Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Плевен, 30. 09. 2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на двадесет и
осми септември през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 2491
по описа за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „И.М.“ ЕООД *** против К.л М.Н.
*** /видно от приложената служебна справка и останалите документи, че
собственото име на ответника е К.л, а не К., както неправилно е посочено в
исковата молба/. В молбата се твърди, че по силата на сключено между страните
извънсъдебно споразумение от 20. 02. ***год. ответникът се е задължил да
заплати на ищцовото дружество сумата от 3 000 лв. на три равни вноски
както следва: първа вноска от 1 000 лв. в срок до 25. 02. ***год., втора
вноска от 1 000 лв. в срок до 25. 03. ***год. и трета вноска от 1 000
лв. в срок до 25. 04. ***год. Твърди се, че ответникът не е изплатил
задълженията си, поради което е изпаднал в забава. Твърди се, че поради това
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
и е било образувано ч.
гр. дело № ***/ ***год. по описа на Плевенския районен съд. Твърди се, че
длъжникът е подал възражение против част от вземането, което обуславя правния
интерес на ищеца от предявяването на настоящия иск. В заключение ищецът моли
съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответника,
че му дължи сумата от 3 000 лв., представляваща главница, както и сумата
от 220 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 26. 02. ***год. до 15. 12. ***год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимата сума.
Претендира и присъждане на всички направени разноски по делото.
Ответникът не е взел становище по исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства
и съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните относно
дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по
ч. гр. д. № ***/ ***год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е
допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена
въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/
и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ.
заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, предявеният положителен
установителен иск е основателен. Налице са предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно:
-въпреки че на ответника са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание същият не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения
от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е явил в проведеното публично
съдебно заседание;
-искът е вероятно основателен с оглед приложените по
делото писмени доказателства.
В
заключение може да се обобщи, че положителният установителен иск по чл. 422 във
вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като
следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият
дължи на ищцовото дружество процесните суми.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство
деловодни разноски в размер на 64, 40 лв., както и направените в настоящото
исково производство деловодни разноски в размер на 840, 60 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника К.Л
М.Н. ***, ЕГН **********, че същият дължи на ищеца „И.М.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от управителя
***, сумата от общо 3 220, 00 лв.,
от които 3 000, 00 лв. представляващи главница по извънсъдебно
споразумение от 20. 02. ***год.
и 220, 00 лв. представляващи лихва за забава върху главницата за периода от 26.
02. ***год. до 15. 12. ***год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15. 12. ***год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА К.Л
М.Н. ***,
ЕГН **********, да заплати на „И.М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя ***, сумата от 64, 40 лв., представляваща направени деловодни
разноски в заповедното производство, и сумата
от 840, 60 лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото
производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: