РЕШЕНИЕ
№ 211
гр. С.З., 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско
дело № 20225500500276 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба от Я. П. Д., чрез
адв.С.П. от АК – П., против Решение № 49/15.02.2022г., постановено по гр.д.
№ 3730/2021г. по описа на Районен съд – К., с което се отхвърлят
предявените от Я. П. Д., срещу П.Р.О.“ ЕАД- клон П.Б., гр.П.Б. иск за
признаване на уволнението със заповед №21/03.07.2020 г. за незаконно и
неговата отмяна с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, иск за
възстановяване на заеманата преди уволнението работа - „кинезитерапевт,
физиотерапия“, в Балнеолечебен център и иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на сумата 4181.28 лв.
обезщетение за оставане шест месеца без работа поради уволнение като
неоснователни.
Въззивницата обжалва изцяло първоинстанционното решение, с което
са отхвърлени предявените от нея искове. Намира решението за неправилно,
необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Излага
подробни съображения. Счита, че първоинстанционният съд стигнал до
необосновани и неправилни правни изводи, с които мотивирал
законосъобразност на оспорената уволнителна заповед. Въззивницата сочи, че
към момента на назначаването й на длъжността „Кинезитерапевт
Физиотерапия” на работодателя бил известен факта, че тя не притежавала
1
придобита специалност „Рехабилитатор”, но въпреки това сключил трудов
договор с нея и я назначил на длъжността „Кинезитерапевт Физиотерапия”.
Счита, че при това положение, доколкото работодателят знаел, че тя не
притежава специалността, въведена като изискване в длъжностната
характеристика, не можел впоследствие да се позове на основанието на чл.
328, ал.1, т.6 от КТ и законосъобразно да прекрати трудовото й
правоотношение, доколкото и двете обстоятелства му били известни към
момента на сключване на трудовия договор с ищеца, както и че в този случай
ще е налице „злоупотреба с право“. Твърди, че в случая уволнението се явява
незаконно, тъй като новите изисквания не са нормативно определени, а са
въведени впоследствие от самия работодател. Районен съд – К. неправилно и
необосновано е приел, че исковете са погасени по давност.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното решение, като вместо него постанови ново решение, с
което да признае уволнението на Я. П. Д. със Заповед № 21/03.07.2020г. на
директора на П.Р.О.” ЕАД - клон П.Б., за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ за незаконно и го
отмени; възстанови Я. П. Д. от гр. П.Б. на заеманата преди уволнението
длъжност „Кинезитерапевт, физиотерапия” към П.Р.О.” ЕАД - клон П.Б.;
осъди П.Р.О.” ЕАД - клон П.Б., да заплати на Я. П. Д. от гр. П.Б. на основание
чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ обезщетение за оставането й
без работа в следствие на незаконното уволнение в периода от 03.07.2020г. до
02.01.2021г. без работа поради уволнението в брутен размер 5388 лева, без
удръжки или чиста сума в размер на 4181.28 лева, след приспаднатите от тях
данъци и осигурителни вноски. Претендира присъждане на направените
разноски пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна П.Р.О.” ЕАД - клон П.Б., чрез адв.А.С. от АК – С.З., в който изразява
становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Излага доводи в тази насока. Счита, че РС К. не следвало
да се произнася с решение по съществото на спора при уважено възражение
за изтекла давност и можел да приключи спора и без да излага мотиви за
законосъобразността на процесното уволнение. Намира за неоснователно
възражението на въззивницата, че съдебното решение е незаконосъобразно,
тъй като изискването на работодателя за придобита специалност
„рехабилитатор“ за заемане на длъжността „кинезитерапевт физиотерапия“ не
било въведено с нормативен акт, а било въведено от работодателя. Относно
възражението на въззивницата за наличието на злоупотреба с право от страна
на работодателя счита, че същото не следва да се разглежда от въззивния съд,
тъй като е направено за първи път с въззивната жалба. Счита, че по същество
2
същото е неоснователно, тъй като нито едно от предприетите от работодателя
действия по прекратяване трудовото правоотношение на въззивницата не
представлява директна или индиректна злоупотреба с право.
Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди
изцяло първоинстанционното решение.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата
на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Предявени са искове за отмяна на уволнение, за възстановяване на
заемана преди уволнението работа и за заплащане на обезщетение за оставане
без работа, поради уволнението с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от
КТ.
