ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 144
гр. Перник , 16.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500022 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Ай Тръст“ ЕООД против Разпореждане
№ 264002 от 12.10.2020 г. по ч.гр. д. № 5409 по описа на РС Перник за 2020 г., в частта
за отхвърляне заявлението по чл. 410 ГПК срещу К. Р. Б. за сумите 52.78 лв. –
административни разноски, 226.36 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство и 114.06 лв. – законна лихва за забава върху възнаграждение по договор
за предоставяне на поръчителство.
В жалбата се твърди се, че при кандидатстването си за заем длъжникът е имал
възможност да избере необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция или
друг вид обезпечение, но сам избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си по
сключения договор за кредит чрез поръчителство от трето, одобрено от „Кредисимо”
ЕАД юридическо лице съгласно Общите условия. Поддържа се, че договорът за
предоставяне на поръчителство няма задължителен характер, сключва се единствено
по желание на кредитополучателя и стои извън кредитното правоотношение, сключен
е след договора за кредит и по своята същност представлява възмезден договор за
поръчка. Оспорват се изводите на районния съд, че се касае за прикрити разходи по
кредита, като се твърди, че „Ай Тръст“ ЕООД е отделно юридическо лице, различно от
„Кредисимо” ЕАД. В тази връзка се навеждат доводи, че възнаграждението по договор
за поръчителство не е за допълнителни услуги, свързани с кредита, поради което
жалбоподателят счита, че същото не следва да се включва в ГПР.
Счита, че заповедният съд неправилно е отхвърлил и претенцията на Дружеството
заявител за обезщетение за забава, начислено върху непогасената главница по
Договора за предоставяне на поръчителство.
1
Относно сумата за административни разноски по договора за кредит се посочва,
че жалбоподателят е встъпил в правата на първоначалния кредитор и тази претенция е
за разноски по събиране на вземането, а не е такса за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, поради което не попада в обхвата на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Посочва,
че клаузата за дължимост на административните разноски не противоречи и на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Твърди, че тези разходи са направени не при
усвояване и управление на кредита, а в резултат на некоректно поведение на
Длъжника.
Поради изложените съображения жалбоподателят моли разпореждането да бъде
отменено в обжалваната му част и да бъде издадена заповед за изпълнение против К. Р.
Б. за сумите, посочени по-горе. Претендира и разноски за държавна такса по частната
жалба и юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл. 413, ал.2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.
Окръжен съд Перник, след като прецени доказателствата по делото, доводите на
жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:
Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, е допустима и следва
да се разгледа по същество.
Ч.гр. д. № 5409 по описа на РС Перник за 2020 г. е образувано по реда на чл. 410
от ГПК от „Ай Тръст“ ЕООД срещу М. В. Ц. за суми за главница, договорна лихва,
както и за вземания за административни разноски – 52.78 лв., 226.36 лв. –
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и 114.06 лв. – законна
лихва за забава върху възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство,
твърдени като платени от заявителя като поръчител на длъжника по договор за кредит
№ *** от 22.08.2018 г., сключен между длъжника К. Р. Б. и „Кредисимо“ ЕАД.
Заявлението е отхвърлено от РС в обжалваната част по мотиви, че трите претенции се
основават на неравноправни клаузи, които нарушават императивни норми на ЗЗП и
ЗПК, в частност имат за цел заобикаляне на чл. 10а, чл. 16 и чл. 33 от ЗПК и
следователно са нищожни.
При въззивна проверка на обжалваното разпореждане, настоящият съдебен състав
съобразява следното:
От чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК следва, че освен за формалната редовност, съдът е
длъжен да провери служебно и дали вземането не противоречи на закона и/или добрите
нрави, както и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована
вероятност за това.
2
Относно сумата 226.36 лв. според индивидуализацията в т. 12 от заявлението
между страните е уговорено възнаграждение на „Ай Тръст“ ЕООД за това, че по
договор за поръчителство от 22.08.2018 г. отговоря солидарно с длъжника за
задълженията му по сключения на същата дата с „Кредисимо“ ЕАД договор за кредит.
Съгласно Приложение № 1 към договор за предоставяне на поръчителство, при
предоставен кредит от 1000 лева с падеж 20.09.2019 г. възнаграждението по договора
за поръчителство е в размер на 96.67 лева до падежа, както и за всеки нов период на
револвиране.
От чл. 4, ал. 1-3 от договора за кредит следва, че ако потребителят е заявил
обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя „Кредисимо“ ЕАД
юридическо лице-поръчител, заявлението за кредит се разглежда в рамките на 48 часа,
като срокът за одобрение за отпускане на кредит е 24 часа. При непосочване на
обезпечение, заявлението за кредит се разглежда в 14-дневен срок. Налице е
неравноправно третиране на клиенти на кредитора с оглед срока на разглеждане на
заявлението за непосочилите, че ще обезпечат вземането с поръчителство на ЮЛ-
поръчител, което и следва да е одобрено от кредитодателя. Изискването за обезпечение
за разглеждането на кредита в малък срок е и злоупотреба с лошото финансово
състояние на потребителя, който очевидно има нужда от средствата. Финансовата
институция е длъжна да оцени платежоспособността на потребителя съгласно чл. 16
ЗПК (за което са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация
(чл. 16 и сл. ЗПК) и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума),
а с акцесорния договор се цели да се обезщетят вредите от неплатежоспособност на
длъжника, то последното е в противоречие с чл. 16 ЗПК, тъй като възмездността на
договора за поръчителство прехвърля върху кредитополучателя тежестта от оценката
по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи такси и комисиони и др. плащания
съгласно чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
На следващо място, съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК – „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит. От чл. 4, ал. 1-3 от договора за кредит следва, че
„възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство“ е пряко свързано с
кредита и са едно цяло, тъй като задължението към поръчителя е неделимо от
задължението по кредита и е известен на кредитора при подписването му, т.е.
