Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №  1251

 

гр. Пловдив, 19.10.2018г.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

 

 

Пловдивският  окръжен съд, гражданско отделение – осми граждански  състав, в    публично  заседание  на  двадесети септември,  през  две   хиляди  и  осемнадесета  година   в  състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

 

при секретаря Елена Димова, като разгледа  докладваното от                председателя  гр.д.№1391  по описа  на  ПОС   за  2018г.,  за  да  се  произнесе, взе  предвид   следното:

Производството   е    по    чл.258   и    сл.  от  ГПК.

Обжалвано  е  Решение  №1408  от  23.04.2018г. на  ПРС, четиринадесети гр.с., постановено  по   гр.д.№13717/2017г.,  с което  е отхвърлен  предявеният  от  М.Д.Р. с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Р.Я.Б. с ЕГН ********** и  Д.Б.Г.-Б. с  ЕГН ********** и двама с адрес: *** ***, иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Я.Б. и Д.Б.Г.-Б., че М.Д.Р. е собственик на  основание договор за дарение от 01.02.1975г., обективиран в нотариален акт № 129, том 3, дело № 1163/1975г. на нотариус при ПРС, на сграда с идентификатор 56784.528.146.3 по кадастралната  карата и кадастралните регистри на              гр. Пловдив, одобрени с заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г. на ИД на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.528.146, с адрес на имота: гр. П., ул. ***, с площ от 20 кв.м., предназначение: хангар, депо, гараж, и  за осъждането на Р.Я.Б. и Д.Б.Г.-Б. да предадат на М.Д.Р. владението върху описания по- горе имот с  идентификатор 56784.528.146.3 по КК и КР на гр. Пловдив.                С постановеният съдебен акт е отхвърлено и искането  за отмяна на нотариален акт № 65 от 12.05.2017г. на нотариус Светлана Кирилова, рег. № 001 от регистъра на Нотариалната камара, вписан в СВ акт № 200, том 35, дело 7007/2017г.

Жалбоподателят М.Д.Р., чрез процесуалният и представител адв. И.С. оспорва първоинстанционният акт като неправилен, необоснован, постановен в нарушение на материалния закон, по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се отмяната му, като вместо това въззивният съд уважи предявените искове. Претендират се разноски, съгласно представения списък с направени такива.

Въззиваемите Р.Я.Б. и Д.Б.Г.-Б.,  чрез процесуалния им представител адв. А. Ш.  оспорват жалбата като неоснователна, молят същата да се остави без уважение, а първоинстанционният акт да се потвърди като правилен и законосъобразен. Претендират разноски, съгласно представения списък с направени такива.

          ПЛОВДИВСКИЯТ  ОКРЪЖЕН  СЪД след  преценка на събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима, доколкото е депозирана в срок и  от лице имащо правен интерес да обжалва, а разгледана по  същество за  основателна.

Първоистанционният съд е сезиран със  субективно съединени искове с  правно основание чл.108 ЗС  от  М.Д.Р. срещу Р. и Д. Б., като  ищцата твърди, че  е  собственик на сграда с идентификатор 56784.528.146.3 по КК и КР на гр. Пловдив, на основание договор за дарение от 1975 г. Твърди, че ответниците притежавали останалите сгради в поземления имот, като на 21.10.2016г. им прехвърлила и собствените си 100/277 ид.ч. от поземления имот.                    В последствие разбрала, че   ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост на сграда с идентификатор 56784.528.146.3, чийто предназначение е гараж, на основание приращение. Твърди, че ответниците  владеят  гаража без правно основание, поради което желае да бъде установено правото й на собственост и да й бъде предадено владението  върху  процесният гараж.  

Ответниците оспорват иска, твърдят  че ищцата се е разпоредила с правото на собственост върху  сграда с идентификатор 56784.528.146.3 по КК и КР на гр. Пловдив  с  договора от 21.10.2016г., тъй като в него е записано, че  идеалните части от имота се продават заедно с всички подобрения и приращения в него. Твърдят, че при изповядването на сделката нотариусът разяснил на ищцата, че по този начин ще се разпореди и с притежавания от нея гараж, предвид на което при изповядване на сделката е отбелязано, че се изключват единствено сградите собственост  на  ответниците.

Първоинстанционният съд  е отхвърлил иска, като е приел, че независимо, че  в нотариалния акт от 21.10.2016г. гаражът не е описан съгласно  изискванията на чл. 6, ал. 3 от Правилника за вписванията и не се установява да са били събрани нотариални такси и местен данък за него, то щом продавачът не е изключил изрично от продажбата вещта, която се намира в мястото, то купувачът придобива всичко, което се намира в  имота: сградата, посажденията, оградата и др., въпреки, че те не са били изрично описани. Посочил е,  че запазването на собствеността върху сградата, отделно от  земята трябва да е изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена презумпцията по чл. 92 ЗЗД, а доколкото в случая това не е сторено, то съдът е приел, че  процесният гараж е  бил предмет на сключения между страните договор за покупко –продажба и  спрямо него  е  настъпил транслантивния ефект.

