Определение по дело №421/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Образувано е по молба на А. В. И., чрез адв. Д. П. от АК – Хасково, за допълване на постановеното по делото Решение № 3404/07.04.2025 г. в частта за разноските, като му се присъдят такива в общ размер на 4 135 лева, от които 3 000 лева за адвокатски хонорар, 1 125 лева за възнаграждение на вещо лице и 10 лева за държавна такса.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от насрещната страна по молбата - Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ).

Административен съд – Хасково, след като взе предвид становищата на страните, данните по делото и приложимия закон, намира следното от фактическа и правна страна:

Молбата е процесуално допустима, доколкото изхожда от надлежно легитимирано лице, с правен интерес, в законоустановения срок и е подадена пред компетентния за това съд, като по делото е представен списък на разноските от жалбоподателя (л. 342).

Разгледана по същество, молбата се явява частично основателна поради следните съображения:

Съгласно чл. 144, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК такива се дължат на жалбоподателя и при частична отмяна на акта, каквато е и настоящата хипотеза, но съразмерно с уважената част от жалбата.

Не се спори между страните, а и от материалите по делото се установява, че с Решение № 3404/07.04.2025 г. е отменено Уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., изх. № 01-6500/1946 от 15.04.2024 г. на Заместник изпълнителен директор на ДФЗ, в частта, в която са наложени по подаденото от А. В. И. заявление намаления в размер на: 620.67 лв. по Подмярка 13.1/HP1, 30.09 лв. по Подмярка 13.2/HP2, 495.01 лв. по СЕПП, 70.19 лв. по Мярка 12/Натура 2000, 131.48 лв. по СПП, 383.35 лв. по ЗДП, 2404.74 лв. по СЗ-МЗДП, както и в частта, в която e наложенa санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания в размер на 2404.74 лв. по СЗ-МЗДП, а жалбата в частта, в която е наложено по подаденото от нея заявление намаление в размер на 14676.52 лв. по СЗ-КЛЧ, както и частта, в която e наложенa санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания в размер на 14676.52 лв. по СЗ-КЛЧ, е отхвърлена.

Безспорно е и че съдът не се е произнесъл по искането на жалбоподателя за разноски, въпреки че то е направено своевременно – още със самата жалба.

Ето защо и доколкото А. В. И. е била представлявана от адвокат в съдебното производство следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за разноски, изразяващи се в платено му възнаграждение, внесена по сметка на съда държавна такса и заплатено възнаграждение на вещото лице.

Същите се явяват доказани по основание и размер от представените и неоспорени Договор за правна защита и съдействие от 10.05.2024 г. (л. 14) и 6 бр. платежни нареждания (л. 13, л. 292, л. 317, л. 333, л. 343, л. 355), от които се установяват заплатената държавна такса в размер на 10,00 лева, респ. уговорения размер на адвокатското възнаграждение – 3 000,00 лева, така и неговото реално заплащане в брой и по банков път, както и внесеното възнаграждение на вещото лице в общ размер на 1 125,00 лева.

Своевременно направеното от ответника (в последното съдебно заседание на 07.03.2025 г.) възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар се явява неоснователно. Това е така, защото размерът му е справедлив и обоснован, тъй като от една страна е съобразен, както с фактическата и правна сложност на делото, така и с осъществената от упълномощения адвокат защита по него.

В тази връзка най-напред следва да се посочи, че делото не е с малка фактическа и правна сложност. По него са проведени пет открити съдебни заседания, в които е участвал упълномощения от жалбоподателя адвокат и по негова инициатива като доказателства са събрани освен административната преписка, други писмени и електронни документи, както и свидетелски показания, основно и допълнително заключение на вещо лице с различни задачи. Процесуалният представител на оспорващия освен жалбата, е подал и писмена защита, съдържаща допълнителни доводи за нейната основателност, и е взел активно участие в съдебното производство. От друга страна, по отношение на УП от вида на процесното са приложими както национални правни норми, така и такива от съюзното право, а и липсва формирана задължителна или трайна съдебна практика.

Тук е уместно да се отбележи, че е налице спор в практиката дали делата по Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), каквото е и настоящото, имат определен материален интерес, респ. дали при присъждане като разноски по тях на адвокатско възнаграждение, последното следва да бъде определено по чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/09.01.2004 г. или по чл. 8, ал. 1, вр. с чл. 7, ал. 2 от същата. По-съществено обаче е, че съгласно задължителното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС и националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Следователно, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не следва да бъдат прилагани от съда и биха могли да се разглеждат единствено като необвързващ ориентир. При това положение и като съобрази както разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗАдв, според която размерът на възнаграждението на адвоката трябва да е справедлив и обоснован, така и въведените в съдебната практика критерии при определянето му като: вида на спора, материалния му интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, за което се изложиха съображения по-горе, съдът счита, че в случая претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер от 3 000,00 лева не е прекомерно.

Предвид изложеното, с оглед изхода на спора - частичната основателност на жалбата, и съгласно цитираните по-горе разпоредби на АПК и ГПК, в полза на А. В. И. следва да се присъдят разноски в общ размер от 753,46 лева, съобразно ангажираните доказателства за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК, и съразмерно на уважената част от жалбата, които съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК следва да се поемат от юридическото лице, в структурата на което е административният орган, издател на акта.

Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение № 3404/07.04.2025 г., постановено по адм. д. № 421/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково, в частта за разноските, като

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, със седалище: [населено място], [улица], да заплати на А. В. И., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], сумата от 753,46 лева, представляваща направени разноски по делото, съразмерно на уважената част от жалбата.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.