№………./…10.2015 г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети септември през две
хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
при секретар Х.Х.,
като разгледа
докладваното от съдията Чавдарова
въззивно търговско дело № 799 по описа за 2015г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба вх.№ 32354/03.12.14г., подадена от ПОЛАРИС -
КОНСУЛТИНГ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Одесос, бул."Цар Освободител" №23, ет. 1, ап. 3, представлявано от Б.Л.Д., срещу решение № 5301/13.11.14г., поправено с
решение № 1870/21.04.15г., на Варненски районен съд, XXV състав, постановено по
гр.д.№ 5709/14г. на ВРС, с което е отхвърлен предявения от ПОЛАРИС - КОНСУЛТИНГ
ЕООД, ЕИК *********, срещу „ПАЗАРИ” ЕАД, ЕИК
*********, иск с правно основание чл.422 вр. чл. 415
от ГПК вр. чл.79 вр. чл.
266 вр. чл. 86 от ЗЗД за приемане за установено, че
ответното дружество дължи на ищцовото дружество
сумата от 550лева, произтичаща от договор, сключен на 02.03.2011г. за
изработване на проект на рекламно каре и текстов материал за юбилейно издание,
съгласно Фактура № 17/02.03.2011г., ведно с мораторна
лихва за забава в размер на 169,28лв от 02.03.2011г. до 28.02.2014г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда-28.02.2014г. до окончателното изплащане на задължението.
В жалбата са
наведени оплаквания , че решението е
неправилно и необосновано, постановено при наличие на съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че
съдът не е проявил активност за попълване на делото с доказателства от значение
за правилното решаване на спора, като не е дал указания във връзка с
разпределението на доказ.тежест по отношение на
конкретните оспорвания. Излага, че е допусната техн.грешка
при датирането на фактурата, за което между страните е разменена кореспонденция
и възложителят е бил уведомен. Твърди, че като изпълнител е изпълнил
задължението си по договора като е изработил проект на рекламно каре и текстов
материал за юбилейно издание, като проекта бил реализиран, като изработеното
било качено на сайта на ответника, от което възложителят се бил възползвал като
е реализирал няколко мероприятия. Моли да бъде отменено решението и да бъде
уважен иска. Претендира разноски по делото.
Въззиваемата страна ПАЗАРИ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Одесос,
ул.Дрин № 65, представлявано от М.С.Г., представя писмен отговор в срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който изразява становище за неоснователност на
жалбата, с подробно изложени съображения, и моли решението да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд
съобрази следното:
Производството пред
ВРС е образувано по предявен от ПОЛАРИС - КОНСУЛТИНГ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна , р-н Одесос,
бул."Цар Освободител" №23, ет. 1, ап. 3,
представлявано от Б.Л.Д., против ПАЗАРИ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Одесос,
ул.Дрин № 65, представлявано от М.С.Г., иск с правно основание чл. 415 във вр. с чл.422 ГПК за
приемане за установено, че ПАЗАРИ
ЕАД, ЕИК *********, дължи на ПОЛАРИС -
КОНСУЛТИНГ ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер на 550лв, представляваща неизплатено
възнаграждение по договор от 02.03.11г. за изработване на проект за рекламно
каре и текстов материал за юбилейно издание, както и сумата от 169,28лв,
представляваща лихва за забава за периода 02.03.11г. - 28.02.14г. , ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране заявлението в
съда - 28.02.2014год. до окончателното изплащане на вземането, за които
вземания е издадена заповед №1483/04.03.2014год. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2720/2014год. на ВРС, Х състав.
В исковата молба поддържа, че по подадено от ищеца заявление е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която ответникът възразил. Излага
се, че на 02.03.11г. между страните е сключен договор за изработка, по силата
на който отв.дружество възложило на ищеца да изработи
предварителен проект за рекламно каре и текстов материал - за формат В5-в размер на една пълна страница;
за текст-в размер на 6 страници, описващи дейността на възложителя, които да се
съгласуват и одобрят в срок до 31.03.11г. , а възложителя следвало да заплати
възнаграждение в размер на 550лв. Излага, че изпълнителят се задължавал да
включи одобрения материал в юбилейно издание за икономическото развитие на
гр.Варна и региона, което да бъде издадено до 30.04.11г. Твърди, че съгласно
уговореното изпълнил възложената работа, която била приета без забележки, а
задължението на възложителя фактурирано с фактура №17/02.03.11г. Твърди, че
отправил покана за уреждане на финансовите взаимоотношения, получена на
27.11.13г. от ответника, но плащане не последвало.
