№ 22884
гр. София, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20251110139323 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „***********“ ЕООД срещу Е. А. М.,
с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни
искове за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 4 387.34
лв. – главница по Договор за кредит № 2902530/12.01.2024 г., ведно със законната лихва от
27.02.2025 г. до изплащане на вземането; 1 075.66 лв. – договорна възнаградителна лихва за
периода от 21.05.2024 г. до 04.02.2025 г.; 76.94 лв. – лихва за забава за периода от 21.06.2024
г. до 04.02.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12558/2025 г. по описа на СРС, 85 състав. Ищецът претендира
разноските за заповедното и исковото производства.
Ищецът твърди, че между „*************“ ЕАД и ответника е сключен Договор за
кредит № 2902530/12.01.2024 г. по реда на ЗПФУР и при спазване на изискванията на ЗПК.
По договора е предоставен на ответника заем в размер на 4 900 лв. с краен срок до
20.01.2026 г. Ответникът е сключил Договор за предоставяне на поръчителство с
„***********“ ЕООД, по който последното се задължило да сключи с „*************“ ЕАД
договор за поръчителство срещу уговорено възнаграждение. Такъв бил сключен и по него
„***********“ ЕООД се задължило да отговаря спрямо „*************“ ЕАД за всички
задължения на М. по договора за кредит. Ответникът не изпълнил в срок задълженията си
по договора за кредит, поради което кредиторът на 10.02.2025 г. обявил кредита за
предсрочно изискуем. На същата дата кредиторът поканил поръчителя да плати всички
изискуеми задължения. На 11.02.2025 г. „***********“ ЕООД платило процесните суми,
като преди това уведомило длъжника за предстоящото плащане. С плащането ищцовото
дружество се суброгирало в правата на удовлетворения кредитор, като същия ден уведомило
1
длъжника за плащането и за суброгацията.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответника.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото Договор за потребителски кредит № 2902530/12.01.2024 г.
и Приложение № 1 към него се установява, че на посочената дата е сключен договор за
потребителски кредит между „*************“ ЕАД и Е. А. М., по силата на който
„*************“ ЕАД се е задължило да предостави на ответника кредит в размер на 4 900
лв. срещу насрещно задължение на кредитополучателя да върне в срок до 20.01.2026 г. сума
в общ размер на 7 262.53 лв., включваща заемната сума и възнаградителна лихва. Уговорено
е, че сумата подлежи на връщане 24 броя месечни погасителни вноски, дължими на 20-о
число на съответния месец, в размери, посочени в инкорпорирания в Приложение № 1 към
договора за кредит погасителен план. Страните са договорили фиксиран годишен лихвен
процент в размер на 40 % и годишен процент на разходите в размер на 48.21 %.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, в случай че кредитополучателят е посочил
в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва в зависимост от
посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави на „*************“ банкова
гаранция съгласно общите условия за срок до 10 дни от подаване на заявлението; или да
сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „*************“
юридическо лице /поръчител/ в срок до 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за
одобрение на заявлението на кредитополучателя в тези хипотези е 24 часа от
предоставянето на обезпечението, а към отношенията между страните се прилагат
съответните разпоредби на общите условия относно обезпечението. Според § 17 от раздел ІІ
от Общите условия за предоставяне на кредити обезпечение означава: банкова гаранция,
издадена в полза на „*************“ от лицензирана банка със седалище в Република
България или от банка от трета държава, лицензирана да извършва дейност на територията
на Република България чрез клон, или от банка, лицензирана в държава-членка, която
извършва дейност на територията на Република България директно или чрез клон при
условията на взаимно признаване, и съдържаща безусловно и неотменимо изявление на
банката да заплати на „*************“ всички задължения на кредитополучателя по
договора за кредит в срок от 1 работен ден, считано от датата, на която банката е получила
писмено искане от страна на „*************“ за заплащане на тези задължения, като срокът
на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната
погасителна вноска по договора за кредит/изтичането на последния период на револвиране;
или поръчителство, предоставено по силата на договор за предоставяне на поръчителство по
кредита, сключен между кредитополучателя и одобрено от „*************“ юридическо
лице /поръчител/, което впоследствие е сключило с „*************“ договор за
поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава да отговаря солидарно с
кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на кредитополучателя по договора
за кредит. В чл. 4, ал. 2 от договора е предвидено, че ако в посочения в ал. 1, изр. 1 срок
2
кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че
заявлението не е одобрено от „*************“, съответно договорът не поражда действие
между „*************“ и кредитополучателя. Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, ако
кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е
14 дни от подаването му, а ако заявлението не бъде одобрено до изтичане на този срок,
договорът не поражда действие между „*************“ и кредитополучателя.
