РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. Русе, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Йордан Дамаскинов
Членове:Галина Магардичиян
Васил Петков
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20244500500256 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
В. И. Р. обжалва Решение № 1846 от 23.12.2023г, постановено по гр.д.№
5602/ 2022г по описа на Районен съд-Русе като неправилно,
незаконосъобразно и небосновано. Излагат се подборни съображения в тази
насока като се твърди, че съдът е изводите на съда съобразно установената
фактическа обстановка относно извършваните изпълнителни действия и тези
на частния съдебен изпълнител по изп.дело № 20128330400482 по описа на
ЧСИ В. М. с рег № *** с район на действие РОС следва да бъдат различни от
възприетите в съдебното решение. Счита, че вземането на съдебния
изпълнител е погасено по давност. Иска от въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло
предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1 ГПК вр чл.26 от ТТРЗЧСИ
като неоснователен. Претендира направените от нея разноски в двете съдебни
инстанции.
Въззиваемият частен съдебен изпълнител В. М. в съдебно заседание
чрез пълномощника си адв.В. счита, че въззивната жалба е неоснователна, а
постановеното от първоинстанционния съд решение – правилно. Претендира
разноските във въззивното производство, представляващо адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
1
Предмет на гр.д.№ 5602/22 по описа на РРС е иск, предявен от ЧСИ В.
М. против В. И. Р. за сумата от 4100.84лв / след допуснато изменение на иска
в съдебно заседание на 23.11.2023г/, представляваща дължима
пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ по изпълнително дело №
20128330400482, за която е издадена сметка № ********** от 23.06.2022г,
ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й
плащане.
Съгласно нормата на чл.79, ал.1, т.1 от ГПК разноските за изпълнението
са за сметка на длъжника освен в случаите когато делото се прекрати
съгласно чл.433 ГПК, освен поради плащане, направено в хода на
изпълнителното производство, т.е в случаите, както е настоящият в който
длъжникът плати сумата, дължима по изпълнителното производство след
неговото образуване, същият дължи и разноските за изпълнението, в случая
такса по т.26 ТТРЗЧСИ. Съгласно утвърдената практика на ВКС тази такса се
дължи винаги, дори и длъжникът да е платил директно на взискателя / Реш №
82/08.05.12 по гр.д.№ 1891/10, ВКС, IV гр.о; Реш № 266/19.12.13 по гр.д.№
1427/12, ВКС, IVг.о /. Вземането на частния съдебен изпълнител за
разноските за изпълнението е различно от вземането по изпълнителното дело,
поради което давността за погасяването му е различна от тази, свързана с
вземането на взискателя по изпълнителното дело, поради което нормата на
чл.119 ЗЗД не намира приложение. В този смисъл възражението в жалбата е
неоснователно.
Давността по отношение на вземането на съдебния изпълнител за
разноски започва да тече от момента, в който същият е начислил тази такса с
издадена от него сметка или най-рано в момента, в който длъжникът е платил
паричното задължение. В настоящият случай длъжникът е платил на банката-
взискател на 27.04.2017г, като нито длъжникът, нито взискателят са
уведомили съдебния изпълнител за това плащане. Длъжникът не е поискал
прекратяване на изпълнителното производство по реда на чл.433, т.1 ГПК
чрез представяне на разписка за плащането. Взискателят също не е искал
прекратяване на изпълнителоното производство на това основание. Същият е
подал молба за прекратяване на изпълнителното производство на 15.05.2017,
но на основание чл.433, т.2 ГПК без да сочи основание за искането си. В
същата молба взискателят изрично е посочил, че иска прекратяване на
изпълнителното производство след събиране на съдебния изпълнител на
сумите, дължими от длъжника за такси по ТТРЗЧСИ. Очевидно съдебният
изпълнител не е уважил молбата най-вероятно като е съобразил, че по делото
НАП е присъединен взискател и липсват данни за изпълнение на
задълженията към него.
На 01.04.2021г частният съдебен изпълнител е поискал справка от
банката-взискател за платените от длъжника суми, а на 12.09.2022г е
прекратил производството по изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1,
т.8 ГПК,т.е поради бездействие на взискателите по изпълнителното дело в
рамките на 2-годишен период.
На 23.06.20222г съдебния изпълнител е издал сметка № ********** за
дължимата от длъжника по изпълнителното дело такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в
размер на 4 613.23лв. с ДДС, както бе посочено по-горе в мотивите тази такса
е дължима от длъжника независимо, че същият е платил директно на
взискателя.
Въззивният съд намира това вземане не е погасено по давност. В случая
2
давността тече от момента, в който съдебният изпълнител е начислил тази
такса-23.06.2022г,а е била връчена на пълномощника на длъжника на
27.07.2022г. Дори и да се приеме, че съдебният изпълнител е следвало да я
начисли към момента на плащането на длъжника / 27.04.2017г, въпреки че
както е посочено в решението съдебния изпълнител не е бил в известност
относно този факт/ или от момента, в който взискателят е поискал
прекратяване на изпълнителното производство по чл.433,ал.1,т.2 ГПК-
15.05.2017г / въпреки, че и към този момент частният съдебен изпълнител не е
бил в известност относно плащането, за да начисли такса по т.26/ към
момента на завеждане на иска в настоящото производство-04.11.2022г
петгодишния давностен срок не е бил изтекъл, тъй като както правилно е
преценил първоинстанционния съд за периода от 13.03.2020г до 13.05.2020г
давностните срокове са спрели да текат.
По тези съображения първоинстанционния съд правилно е уважил
предявеният от ЧСИ В. М. иск за заплащане на сумата от 4100.84лв,
представляваща дължима пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
Решението е правилно и следва да се уважи.
В тежест на жалбоподателката е адвокатско възнаграждение на адв.В.,
пълномощник на въззиваемия, на основание чл.38 ЗА в размер на 710лв.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1846 от 23.12.2023г, постановено по
гр.д.№ 5602/22 по описа на РРС.
ОСЪЖДА В. И. Р., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Р., ул.“Ч.“ №
**, вх.*, ет.*, ап.** да плати на адв.В. В.-Русе, ул. „Д.“ № ** сумата от 710лв,
адвокатско възнаграждение за представителство във въззивната инстанция на
основание чл.38 ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3