Р Е Ш
Е Н И Е
№
/ 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично съдебно заседание на 20.05.2019г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ
НЕДКОВА
секретар : ПЕТЯ ПЕТРОВА
разгледа докладваното от председателя на състава
в. гр.
дело № 604 по описа за 2019г.
Производството е
по въззивна жалба на Районна прокуратура - Варна, против решение
№ 917/ 06.03.2019г. по гр.д.№ 9637/ 2018г. на Варненски районен съд , XX състав, в частта, в която е уважен предявения иск от В.Х.С. срещу Прокуратурата на Република
България за сумата 2200лв.- обезщетение за имуществени вреди в размер на
заплатени адвокатски възнаграждения, вследствие на незаконно повдигнато и
поддържано обвинение по ДП № 88/ 2013г.
по описа на ОД на МВР, преписка № 13760/ 2012г. на ВРП, ведно със законната
лихва от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство- 09.09.2017г.
до окончателното изплащане на задължението, и са присъдени направени по делото
разноски , на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението в частта, в която искът е отхвърлен, не е
обжалвано.
Искането, поддържано по същество, е за частична
отмяна на решението като неправилно по отношение на признатото адвокатско
възнаграждение от 1300лв., което е прекомерно и не съответства на фактическата и правна сложност на делото.
Отделно от това счита, че по делото липсват доказателства за извършени
процесуално-следствени действия с участието на защитник за датите-
15.09.2014г., 07.04.2015г. за които са представени разписки за платени суми, и
доказателства, че жалбата срещу постановлението за прекратяване и спиране е
изготвена от защитник срещу заплатен хонорар.
Въззиваемата страна- В.Х.С., чрез адвокат Г.Г.,
изразява становище за неоснователност на жалбата по всички възражения срещу
решението. Счита, че адвокатският хонорар по наказателното дело не е
прекомерен, предвид обвинението за тежко умишлено престъпление и
предвиденото наказание, делото е с
повишена фактическа и правна сложност, поради изменения в квалификацията на
престъпното деяние. Всички плащания за извършена работа от адвокат съвпада с
действията на конкретни дати. В поисканото обезщетение не е включен хонорар за
жалба срещу постановлението за прекратяване.
Съдебният
състав, при съобразяване становищата на страните и
доказателствата към делото, на основание чл. 269 ГПК и чл. 235, ал.1 и 2 от ГПК, констатира:
Производството е по иск
с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ , предявен от В.Х.С. срещу Прокуратурата
на РБ, за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат
на поддържаното обвинение за престъпление от общ характер, производството по
което е прекратено с влязло в сила постановление.
От фактическа страна е
безспорно установено, че на 13.04.2013г. е образувано ДП №88/ 2013г. ОД на
МВР-Варна, срещу В.Х.С.. На 14.05.2014г. е привлечена е като обвиняема за
престъпление по чл.202, ал.1, т.1 вр. чл.201, вр. чл.26,ал.1 НК, и наложена
мярка на неотклонение „подписка“ .
Адвокат Г.Г. е упълномощен да я представлява и защитава в досъдебно
производство с пълномощно от 14.05.2014г./ том.2/.
Претендираното
обезщетение, съобразно уточняваща молба
от 21.08.2018г.е в размер на 2500лв., частично прекратен за сумата
100лв., и поддържан в размер на 2400лв. Включва разходи за адвокатски
възнаграждения, направени в хода на
досъдебното производство, които подлежат на доказване в процеса по чл.2, ал.1
от ЗОДОВ. Присъденото с решението обезщетение е в размер на 2200лв. и представлява сбор от редуцирано адвокатско
възнаграждение- 1300лв., по договор за правна защита и съдействие с адвокат Г.Г.,
и отделни възнаграждения по 100лв., общо
900лв., за участие на адвоката в досъдебно производство при всяко призоваване
пред разследващия орган.