На 12.01.2024 г. е сключен Договор за предоставяне на поръчителство между
„***********“ ЕООД и Е. А. М. във връзка с горния договор за потребителски кредит. С
него „***********“ ЕООД се е задължило да сключи договор за поръчителство с
„*************“, по силата на който да отговаря пред него солидарно с потребителя за
изпълнението на всички задължения на потребителя по договора за потребителски кредит и
за всички последици от неизпълнението им. Съгласно чл. 3 от договора за предоставяне на
поръчителство поръчителят е длъжен при писмено поискване от „*************“ да плати
всички изискуеми задължения на потребителя по договора за потребителски кредит, като е
длъжен да го уведоми по електронна поща за постъпило от „*************“ искане за
плащане най-късно в деня, следващ постъпването на искането, както и е длъжен да уведоми
потребителя по електронна поща за извършено плащане в срок от 2 работни дни, считано от
извършване на плащането, да му предостави информация за общия размер на направеното
плащане и за това кои задължения на потребителя по договора за потребителски кредит и в
какъв размер погасява това плащане и какъв е размерът на задълженията на потребителя
към поръчителя по този договор. Съгласно чл. 8, ал. 1 от договора за предоставяне на
поръчителство и Приложение № 1 към него потребителят дължи на поръчителя
възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията му по договора за
потребителски кредит в размер на 4 094.80 лв. за периода на действие на договора за
потребителски кредит, като то е разсрочено на вноски, дължими на датата на падежа на
съответното плащане по кредита съгласно погасителния план. Според ал. 5 „*************“
е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за
плащане на възнаграждение по този договор и всички други вземания на поръчителя по
него, а ако платената сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на
потребителя към „*************“ и на задължението на потребителя към поръчителя по
този договор, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя.
На 12.01.2024 г. е сключен Договор за поръчителство между „*************“ ЕАД и
„***********“ ЕООД, с който последното се е задължило да отговаря пред „*************“
като поръчител солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на
потребителя по договора за потребителски кредит и за всички последици от неизпълнението
им.
На 10.02.2025 г. ответникът е уведомен на посочения в договора за кредит електронен
адрес от „*************“ ЕАД, че предвид липсата на плащания на 6 или повече
погасителни вноски кредиторът обявява кредитът за предсрочно изискуем, считано от
датата на уведомлението.
3
На 10.02.2025 г. ответникът е уведомен на посочения в договора за предоставяне на
поръчителство електронен адрес от „***********“ ЕООД, че на същата дата поръчителят е
получил искане за плащане от „*************“ ЕАД на задълженията по договора за
потребителски кредит, както и че поръчителят ще извърши плащане в срок до 5 работни дни
от получаване на искането за плащане, след което ще встъпи в правата на кредитора.
На 11.02.2025 г. ответникът е получил по електронен път Уведомление от
„***********“ ЕООД, че на същата дата поръчителят е извършил плащане на задълженията
му към „*************“ ЕАД по договора за потребителски кредит, поради което ги
претендира от ответника заедно с възнаграждение за поръчителството и законна лихва за
забава.