В отговор на
исковата молба ПАЗАРИ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Одесос,
ул.Дрин № 65, представлявано от М.С.Г., оспорва предявения иск като
неоснователен. Не се оспорва факта на сключване на договора между страните,
като твърди, че в случая липсва изпълнение по договора от страна на изпълнителя
изцяло. Излага, че липсвало предаване на договорената работа и възложителят не
е приемал изработеното , поради което и налице била хипотезата на пълно
неизпълнение.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящия състав
намира предявеният иск с правно основание чл. 415 във вр. с чл.422 ГПК за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество
на спора.
Между страните не се спори , че същите са сключили на
02.03.11г. договор, по силата на който ищецът като изпълнител се е задължил да
изработи предв.проект за рекламно каре и текстов материал -
за формат В5-в размер на една пълна страница; за текст-в размер на 6
страници, представящ дейността на възложителя, които да се съгласуват и одобрят
в срок до 31.03.11г., като одобрения материал изпълнителят е следвало да включи
в юбилейно издание за икономическото развитие на гр.Варна и региона, което да
бъде издадено до 30.04.11г. Съгласно договора възложителя следвало да заплати
възнаграждение в размер на 550лв.
Спорният по делото въпрос е налице ли е изпълнение от
страна на изпълнителя по договора и съответно приета ли е работата от
възложителя, за да възникне правото на изпълнителя на уговореното
възнаграждение.
Безспорно от
ценените в съвкупност , събрани пред настоящата инстанция както писмени, така и
гласни доказателства чрез разпита на св.Н.Д. и св.Й.И., съдът намира, че се
извежда извода за изпълнение от страна на ищеца на задължението му по договора
да изработи проект за рекламно каре и текстов материал. От показанията на св.И.,
съответстващи на приложената по делото имейл кореспонденция, по несъмнен начин
се установи както факта на изработването на рекламното каре, така и
публикуването му, вкл. и на сайта на Пазари ЕАД. Това обстоятелство се
потвърждава и от показанията на св.Д. , която заявява запознаването си със
статията , довело и до участието й в организираната конференция в периода 23-24.06.11г. в гр.Варна.
На следващо
място от така събраните по делото доказателства съдът намира за доказан и факта
на осъществено приемане от страна на възложителя на извършената работа. Приемането е фактическо и правно действие, което
включва, както фактическо получаване на изработеното, така и признание, че то
съответства на договореното, или релевантно за приемането е или онова изрично
изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов
резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни
действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които
следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова
одобрение. Липсата на възражения при фактическото приемане се приравнява на
одобрение съгл. чл.264, ал.3 ЗЗД. В разглежданият случай липсват данни
възложителят да е имал възражения за недостатъци спрямо изработеното от ищеца,
а вместо това се установи, че същият го е
ползвал по предназначение , като рекламния материал е бил качен дълго
време на сайта му, ставайки достъпна и известна на трети лица, поради което и
настоящият състав извежда извода за наличието на приета от страна на
възложителя изпълнена работа от ищеца.
След като по делото е безспорно установено, че ищецът
се явява изправна страна по договора, то за него е възникнало правото да получи
следващото му се възнаграждение за изпълнената работа, като от отв.страна не са представени доказателства, които да
установят надлежно изпълнение на поетото договорно задължение да заплати цената
на извършената работа, което е основание за ангажиране на договорната му
отговорност и поставяне в негова тежест на следващите се неблагоприятни
последици. По изложените
съображения съставът на въззивния съд приема, че в
полза на ищеца е възникнало вземане за сумата от 550лв, представляваща
неизплатено възнаграждение по договор от 02.03.11г. за изработване на проект за
рекламно каре и текстов материал за юбилейно издание, поради което и предявеният
иск в тази част се явява основателен и доказан и следва
да бъде уважен. Основателно се явява и искането
за присъждане на законна лихва от датата на подаване на заявлението до оконч. изплащане на задължението. Решението на ВРС в тези му части е
неправилно и следва да се отмени.
По отношение на предявения акцесорен
иск за заплащане на обезщетение за забава върху дължимата главница за периода,
предхождащ подаването на заявление по чл.410 ГПК съдът съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД неплатеното в
срок парично задължение следва да се изплати ведно с обезщетение за забавата,
изчислено в размер на законната лихва върху дължимата главница. Длъжникът
по едно безсрочно задължение изпада в забава след като бъде поканен да изпълни
задължението си като поканата трябва да дава достатъчен срок за изпълнение и
едва с изтичането му настъпва забавата. Единствената , адресирана до ответника
покана, представена по делото , връчена на 27.11.13г., не съдържа изрично
изявление на ищеца в този смисъл, поради което и не може да се приеме, че е
налице изпадане в забава на ответника. Ето защо претенцията за лихва за
забава за периода 02.03.2011г. до
28.02.2014г. се явява недоказана, поради което и искът за нейната дължимост следва да бъде отхвърлен. Решението на ВРС в тази
част като правилно следва да се потвърди.
