№ 4444
гр. Варна, 14.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502753 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по частна жалба на СТ. Т. АЛ., ЕГН
********** и Р. ХР. АЛ., ЕГН **********, чрез адв. Н. И. срещу определение
№265645/08.09.2021г., с което съдът е допуснал поправка на ОФГ в решение
№262242/12.07.2021г. по гр. дело №21058/2019г. по описа на ВРС, като е
допълнил същото, като е осъдил ответниците да заплатят на ищците сумата
от 841.44 лв., представляваща сторени по делото разноски, на осн. чл. 78, ал.1
ГПК. В жалбата на първо място се твърди, че процесуалният представител на
ищците е поискал допълване на Решението на основание чл.248 ал.1 от ГПК
с произнасяне относно разноските, а с обжалваното определение № 265645 от
08.09.2021г. съдът се е произнесъл с решение, като е допуснал поправка на
очевидна фактическа грешка, като същевременно го е допълнил със
съдържание, което се иска от ищеца. Оспорват изложените мотиви, че в срока
по чл.247 ал.2 ГПК са представили молба, с която не изразяват становище по
основателността на отправеното искане, като твърдят, че са изразили
становище, а именно- че потвърждават изразеното в съдебно заседание
възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца. Считат, че определението е допустимо, но
оспорват извода на съда, че размерът на адв. възнаграждение не може да бъде
изменен, тъй като ответниците не са отправили такова искане в срока по чл.
1
248, ал.1 ГПК. Твърдят, че в о.с.з. след представяне на списъците с разноски
са направили възражение за прекомерност, което е следвало да бъде
съобразено от съда при постановяване на определението, тъй като са спазили
срока по чл. 78, ал.5 ГПК. По изложените съображения, молят да бъде
изменен размерът на претендираното от ищците адв. възнаграждение, като
бъде намален на 300.00 лв. с оглед своевременно направеното възражение.
Ответната страна не е депозирала становище по жалбата
Съставът на Окръжен съд гр.Варна намира, че частната жалба е
подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, намира същата за частично основателна, по
следните съображения:
Производството по гр.дело №21058/19 по описа на ВРС е образувано по
иск на К. АТ. Н., ЕГН **********, ИВ. К. ИВ., ЕГН **********, К. СТ. ИВ.,
ЕГН **********, и Е.Р. Искова, ЕГН ********** с правно осн. чл. 26, ал.2,
пр.1 ЗЗД срещу К. М. К., ЕГН **********, СТ. Т. АЛ., ЕГН ********** и Р.
ХР. АЛ., ЕГН **********, за прогласяване нищожността на договор за
покупко-продажба от 11.11.2010 г., обективиран в нотариален акт №96, том 2,
рег. №7025, дело №324/2010г.
С решение №262242/12.07.2021г., съдът е уважил така предявения иск,
като е прогласил за нищожен договора за покупко-продажба от 11.11.2010 г.,
обективиран в нотариален акт №96, том 2, рег. №7025, дело №324/2010г., с
който СТ. Т. АЛ., ЕГН ********** и Р. ХР. АЛ., ЕГН **********, продават
на К. М. К., ЕГН ********** две паркоместа, находящи се в поземлен имот с
кадастрален идентификатор 10135.1030.232 по КККР на гр.Варна, с
административен адрес: гр. Варна, ул „Пловдив“ №18, на основание чл.26,
ал.2, пр.1 ЗЗД.
В мотивите на посоченото решение, първ. съд е съобразил, че с оглед
изхода на спора, и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на ищците следва да бъдат
присъдени сторените разноски, като ответниците бъдат осъдени да им
заплатят сума в общ размер на 841.44 лв. съгласно приложения списък. В
диспозитива на решението обаче липсва произнасяне по така присъдените
разноски.
С молба вх.№294968/23.07.2021г., ищците са поискали съдът да
2
допълни решението си в частта за разноските, тъй като в мотивите е
посочено, че искането им е основателно, но в диспозитива липсва
произнасяне.
Чрез депозираната молба вх. №295822/05.08.2021г., ответниците Стоян
и Рени А.и изразяват становище, че подкрепят изложеното в последното о.с.з.,
а именно, че поради липса на правна и фактическа сложност на делото, на
ищците следва да се присъди адв. възнаграждение в минимален размер,
определен съгласно Наредба № 1/09.07.2004г, а не претендирания от тях в
размер на 841.44 лв.
С обжалваното определение, първ. съд е допуснал поправка на
очевидна фактическа грешка в решение №262242/12.07.2021г. като е
допълнил същото с диспозитив, с който осъжда ответниците да заплатят на
ищците сумата от 841.44 лв., на осн. чл 78, ал.1 ГПК. Изложил е мотиви, че
доколкото в мотивите на решението се е произнесъл по искането на ищците
за присъждане на разноски, като е приел същото за основателно, но така
формираната воля на съда не е отразен в диспозитива, то се касае за явна
фактическа грешка, която следва да бъде изправена по реда на 247, ал.1 ГПК.
Също така е изложил съображения, че размерът на присъденото в полза на
ищеца адв. възнаграждение не може да бъде изменян доколкото ответниците
не са отправили подобно искане в срока по чл. 248, ал.1 ГПК.
Настоящият състав намира частната жалба за частично основателна.
Въззивният съд не споделя изложеното от първоинстанционния такъв, че
липсва основание за изменение на размера на дължимото в полза на ищците
адв. възнаграждение. Счита, че ответниците своевременно- в последното
о.с.з, в което делото е обявено за разяснено, и непосредствено след
представянето на списъка за разноски от ищцовата страна, са направили
възражение за прекомерност.
Неправилен е изводът на съда, че ответниците не са отправили такова
искане в срока по чл. 248, ал.1 ГПК. При условие, че в постановеното
решение изобщо е липсвал осъдителен диспозитив по отношение на
разноските, то за ответниците не е бил налице правен интерес да искат
поправяне на същото, тъй като те не са били осъдени да заплатят каквито е да
е било разноски в полза на ищците.
В отговора на молбата на ищците за допълване, ответниците отново са
3
обективирали искане за намаляване на дължимото възнаграждение поради
прекомерност.
Настоящият състав счита, че след като възражението за прекомерност
съобразно изискванията на чл. 78, ал.5 ГПК е било своевременно направено в
о.с.з., а след това отново потвърдено и в становището подадено по повод на
молбата на ищците за допълване на решението в частта за разноските, то
същото неправилно не е било съобразено от първоинстанционния съд.
Във връзка с размера на адв. възнаграждение, съдът съобрази следното:
Жалбоподателите молят адвокатското възнаграждение да бъде
намалено на 300лв. съобразно чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Следва да се отбележи, че производството по делото е образувано по
иск за прогласяване нищожност на договор, обективиран в НА за продажбата
на 2 паркоместа, т.е. за прогласяване нищожност на договор досежно
недвижим имот.
Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал.6 от Наредбата, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела за съществуване, за
унищожаване или за разваляне на договори и за сключване на окончателен
договор с предмет вещни права върху недвижими имоти възнаграждението се
определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на
ал. 2, но не по-малко от 600 лв.
Следователно, по настоящото дело, което касае спор за
действителността на договор относно продажбата на вещни права,
минималният размер на адв. възнаграждение, като се съобрази сравнително
ниската правна и фактическа сложност на делото, приключило в 1 съдебно
заседание, е 600лв., определен съобразно чл. 7, ал.6 от Наредбата.
В списъка за разноските, приложен от пълномощника на ищците в о.с.з.,
освен адв. хонорар /700лв./, се претендират и други разноски /за ДТ,
удостоверение, такса вписване/ в общ размер на 141.52
Следователно, като се съобрази своевременно направеното възражение
за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК, размерът на дължимите в полза на
ищците разноски следва да се намали на 741.52 лв.
По изложение съображения, частната жалба се явява частично
4
основателна, предвид което обжалваното определение следва да се измени в
посочения смисъл.
Водим от горното, и на осн. чл. 248, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ определение №265645/08.09.2021г., постановено по гр.дело
№21058/2019 год. по описа на ВРС, 43-ти състав, като ОСЪЖДА К. М. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Калофер“ № 5, ап.18, СТ. Т. АЛ.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „*** и Р. ХР. АЛ., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „***, ДА ЗАПЛАТЯТ на К. АТ. Н., ЕГН **********, с
адрес: гр. Аксаково, ул. „Капитан Петко войвода“, бл.5, вх.1, ап.20, ИВ. К.
ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Рила“ №30, ап.9, К. СТ. ИВ.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Пловдив“ №18, ап.5 и Е.Р. Искова,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Пловдив“ №18, ап.8, сумата от
741.52 лв. /седемстотин четиридесет и един лв. и 52ст./ лв.,
представляващи разноски на осн. чл.78, ал.1 вр. ал.5 от ГПК.
На осн. чл. 248, ал. 3 ГПК, определението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.3 ГПК в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5