Решение по дело №491/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата.

Образувано е по жалба на В. В. Ж. с [ЕГН] от [населено място], [улица], представляван от процесуалния представител адвокат С. К. с адрес за призоваване [населено място], [улица], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0283-000045/22.09.2024 г. на началника на РУ – Каварна при ОД на МВР – Добрич, с която на основание на чл.171 т.1 буква б) от Закона за движението по пътищата му е наложена принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. В жалбата се излагат подробни доводи за нейната незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон и неспазване на процесуалните правила. Посочва се, че жалбоподателят е оспорил дадената при полеви условия проба и е дал кръвна проба пред съответните медицински органи. Резултатът от тази кръвна проба към настоящия момент не е готов, като същата има приоритет пред извършената проба при полеви условия, а последната не следва да бъде ценена. Затова неправилно административният орган е издал обжалваната заповед, като се настоява за нейната отмяна.

В законния срок не е постъпил писмен отговор от административния орган.

В молбата си от 06.12.2024 г. В. В. Ж. чрез своя пълномощник заявява, че обжалваната заповед е незаконосъобразна; безспорно е установено, че след като на жалбоподателя е извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство, той е оспорил резултата и е дал биологични проби кръв и урина за изследване в лабораторни условия; в хипотезата, когато лицето е оспорило данните от техническото средство и е дало кръвна проба при спазване условията на Наредба №1/2017 г., трябва преди налагането на принудителната административна мярка с оглед спазване на правилото на чл.171 ал.1 буква б) от Закона за движението по пътищата да се изчакат резултатите от изследването на кръвната проба и съобразно тях да се предприемат последващите действия, включително и тези по налагането на принудителна административна мярка; видно от събраните писмени доказателства, в лабораторията към ВМА-МБАЛ-Варна са постъпили проби, дадени от жалбоподателя, но към момента тя не е извършила окончателен анализ на тези проби от кръв и урина поради голямо натоварване; това натоварване не може да бъде в тежест на жалбоподателя; с оглед на всички събрани доказателства моли за отмяната на обжалваната заповед и за присъждането на сторените разноски.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице - адресат на оспорената заповед, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

От данните по административната преписка се установява, че на 22.09.2024 г. от А. И. А. – младши автоконтрольор в РУ – Каварна при ОД на МВР – Добрич - е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA №1331970 на В. В. Ж. за това, че на 22.09.2024 г. в 7.05 часа в [населено място] по ул.“България“ пред хотел „Отдих“ в посока към светофара управлявал лек автомобил „Фолксваген Туран“ с рег. №[рег. номер] след употребата на наркотични вещества или техни аналози, като проверката е извършена с техническо средство „Drug Test 5000“ с инвентарен номер ARPJ-0008; резултатът от проверката отчита наличието на бензодиазепини. На водача е издаден талон за медицинско изследване №101337; същият се е явил веднага и е дал биологична проба за химико-токсикологично лабораторно изследване на наркотици или техни аналози. Акт за установяване на административно нарушение серия GA №1331970 е предявен и връчен на водача, което е надлежно удостоверено с подписа му и този на още един свидетел. Той е съставен на базата на извършена проверка от актосъставителя в присъствието на свидетеля Д. Я. И.. Въз основа на съставения АУАН е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0283-000045/22.09.2024 г. на началника на РУ – Каварна при ОД на МВР – Добрич, с която на основание на чл.171 т.1 буква б) от Закона за движението по пътищата му е наложена принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Като правно основание за издаването на заповедта е посочена разпоредбата на чл.171 т.1 буква б) от Закона за движението по пътищата, а за фактическо основание - управлението на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Деянието на водача е квалифицирано като нарушение по чл.5 ал.3 т.1 пр.2-ро от Закона за движението по пътищата. Според т.1.5. от изисканата Заповед №357з – 924/07.04.2022 г., издадена на основание на чл.172 ал.1 от Закона за движението по пътищата и чл.43 ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи, директорът на ОД на МВР – Добрич е оправомощил началниците на РУ при ОД на МВР – Добрич с правомощия на територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР – Добрич, да прилагат с мотивирани заповеди принудителните административни мерки по чл.171 т.1, т.2, т.2а), т.4, т.5 буква а), т.6 и т.7 от Закона за движението по пътищата.