Ответникът оспорва претенцията за обезщетение като
неоснователна. По отношение на размера поддържа възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по представените разписки, поради отсъствието на
доказателства за извършени процесуални действия с участието на адвокат Г..
По спорните факти и обстоятелства:
Доказателства, на които
се позовава защитата са представените с исковата молба заверени копия на
разписки за внесени суми по дати:-1500лв./ 14.05.2014г., 100лв./
08.07.2014г.,100лв./28.07.2014г., 100лв./ 15.09.2014г., 100лв./07.11.2014г.,
100лв./
07.04.2015г.,100лв./1.05.2015г.,100лв./27.10.2016г.,100лв./02.12.2016г.100лв./
17.03.2017г. за адвокатска защита в ДП
88/ 2013г. на ОД на МВР- Варна, и 100лв.- за заличаване на регистрация.
Разписките са частни документи, удостоверяващи заплащането и съответно
получаването на адвокатско
възнаграждение в посочените размери на съответните дати. Не са оспорени от
ответника по форма и съдържание, поради което са част от формиращия изводите на
съда доказателствен материал по делото.
Съобразно поддържаното
становище по иска пред първа инстанция спорът е ограничен до проверка на
доказателствата, легитимиращи участие на упълномощения адвокат при провежданите
процесуални действия в досъдебното производство, а по отношение на сумата 1500лв., за съответствието на заплатеното
адвокатско възнаграждение с фактическата
и правна сложност на делото по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Съобразно чл.269 ГПК
възраженията на жалбоподателя определят предметния обхват на произнасяне по
основателността на иска за обезщетение ограничено- относно сумата
1300лв.,адвокатско възнаграждение заплатено на 14.05.2014г.,поради неговия
прекомерен характер, и относно заплатените суми , съответно 100лв. на 15.09.2014г. и 100лв.на
07.04.2015г., поради недоказано участие на пълномощника на посочените дати.
В досъдебното
производство са представени пълномощни на адвокат Г.Г. и адвокат К.Г. /т.2, с.1-2/. Пълномощното за
адвокат Г. е с дата 14.05.2014г. От съдържанието на приложените протоколи към преписката на ДП № 88/ 2013г. се установява, че адвокат Г.
е присъствал на проведени процесуално-следствени действия с В.С., и в качеството си на пълномощник е подписвал
съставените документи. Неговото участие е доказано при предявяване на
разследването на 08.07.2014г./
едновременно с адв.К.Г./, 07.11.2014г., 21.05.2015г., 02.12.2016г.,
17.03.2017г. / папка 7/, също и с
обосновани искания по доказателствата, за допълнителни процесуално-следствени
действия , частично уважени с прокурорски постановления от 17.07.2014г. и
13.04.2017г.
Представени са
протоколи от 27.06.2016г., 29.06.2016г. и 17.10.2016г. , за разпит на
ищцата като свидетел, и протокол за очна ставка от 24.07.2015г., и протокол от 19.01.2017г.,
проведени в присъствието на адвокат Г.. Участието на пълномощника е потвърдено при предявяване на постановлението за
привличането на Савова като обвиняема/
за престъпление по чл.202, ал.1, т.1 вр.
чл.201, вр.чл.26, ал.1 НК/ на 14.05.2014г. / с. 187, п.1/, проведент разпит на
14.07.2017г., и при предявяване на разследването на 25.07.2017г. В обема на
предоставените му пълномощия е участвал на 27.10.2016г.,когато ищцата е била
привлечена като обвиняема по чл.212а, ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК, и спрямо нея е наложена мярка за
неотклонение“ подписка“ , след отмяна на първоначалната мярка с прокурорско
постановление от 13.01.2016г.
Възраженията за извършените
действия на пълномощника на посочените две дати са неоснователни. Съгласно
протокол от 07.04.2015г., приложен на с.96,п.2 , ДП 88/ 13г., адвокат Г. е
присъствал на очна ставка между свидетеля В.Г. и обвиняемата В.С., и подписал протокола като
упълномощен защитник. Доказано е основанието на разхода от 100лв., внесено
адвокатско възнаграждение на същата дата.
