Р Е Ш Е Н И Е
№ 339
гр. Русе, 21.03.2017
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в
публично заседание на тринадесети март, две хиляди и седемнадесета година в
състав:
Председател: Тихомира Казасова
при
секретаря С.И., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №4352 по
описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:
А.В. Д.П. твърди, че е собственик на
имот №101023 с площ 82.820 дка в землището на с.Н. местността "„Л.”
общ.Русе, ЕКАТТЕ 51679, от които 19.303 дка - ІІІ категория и 62.977 дка - V
категория, начин на трайно ползване - полска култура, при граници и съседи:
имот №101025 - полска култура; имот №000137 - полски път; имот №101027 - полска
култура; имот №101009 - полска култура; имот №101010 - полска култура; имот
№101013 - полска култура; имот №101019 - полска култура; имот №101020 - полска
култура.
В подкрепа на твърдението излага
следните обстоятелства:
С решение №442/1997г. Поземлена комисия – гр.Русе
възстановила на наследниците на Т.Н.К. правото на собственост върху имот
№101005 с площ 164.561 дка, в местността „„Л.” землището на с.Н. обл.Русе. През
1999г. Т.В.П. и А.- В. П. (единствени наследници на Тодор Ковачев) се снабдили
с констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по
реда на ЗСППЗЗ – НА №115, том І, рег.№203, дело №124 по описа на нотариус Пеню
Шилков. Въз основа на договор за доброволна делба вх. рег. №14707/24.11.2000г.
от имот №101005 били обособени два имота: имот №101023 поставен в дял на Т.П. и
имот №101024 поставен в дял на А.- В. П..
Т.П. отдал под аренда собствения си имот на ЕТ „Борис
Михайлов” за периода 2002г – 2017г., като вписал в СВ – Русе арендните
договори. След смъртта му, ищцата, в качеството на негов наследник подписала
допълнително споразумение с ЕТ „Борис Михайлов”, според което встъпила в
правата на наследодателя по договора за аренда от 12.05.2010г. Въз основа на
споразумението получавала уговорените арендни вноски.
На 15.06.2016г. началника на ОСЗ – гр.Русе уведомил А.-
В. П., че с имот №101023 с площ 82.820 дка са извършени разпоредителни сделки.
След извършена справка в имотния регистър ищцата установила, че с нотариален
акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка №104, том ІІ,
рег.№3166, дело №217/18.05.2016г. на нотариус Любен Шилков, П.П.Т. е призната
за собственик на процесния имот. На същата дата, ответницата продала имота на С.Ц.Ц.,
сделка обективирана в нотариален акт №105, том ІІ, рег.№3167, дело
№218/18.05.2016г. по описа на нотариус Любен Шилков. На 27.05.2016г. С.Ц.Ц.
продал имота на Б.Д.С. (нотариален акт №128, том ІІ, рег.№3391, дело
№236/27.05.2016г. на нотариус Любен Шилков), който впоследствие се разпоредил с
имуществото в полза на Г.А.Г. – нотариален акт за покупко – продажба на недвижим
имот – земеделска земя, вписан в АВ с вх.рег.№7376/07.06.2016г., акт №140, том
19, стр.3824.
Към настоящия момент имотът се обработвал от ЕТ
„Борис Михайлов – В.М.” въз основа договор за аренда на земеделски земи с
вх.рег.№5001 от 12.05.2010г.
Ищцата поддържа, че описаните сделки не са произвели
транслативен ефект досежно правото на собственост, тъй като първия ответник не
е собственик на имота.
Моли съда да постанови решение с което да признае за
установено по отношение на ответниците, че А.- В. Д.П. е собственик на следния
недвижим имот: №101023 с площ 82.820 дка в землището на с.Н. местността "„Л.”
общ.Русе, ЕКАТТЕ 51679, от които 19.303 дка - ІІІ категория и 62.977 дка - V
категория, начин на трайно ползване - полска култура, при граници и съседи:
имот №101025 - полска култура; имот №000137 - полски път; имот №101027 - полска
култура; имот №101009 - полска култура; имот №101010 - полска култура; имот
№101013 - полска култура; имот №101019 - полска култура; имот №101020 - полска
култура.