Ищецът твърди, че на 15.04.2019 г. сключил с ответника трудов договор
№ 53 за длъжността „Кинезитерапевт, физиотерапия“, при ОМВ 700 лв. и
допълнително възнаграждение в размер на 21% или 147 лв. С допълнително
споразумение №357/05.05.2020 г. към трудовия договор било договорено
основно месечно възнаграждение в размер на 700 лв. и допълнително
възнаграждение в размер на 24% или 168 лв. Местоизпълнението на
трудовите задължения се осъществявало в Балнеолечебен център към
“Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, клон П.Б.. Трудовият договор
бил за неопределено време, съобразно чл.67, т.1 от КТ, с работно време 8
часа, по график. След епидемичната обстановка в страната, с цел запазване на
щатната численост, дружеството било включено в програма 60/40 към МС и
получавало допълнителни средства. На 03.07.2020г. й било връчено срещу
подпис предизвестие №79/03.07.2020 г. за прекратяване на трудовия договор
на основание чл.326 от КТ, във връзка с чл.328, ал.1, т.6 от КТ, като причина
за прекратяването било посочено: служителят не притежава необходимата
професионална квалификация за изпълняваната работа - няма придобита
специалност „рехабилитатор“, въведена като изискване в длъжностната
характеристика за длъжността, връчена му при постъпване на работа - на
19.04.2019 г. Останала изненадана, тъй като това обстоятелство било известно
на работодателя при сключване на трудовия договор - за липсата на
придобита специалност „рехабилитатор“, без да има промяна в длъжностната
характеристика. Не бил спазен едномесечния срок на предизвестието. На
04.07.2020 г. и била връчена Заповед №21/03.07.2020 г., с която на основание
чл.328, ал.1, т.6 от КТ, работодателят едностранно прекратил трудовото
правоотношение, поради това че не притежава необходимата професионална
квалификация за изпълняваната работа - няма придобита специалност
„Рехабилитатор“, въведена като изискване в длъжностната характеристика
връчена му при постъпване на работа - на 19.04.2019г. Счита Заповед
№21/03.07.2020 г., за прекратяване на трудовото правоотношение за
3
незаконосъобразна, а уволнението за незаконно. Към 15.04.2019 г. когато бил
сключен трудовия договор за заеманата длъжност „Кинезитерапевт,
физиотерапия“ било известно на работодателя обстоятелството, че няма
придобита специалност „рехабилитатор“, но въпреки това сключили трудов
договор. Когато изискването, на което работникът не отговарял, не било
законно установено, а било въведено от работодателя и последният приел на
работа работник, за който знаел, че не отговаря на същото и по този начин се
съгласил работникът да започне да изпълнява трудовата си функция, въпреки
липсата на посоченото изискване, работодателят не можел по-късно да
уволни работника на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, тъй като нормата била
приложима при промяна на изискванията за образование и квалификация,
настъпили след сключване на трудовия договор. От датата на прекратяване на
ТПО до месец април 2021 г. ищцата не била полагала труд и не била
получавала доходи от трудова дейност. След прекратяване на трудовото
правоотношение и поради пандемичната обстановка не могла да си намери
нова работа, а била регистрирана като безработна в БТ-П.Б.. Размерът на
последното брутно трудово възнаграждение за пълен работен месец-
м.06.2020 г. било 696.82 лв., след приспадане на удръжките, а за 6 месеца - 4
181.28 лева за периода от 03.07.2020 г. до 02.01.2021 г. Моли съда да
постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно и да отмени
Заповед №21/03.07.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, да бъде възстановена на заеманата преди
уволнение длъжност „кинезитерапевт, физиотерапия“ в Балнеолечебен
център към П.Р.О.“ ЕАД клон П.Б., ответникът да бъде осъден да и заплати
4181.28 лв. обезщетение за оставане без работа от 03.07.2020 г. до 02.01.2021
г. поради уволнението.