Доколкото в заповедното производство не са присъдени
разноски, то съдът не дължи произнасяне по дължимостта
на разноските за заповедното производство.
В съответствие
с този изход на спора обжалваното решение следва да се ревизира и по отношение
на присъдените на страните разноски. Съобразно уважената част от предявените
искове дължимите на ищеца разноски за д.т. за първата
инстанция са в размер на 37,50лв, а тези за производството пред ВРС
на ответника съразмерно с отхвърлената част от исковете, дължими съобразно
отправеното искане, възлизат на 70,60лв – адв.хонорар.
С оглед
установената от въззивния съд частична основателност на въззивната жалба,
разноските за въззивното производство, които по съразмерност се следват за
въззивника са 420,56лв. за адв.възнагаждение и д.т., а тези на въззиваемата страна – 70,60лв,
съобразно представените доказателства.
Предвид
горното, общият размер на сторените от страните разноски за двете съдебни
инстанции, които се дължат са както следва: 458,06лв – за ищеца; 141,20 лева –
за ответника.
Воден от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 5301/13.11.14г., поправено с решение №
1870/21.04.15г., на Варненски районен съд, XXV състав,
постановено по гр.д.№ 5709/14г. на ВРС, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения от ПОЛАРИС - КОНСУЛТИНГ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна , р-н Одесос, бул."Цар
Освободител" №23, ет. 1, ап. 3, представлявано от Б.Л.Д., срещу ПАЗАРИ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н
Одесос, ул.Дрин № 65, представлявано от М.С.Г., иск с правно основание
чл. 422 във вр. с чл.415 ГПК за приемане за установено, че
ответника дължи на ищеца сума в размер на 550лв , произтичаща от договор, сключен на 02.03.2011г. за изработване
на проект на рекламно каре и текстов материал за юбилейно издание, съгласно
Фактура № 17/02.03.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявлението в съда-28.02.2014г. до окончателното
изплащане на задължението, както и в частта му, в която са присъдени
разноски на основание чл.78, ал. 3 от ГПК, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
признава за
установено в отношенията между ПОЛАРИС - КОНСУЛТИНГ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна , р-н Одесос,
бул."Цар Освободител" №23, ет. 1, ап. 3,
представлявано от Б.Л.Д., и ПАЗАРИ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н
Одесос, ул.Дрин № 65,
представлявано от М.С.Г., че
ПАЗАРИ ЕАД, ЕИК ********* ДЪЛЖИ на ПОЛАРИС - КОНСУЛТИНГ
ЕООД, ЕИК *********, СУМАТА в размер на 550лв / петстотин и петдесет лева/,
представляваща неизплатено възнаграждение по договор от 02.03.11г. за изработване
на проект за рекламно каре и текстов материал за юбилейно издание, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране заявлението в
съда - 28.02.2014год. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е
издадена заповед №1483/04.03.2014год. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2720/2014год. на ВРС, Х състав, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл.415
от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5301/13.11.14г., поправено с решение №
1870/21.04.15г., на Варненски районен съд, XXV състав, постановено по гр.д.№
5709/14г. на ВРС, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ПАЗАРИ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Одесос,
ул.Дрин № 65, представлявано от М.С.Г., ДА ЗАПЛАТИ на ПОЛАРИС
- КОНСУЛТИНГ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна , р-н Одесос, бул."Цар Освободител" №23, ет. 1, ап. 3, представлявано от Б.Л.Д.,
СУМАТА от 458,06лв /четиристотин
петдесет и осем лева и 6ст/, представляваща направени в първоинстанционното и въззивно производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ПОЛАРИС - КОНСУЛТИНГ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна , р-н Одесос, бул."Цар Освободител"
№23, ет. 1, ап. 3, представлявано от Б.Л.Д., ДА ЗАПЛАТИ на ПАЗАРИ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н
Одесос, ул.Дрин № 65, представлявано от М.С.Г., сумата от 141,20 лева (сто четиридесет
и един лева и 20ст ), представляваща направени в първоинстанционното
и въззивно производство съдебно-деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част на
иска , на основание чл.78, ал.3 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.