По делото е представено Удостоверение за погасени задължения, издадено на
23.06.2025 г. от „*************“ ЕАД в уверение на това, че „***********“ ЕООД в
качеството си на поръчител и солидарен длъжник по Договор за потребителски кредит №
2902530/12.01.2024 г. е погасило всички дължими от кредитополучателя суми, а именно:
4 387.34 лв. – главница; 1 075.66 лв. – договорна лихва за периода 21.05.2024 г. – 04.02.2025
г.; 76.94 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за периода
21.06.2024 г. – 04.02.2025 г.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което е прието без възражения
на страните и което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно изготвено, се
установява следното: Внесените суми от ответника за погасяване на задълженията по
Договор за потребителски кредит № 2902530/12.01.2024 г. и Договор за предоставяне на
поръчителство № 2902530/12.01.2024 г. са в размер на 2 300 лв. и с тях са погасени следните
задължения: 512.66 лв. – главница; 628.60 лв. – възнаградителна лихва; 24.60 лв. – лихва за
забава; 135 лв. – такси за извънсъдебни събирания; 999.14 лв. – поръчителство.
Единственият разход, който е включен при изчисляване на годишния процент на разходите, е
възнаградителната лихва, като той е правилно изчислен. Ако обаче при изчисляването му се
включи разходът за поръчителство, годишният процент на разходите ще бъде в размер на
172.32 %, което се равнява на 12 пъти размера на законната лихва /13.79 %/. Солидарният
длъжник е погасил всички дължими суми от кредитополучателя по договора за кредит в
размер на 5 539.94 лв., както следва: 4 387.34 лв. – главница; 1 075.66 лв. – договорна лихва;
76.94 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за период от
21.06.2024 г. до 04.02.2025 г. При изслушването си по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК вещото лице
разяснява, че изводът му по последната задача се базира не само на удостоверението за
погасяване на задължение, а и на счетоводните операции, с които се е запознало, както и че
става въпрос за реално плащане, а не за прихващане на задължения.
При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни
изводи:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12558/2025 г. по
4
описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4
ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и
субективни предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Предвид изложените от ищеца фактически твърдения исковете са с правно основание
чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1
ЗЗД. Тяхната основателност предпоставя установяването от ищеца при условията на пълно и
главно доказване на следните факти: възникването на валидно облигационно отношение по
Договор за кредит № 2902530/12.01.2024 г., сключен между Е. А. М. и „*************“
ЕАД, и неговото съдържание; предоставяне на заемната сума на ответника; размера на
уговорената възнаградителна лихва; изпадането на ответника в забава по отношение на
задълженията му по Договор за кредит № 2902530/12.01.2024 г. и размера на лихвата за
забава; обявяването на предсрочна изискуемост на кредита; сключването във връзка с
договора за кредит на Договор за предоставяне на поръчителство от 12.01.2024 г. между
„***********“ ЕООД и Е. А. М., както и неговото съдържание; наличието на валидно
облигационно отношение между „*************“ ЕАД и „***********“ ЕООД по Договор
за поръчителство от 12.01.2024 г. за обезпечаване задълженията на ответника по Договор за
кредит № 2902530/12.01.2024 г.; датата на отправяне на искане от „*************“ ЕАД към
„***********“ ЕООД за плащане на задълженията на ответника по Договор за кредит №
2902530/12.01.2024 г.; уведомяване на ответника от „***********“ ЕООД за отправеното
към него като поръчител искане за плащане; плащане от „***********“ ЕООД на
задълженията на ответника по Договор за кредит № 2902530/12.01.2024 г.; уведомяване на
длъжника за извършеното от поръчителя плащане.
В случая по делото категорично се доказва сключването на процесния договор за
кредит между „*************“ ЕАД в качеството на кредитор и ответника в качеството на
кредитополучател. В подкрепа на извода, че кредитополучателят е усвоил заемната сума, е
фактът, че е извършвал плащания по кредита.
Съгласно ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът е
длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на
отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката
или от събраните по делото доказателства.