Ответникът счита предявените искове за допустими, но неоснователни
и ги оспорва. Твърди, че е действал добросъвестно и в рамките на закона. В
конкретния случай изискванията на образование и професионална
квалификация за длъжността „кинезитерапевт, физиотерапия“ били
установени нормативно в Наредба №30 от 19.07.2004 г. за утвърждаване на
медицински стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина“, във връзка
с изискванията на Наредба №04-14 от 9.10.2019 г. за условията и реда за
сертифициране на „Балнеолечебен (медикъл СПА) център“, „СПА център“,
“Уелнес център“ и “Таласотерапевтичен център“. Местоизпълнението на
трудовите задължения на ищцата бил „Балнеолечебен център“ към П.Р.О.“
ЕАД - клон П.Б., който бил сертифициран по горепосочената наредба със
сертификат №РС-20-25 на Министерство на туризма. На основание чл.358,
ал.1, т.2 от КТ прави възражение за погасяване на исковете по давност като
счита, че с оглед на това срокът за предявяване на исковете по чл.344, ал.1,
т.1, т.2 и т.3 от КТ изтекъл на 04.09.2020 г. С изтичането на този срок била
4
погасена и възможността й да оспорва прекратяването на трудовия договор по
исков път. Моли съда да отхвърли главният и акцесорните искове като
погасени по давност.
За да постанови решението си районният съд е приел, че трудовото
правоотношение между Я. П. Д. и П.Р.О.“ ЕАД-клон П.Б. е възникнало по
силата на трудов договор №53/15.04.2019 г., сключен на основание чл.67,
ал.1, т.1 от КТ вр. с чл.70, ал.1 от КТ, за неопределено време и със срок на
изпитване шест месеца, уговорен в полза на работодателя, за длъжността
„кинезитерапевт, физиотерапия“, с работно място „Балнеолечебен център“,
при пълно работно време 8 часа по график, с ОМВ 700 лв. и
доп.възнаграждение за просл.време /клас/- 147 лв. В раздел VI на
длъжностната характеристика за длъжност „кинезитерапевт, физиотерапевт“,
връчена и подписана от ищцата на 19.04.2019 г. са посочени изискванията за
длъжността в т.ч.. Вид и равнище на образованието: съгласно която
„упражняването на длъжността „кинезитерапевт, физиотерапевт“ се
осъществява от лица, които са завършили висше медицинско училище и
притежават съответната професионална квалификация по специалността
„рехабилитатор“, вписани са в регистрите на съсловната организация-
Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи“. Съдът е
приел от диплома за завършено средно образование №000145 от 09.07.1986 г.,
че ищцата Я. П. Д. е завършила през 1986 г. Единно средно политехническо
училище -Институт за подготовка на здравни кадри “Х.Х.“ в гр.С.З., с
професионална квалификация по професия: мед.сестра, специалност: общ
профил. Видно от диплома за полувисше образование Я. П. Д. е завършила
пълния курс за повишаване на квалификацията в ПМИ гр.С.З. и се признава
от 14.07.1994 г. полувисше медицинско образование по специалността
“медицинска сестра“. С предизвестие №79/03.07.2020 г., връчено на
03.07.2020 г. ищцата е уведомена, че на основание чл.326 от КТ във вр. с
чл.328, ал.1, т.6 от КТ трудовото правоотношение ще бъде прекратено поради
това, че не притежава необходимата професионална квалификация за
изпълняваната работа- придобита специалност „рехабилитатор“, въведена
като изискване в длъжностната характеристика на длъжността, връчена при
постъпване на работа- на 19.04.2019 г. Със Заповед №21/03.07.2020 г.
трудовото правоотношение на Я. П. Д., на длъжност „кинезитерапевт,
физиотерапия“, звено Балнеолечебен център, е прекратено на основание
чл.328, ал.1, т.6 от КТ, считано от 04.07.2020 г., с мотиви, че служителят не
притежава необходимата професионална квалификация за изпълняваната
работа/ заемана длъжност - няма придобита специалност „рехабилитатор“,
въведена като изискване в длъжностната характеристика за длъжността,
връчена и при постъпване на работа- на 19.04.2019 г. и е разпоредено
заплащане: на основание чл.224, ал.1 от КТ на обезщетение за 5 дни
5
неползван платен отпуск за 2020 г.; и на основание чл.220, ал.1 от КТ
обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на брутно трудово
възнаграждение. Процесната заповед е връчена на ищцата на 03.07.2020 г.
Съгласно удостоверение изх.№11-1/17.01.2022 г., за м.06.2020 г. ищцата
е получила при пълен отработен месец, брутно трудово възнаграждение в
размер на 898 лв., респ.696.82 лв. чиста сума. От служебна бележка изх.№60-
09-05-344/07.01.2022 г. на АЗ, ДБТ-К. /л.27/ съдът е установил, че Я. П. Д. е
регистрирана като безработно лице от 06.07.2020 г. до 04.04.2021 г.