Недоволна от постановеният съдебен акт, жалбоподателката – ищца в първоинстанционното  производство навежда няколко основни оплаквания. На първо място навежда оплакване, че е недопустимо със свидетелски показания да се установява  дали  прехвърлянето на процесния гараж е било  част от договореното между страните. На второ място твърди, че процесният гараж  е самостоятелен обект, няма обслужващо земята предназначение, с  отделен идентификатор  е и е фигурирал  като данни в скицата, с  която е изповядана сделката, поради което в случай, че същият е бил предмет на сделката, е следвало изрично да бъде  описан. На трето място се твърди, че още през 1998г. ищцата е  декларирала  процесния гараж и  е плащала данъци на същия, поради което  в Удостоверението за данъчна оценка, с което е изповядана сделката  е следвало да бъде дадена оценка и на гаража, а не само на земята. Отделно  от  изложеното се сочи, че във връзка с издаване на скица  с виза за проектиране с оглед на бъдещо пристрояване и надстрояване на   жилищна сграда в имота, лично ответникът Р. Б.  е поискал нотариално заверено съгласие от ищцата, в качеството и на собственик на  гаража, за извършване на  пристрояване и надстрояване на   жилищна сграда в имота, което обстоятелство жалбоподателката  твърди, че е пряко доказателство, че волята на страните не е била да включат  в предмета на сделката  спорния гараж.

Настоящият съдебен състав, намира наведените в жалбата оплаквания за  основателни по следните съображения:

Безспорно е, че поземлен имот  с  идентификатор 56784.528.146 по КК и КР на гр. Пловдив е идентичен с  дворно място, цялото застроено и незастроено от 277 кв.м., представляващ имот пл. № 206, включен в парцел I, кв. 33 по гр. Пловдив, както и че имотът е бил собственост на родителите на ищцата Д. И. и М. И.

На основание  разрешение за строеж от  1972г и строителна линия през 1973г. издадени на Д. И., е реализирано изграждането на гараж. С договор за дарение от 01.02.1975г. Д. И. и М. И. са прехвърлили на ищцата масивен гараж с железобетонна плоча, изграден в дворното място, което  безспорно към настоящият момент  е  с  идентификатор 56784.528.146.3 по КК и КР на гр. Пловдив, а договор за дарение от  31.05.1993г. -  са прехвърлили на ищцата 100/277 ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот.

Установява се от данните по делото, че ищцата  е декларирала гаража в  данъчната служба през 1998г./ л. 174-178 от делото на ПРС/

Безспорно е, че с постановление на ЧСИ, влязло в сила на 08.03.2016г., ответниците са придобили  правото на собственост върху 177/277 ид.ч. от  поземления имот, ведно с построените в имота сгради с идентификатори 56784.528.146.1, 56784.528.146.4, и 56784.528.146.2 по КК.

С  договор за покупко-продажба  на идеални части от недвижим имот, на  21.10.2016г.   ищцата  е  прехвърлила на ответника, по време на брака му с ответницата, 100/277 ид.ч. от поземления имот, ВЕДНО с всички подобрения и приращения в имота, като от предмета на сделката изрично са били изключени изградените в имота сгради собственост на купувача.

Установява се, че във връзка с отправено от ответника  искане  до общинската администрация за издаване на скица с виза, на 28.02.2017г. последният  получил отказ, че такава не може да бъде издадена, поради наличието на друг собственик в имота. В тази връзка се установява от събраните писмени доказателства, че ответникът  е поискал от  ищцата, в качеството и на собственик на сграда с  идентификатор 56784.528.146.3 по КК и КР на гр. Пловдив  нотариално заверено съгласие / декларация от 28.02.2017г. на л.201 от делото на ПРС/

На основание чл. 578, ал. 1 ГПК, на 12.05.2017г. ответниците се снабдяват  с нотариален акт за собственост на процесната сграда с  идентификатор 56784.528.146.3.

Спорът между страните се свежда до това - дали с договора за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот №118 н.д.№941/2016г. по описа на нотариус Светлана Кирилова от  21.10.2016г., освен правото на собственост върху земята е било прехвърлено и правото на собственост  върху  процесния гараж.

Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд договорите, с които се прехвърлят вещни права върху недвижими имоти, следва да съдържат подробно описание на тези имоти с всичките им индивидуализиращи белези - вид на имота, местонахождение, означение по кадастралната карта /или друг план/, площ, съседи и др.

В конкретният случай, процесният гараж е реализиран от родителите на ищцата на основание разрешение за  строеж от 1972г и строителна линия през 1973г., и  съответно е  бил предмет на договор за дарение през 1975г., по силата на което ищцата  се  легитимира като собственик на същия. Тези обстоятелства обосновават извода, че процесният  гараж представлява  самостоятелен  обект на правото на собственост и като такъв същият е отбелязан като сграда с  идентификатор 56784.528.146.3 по КК и КР на гр. Пловдив,  и съответно  е фигурирал  като данни в скицата, с която е изповядана сделката през 2016г.