Сключеният между „*************“ ЕАД и ответника договор за кредит попада в
обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като
заемателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за
него се прилага защитата по ЗПК. Установява се, че преди отпускане на кредита страните по
договора са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото
между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние по смисъла на чл. 6 ЗПФУР.
5
При горните уточнения съдът намира, че в случая пряко от доказателствата по делото
следва извод, че сключеният между „*************“ ЕАД и ответника договор за кредит е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД като противоречащ на закона – на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съображенията на съда са следните:
За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите, е необходимо,
когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и
между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни
правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа
дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или
между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и
икономическо цяло, за да се постигне ефективна защита на потребителя при проверката от
страна на съда за спазване на императивните правила на закона.
В случая от публично достъпните данни в Търговския регистър се установява, че
едноличен собственик на капитала на поръчителя „***********“ ЕООД е кредитодателя
„*************“ ЕАД, от което следва, че е налице хипотеза на свързани лица по смисъла
на § 1, т. 5 ДР ТЗ. Същевременно при цялостния анализ на договора за потребителски кредит
/и в частност при съвкупната преценка на чл. 3 и чл. 4 от договора за кредит и на § 17 от
раздел ІІ от общите условия/ е видно, че пораждането на неговото действие, респ.
получаването на сумата по кредита, е било обвързано от предоставяне на обезпечение по
договора от страна на кредитополучателя, при това под формата на поръчителство от
предварително одобреното от „*************“ ЕАД дружество, а не чрез банкова гаранция,
към която са поставени практически неизпълними изисквания, целящи потребителят да бъде
подтикнат да „избере“ желания от кредитора вид обезпечение. Следователно
правоотношенията са взаимно свързани и осигуряването на поръчителство – при това от
определено свързано с кредитора трето лице, е било необходима предпоставка за
предоставяне на потребителския кредит при условията по договора. На следващо място,
уговореното възнаграждение на поръчителя е разсрочено на вноски, платими на падежните
дати на вноските по кредита, а с договора за поръчителство „*************“ ЕАД е
овластено да събира дължимото на поръчителя възнаграждение, като дори е уговорен ред за
погасяване на вземанията на поръчителя и на кредитора при недостатъчност на плащането.
Следователно събраните доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани
лица обуславят извод, че уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен
при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване
на договора за кредит /аргумент от чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК/. Този извод следва от
дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
6
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Налице е в случая знание у кредитора за наличието на допълнителни разходи по договора за
потребителски кредит под формата на възнаграждение за възмездно поръчителство,
практически поставено като условие за получаване на кредита още към момента на
сключването му. Несъмнено заплащането от ответника на възнаграждение за поръчителство
на свързаното с кредитора дружество представлява допълнителна услуга, която произтича
от договора за кредит и която е задължително условие за усвояване на кредита.
В случая в уговорения годишен процент на разходите не са включени всички
действителни разходи, който извод несъмнено следва от обстоятелството, че
възнаграждението за поръчителство не е посочено в Приложение № 1 към договора за
кредит – Условия на кредита, като разход по кредита, а е завоалирано под формата на
привидно самостоятелно задължение по привидно самостоятелен договор, дължимо на
„***********“ ЕООД вместо на „*************“ ЕАД. Фактът на невключване на това
възнаграждение в годишния процент на разходите се изяснява категорично и от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Поради това съдът намира, че е налице противоречие на сключения договор за
потребителски кредит с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поставените от
нея изисквания следва да се приемат за изпълнени, когато е посочен както подробният начин
на формиране на годишния процент на разходите, така и действителният му размер, за да
бъде потребителят добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан целенасочено в
заблуждение. След като в договора за кредит не е посочен годишният процент на разходите
при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води до
неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази част от сделката е особено съществена за интересите
на потребителя, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да
служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето /чл. 22 ЗПК/. В случая, като не е оповестил действителния
годишен процент на разходите в договора за потребителски кредит, кредиторът е нарушил
изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка.