От така установената фактическа обстановка, КРС е приел, че трудовото
правоотношение е прекратено със заповед №21/03.07.2020 г. на „ПРО“ ЕАД-
клон П.Б., който е работодател на ищцата Я. П. Д. - арг. §1, т.1 от ДР на КТ.
Трудовото правоотношение на Я. П. Д. на длъжност “кинезитерапевт,
физиотерапия“, в звено Балнеолечебен център е прекратено на основание
чл.328, ал.1, т.6 от КТ по причини, че не притежава необходимата
професионална квалификация- няма придобита специалност „рехабилитатор“,
въведена като изискване в длъжностната характеристика за длъжността,
връчена и при постъпване на работа- на 19.04.2019 г. Разпоредбата на чл.328,
ал.1, т.6 от КТ, визира две основания за прекратяване на трудовия договор от
работодателя: липса на образование по вид и степен; липса на необходимата
професионална квалификация. В чл.6, ал.1 от ЗПОО професионалното
обучение и професионалното образование се осъществяват по професии и
специалности, включени в Списъка на професиите за придобиване на
професионално обучение и образование. Според легалните дефиниции,
дадени в §1, т.1, т.4 и т.5 от ДР на ЗПОО „професия” е вид трудова дейност,
за която се организира професионално образование и професионално
обучение; „специалност” е самостоятелно обособена трудова дейност в
рамките на дадена професия, а „професионална квалификация” е
квалификация по професия или по част от професия, която включва
съвкупност от професионални компетенции и необходимите за тяхното
формиране общообразователни знания и умения“. От цитираните разпоредби,
районният съд е направил извода, че специалността е неразделна, съставна
част на полученото образование, не може да се раздели образование от
специалност, а придобитото образование е за определена специалност.
Образованието не се характеризира само със степен-основно, средно и висше,
а най-вече с получената с него специалност. В случая изискванията за
образование и професионална квалификация на персонала в Балнеолечебния
център на ответника са определени в Наредба №30 от 19.07.2004 г. за
утвърждаване на медицински стандарт „Физикална и рехабилитационна
медицина“ на МЗ, обн.ДВ, бр.85/28.09.2004 г., редакция изм. и доп.
бр.92/23.11.2010 г., издадена на основание чл.6, ал.1 от Закона за лечебните
заведения във връзка с Наредба №04-14 от 09.10.2019 г. за условията и реда
6
на сертифициране на „Балнеолечебен/медикъл СПА/ център, „СПА център“,
„Уелнес център“ и „Таласотерапевтичен център“, предвид предмета на
дейност на ответника. В §6 на Наредба № 30 от 19.07.2004 г., обн.ДВ,
бр.85/28.09.2004 г., редакция бр.92/23.11.2010 г. и приложението към нея са
регламентирани обща характеристика на медицинската специалност
Физикална и рехабилитационна медицина, вида и характера на упражняване
на дейността, изискванията за структурата на ФТМ, основни направления,
персонал в т.ч. медицински специалисти, изисквания към персонала / лекари,
медицински специалисти, немедицински специалисти и помощен персонал/,
медицинска/лечебна дейност, критерии за качество и др. В раздел V, т.2 на
приложението към Наредба № 30 от 19.07.2004 г. е посочен стандарта за
образование за медицинските специалисти в т.ч. за рехабилитатори:
образователно-квалификационна степен „професионален бакалавър“ и
приравнените й и професионална квалификация „рехабилитатор“ - за
приложение методиките на електро-, светлолечение, водо- и балнеолечение и
кинезитерапия при пациенти-във всички структури; за главният и старшият
рехабилитатор- образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или
„магистър“ по специалността „Управление на здравните грижи“. Ищцата Я.
П. Д. е с полувисше медицинско образование по специалност- медицинска
сестра, общ профил. Съгласно §5 от ПЗР на Закона за висшето образование
(ДВ, бр. 112/1995 г.), дипломите за полувисше образование дават права на
завършили образователна степен „специалист по...“, а съгласно §32, ал.2 и
ал.3 от ПЗР на ЗВО (ДВ, бр.41/2007 г.) лицата, придобили образователно-
квалификационна степен „специалист по...“ до влизането в сила на този закон
и лицата по §5 от преходните и заключителните разпоредби на закона имат
правата на лицата, придобили образователно-квалификационна степен
„бакалавър“ по чл.42, ал.1, т.1, б.“а“. Следователно още на датата на
сключване на трудовия договор, ищцата не е отговаряла на нормативно
определените изискванията за заемане на длъжността кинезитерапевт
/рехабилитатор/ в звено Балнеолечебен център на ответника. Съгласно т.1Б на
Тълкувателно решение №4/01.02.2021 г. по тълк.д.№4/2017 г. на ВКС, ОСГК
налице е основанието за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал. 1, т.
6 КТ, ако при сключването му работникът или служителят не отговаря на
въведените с нормативен акт изисквания за образование или професионална
квалификация за изпълняваната работа. В този случай, не се изключва
възможността за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1,
т.6 КТ, тъй като при сключване на трудовия договор, за страните са
възникнали всички права и задължения, вкл. правото на работодателя да
прекрати трудовия договор с едностранно предизвестие. Поради това,
основанието за прекратяване по чл. 328, ал.1, т.6 КТ е приложимо и когато
трудовият договор е сключен в нарушение на нормативно установените
7
изисквания за заемане на съответната длъжност, тъй като до момента на
обявяване на недействителността от съда ще е налице валидно трудово
правоотношение, което няма пречка да бъде прекратено при наличие на
предвидените в закона хипотези. С оглед на гореизложеното и установеното
по делото съдът е счел, че трудовото правоотношение на ищцата, прекратено
със заповед №21/03.07.2020 г., е при наличие на законните предпоставки по
чл.328, ал.6 от КТ, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Съдът е приел, че искът е неоснователен и с оглед възражението на
ответника за предявяването му след изтичането срока по чл.358, ал.1, т.2 от
КТ. Съгласно чл.358, ал.1, т.2 от КТ исковете по трудови спорове за отмяна на
дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение“, изменение на
мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото
правоотношение се предявяват в 2-месечен срок. Според чл.358, ал.2 от КТ за
хипотезите на прекратяване на трудов договор, срокът започва да тече от деня
на прекратяването. Когато трудовият договор подлежи на прекратяване с
предизвестие, заповедта за уволнение поражда действие с изтичането на
предизвестието, а при неспазване на срока - с изтичането на съответната част
от него. Неспазването на срока на предизвестието означава, че някоя от
страните по трудовото правоотношение решава да не изчака неговото
изтичане, а то да бъде прекратено преди този момент. Ако страната в
трудовото правоотношение реши да се възползва от тази законова
възможност, то трудовият договор се прекратява в деня на изтичане на тази
част от срока на предизвестието, който страната, поискала прекратяването на
договора преди изтичане на срока на предизвестието, е посочила. В
процесния случай трудовото правоотношение е прекратено на основание
чл.328, ал.1, т.6 от КТ, което изисква отправяне на предизвестие. Ответникът
е връчил на ищцата на 03.07.2020 г. предизвестие заедно с процесната заповед
за уволнение, в която е посочил, че трудовия договор се прекратява, считано
от 04.07.2020 г. и наредил изплащане на обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ.
Следователно правото на ищцата да оспори законността на уволнението е
възникнало от 04.07.2020 г.- датата, която работодателят е определил за
прекратяване на трудовото правоотношение. Исковата молба е подадена на
30.09.2020 г. т.е. след изтичане на предвидения в чл.358, ал.1, т.2 от КТ
двумесечен срок на 04.09.2021 г. поради което претенцията по чл.344, ал.1, т.1
от КТ е погасена по давност.
Според КРС конститутивният иск за възстановяване на заеманата преди
уволнението работа е обусловен от изхода на спора по иска с правно
основание чл.344, ал.1 от КТ. След като съдът приема, че предявеният иск за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е неоснователен,
то и обусловения иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ се явява неоснователен,
8
поради което следва да бъде отхвърлен. Искът с правно основание чл.344,
ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, за заплащане на обезщетение в
претендирания размер 4181.28 лв. за времето, през което ищцата е останала
без работа поради уволнението като обусловен от главния иск по чл.344, ал.1,
т.1 от КТ, според районния съд, също следва да бъде отхвърлен като
неоснователен, тъй като предпоставя незаконно уволнение, каквото в
настоящия случай не се установи.
Въззивната инстанция изцяло споделя съображенията на
първоинстанционния съд, към които препраща на основание чл. 272 ГПК.
