№ 525
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
Членове:Димитър Г. Цончев
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско
дело № 20251800500232 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното
производство В. Г. В. срещу Решение № 194 от 23.12.2024 г., постановено по
гр. д. № 739/2023 г. по описа на РС – Своге, в частта с която на основание чл.
422, ал. 1 ГПК е признато за установено, че жалбоподателят дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 1 519,17 лева, представляваща
главница – стойност на доставена от ищеца топлинна енергия за отопление,
топлинна енергия отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за
битово- гореща вода за обект, находящ се в гр. София, ж.к. „К.п.- II“, бл. 27, вх.
А, ап. 58, дължима за периода м.06.2020 г. – м.04.2022 г.; сумата от 203,16
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 21.07.2023 г.; сумата от 35,02
лева, представляваща главница за услугата за дялово разпределение за периода
от м.06.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главните
вземания за доставена топлинна енергия и услуга за дялово разпределение,
считано от датата на депозиране в съда на заявлението по чл. 410 ГПК
/01.08.2023 г./ до окончателното изплащане на вземанията
Жалбоподателят счита решението, в атакуваната му част, за неправилно,
като по същество е отправено искане същото да бъде отменено, а вместо него
– постановен нов акт по същество на спора, с който исковете да бъдат изцяло
отхвърлени. Поддържа се, че ответникът няма качеството „потребител“ на
топлинна енергия, тъй като не е собственик на имота.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД е подала
отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва и отправя искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Привлеченото от ответника трето лице-помагач третото лице – помагач
„ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт приема следното:
Първоинстанционното решение е обжалвано само от ответника в
производството и то само в частите, с които са признати за установени
вземанията на ищеца. В останалата (отхвърлителна част), решението не е
обжалвано от страните, поради което е влязло в законна сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Постановеното решение е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от РС – Своге, тъй като
фактическите и правни констатации на настоящата инстанция съвпадат с тези,
направени от районния съд в атакувания съдебен акт.
Клиенти на топлинна енергия съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, респ. битови клиенти по смисъла на т.2а пар. 1 от ДР на ЗЕ, са всички
собственици и титуляри на вещно право върху топлоснабден имот. В мотивите
на ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС е посочено, че предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет -
доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.153, ал.1 ЗЕ/ и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Без значение е дали клиентът
фактически е обитавал топлоснабдения имот.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим
на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на
отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на
сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
2
В решения Съда на ЕС, IV- ти с-в от 05.12.2019г. по съединени дела С‑
708/17 и С‑ 725/17, по отправени преюдициални запитвания е отразено, че се
допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на
апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия
за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в
своя апартамент. Със същото решение е прието и че се допуска национална
правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост
сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки
собственик на апартамент в сградата, пропорционално на отопляемия обем на
неговия апартамент.
Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът
основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия
– арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ ( в тази връзка- Решение № 38/ 28.02.2014г. по гр.д. №
7471/ 2013г., по описа на ВКС, IV- то г.о. ). Общите условия следва да бъдат
публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово
топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на
чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ, общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в
един национален и един местен ежедневник преди процесния период- в.
„Монитор“ и в. „19 минути“. Изложеното води до извода, че е спазена
изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите
условия за продажба на топлинна енергия.
Основния довод в жалба е, че ответникът няма качеството „потребител“
на топлинна енергия, тъй като не е собственик на имота. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че обстоятелството, че именно В. Г. В. е
титуляр на правото на собственост върху процесния имот е факт, който се
установява от приетия по делото Договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 07.02.1991 г., сключен
между Председателя на ИК на Общински Народен Съвет, от една страна и Д.
Ц. В.а и В. Г. В., от друга, както и справка от Столична община – Район „К.п.“,
съгласно която за имота на адрес: гр. София, ж.к. „К.п.“, бл. 27, вх. А,
апартамент № 58 е сключен договор за продажба от 07.02.1991 г. В тази връзка
настоящата съдебна инстанция счита за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че не притежава качеството потребител на услугите
предоставяни от ищеца, тъй като не е собственик или вещен ползвател на
имота, предвид липсата на положен подпис за купувач в представения и приет
по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 07.02.1991 г. Съгласно чл. 119 от Наредбата
за държавните имоти, решението за продажба на държавно жилище се взема
по искане за покупка на жилището от граждани, като към молбите на
гражданите Общинският народен съвет прилага служебно план на жилището
и протокол за оценка на жилището.
3
Съгласно чл. 120, ал. 1 от Наредбата, продажбата на жилището се
извършва въз основа на заповед на председателя на изпълнителния комитет на
общинския народен съвет. Именно въз основа на тази заповед, съгласно чл.
121 от същата Наребда се сключва договор за продажба на жилището. В тази
връзка и предвид гореизложеното, то явно е, че самото прехвърляне е
настъпило въз основа на Заповедта на Председателя на ИК на ОбНС „К.п.“,
след като вече е изцяло заплатена цената на имота. Обстоятелството дали
имотът е съсобствен е без значение за настоящия процес, тъй като ответникът
е вписан като титуляр на партидата и е задължен за заплащането на всички
задължения по нея. Отношенията между съсобствениците са извън предмета
на делото, като заплатилия задължението съсобственик разполага с регресен
иск спрямо другия за съответната част от платеното.
Тъй като изводите на въззивния съд съвпадат с тези на районния в
обжалваното решение, последното следва да бъде потвърдено в обжалваната
част.
При този изход на спора на въззиваемата страна следва да се присъдят
разноските за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство,
които съдът определя в размер на 200 лева.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 194 от 23.12.2024 г., постановено по гр. д.
№ 739/2023 г. по описа на РС – Своге, в обжалваната част.
ОСЪЖДА В. Г. В. ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД с ЕИК ********* сумата в размер на 200 лв., представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД
като трето лице-помагач на „Топлофикация София” ЕАД.
В останалите части решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4