По изложените съображения и съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят
дължи на кредитора връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Щом ищецът претендира вземания по договора за потребителски
кредит в качеството си на поръчител, който е встъпил в правата на кредитора поради
извършено плащане на задълженията на кредитополучателя, а на самия кредитор се дължи
7
само чистата стойност на кредита поради нищожност на договора за кредит, то по аргумент
от чл. 138, ал. 2 ЗЗД единствено тя се дължи и на извършилия плащането поръчител, защото
той е встъпил в правата на кредитора само до размера на действителното задължение на
длъжника, което е платил.
В случая е доказано по делото, че ответникът е заплатил на „*************“ ЕАД
сума в общ размер на 2 300 лв. От съдебно-счетоводната експертиза е видно, че кредиторът
е отнесъл извършените плащания в погасяване на различни по вид и размер задължения,
включително за погасяване на вземането на „***********“ ЕООД за възнаграждение за
поръчителство, което е бил овластен да събира. Доколкото обаче за ответника е валидно
възникнало единствено задължението за връщане на чистата стойност на кредита, за
кредитора не е възникнало право да осъществи прихващане на изпълнението с
несъществуващи задължения на потребителя за лихва, такси и възнаграждение за
поръчителство. Поради това със заплатената от ответника сума в общ размер на 2 300 лв. е
възможно погасяване само на валидно възникналото задължение за връщане на чистата
стойност на кредита, т.е. на главницата. Следователно ищецът в качеството на платил
поръчител се легитимира като кредитор на вземане в размер на 2 600 лв. – непогасена
главница по договора за потребителски кредит. Забава за исковия период няма, защото
уговорките за връщане на кредита на погасителни вноски не обвързват потребителя предвид
недействителността на договора за потребителски кредит.
По изложените съображения съдът намира, че искът с правно основание чл. 146, ал. 1
вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК е частично основателен – за
сумата от 2 600 лв., а за разликата до пълния предявен размер е неоснователен. Всички
останали искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца се дължат разноски за исковото и
заповедното производства съразмерно на уважената част от исковете. За исковото
производство му се дължат разноски в общ размер на 216.58 лв. /52.08 лв. – държавна такса,
70.50 лв. – депозит за вещо лице, 94 лв. – юрисконсултско възнаграждение/, а за заповедното
производство – в общ размер на 75.58 лв. /52.08 лв. – държавна такса, 23.50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение/.
Въпреки изхода на делото в случая на ответника не следва да се присъждат разноски,
защото липсва такава валидно заявено от него претенция – отговорът на исковата молба, в
която тя е инкорпорирана, се счита неподаден съгласно чл. 101, ал. 3 ГПК /същият дори не е
подписан/, а след това такава претенция изобщо не е предявявана.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, че
8
Е. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***********, дължи на „***********“ ЕООД, ЕИК
************, със седалище и адрес на управление: гр. *********************, на
основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД
следното вземане, в което ищецът е встъпил след заплащането му в качеството на поръчител
на кредитора „*************“ ЕАД, а именно: сумата от 2 600 лв. – непогасен остатък от
главница по Договор за кредит № 2902530/12.01.2024 г., ведно със законната лихва за
периода от 27.02.2025 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12558/2025 г. по описа на
СРС, 85 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца и следните суми: частично иска за главница – за разликата над 2 600 лв. до
пълния предявен размер от 4 387.34 лв.; изцяло иска за сумата от 1 075.66 лв. – договорна
възнаградителна лихва за периода от 21.05.2024 г. до 04.02.2025 г.; изцяло иска за сумата от
76.94 лв. – лихва за забава за периода от 21.06.2024 г. до 04.02.2025 г.
ОСЪЖДА Е. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***********, да заплати на
„***********“ ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр.
*********************, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 75.58 лв. –
разноски за заповедното производство, и сумата от 216.58 лв. – разноски за исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9