Фактическата обстановка е правилно установена и по нея страните не
спорят. Трудовото правоотношение на Я. П. Д. на длъжност “кинезитерапевт,
физиотерапия“, в звено Балнеолечебен център е прекратено на основание
чл.328, ал.1, т.6 от КТ, по причини, че служителят не притежава
необходимата професионална квалификация за изпълняваната работа - няма
придобита специалност „рехабилитатор“, въведена като изискване в
длъжностната характеристика за длъжността, връчена му при постъпване на
работа- на 19.04.2019 г. Разпоредбата на чл.328, ал.1, т.6 от КТ, визира две
отделни основания за прекратяване на трудовия договор от работодателя:
липса на образование; липса на необходимата професионална квалификация.
Съгласно чл.6, ал.1 от ЗПОО професионалното обучение и професионалното
образование се осъществяват по професии и специалности, включени в
Списъка на професиите за придобиване на професионално обучение и
образование. Според легалните дефиниции, дадени в §1, т.1, т.4 и т.5 от ДР на
ЗПОО „професия” е вид трудова дейност, за която се организира
професионално образование и професионално обучение; „специалност” е
самостоятелно обособена трудова дейност в рамките на дадена професия, а
„професионална квалификация” е квалификация по професия или по част от
професия, която включва съвкупност от професионални компетенции и
необходимите за тяхното формиране общообразователни знания и умения.
Специалността е неразделна съставна част на полученото образование и не
може да се раздели образование от специалност, а придобитото образование е
за определена специалност. Образованието не се характеризира само със
степен-основно, средно и висше, а най-вече с получената с него специалност.
Изискванията за образование и професионална квалификация на персонала в
Балнеолечебния център на ответника са определени в Наредба № 30 от
19.07.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Физикална и
рехабилитационна медицина“ на МЗ, обн.ДВ, бр.85/28.09.2004 г., редакция
изм. и доп. бр.92/23.11.2010 г., издадена на основание чл.6, ал.1 от Закона за
лечебните заведения във връзка с Наредба №04-14 от 09.10.2019 г. за
условията и реда на сертифициране на „Балнеолечебен/медикъл СПА/ център,
„СПА център“, „Уелнес център“ и „Таласотерапевтичен център“, предвид
9
предмета на дейност на ответника. В §6 на Наредба № 30 от 19.07.2004 г.,
обн.ДВ, бр.85/28.09.2004 г., редакция бр.92/23.11.2010 г. и приложението към
нея са регламентирани обща характеристика на медицинската специалност
Физикална и рехабилитационна медицина, вида и характера на упражняване
на дейността, изискванията за структурата на ФТМ, основни направления,
персонал в т.ч. медицински специалисти, изисквания към персонала / лекари,
медицински специалисти, немедицински специалисти и помощен персонал/,
медицинска/лечебна дейност, критерии за качество и др. В раздел V, т.2 на
приложението към Наредба № 30 от 19.07.2004 г. е посочен стандарта за
образование за медицинските специалисти в т.ч. за рехабилитатори:
образователно-квалификационна степен „професионален бакалавър“ и
приравнените й и професионална квалификация „рехабилитатор“ - за
приложение методиките на електро-, светлолечение, водо- и балнеолечение и
кинезитерапия при пациенти-във всички структури; за главният и старшият
рехабилитатор- образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или
„магистър“ по специалността „Управление на здравните грижи“. Ищцата Я.
П. Д. е с полувисше медицинско образование по специалност- медицинска
сестра, общ профил. Съгласно §5 от ПЗР на Закона за висшето образование
(ДВ, бр. 112/1995 г.), дипломите за полувисше образование дават права на
завършили образователна степен „специалист по...“, а съгласно §32, ал.2 и
ал.3 от ПЗР на ЗВО (ДВ, бр.41/2007 г.) лицата, придобили образователно-
квалификационна степен „специалист “ до влизането в сила на този закон и
лицата по §5 от преходните и заключителните разпоредби на закона имат
правата на лицата, придобили образователно-квалификационна степен
„бакалавър“ по чл.42, ал.1, т.1, б.“а“. Предвид изложеното въззивната
инстанция намира, че още при сключване на трудовия договор, ищцата не е
отговаряла на нормативно определените изискванията за заемане на
длъжността кинезитерапевт /рехабилитатор/ в звено Балнеолечебен център на
ответника. Съгласно т.1Б на Тълкувателно решение №4/01.02.2021 г. по
тълк.д.№4/2017 г. на ВКС, ОСГК налице е основанието за прекратяване на
трудовия договор по чл.328, ал. 1, т. 6 КТ, ако при сключването му
работникът или служителят не отговаря на въведените с нормативен акт
изисквания за образование или професионална квалификация за
изпълняваната работа. В този случай, не се изключва възможността за
прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.6 КТ, тъй като
при сключване на трудовия договор, за страните са възникнали всички права
и задължения, вкл. правото на работодателя да прекрати трудовия договор с
едностранно предизвестие. Поради това, основанието за прекратяване по чл.
328, ал.1, т.6 КТ е приложимо и когато трудовият договор е сключен в
нарушение на нормативно установените изисквания за заемане на съответната
длъжност, тъй като до момента на обявяване на недействителността от съда
10
ще е налице валидно трудово правоотношение, което няма пречка да бъде
прекратено при наличие на предвидените в закона хипотези. Ето защо съдът
счита, че трудовото правоотношение на ищцата, прекратено със заповед
№21/03.07.2020 г., е законосъобразно, тъй като правилно е прекратено на
посоченото основание - чл.328, ал.6 от КТ, поради което предявеният иск е
неоснователен и правилно е отхвърлен.
Въззивната инстанция споделя и съображенията на
първоинстанционния съд досежно приемането за основателно възражението
на ответника за предявяването на иска по чл. 344, ал.1 т. 1 и т.2 КТ след
изтичане срока по чл.358, ал.1, т.2 от КТ, който е двумесечен. Разпоредбата на
чл.358, ал.2 от КТ предвижда, че при прекратяване на трудов договор, срокът
започва да тече от деня на прекратяването. Когато трудовият договор
подлежи на прекратяване с предизвестие, заповедта за уволнение поражда
действие с изтичането на предизвестието, а при неспазване на срока - с
изтичането на съответната част от него. В случая моментът на прекратяването
на трудовото правоотношение на ищцата е определен от страната, която е
поискала прекратяването му чрез неспазване срока на предизвестието -
работодателя. В процесния случай трудовото правоотношение е прекратено
на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, за което е необходимо изпращане на
предизвестие. Ответникът обаче е връчил на ищцата на 03.07.2020 г.
предизвестие заедно със заповед за уволнение, в която е посочил, че трудовия
договор се прекратява, считано от 04.07.2020 г. и наредил изплащане на
обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ. Правото на ищцата да оспори законността
на уволнението е възникнало на 04.07.2020 г. и е било възможно да бъде
упражнено до 04.09.2020г., а исковата молба е подадена в съда на
30.09.2020г./ п.кл. 28.09.2020 г. /т.е. след изтичане на предвидения в чл.358,
ал.1, т.2 от КТ двумесечен срок, поради което претенциите по чл.344, ал.1, т.1
и т. 2 от КТ са погасени по давност.
Искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ,
за заплащане на обезщетение в претендирания размер 4181.28 лв. за времето,
през което ищцата е останала без работа поради уволнението като обусловен
от главния иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, също е неоснователен, и правилно е
отхвърлен, тъй като в настоящия случай не се установи незаконно уволнение.
Неоснователно е твърдението в жалбата, че в случая изискването за
придобита специалност „рехабилитатор“ не е въведено с нормативен акт, а е
въведено от дружеството – работодател, поради което прекратяването на това
основание е незаконно, съгласно Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021г.
по т.д.№ 4/2017г. на ОСГК на ВКС. Изискванията за заемане на длъжността
„кинезитерапевт, физиотерапия“ са нормативно определени в Наредба № 30
от 19.04.2004г. за утвърждаване на медицински стандарт “физикална и
рехабилитационна медицина“ – раздел V, т.2.1.
11
Твърдението за наличие на „злоупотреба с право“ от страна на
работодателя при прекратяването на трудовото правоотношение се прави за
пръв път във въззивната жалба. Такова твърдение не е обсъждано от
първоинстанционния съд, поради което не следва да се обсъжда и от
въззивния съд.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
въззивната жалба е неоснователна. Решението на районния съд като правилно
следва да бъде потвърдено.
Тъй като въззиваемата страна няма претенция за разноски, такива не
следва да се присъждат по делото.
Водим от горните мотиви, Окръжният съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 49/15.02.2022г., постановено по гр.д. №
3730/2021г. по описа на Районен съд – К..
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12