Постановление за
привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 28.07.2014г. /
с.190-192, п.1/, е подписано от обвиняемата и защитника адвокат Г. при
предявяването му на 15.04.2014г. Доказано е основанието на разхода от 100лв.,
внесено адвокатско възнаграждение на същата дата.
Всичко изложено
обосновава по категоричен начин активното участие на адвокат Г. от образуване
на досъдебното производство до окончателното му приключване, неговите действия
са обективно доказани, непротиворечиво и конкретно установени с приложените към
преписката материали.Следва да се отбележи, че срокът на разследването по ДП срещу
В.С., образувано на 10.04.2013г., е продължаван по реда на чл. 243, ал.3 НПК
/п.1/ до 10.05.2017г., променяйки интензитета на оказаната от пълномощника
правна помощ и съдействие.
Изложеното от
фактическа страна обосновава по същество
правилни изводи за участието на адвокат
Г., в качеството си на пълномощник на В.С., в досъдебно производство на
различни етапи от неговото развитие,
като е осигурявал адекватна
правна защита съобразена със спецификата на наказателния процес.
Предявеният иск за
обезщетение е доказан на предявеното
основание по чл.2 , ал.1 от ЗОДОВ.Извършените от ищцата разходи за ангажираната
адвокатска защита са в пряка причинна връзка с образуваното наказателно
производство и представляват непосредствена вреда , произлизаща от
неправомерното й привличане като обвиняема в проведеното досъдебно
производство.
Разглеждащият състав
споделя изводите на първостепенния съд по отношение на сумата 900лв.- сбор от
заплатени адвокатски възнаграждения за участие на пълномощника в конкретни процесуални действия, съобразно
установения размер по чл. 12 от Наредба
№1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доказан с обсъдените доказателства.
По отношение на другия
претендиран разход, представляващ първоначално внесено адвокатско
възнаграждение за правна защита в ДП 88/
2013г., редуцирано до присъдения размер
от 1300лв.,приема, че е съобразен с
реализираната правна защита.
В контекста на
задължителните указания на касационния съд, дадени с Тълкувателно решение
№ 1 от 11.12.2018г. на ВКС по тълк.дело
№1/ 2017г., ОСГК, съдът преценява комплексно фактическата и правна сложност на
воденото наказателно производство, съобразена с тежестта на поддържаното
обвинение, неговата документална обоснованост, интензитета на извършените
процесуално-следствени действия,
приложената процесуална принуда,
както и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при
осъществяване на защитата.
При съобразяване на
всички установени по делото обстоятелства и факти, преценката на съда е
правилна за размера на този разход. Възнаграждението определено с решението не
се явява прекомерно по смисъла на чл.78, ал. 5 от ГПК, предвид
доказаната професионална ангажираност на адвокат Г. в хода на цялото
досъдебно производство до окончателното му приключване, и
неговият размер е към задължителния минимум, определен с Наредба №1/
2004г., чл.13, ал.1,т.3 , без да го надхвърля двукратно.
Предвид изложеното решението следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно в оспорените части.
На основание
чл.271 от ГПК и чл.280, ал. 3 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 917/ 06.03.2019г. по гр.д.№ 9637/ 2018г.
на Варненски районен съд , XX състав, в частта, в която Прокуратурата на Република България е осъдена
да заплати на В.Х.С., ЕГН- **********, сумата 2200лв.- обезщетение за
имуществени вреди в размер на заплатени адвокатски възнаграждения, вследствие
на незаконно повдигнато и поддържано обвинение по ДП № 88/ 2013г. по описа на
ОД на МВР, преписка № 13760/ 2012г. на ВРП, със законната лихва от датата на
влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство-09.09.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
В необжалваната част решението е влязло в законна
сила.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.