Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 801 Година 10.07.2020 Град Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
ХII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и
шести юни Година 2020
В публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 5893 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 233,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Ищецът З. твърди в исковата си молба, че
между него, в качеството му на наемодател, и ответницата, в качеството й на
наемател, бил сключен договор за наем на жилище от 01.05.2016 г. Жилището
представлявало апартамент в -, от 38,50 кв.м и се намирало на територията на И..
Договорът към момента, след изтичането му на 01.05.2019 г., се бил превърнал в
такъв с неопределен срок. Съгласно чл. 238 ЗЗД, ако договорът за наем бил без
определен срок, всяка от страните можела да се откаже от него, като предизвести
другата един месец по-рано. Предизвестил наемателката, че след изтичане на един
месец от получаване на уведомлението, прекратявали сключения наемен договор и
същата следвало да освободи наетото помещение -
апартамент. Наемателката получила, при условия на отказ, уведомлението
на 21.08.2019 г., но, въпреки, че срокът за освобождаване бил изтекъл, до
момента не била освободила наетото жилище. При това положение за ищецът се
породил правен интерес да предяви правата си по съдебен ред. Искането е да се
осъди ответницата да опразни наетото от нея жилище, представляващо апартамент в
-, от 38,50 кв.м, намиращо се на територията на З., поради прекратяване на
договора за наема му, както и сторените по делото разноски.
Ответницата С.Г.Д., редовно призована,
не е подала писмен отговор, а в съдебно заседание заема становище, че била в
чужбина, а ищецът не я бил уведомявал да напусне имота.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и
доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти,
от значение за спорното право, намери за установено следното:
На 01.05.2016 г. страните са сключили
представения от ищеца договор за наем на помещение (л. 4-5). С него ищецът предоставил
на ответницата за временно и възмездно ползване като жилище свой апартамент от
38,5 кв.м, находящ се в - на З., за срок до
01.05.2019 г., срещу месечен наем от 38.50 лева (чл. 1-3 от договора).
Уговореният в чл. 3 от договора наемен
срок е изтекъл на 01.05.2019 г. Страните обаче не спорят, че и след изтичането му
ответницата е продължила да ползва наетия с него апартамент, със знанието и без
противопоставянето на наемодателя – ищец. Поради това този договор се счита за
продължен след тази дата с неопределен срок (чл. 236, ал. 1 ЗЗД, Р 1106-1966-I
г.о.).
На 19.08.2019 г. ищецът изпратил до
ответницата представеното едномесечен предизвестие за прекратяване на договора
им за наем, като я поканил да освободи наетото с него помещение след изтичане
на едномесечен срок от получаването на това предизвестие (л. 6). Това
предизвестие обаче, не е било връчено на ответницата, която изпратените от
ищеца за връчването му свидетели Д. и Ш., не са намерили в наетото жилище, в
което заварили само нейният съпруг, който прочел същото, но отказал да го
подпише и те поради това се подписали под същото (л. 45-46). Тези обстоятелства се установяват от
подписите на тези свидетели Д. и Ш.под същото предизвестие, преценени съвкупно
с показанията им и тези на свидетелката А. (свекърва на ответницата) по делото, които съдът кредитира, тъй
като са непосредствени, последователни и логични, и не противоречат на
останалите доказателства (чл.
172 ГПК).
Само отказът на получателя да получи съобщението обаче, не засяга редовността
на връчването му, а случаят не е такъв (чл. 44, ал. 1, изр. 6 ГПК). При него не ответницата, а съпругът й
е отказал да получи това предизвестие на ищеца, видно от показанията на
свидетелите, а той е друго лице, чийто отказ засяга редовността на връчването
му и то не е редовно връчено на ответницата чрез неговия отказ да го получи (чл. 44, ал. 1 изр. 6 и чл. 46, ал. 1 ГПК).
Същото предизвестие за прекратяване на
договора обаче, с преписа от исковата молба и останалите й приложения, е
връчено редовно на ответницата при отказ със съобщението за отговор по делото
на 14.02.2020 г. (л.
20). А ВКС приема в
задължителната си практика, че в този случай с исковата молба ищецът е
отправил едномесечно предизвестие до
ответницата за прекратяване на договора им за наем на процесното
жилище (Р
422-2010-III
г.о.). Поради това
същото предизвестие съдът намери за редовно връчено на ответницата при отказ
със съобщението за отговор с преписа на исковата молба с приложенията в хода на
делото на 14.02.2020 г., който факт е от значение за спорното право за
опразване на наетия апартамент и поради това съдът следва да го вземе предвид,
независимо, че е настъпил на 14.02.2020 г., в хода на настоящото дело (чл. 235, ал. 3 ГПК).