В намиращото се на лист 27 от делото постановление е посочено, че назначената на жалбоподателя химико – токсикологична експертиза за установяването на наличието на наркотични вещества в кръвта му е възложена на ВМА – МБАЛ – Варна със срок за изготвяне 30.11.2024 г. Не са получени изисканите от лабораторията по химико – токсикологични изследвания при ВМА – МБАЛ – Варна доказателства за изготвянето на експертизата, което е станало вероятно поради драстичното претоварване на лабораторията.

Обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентно длъжностно лице, в кръга на предоставените му правомощия съгласно приложената по делото оправомощаваща заповед на директора на ОД на МВР – Добрич, в установената от закона форма и съдържание съгласно чл.59 ал.2 т.4 от АПК във връзка с чл.172 ал.1 от Закона за движението по пътищата. В заповедта е посочена процесната законова разпоредба, регламентираща условията за налагане на обжалваната принудителна административна мярка - чл.171 т.1 буква б) от Закона за движението по пътищата. Изложени са и фактическите основания, които са мотивирали административния орган да я издаде, включително чрез препращане към съдържанието на съставения срещу жалбоподателя АУАН, който е част от административната преписка.

В производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но не са спазени материалноправните разпоредби на закона.

Чл.171 от Закона за движението по пътищата предвижда за осигуряване на безопасността на движението и за преустановяване на административните нарушения да се прилагат принудителни административни мерки, една от които (чл.171 т.1 буква б) от същия закон) е временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174 ал.4 от Закона за движението по пътищата установените стойности са определящи. Следователно необходимата предпоставка за прилагането на мярката по този текст е лицето да е управлявало моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена по един от посочените в закона начини, което в случая не е налице. Редът за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС е определен в Наредба №1/19.07.2017 г., приета на основание на чл.174 ал.4 от Закона за движението по пътищата; там са изброени способите за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и условията, при които се признават резултатите от приложението им. В чл.6 ал.10 от същата наредба е предвидено, че концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В настоящия случай В. В. Ж. е дал кръвна проба за лабораторно изследване, след като не се е съгласил с показанията на теста, като единствено установените с кръвната проба стойности са определящи съгласно чл.174 ал.4 от Закона за движението по пътищата и чл.6 ал.10 от Наредба №1/19.07.2017 г. Затова преди излизането на резултата от кръвната проба административният орган не е имал възможност да се позове на резултата от техническото средство („Drug Test 5000“), за да се приеме, че е налице употреба на бензодиазепини.

Административната принуда е крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми. Безспорно предназначението и целта на принудителната административна мярка изисква бързи фактически действия по нейното налагане, но това не трябва да става в нарушение на принципите по чл.4, чл.6 и чл.7 от АПК като гаранции за спазване на правата на засегнатите лица и за разкриване на обективната истина. Законодателят е посочил в кои случаи са налице обективни пречки за ползване на показанията на полевия тест за установяване на употребата на наркотични вещества. Като не се е съобразил с това, административният орган е наложил принудителната административна мярка при липсата на безспорна доказаност на нарушението.

По изложените съображения обжалваната заповед е неправилна и противоречи на материалния закон, поради което са налице основания за нейната отмяна по смисъла на чл.146 т.4 от АПК и жалбата следва да бъде уважена.

Заради изхода от спора и на основание на чл.143 ал.1 от АПК на жалбоподателя трябва да бъдат присъдените сторените и поискани разноски в общ размер на 1010 лева, включително внесена държавна такса в размер на 10 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в минималния размер от 1000 лева.

Водим от горното и на основание на чл.172 ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на В. В. Ж. с [ЕГН] от [населено място], [улица]издадената от началника на РУ – Каварна при ОД на МВР – Добрич Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0283-000045/22.09.2024 г.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Добрич с административен адрес [населено място], [улица], представлявана от директора старши комисар К. Т., да заплати на В. В. Ж. с [ЕГН] от [населено място], [улица]направените разноски по административно дело №491/2024 г. по описа на ДАС в размер на 1010 (хиляда и десет) лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.