№ 358
гр. София, 10.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно частно гражданско
дело № 20211000503767 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал.1 от ГПК.
Образувано е по частната жалба на М. Д. Л. от гр. ***, действаща като майка и законен
представител на малолетния Н. В. М., чрез пълномощника адвокат Б. Т., против
определение № 274 562 от 8.10.2021 г. по гр.д. № 7267/ 2019 г. на Софийския градски съд,
гражданско отделение, VІ брачен състав, с което производството по делото е прекратено.
Оплакванията са срещу незаконосъобразния извод на съда за липса на правен интерес от
признаване на чуждестранното решение, който следвало да бъде преценяван към момента
на завеждането на исковата молба, и в случай бил налице. Съдът не извършил допълнителна
справка за пребиваването на ответника и към настоящия момент на територията на страната,
като бил отчетен единствено периода до края на 2018 г. Дори и отсъствието му от страната
към датата на обжалвания акт не означавало автоматично, че жалбоподателката няма правен
интерес от водене на делото.
Молбата е определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на
първоинстанционния съд за извършване на надлежните съдопроизводствени действия.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав приема следното.
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от лице,
което има правен интерес от обжалването на подлежащ на въззивно обжалване валиден и
допустим съдебен акт.
1
По основателността й съобрази следното.
М. Д. Л. от гр. ***, действаща като майка и законен представител на малолетния Н. В. М.,
чрез пълномощника адвокат Б. Т., сезирала съда с молба по чл. 119 и сл. от КМЧП, с искане
да се признае и допусне изпълнението на територията на Република България на заповед за
издръжка, издадена на 21.06.2016 г. от Съда за издръжка в Рандбург, Район ***,
Южноарфиканска република, с която било постановено П. М., гражданин на
Южноарфиканска република, да заплаща на детето, считано от 21.06.2015 г., месечна
издръжка в размер на 10 000 южноафрикански ранда, като първото плащане следвало да се
извърши на 25.07.2016 г., а след това преди първия ден на всеки следващ месец, по сметка
на името на М. Л..
Молителката твърдяла, че ответникът пребивавал в страната, поради което съдебната
заповед може да се изпълнява на територията на Република България.
От доказателствата по делото съдът приел, че ответникът не е бил регистриран на постоянен
или временен адрес на територията на Републиката, нямало данни за пребиваването му в
страната, която напуснал за последен път на 14.12.2018 г. и от тогава нямало данни да се е
връщал обратно. Съобразил, че след като ответникът не се намира на територията на
държавата за ищеца е отпаднал правният интерес от предявяването на настоящия иск,
предвид невъзможността за изпълнението му, поради което производството по делото
следва да се прекрати като процесуално недопустимо.
При тези факти Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав преценява
частната жалба като основателна.
В приложното поле на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 1 от КМЧП са тези чуждестранни съдебни
решения, за които липсва уредба за признаване и допускане на изпълнението на
чуждестранни решения и други актове в общностното право, международен договор или
друг закон. От справката в правноинформационната система „Apis 7 EU“ се вижда, че няма
договор за правна помощ по граждански дела между Република България и
Южноафриканската република, което означава, че разпоредбата на чл. 119 от КМЧП е
приложимата правна норма по заявеното с молбата искане.
Тази разпоредба въвежда изискването към молбата да бъдат приложени заверени от
Министерството на външните работи на Република
- 3 -
България препис от решението, заверен от съда, който го е постановил, и удостоверение от
същия съд, че решението е влязло в сила. В правомощията на компетентния съд е включена
служебната проверка на условията по чл. 117 от закона, без да навлиза в разглеждане на
съществото на спора, разрешен от чуждия съд.
2
Правната регламентация на производството по признаване и допускане на изпълнението на
чуждестранното решение не предвижда изрично изискване, нито по пътя на тълкуването
може да се изведе правно аргументиран извод, че правният интерес на молителя е
задължителна предпоставка за допустимостта на молбата по чл. 119 от КМЧП. Дори да
е вярно обратното обаче, липсата на правен интерес не може да бъде обоснована единствено
с факта, че няма данни задълженото за издръжка лице да живее трайно или временно на
територията на българската държава - установяването на този факт би могло евентуално да
има значение при обсъждането на основателността на молбата. В изпълнение на указанията
на съда, в молбата от 17.10.2019 г. процесуалният представител на молителката е въвел
твърдения, че бащата на детето пребивава на територията на Република България на адрес,
който не му е известен, и е посочил имената на четирима адвокати, които е упълномощил да
го представляват, и тези твърдения в достатъчна степен легитимират правния интерес от
инициирането на производството пред българския съд.
В контекста на изложеното е нужно още веднъж да се посочи, че в процедурата по Глава
дванадесета от Кодекса на международното частно право съдът следва да установи
наличието на изчерпателно изброените в чл. 117 от КМЧП условия за признаване и
допускане на изпълнението и в случай, че това се докаже - да допусне изпълнението на
чуждестранното решение. Пребиваването на задълженото за издръжка лице на територията,
на която се разпростира юрисдикцията на българския съд, с оглед реализацията на правата
по решението, е въпрос, който е извън предметния обхват на дължимата проверка.
При този извод обжалваното определение следва да бъде отменено като постановено в
съществено нарушение на процесуалните правила и делото да бъде върнато на Софийския
градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 274 562 от 8.10.2021 г. по гр.д. № 7267/ 2019 г. на Софийския
градски съд, гражданско отделение, VІ брачен състав, с което производството по делото е
прекратено.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4