№ 68
гр. А., 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно
наказателно дело № 20222110200156 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба Р. А.А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: *** и съдебен адрес: *** – чрез адв.Т. хоасан – БАК против Наказателно
постановление (НП) № 22-0237-000042/14.03.2022 г., издадено от Началник група в ОД на
МВР-Б., РУ -А., с което за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 (двеста) лева и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца, както и постановено на осн. Наредба № Iз-
2539 от 17.12.2012г. на МВР отнемане на 10 (десет) контролни точки.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като
се посочва, че Р.А. не е знаел, че регистрацията на автомобила е била служебно прекратена,
поради нерегистрирането му в законов срок от предходния купувач/собственик на МПС и
не е бил уведомен за това. Твърди се, че макар деянието обективно да осъществява
признаците на административно нарушение, не е извършено виновно. Посочва, че се касае
за управление на автомобила, по време на което всички изискуеми документи и
регистрационни табели са били налични. В обобщение моли за отмяна на обжалванто НП
като неправилно и издадено в нарушение на материалния закон.
Административнонаказващият орган – Началник група в ОД МВР-Б., РУ – А.
не се представлява пред съда и не излага становище по основателността на жалбата. Не
представя доказателства извън събраните в хода на административнонаказателното
производство.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на
страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в актуалната редакцията), от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол, намира за установено следното:
1
На 16.02.2022 г., около 07:20 часа св.С. Ф. С. – мл. автоконтрольор към ОД
МВР-Б., РУ-А. при изпълнение на служебните си задължения на в гр.А., на ул.“***“, в
близост до бензиностанция „Орел 2001“ с посока на движение към град Провадия спрял за
проверка лек автомобил м.“***“ модел “*** с рег. № ***, управляван от жалбоподателя
Р.А.. В хода на проверката св.С. констатирал, че автомобилът не е собственост на водача, а
на трето лице - Алекси Сашев Борисов, както и че процесното МПС е със служебно
прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал.15 от ЗДвП от дата 27.01.2022г.
За констатираното нарушение на място св.С.С., в присъствие на колегите си
св.ЗЛ. ЦВ. ЦВ. и С. АР. К., съставил АУАН серия GA № 354389/16.02.2022 г., като посочил,
че автомобилът не е регистриран на територията на страната (с прекратена регистрация),
квалифицирайки тези факти във вр. с чл.143, ал.15 от ЗДвП. Актът бил предявен на водача,
който го подписал без възражения, но посочил пред полицейските служители, че не е знаел,
че автомобилът е с прекратена регистрация. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН допълнителни
писмени възражения не били депозирани.
Материалите по преписката били изпратени в РП-Б., ТО-А., като с
постановление № 3181от 21.03.2022 г. наблюдаващият прокурор преценил, че не са налице
данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК, поради което и отказал да образува
досъдебно производство.
Въз основа на АУАН на 18.04.2022 г. било издадено и атакуваното НП, в което
е пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган взел предвид фактите, установени от проверката по случая и преценил, че с
действията си Р. А.А. е осъществил състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради
което и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му наложил административно наказание
„Глоба“ в размер на 200 лева и административно наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца, както и на осн. Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на
МВР - отнемане на 10 контролни точки.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства,
ангажирани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Фактическата
обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателя, който не отрича, че в посоченото
време и място е управлявал процесния автомобил, но заявява, че не е бил наясно с това, че
регистрацията е била служебно прекратена.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание
и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй
като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-
голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази
гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от
фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН
във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на
ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник
Група към ОДМВР-гр. Б., РУ - А., който към дата 18.04.2022 г. е бил оправомощен да издава
НП, съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши
автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в
ЗДвП и който по силата на чл.189, ал.1 от ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за
2
нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да
разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната
страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от Р.А. неправилно е било
квалифицирано като административно нарушение. За да достигне до този извод, съдът
съобрази следното:
За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва
деянието да било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с
фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било
то умишлено или непредпазливо (чл.7, ал.1 от ЗАНН).
Съгласно разпоредбата на чл.18, т.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни
средства и на ремаркетата, теглени от тях (Наредбата), регистрацията на съответното
превозно средство може да се прекратява служебно, съгласно разпоредбата на чл. 18б, ал.1,
т.10 от същата Наредба - по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП по отношение на регистрирано
пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
От събраните доказателства се установява (доколкото нищо не сочи
противното), че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, е с прекратена
регистрация, именно поради неизпълнение на задължението на закупилия го собственик
Юлия Юлиянова Борисова (с представен договор от 25.11.2021г.), да регистрира превозното
средство, считано от 27.01.2022 г. Липсват данни за това да е бил уведомен жалбоподателя,
който твърди, че МПС било обявено за продажба от лице, представило му с името Илиян и
предоставено му да го управлява с всички необходими документи - свидетелство за
регистрация, удостоверение за преминат годишен технически преглед и валидна
застрахователна полица за заплатена ЗЗ „Гражданска отговорност“ (приложени към
жалбата). Наличието на посочените документи, както и на поставени регистрационни
табели на автомобила, при липса доказателства за уведомяване на водача за служебното
прекратяване на регистрацията му, сочи на извода, че Р.А. е бил препятстван да осъзнае
общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на МПС и да
предвиди и/или да допусне настъпването на обществено опасните последици от деянието.
От отразеното в АУАН е видно, че самата регистрация е прекратена на
27.01.2022 г., което било установено от актосъставителя чрез справка чрез техн. устройство
(таблет „Леново“) – т.е. по-малко от месец преди датата на деянието, като водачът не би
могъл да предположи, че вероятно регистрацията на автомобила е била служебно
прекратена. Всичко това, съпоставено с обстоятелството, че не съществува публична база
данни, в която да се извършва проверка дали регистрацията на МПС е била прекратена или
не, както и относно точния момент, в който се е случило това, води до извода, че няма как
да се приеме, че управлявайки автомобила на 16.02.2022 г. С.С., е знаел (т.е. е действал с
умисъл) или поне е могъл да знае (при непредпазливост), че регистрацията на МПС е
служебно прекратена преди тази дата.
Изложените съображения обуславят извод, че реално жалбоподателят не е
действал виновно, а от там извършеното от него не съставлява административно нарушение.
В този смисъл са и мотивите на РП-Б., ТО - А., обективирани в постановлението за
3
прекратяване на ДП, а също и актуалната практика на касационната инстанция – напр.
Решение № 1497/15.10.2021 г. по к. н. а. х. д. № 1765/2021 г. на АдмС-Б.: „…липсата на
уведомяване на лицето води до липса на вина и невъзможност да бъде ангажирана
административнонаказателната му отговорност за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП...“.
Следва да се отбележи, че регистрационните табели на автомобила са били на
предназначените за това места, поради което на водача не може да се вмени вина, била тя
под формата на умисъл или при непредпазливост за това, че е осъществил състава на чл.
140, ал. 1 от ЗдвП... „. В горепосочения смисъл са и Решение № 1461 от 30.10.2020 г. по к.
адм. н. д. № 1838/2020 г. на XIII състав на Административен съд – Б., Решение № 1192 от
24.09.2020 г. по к. адм. н. д. № 1773/2020 г. на XV състав на Административен съд – Б.,
Решение № 38 от 12.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2293/2020 г. на XIX състав на
Административен съд – Б..
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на
вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се
отмени изцяло само на това основание.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, А.кият
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0237-000042/14.03.2022 г.,
издадено от Началник група в ОДМВР-Б., РУ -А., с което на Р. А.А., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200,00 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 (шест) месеца, както и постановено на осн. Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012г. на МВР отнемане на 10 контролни точки.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.Б. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
4