Започналото да тече на същата дата
14.02.2020 г. обаче, едномесечно предизвестие (срок) по чл. 238 ЗЗД на ищеца до ответницата за
прекратяване на договора за наем, е спряло да тече на 13.03.2020 г., преди
изтичането му на 16.03.2020 г., съгласно чл. 3, т. 2 от ЗМДВИПОРНС от
13.03.2020 г. (Обн.
ДВ, бр. 28/2020 г.).
Поради това и съгласно §13 от ПЗР на ЗИДЗЗ (Обн. ДВ, бр. 44/2020 г.), течението му е възобновено на
21.05.2020 г. Поради това същият срок по чл. 238 ЗЗД е изтекъл в хода на делото
на 26.05.2020 г. Следователно на същата дата 26.05.2020 г. сключения между
страните договор за наем е прекратен с това едностранно едномесечно писмено
предизвестие на ищеца (чл. 238 ЗЗД). И този факт е от значение за спорното
право, поради което съдът следва да го вземе предвид, независимо, че е настъпил
в хода на делото (чл.
235, ал. 3 ГПК).
Въпреки прекратяването на този договор в хода на делото на 26.05.2020 г., няма
данни ответницата, чиято е тук доказателствената
тежест, да е изпълнила задължението си по чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и да е върнала
на ищеца наетия с този прекратен договор за наем процесен
апартамент до приключване на съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК). Други релевантни доказателства не са
представени по делото.
При тези установени по делото
обстоятелства съдът намери, че предявеният иск е основателен. Според нормата на
чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, след прекратяване на договора за наем, наемателят е
длъжен да върне на наемодателя наетата вещ. В случая по делото се установи, че на
01.05.2016 г. страните са сключили процсения срочен
договор за наем на процесния апартамент, който
ответницата е продължила да ползва и след изтичане на 01.05.2019 г. на наемния
срок, със знанието и без противопоставянето на наемодателя – ищец. Поради това
този договор се счита продължен за неопределен срок (чл. 236, ал. 1 ЗЗД). При
това положение всяка от страните е можела да се откаже от него, като
предизвести другата един месец по-рано (чл. 238, изр. 1 ЗЗД). В случая ищецът е
отправил на 19.08.2019 г. такова именно предизвестие до ответницата, с което я
предизвестил, че след изтичане на един месец от получаването му, прекратява
сключения между тях договор за наем (л. 6).
По делото е установено, че това предизвестие ответницата е получила при отказ редовно
в хода на делото на 14.02.2020 г., заедно с преписа от исковата молба с
останалите й приложения със съобщението за отговор. Следователно на 26.05.2020
г. сключеният между страните договор за наем е прекратен поради този отказ на
ищеца от него с това предизвестие по смисъла на чл. 238, изр. 1 ЗЗД. При това
положение ответницата е следвало да му върне наетия с него процесен
апартамент, а след като по същество оспорва основателността на предявения от него
иск за връщането му по делото, именно тя носи тежестта да докаже по делото, че
е изпълнила това си изискуемо задължение (чл. 154, ал. 1 ГПК). По делото обаче няма
данни същото да е изпълнено от нея, респективно същата да е върнала на ищеца до
приключване на съдебното дирене наетия с този прекратен договор за наем
апартамент. Ето защо съдът намери, че предявеният от ищеца иск за осъждането й да
му върне същия апартамент е основателен и като такъв следва да бъде уважен,
като се осъди ответницата да върне на ищеца наетия апартамент поради
прекратяване на договора за наема му (чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). С оглед
всичко изложено, съдът намери, че предявеният иск по чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на делото, само ищецът
има право да му бъдат присъдени сторените по делото разноски, изчерпващи се с
внесената за производство държавна такса в размер на 50 лева, които следва да
бъдат възложени в тежест на ответницата (чл. 78, ал. 1 ГПК). Сред тях не е
внесеният от ищеца депозит от 40 лева за призоваване и разпит на допуснатите по
негово искане свидетели, защото от същия не им е изплащано възнаграждение,
поради което същият не подлежи на присъждане, а на връщане при подадена от
ищеца молба за това (чл.
82 ГПК). В съдебно
заседание съдът е посочил, че ще обяви решението си по делото на 10.07.2020 г.,
от която дата тече и срока за неговото обжалване (чл. 315, ал. 2 ГПК).
Воден от горните мотиви, Старозагорският
районен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА С.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес
*** – -, да освободи и върне на З., с ЕИК -, с адрес -, представляван от - С.С.Л., държането на наетия с договор за наем на помещение от
01.05.2016 г. - апартамент от 38,5 кв.м, находящ се в
-, поради прекратяване на същия договор за наем.
ОСЪЖДА С.Г.Д. с п.с., да заплати на З. с
п.а., сумата от 50 лева за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от
страните пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от 10.07.2020 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: