РЕШЕНИЕ
№
Гр.София, 21.10.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XIII въззивен състав в публично
съдебно заседание на тридесети септември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. МИЛЕН МИХАЙЛОВ
2.
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Красимира
Динева, като разгледа докладваното от съдия Михайлов ВНЧД № 3519/2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК:
С протоколно определение от
20.05.2019г., постановено от СРС, НО, 109-ти състав по НЧХД № 15820/2018г.
съдът е прекратил наказателното производство по делото, поради това, че тъжбата
не отговаря на условията на чл. 81, ал. 1 от НПК и посочените пороци не са
отстранени в срок от частната тъжителка.
Срещу посоченото определение е постъпила
частна жалба /озаглавена тъжба/ от Н.В.В. с която се иска отмяна на обжалвания
съдебен акт, включително и в частта му за разноските. Излагат се аргументи, че
дадените от съда указания са изпълнени, а закъснението се дължи на независещи
от частната тъжителка причини.
Постъпил е и отговор на частната жалба
от Г.К.А., чрез адв. И.В., в която се сочи, че частната жалба на В. е
недопустима, поради неподаване в 7 дневния срок и излага аргументи за
неоснователност на частната жалба и моли да бъде оставена без уважение.
В производството пред СГС Н.В. поддържа
частната си жалба, а в хода по същество същата моли постановеното от СРС
протоколно определение да бъде отменено, т.к подадената от нея тъжба е изрядна,
а късното прилагане на изисканите от СРП обяснения се дължи на независещи от
нея причини. Отново се иска отмяна на осъждането й в частта за разноските.
Адв. И.В. в качеството му на упълномощен
защитник не се явява в съдебно заседание, а депозира молба, с която заявява, че
поради служебна ангажираност не може да се яви в съдебно заседание, но желае да
бъде даден ход на делото и пледира въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, а атакуваното определение да се потвърди.
Лицето, срещу което е подадена тъжбата –
Г.А. се явява лично, като единствено заявява, че поддържа молбата на адвоката
си.
Съдът,
като обсъди доводите на жалбоподателя и се запозна с материалите по делото,
намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.
319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320
НПК, поради което е процесуално допустима. Неоснователни са в тази връзка
възраженията на адв. В., че жалбата е просрочена. Процесното протоколно
определение подлежи на обжалване по реда на Глава 21 НПК в 15 дневен срок.
Жалбата е изпратена по пощата, като това е станало на 04.06.2019 г., който е и
последният възможен ден за подаването й, поради което и съдът счете, че жалбата
е подадена в срок.
Разгледана
по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От доказателствата по делото се
установява, че на 30.05.2016 г. в СРП осем лица са подали сигнал срещу Н.В. за
престъпление по чл.146 и чл.172а от НК. Въз основа на сигнала е извършена
проверка и е образувана преписка с вх.№ 513000-10368/16 г. по описа на СДВР,
пр.пр. № 18524/2016 г. по описа на СРП, която е приключила с постановление на
СРП за отказ да се образува досъдебно производство от 31.10.2016 г. В хода на
проверката са снети обяснения от Г.К.А..
На 19.09.2018г. е подадена частна тъжба вх.№
15820/19.09.2018 г., по повод на която било образувано НЧХД № 15820/2018 г. по
описа на СРС, НО, 109 състав за престъпление по чл.147, ал.1 от НК. С тъжбата се
повдига обвинение срещу Г.К.А. за това, че в качеството си на свидетел по
преписка с вх.№ 513000-10368/16 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 18524/2016 г. по
описа на СРП, разгласила неверни обстоятелства за Н.В. изразяващи се в това, че
като председател на УС на Националната камара за мода на България последната не
била осигурявала на победителите в конкурси на НКМБ български модни награди,
безплатни спонсорирани участия в събития в страната и чужбина, каквато е била
обявената награда, както й че безразборно и устно е раздавала длъжности в НКМБ,
включително и на самата А..
С протоколно определение от 20.03.2019
г. съдията – докладчик при СРС, НО, 109 състав е оставил тъжбата без движение, т.к
не отговаряла на изискванията на чл.81, ал.1 НПК, поради неяснота на
обвинението и определил 10 – дневен срок за отстраняване на недостатъците. По
молба на В. било издадено съдебно удостоверение, с което да бъдат изискани необходимите
документи по преписка с вх.№ 513000-10368/16 г. по описа на СДВР, пр.пр. №
18524/2016 г. по описа на СРП. С молба от 29.03.2019 г. частната тъжителка
приложила процесните обяснения без да конкретизира инкриминираните думи и
изрази, които според нея съдържали клеветнически твърдения.
С протоколно определение от 20.05.2019
г. съдията при СРС, НО, 109 състав е прекратил наказателното производство по НЧХД
№ 15820/2018 г., по описа на същия съд на основание чл. 289, ал.1 във вр. чл. 24,
ал. 5, т. 2 от НПК, като е заключил, че депозираната тъжба не отговаря на
изискванията за редовност по чл. 81, ал. 1 от НПК. В мотивната част на атакувания
съдебен акт първостепенният съд е приел, че тъжителката не е изпълнила
задължението си да цитира точните изрази използвани от подсъдимата, а само е
интерпретирала част от тях. Пояснил е, че производството е състезателно и съдът
няма възможност да подпомага едната от двете страни в постигане на целите й.
Категорично е подчертал, че не притежава правомощия да анализира представените
обяснения, т.к по този начин ще бъде нарушено правото на защита. Преценил е, че въпреки предоставената й
възможност да приведе тъжбата си в съответствие с изискванията на чл. 81, ал. 1
от НПК, тъжителката не го е сторила, поради което са налице процесуални
основания наказателното производство да бъде прекратено.
С
оглед на изложеното, настоящият състав намира, че обжалваният първоинстанционен
акт е правилен и законосъобразен, поради което и следва да бъде потвърден.
Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.5,
т.2 НПК не се образува наказателно производство за престъпление, което се
преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява, когато тъжбата
не отговаря на условията, посочени в чл.81 НПК. Правилото на цитираната норма
предвижда, че тъжбата трябва да бъде писмена да съдържа данни за подателя, за
лицето, срещу което се подава, за обстоятелствата на престъплението, да бъде
приложен документ за внесена държавна такса и да бъде подписана от подателя. В
конкретния по делото случай контролираната инстанция е приела, че е налице
прекратително основание по чл.289, ал. 1 във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК,
а именно несъответствие на тъжбата с процесуалния закон – чл. 81, ал. 1 от НК.
В производството по наказателни дела от
частен характер, частната тъжба изпълнява функцията на обвинителен акт, какъвто
има по делата от общ характер, съответно предназначението ѝ е да очертае
предмета на доказване в следващия наказателен процес от гледна точка на
твърдените извършени престъпления и участието на подсъдимия в тях. Поради това
и за да бъде гарантирано в най-пълна степен правото на защита на подсъдимия,
следва тъжбата да съдържа описание на фактите на извършеното деяние, времето,
мястото и начина, по който то е извършено. Това е необходимо и с оглед
правилното определяне на правната квалификация на деянието от съда, който има
предвид деянието такова, каквото е описано в самата частна тъжба, както и за
това кой е компетентният съд, който да разгледа делото. Без съмнение
изискванията визирани в чл. 81, ал. 1 от НПК, касаещи нейните реквизити
представляват гаранция, както за действителната воля на тъжителя, така и за
правото на защита на подсъдимия, поради което имат императивен характер.
Настоящият съдебен състав споделя
доводите на ревизирания съд в насока, че изискванията към съдържанието на
тъжбата не са изпълнени. След обстоен преглед се установява, че в нея най-общо
са изложени твърдения срещу лицето, срещу което е подадена. Въпреки дадените
указания отново не са посочени относимите към деянието обстоятелства, а именно
съдържанието на конкретно изречените изявления, мястото на извършване на
деянието, както и времето и начинът му на извършване. СРС е оказал необходимото
съдействие, като е издал необходимото съдебно удостоверение, посредством което
частната тъжителка да се снабди с необходимото й доказателство, което е
представено от същата с молба до СРС, но отново не са били изпълнени дадените й
от СРС указания да посочи конкретните изрази с които е била оклеветена.
Правилно СРС е посочил, че
производството е състезателно, като съдът няма правна възможност да извежда
фактите по обвинението от приложените от страните доказателства. В тъжбата
следва да се посочат конкретните изрази, а така също и време, място и начин на
извършване на деянието, за да може първата инстанция да очертае предмета на
доказване. Като не е сторила това, частната тъжителка не е изпълнила указанията
на съда, да приведе частната си тъжба в съответствие с изискванията на чл. 81
от НПК, поради което и жалбата й следва да бъде оставена без уважение.
В резултат на така констатираните
пороци, от които страда депозираната тъжба и наличието на основание за
прекратяване на наказателното производство от страна на СРС, неоснователна се
явява и претенцията за отмяна на осъждането за заплащане на съдебните разноски
в размер на шестстотин лева, поради което и в тази й част жалбата следва да
бъде оставена без уважение.
Водим от горното, Софийски
градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно определение от 20.05.2019 г. по НЧХД
№ 15820/2018 г., по описа на СРС, НО, 109 състав
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.