 Отделно от  това, се установява, че процесният гараж е  деклариран през  1998г. от ищцата, която  до  2016г.  и  след  сделката, включително е  заплащала  данъци за  същия. Тези обстоятелства обосновават извода, че в случай на разпореждане с този самостоятелен обект на правото на собственост, гаражът следва да има  самостоятелна данъчна оценка. Констатирано е, обаче  че  в  Удостоверението за данъчна оценка, с което е  изповядана сделката от 21.10.2016г.,  е дадена данъчна   оценка само и единствено  на земята, но не и на гаража.

Не на последно място следва да бъде отбелязано, че близо половин година след изповядване на сделката, а именно на 28.02.2017г. купувачът  Р.Б. по повод на отправено  искане  до общинската администрация за издаване на скица с виза, лично  е поискал от  ищцата, в качеството и на собственик на сграда с  идентификатор 56784.528.146.3 по КК и КР на гр. Пловдив  нотариално заверено съгласие да построи сграда/ и в това число и допълващо  застрояване, съгласно допустимото по действащия план, което му е дадено от последната. Това обстоятелство, е  в  пълно противоречие с  твърдението на ответниците, че са придобили правото на собственост върху процесния гараж с договора за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот от  21.10.2016г. Недоказано в тази връзка се явява и твърдението на ответниците, че  поисканото от ищцата нотариално заверено съгласие е само и единствено с оглед бързото приключване на процедурата в общината. Доколкото нотариално заверената декларацията от 28.02.2017г., съдържа ясно волеизявление от ищцата и то в качеството и на собственик на процесния гараж, близо половин година след изповядване на процесната сделка, то същата представлява индиция за изразената воля на страните в договора от 21.10.2016г.

Гореизложените факти и обстоятелства преценени в своята съвкупност, обосновават извода, че процесният гараж е самостоятелен обект със собствен идентификатор и със собствена данъчна оценка, и доколкото същият не е изрично описан със  индивидуализиращите си белези - вид, местонахождение, означение по кадастралната карта , площ, то настоящият съдебен състав приема, че  гаражът  не е  бил предмет на сключения между страните договор за покупко –продажба и  спрямо него   не е  настъпил  транслантивния ефект. Ето  защо предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС се  явява основателен  и доказан, и като такъв следва да бъде уважен. Предвид основателността на иска по чл.108 ЗС, следва да бъде отменен нотариален акт № 65 от 12.05.2017г. на нотариус Светлана Кирилова, рег. № 001 от регистъра на Нотариалната камара, вписан в СВ акт № 200, том 35, дело 7007/2017г., с който ответниците се  легитимират като собственици на  процесния гараж.

Като е достигнал до различни правни изводи, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.

С оглед изхода на спора на жалбоподателката се дължат направени пред настоящата инстанция разноски  в размер на 625лв и разноски пред първата инстанция в размер на 655.43лв, съгласно представените списъци, или общо сумата от 1280.43лв.

Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд

 

                                 Р  Е  Ш  И :

 

            ОТМЕНЯ Решение  №1408 от  23.04.2018г. на  ПРС, четиринадесети гр.с., постановено по гр.д.№13717/2017г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Я.Б. с ЕГН ********** и  Д.Б.Г.-Б. с  ЕГН ********** и двама с адрес: *** ***, че  М.Д.Р. с ЕГН **********, с адрес: *** е собственик на  основание договор за дарение от 01.02.1975г., обективиран в нотариален акт № 129, том 3, дело № 1163/1975г. на нотариус при ПРС, на сграда с идентификатор 56784.528.146.3 по кадастралната  карата и кадастралните регистри на              гр. Пловдив, одобрени с заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г. на ИД на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.528.146, с адрес на имота: гр. П., ул. ***, с площ от 20 кв.м., предназначение: хангар, депо, гараж,

 като ОСЪЖДА  Р.Я.Б. и Д.Б.Г.-Б. да предадат на М.Д.Р. владението върху описания по- горе имот с  идентификатор 56784.528.146.3 по КК и КР на гр. Пловдив.                

ОТМЕНЯ нотариален акт № 65 от 12.05.2017г. на нотариус Светлана Кирилова, рег. № 001 от регистъра на Нотариалната камара, вписан в СВ акт № ***, том 35, дело ***г.

ОСЪЖДА  Р.Я.Б. с ЕГН ********** и  Д.Б.Г.-Б. с  ЕГН ********** и двама с адрес: *** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ НА  М.Д.Р. с ЕГН **********, с адрес: *** направени разноски пред двете инстанции общо в размер на 1280.43лв/ хиляда двеста и осемдесет лева, и четиридесет и три стотинки/.

            Решението  подлежи  на  обжалване пред ВКС с касационна жалба  в  едномесечен срок от връчването му на страните.

 

           

                                                              

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: