жената на Д. ми каза да
дойда днес в съда. С нея говорихме вчера. Аз не знам за какво съм в съда, ще науча, като
дойда тук ще попитам. Аз разбрах отвън, че имотът е продаден. Не знам на кого е продаден.
Аз познах момчето. Когато дойдоха хората и аз копаех дупки, не знаех, че ще се продава
нещо. Аз по-късно разбрах. След като разговаряха на беседката, хората излязоха от
беседката, станаха и отидоха към къщата на ъгъла. Не знам какво са правили в другата
къща. Аз гледам да си направя оградата и да си тръгна. Излязоха от вратата, тя вратата е
една, портална. Имотът е разграден, голям двор, мрежата е свалена, копаят се дупки, слагат
се колчета и се опъва мрежа. Те излязоха през вратата. Вратата стои. Една врата има в този
имот, врата за хора. От там излязоха надясно и отидоха точно от кръстовището и втората
наляво. Там беше тази сграда, на не повече от петдесет метра. После какво се е случило - аз
не им обърнах внимание. С мен никой не се занимава. Аз гледам да се прибера за Вълчи дол.
Както е стаята, тук в ъгъла, точно до тук, имаше портална врата. Ако си навън, искаш да
влезеш в двора и е затворена порталната врата, можеш да влезеш.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от разпит свидетеля Г. Ж. Х. и същият остана в съдебната зала.
Съдът пристъпва към разпит на свидетеля С. Г. Г..
Свидетеля Г. отговаря на въпроси на адв. Я.: Познавам Д.. С Д. съм най-близък, с
нея сме приятели. Д. го познавам покрай нея. Майка й също я познавам. От там знам къде
живеят. Те живеят в село Б.. Къщата е едноетажна. Те имат една къща. Къщата е с дървена
ограда вън. Вътре има борчета, райграс, басейн, площадка със строителни материали и
кучета. Вътре в къщата има две-три стаи. Миналата година, около 24 май, Д. ме помоли да
закарам един багаж дрехи за село. Тя беше споменала, че продават къщата в Б., но не съм я
разпитвал. Видях купувачи да идват – жената зад мен с мъжа си и с едно детенце. Моят син
е на седем, това дете беше по-голямо, на 10-11-12 години, нещо такова. Другата жена не
беше с тях. С тях беше мъжа на другата жена, семейството което дойде. Нямаше други хора
на улицата, освен В., Г.. Аз отидох само да оставя сака, връщах се към Суворово тогава.
Когато отидох там, В. и Д. правеха оградата отвън. След няма и пет минути, дойдоха хората.
Д. се запозна с тях, извика жена си да даде ключовете и отидоха в другата къща. Аз през
това време седнах на беседката в двора на тяхната къща с помощника на Д.. Аз седнах да
изпуша една цигара и да си кажа две-три приказки с тях, и да си тръгна. Купувачите и Д. се
върнаха след 10-15 минути, най-много.
Когато слязох от моята кола, тогава Д. и Г. бяха навън и правеха оградата. Сака не
бях го изкарал даже от колата. Тогава дойдоха хората. Д. се запозна с тях, извика жена си.
Аз през това време слухтях и слушах. Те като дойдоха, той започна да обръща внимание на
тях. Жена му донесе ключовете. Аз, като слухтях, чух, че ще показват другия имот, другата
къща. И го показаха. След десет-петнадесет минути най-много се върнаха. Аз вече бързах.
Като се върнаха, много добре се държаха всички един към друг. Аз дадох сака. Чаках ги да
се върнат, защото ние не си казахме даже две-три приказки на кръст. Когато се върнаха, Д.
14
каза на жена си да изкара документите. Те дойдоха на беседката. Аз станах, занесох сака и
заминах. Какво да правя. Човекът имаше работа. Те седнаха на тази беседка. Когато те
седнаха, аз нямаше какво да правя там. Те бяха доволни от това, което са гледали в другата
къща. Те си говориха, бяха доволни всички, бяха съгласни. Хората като дойдоха, жената на
Д. веднага влезе вкъщи и донесе документи за имота. Тогава аз станах от беседката. Видях,
че жената на Д. донесе нотариален акт. Аз не съм ги гледал така, с очите си, но от това,
което съм чул, разбрах. После не знам какво се е случило.
Свидетеля Г. отговаря на въпроси на адв. Т. и на адв. Р.: Д. и Н. живеят като мъж
и жена. Д. не е дъщеря на Д.. Двамата я отглеждат от малка. Когато донесоха документите,
аз станах от беседката. Аз чух, че Н. носи нотариален акт, не ми е работа да гледам. Като
говоря за друга къща – това е тяхната къща, от другата страна на улицата. То се чу, че отиват
на оглед. Аз слухтях.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от разпит свидетеля С. Г. Г. и същият остана в съдебната зала.
Съдът пристъпва към разпит на свидетелката Н. Ж.А Л..
Свидетелката Л. отговаря на въпроси на адв. Я.: Знам за делото на Д.. Аз лично
пуснах обявите. Това са две обяви в „OLX“, от моя профил. Решихме да продаваме и двете
къщи. В последствие решихме едната да си я оставим за нас, а другата да я продадем. Почти
веднага свалих обявата. Тя може би един или два дни стоя. Свалих обявата на 18-19 май,
някъде. Малко след това се свърза с нас купувача. Поиска да разгледа имота. Ние казахме
къде да дойде. С него разговаря Д. М. Д. – мъжът, с който живея. Дъщеря ми е много заета.
Тя по принцип работи дневни и нощни смени. Когато е на работа не може да отговаря,
затова обявата я пуснахме ние. Тя не се е занимавала с пускането на обявата. Той не и
никакъв на Д., обаче ние живеем с него на семейни начела. Д., като мъж, отговаря за
семейството. Ние живеем заедно, нямаме тайни един от друг. Живеем заедно от 15-16
години. Ние сме семейство. Д. беше тогава на 14 години. Д. беше упълномощен от дъщеря
ми и от мен, и с моето съгласие, той се занимаваше с купувача. Купувачът искаше да види
имота. Ние го упътвахме къде се намира имота. Д. го упътваше по телефона, а аз бях до него
през цялото време. Той каза да дойдат в село Б.. Ние живеем там за момента. През него ден,
аз вкъщи си гледах домашната работа, а Д. навън си работеше с Г., правеха дървена ограда.
Не се сещам точно датата, когато дойдоха - преди 24 май, не знам - на 22, на 23, не знам.
Дойдоха мъж, жена и дете – около десетгодишно момиченце. Абсолютно никакви други
хора нямаше с тях в колата. Отидохме с Д. и с тях до имота, който продаваме. Те влязоха,
огледаха го, после се върнахме в другия имот, в който понастоящем живеем. С тях влязохме
вътре в двора, съответно и със свидетелите, които бяха там. Те изчакваха. Г. помагаше за
оградата. Те трябваше да изчакат малко, стояха на беседката в двора. Другият човек дойде
малко преди ищеца. Той имал работа на близо, не знам каква работа е имал човека.
Купувачите огледаха имота, влязоха в двора, поканихме ги на беседката, показахме им
документи, които имаме за имота - стара скица на имота, който се продава, когато Д. го е
купувала и нотариален акт. Те видяха имота. Ние обяснихме, че Д. ни е дъщеря. Ние
15
казахме, че имотът е на дъщеря ни. След това те видяха документите. Искаха да огледат
имота, в който ние живеем. Огледаха го. Повече мъжът оглеждаше имота. Жената нямаше
много интерес и за единия, и за другия имот да разглежда, детето пък - съвсем. След това те
си тръгнаха и след час може би звъннаха и казаха, че ще го купят. Предварителният договор
не знам на коя дата беше. То е видно, защото той остана в ищеца. Ние си направихме само
копие на телефона от предварителния договор. Предварителния договор го правихме по
обяд, защото си спомням, че ищецът беше в обедна почивка. Уговорката беше при нотариус
Роза Кожухарова, на „Сливница“, да се отиде пред нотариус да се завери предварителния
договор. Ищецът, докато дойде, беше си изпратил на „Вайбър“ данните от личната карта.
Лично аз попълних предварителния договор, когато ищецът дойде. Дадох му нотариалния
акт, скицата, на Д. личната карта, за да свери всички данни, които са попълнени в
предварителния договор. Аз не съм ходила при нотариуса. При него ходиха Д., ищеца и Д.,
но се върнаха бързо, защото имало много хора при нотариуса и помощник-нотариуса или
някакъв служител там е казал, че предварителния договор, дали пред нотариус или не, има
една и съща сила и те са решили заедно да няма предварителен договор пред нотариус.
Купувачът си свери данните и се подписаха с имена и подпис. Отидоха до „Банка ДСК“ да
преведат капарото. Аз попълних предварителния договор с моя почерк. Данните Т. си ги
изпрати по „Вайбър“. Попълвахме данните в колата. Колата беше спряна в пресечката след
светофара на „Сливница“, зад „Експресбанк“ в пресечката, в която се влиза. Т. не беше в
колата, когато попълвахме данните, но после му дадох документите да си свири всичко. Те
взеха това, което попълниха и влязоха вътре. При нотариуса отидоха Д., Д. и ищеца Т.. Това,
което е станало при нотариуса го знам от разговор, аз не съм присъствала. Служител,
помощник-нотариус или нотариус, не знам точно кой е казал, че ако не им са чака, може и
без нотариус и че предварителният договор ще има същата сила. На самата сделка аз не съм
присъствала. Тя не беше при същия нотариус, а при нотариус по район в гр. Девня. Аз
занесох документите на нотариуса. Нотариусите в Девня са двама. Ние бяхме избрали
единия, обаче той не работеше и остана другият. Не съм присъствала на сделката. Сделката
стана в края на май, даже имаше няколко дена закъснение. Аз не съм присъствала на
предаването на ключове. Не знам как са се предали ключовете.
Свидетелката Л. отговаря на въпроси на адв. Р. и адв. Т.: Не знам колко време
след сделката се предадоха ключовете. Това го пише в нотариалния акт. Д. не ми е казала
кога е предаден имота. В нотариалния акт мисля, че пише кога трябва да се предаде.
Предполагам, че тогава е предаден. Най-вероятно точно на деня, защото ищецът го
притесняваше по телефона постоянно. Д. отсъстваше от града него ден. Него ден тя
трябваше да пътува, не помня точно къде. Тя в следващите няколко дни отсъстваше от
града.
На огледа на имота присъстваха Т., жена му и детето им. От наша страна бяхме С., Г.,
аз и Д.. Те разгледаха и нашия имот. Разгледаха и този имот, който си купиха - купиха си
имота на ул. „****“ № 9. За този имот има техническа експертиза. Имотът има една стая,
която е била магазин, има други сгради, които са полуразрушени, не се поддържат, съвсем
16
ще се разрушат и една малка, съвсем малка постройка 12 кв. м., не знам каква се води.
Дворът е буренясал, защото не се поддържа. Той не беше такъв. В къщата е поддържана
едната стая, която е запазена. Аз не разбрах защо желаят да закупят къщата. Цената, за която
бях обявила полуразрушената къща за продан в интернет беше тази, на която я купиха. По
принцип обявите бяха две. Едната я свалих. Аз може и сто хиляди да съм обявила, но когато
са дошли, ние сме говорили. Не си спомням каква цена обявих за полуразрушената къща. За
нашата къща тогава обявих много малко - 54 хиляди лева и веднага я свалих. Ами и за двете
къщи обявих толкова - и за едната, и за другата. Обаче изрично обяснихме, че тази къща, в
която живеем, не се продава. Така решихме да обявим имота на съборената къща, лично аз.
Д. нищо не е решила. Д. е собственик, защото къщата е наследствена. Д. е собственик на
полуразрушената къща. Средствата на Д., за да закупи къщата са от заем. Другата къща, в
която ние живеем, е наследствена – от баба ми, баща ми, моя и нейна.
Съдът предявява на свидетелката приложения на лист 13 и 14 от делото
предварителен договор от 25.05.2021 г.
Свидетелката Л. отговаря на въпроси на адв. Р. и адв. Т.: Аз направих тези
зачерквания, защото нямах тези документи.
Отношенията между Д. и свидетеля, който се разпита, са приятелски. Те не са във
фактическо съжителство.
Искам да кажа нещо. В неделя, в деня на изборите между 11:30 и 12:30 часа, на село,
в къщата, която е срещу нас, където живее възрастния човек Ж. Д., който е на 81-82 години,
има един или два инфаркта и не знам защо искат да го викат толкова за свидетел, дойдоха
ищцата с мъжа си и тази жена, която видях тогава за първи път. Дойдоха отсреща в тяхната
къща, искали са да говорят с Ж., обаче човекът отказал. Казал, че не иска да говори с тях.
След това са отишли в склада, който е през една улица, където работи сина на Ж.. Човекът
ни каза, че са искали да свидетелства и той. Той казал, че няма нищо, никакво касателство и
няма за какво да свидетелства.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от разпит свидетеля Н. Ж.А Л. и същата остана в съдебната зала.
Страните заявиха, че не искат очни ставки на свидетелите.
АДВ. Я.: Беше ми издадено съдебно удостоверение и се възползвах от информацията
на колегите, която бяха извлекли във връзка с двете обяви, за да удостоверим това
твърдение и изхождайки от приложеното по делото удостоверение от „НОВА
БРОУДКАСТИНГ ГРУП“ ЕООД № 265/18.03.2022 г., решихме издаденото ни съдебно
удостоверение да го изпратим на „Нет Инфо“ АД. Изпратихме го и отговорът, който
получихме, заедно с нашето заявление, го представям. Ще искам да ни издадете същото
удостоверение, защото ние вече го изпратихме в оригинал. Ще искаме същото
удостоверение, защото това не беше издадено за когото трябва. Видях, че на колегите са
дали информация. Ние обаче не го изпратихме до фирмата, затова ще искаме повторно.
АДВ. Т.: По отношение на искането на адв. Я. - касае се за техническа грешка.
17
Допустима е искането.
СЪДЪТ, по доказателствата:
ОПРЕДЕЛИ
ДЕ СЕ ИЗГОТВИ И ИЗДАДЕ ПОВТОРНО СЪДЕБНО УДОСТОВЕРЕНИЕ в
полза на Д. П. П. – ответник по гражданско дело № 2304/2021 г. по описа на Окръжен съд –
В., действащ чрез своя процесуален представител адвокат Г. Я. от АК – В., по силата на
което да се снабди от „НОВА БРОУДКАСТИНГ ГРУП“ ЕООД, ЕИК **** (в качеството
му на собственик и стопанисващ сайта „ABV.BG“) с информация, от която да е видно колко
обяви са публикувани от имейл адрес *** за имоти в село Б., община Вълчи дол, област В.,
след представяне на доказателство за заплатена държавна такса в размер на пет лева.
АДВ. Т.: Моля отново да бъде призован свидетеля Ж. Ж., който въпреки, че е
призован и то за втори път, не се явява по делото, без да представя доказателства за
уважителни причини за това неявяване. Свидетелят е от изключително значение по делото.
Той ще потвърди вече събраните гласни доказателства. Моля да бъде предупреден, че ще
бъде глобен и евентуално ще бъде разпоредено принудителното му довеждане. Ние сме
длъжни да защитим интереса на нашия клиент. На практика пред него има направено
признание за навеждането му в заблуждение от страна на Д.. Действително нашите
доверители са се опитали да контактуват с него, не за друго, а за да му предложат да му
съдействат да се яви.
АДВ. Я.: Миналия път казахме едновременен разпит. Днес колегата Р. каза, че иска
едновременен разпит. Сега разпитахме всички свидетели, защо не казаха. Не можете
ответниците, след като искаме и държим на едновременен разпит, да разпитаме една част от
свидетелите и да направите доказателствено искане. Всички знаехме, че той не се яви. Аз не
казвам, че не е направено и че не е призован, направили сте го своевременно, но за всички
беше ясно, че той не се явява. Ние държим да има едновременен разпит.
АДВ. Р.: Държахме на едновременния разпит по отношение на свидетелите, които са
при режим на довеждане, точно защото това са двете страни в производството или свързани
с тях. Дядо Ж., М. Д. - това са трети външни лица, незаинтересовани от спора.
АДВ. Я.: Квалификацията „едновременен разпит“ по ГПК означава разпит на всички
свидетели.
Моля да се остави делото без движение. Моля да конституирате съпругата на ищеца
като необходим другар.
СЪДЪТ ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, че по искането на ответната страна да остави
делото без движение, ще се произнесе в закрито съдебно заседание.
ДОПУСКА в полза на ищците в режим на призоваване за следващо съдебно
заседание свидетеля Ж. Д. Ж.. Да се предупреди същия, че при неявяването му в следващо
съдебно заседание, същият ще бъде принудително доведен.
УКАЗВА на процесуалните представители на ищеца, че следва да представят
18
доказателство за заплатена държавна такса за призоваване на свидетеля в размер на 10 лева.
СЪДЪТ намира, че производството по делото следва да бъде отложено за събиране
на допуснатите доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 09.11.2022 г. от 14:30 часа, за
която дата и час страните се считат за редовно уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 17:58 часа.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
Секретар: _______________________
19