възнаграждението е „общ разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и
затова следва да се включи в общия размер на плащанията по кредита, но не е бил
отразен като такъв в „ГПР“ по договора за кредит, нито в Приложение № 1 към същия
3
договор. При сключването на поръчителството като част от договора за кредит,
длъжникът не е имал право на избор на поръчител и за индивидуално договаряне,
особено след като едноличен собственик на капитала на заявителя е „Кредисимо“ ЕАД,
видно от Търговския регистър, т.е. ЮЛ – поръчител, което е предварително одобрено
от кредитора е свързано с него лице. Налице е значително неравновесие в правата
между потребителя и търговеца, и не отговаря на изискването за добросъвестност, в
частност – лишава длъжника от избор и възможност за индивидуално договаряне.
Всичко това сочи, че целта на договора за поръчителство е плащане в полза на
кредитора, което е разход пряко свързан с кредита, който не е включен в ГПР по
кредита, а представлява прикрито допълнително възнаграждение по кредита извън
договорната лихва, което води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и
обременяване на потребителя. Чрез позволени от закона средства – създаване от
кредитора на негово собствено дружество, чиято печалба се формира основно от
възнаграждения по договори за поръчителство в полза на собственика му за
задължения на клиенти на този собственик, се постига заобикалянето на чл. 19 ЗПК.
Заобикаля се и ограничението на чл. 33 от ЗПК чрез въвеждане на допълнителни
плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с усвояването и управлението
на кредита. Доводите в жалбата, че заемополучателят изрично е изразил искане за
сключване на договор за поръчителство, е несъстоятелен, тъй като с оглед изложените
съображения се касае за заобикаляне на закона – чл. 33 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, и
следователно нищожност на осн. чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Поради акцесорния си характер и след като претендираната сума за
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство е въз основа на
нищожна клауза, то правилно Районният съд е отхвърлил заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и за сумата от 114.06 лв. – законна лихва за забава върху
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.
Идентични на горните са и изводите за сумата от 52.78 лв. – административни
разноски за извънсъдебно събиране на вземанията по кредита. Настоящият съдебен
състав намира, че предвид описанието в т. 12 от заявлението, уговорката за такава
такса противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, съгласно която при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, което обосновава извод за нейната нищожност.
Следва да се посочи, че извънсъдебното събиране на вземанията е във връзка с
усвояването и управлението на кредита, поради което и не може да се приеме, че
попада в приложеното поле на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Поради това претендирането му от
потребителя противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за
4
управление на кредита.
На следващо място, съгласно съображение 8 от Директива 2011/7/Е (§12 от ДР на
ЗИД на ТЗ, ДВ бр.20/28.02.2013 г.) „Обхватът на същата следва да се ограничи до
плащанията, извършвани като възнаграждение по търговски сделки ...“. Съобразно
приложното поле, предвидено в чл. 1, т. 2 от директивата – да се прилага за всички
плащания, извършвани като възнаграждение по търговски сделки и предвид дадените
определения в чл. 2, т. 1 и т. 3 от директивата за „търговска сделка“ и „предприятие“,
съдът намира, че обезщетение за разноски е неприложимо при сключен потребителски
договор с физическо лице.
За пълнота следва да се посочи, че и поначало, за да се търси възстановяване на
разход следва да е обосновано и доказано реалното му извършване, но в заявлението
по чл. 410 ГПК разходите са посочени общо като липсва посочване и данни дали
въобще и дали именно в този размер са направени някакви конкретни разноски по
събиране на вземането- как, кога и за какви точно действия реално такива разходи са
направени и платени, поради което при тази неопределеност на разходи,
претендирането му в този вид отново противоречи на принципите на добросъвестност
и равнопоставеност на страните, което води до недължимост от длъжника и за тях.
Характеристиката на вземането не се променя от обстоятелството, че се
претендира като заплатена сума от поръчителя. След като такова вземането не се
дължи на първоначалния кредитор, то платилият поръчител няма в какво право да се
суброгира.
С оглед на всичко изложено, възнаграждението за поръчителство, законна лихва
за забава върху възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и
административни разноски противоречат на добрите нрави и в равна степен са
неравноправни клаузи, съответно са и нищожни съгл. чл. 26, ал. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, чл. 21,
ал. 1 и чл. 24 от ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 от ЗЗП – основанията по чл. 411, ал. 2, т.2 и 3
ГПК. В съответствие със закона Районният съд е отказал издаване на заповед за
изпълнение за вземанията, предмет на частната жалба, поради което и обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
По изложените мотиви, Окръжен съд Перник
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 264002 от 12.10.2020 г. по ч.гр. д. № 5409 по
описа на РС Перник за 2020 г. в обжалваната част.
5
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6