Да обяви за недействителен по отношение на
собственика – А.В. Д.П. нотариален акт за собственост на недвижим имот по
обстоятелствена проверка №104, том ІІ, рег.№3166, дело №217/18.05.2016г. по
описа на нотариус Любен Шилков.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, Б.Д.С. и С.Ц.Ц. са депозирали отговор на
исковата молба, в който излагат доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.
В о.с.з. П.П.С. признава претенциите така, както са предявени.
Г.А.Г. и А.Г.Г. не са представили отговор на исковата молба, не
ангажират доказателства.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за
установено от фактическа страна, следното:
С решение №442/1997г. Поземлена комисия – гр.Русе
възстановила на наследниците на Т. Н. К. правото на собственост върху имот №101005 с
площ 164.561 дка, в местността „„Л.” землището на с.Н. обл.Русе и имот №085002
с площ 9.136 дка – пасище, мера в местността „„Л.” землището на с.Н. пета
категория.
През 1999г. Т.В.П. и А.- В. П. (единствени наследници
на Т. К.) се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на недвижими
имоти, възстановени по реда на ЗСППЗЗ – НА №115, том І, рег.№203, дело №124 по
описа на нотариус П. Ш.. Въз основа на договор за доброволна делба вх. рег.
№14707/24.11.2000г. от имот №101005 са обособени два имота: имот №101023
поставен в дял на Т.П. и имот №101024 поставен в дял на А.- В. П..
Т.П. отдал под аренда собствения си имот на ЕТ „Борис
Михайлов” за периода 2002г – 2017г., като вписал в СВ – Русе арендните
договори.
Т.В.П., починал на 18.09.2011г. е наследен от А.- В. Д.П..
Ищцата, в качеството на негов наследник подписала допълнително споразумение с
ЕТ „Борис Михайлов”, според което встъпила в правата на наследодателя по
договора за аренда от 12.05.2010г. Въз основа на споразумението получавала
уговорените арендни вноски.
От приложените към исковата молба справки в имотния
регистър и приетите нотариални дела е видно, че с нотариален акт за собственост
на недвижим имот по обстоятелствена проверка №104, том ІІ, рег.№3166, дело
№217/18.05.2016г. на нотариус Любен Шилков, П.П.Т. е призната за собственик на
процесния имот. На същата дата, ответницата продала имота на С.Ц.Ц., сделка
обективирана в нотариален акт №105, том ІІ, рег.№3167, дело №218/18.05.2016г.
по описа на нотариус Любен Шилков. На 27.05.2016г. С.Ц.Ц. продал имота на Б.Д.С.
(нотариален акт №128, том ІІ, рег.№3391, дело №236/27.05.2016г. на нотариус
Любен Шилков), който впоследствие се разпоредил с имуществото в полза на Г.А.Г.
– нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот – земеделска земя, вписан
в АВ с вх.рег.№7376/07.06.2016г., акт №140, том 19, стр.3824.
Ангажирани са писмени доказателства (разходни касови ордери и списъци на собственици, получили
арендните вноски от ЕТ „Борис Михайлов – В.М.), от които е видно, че за стопанските 2014/2015г. и
2015/2016г. на ищцата са изплатени уговорените арендни вноски за процесния
имот.
С показанията на В.М. се установяват твърденията,
изложени в исковата молба, относими към правния спор. Свидетелката пояснява, че
е арендатор и обработва земеделска земя с площ около 82 дка, придобита от
ищцата по наследство. Твърди, че от 2000г. до настоящия момент редовно изплаща
на А. П. уговорените арендни вноски. Поддържа, че през 2016г., въз основа на
пълномощно, изготвено от ищцата, посетила ПК, за да се снабди със скица на
имота, с оглед предстоящото подновяване на договора за аренда. Служителите я
уведомили, че имота има нов собственик. В разговор, ищцата я уверила, че не е
извършвала разпоредителни сделки със земеделските земи.
Установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
формулиран петитум съдът квалифицира правно, предявените обективно съединени
искове по чл.124 и 537, ал.2 ГПК.
По иска с
правно основание чл.124 ГПК:
Предявен е
установителен иск за собственост на недвижим имот, в производството по който
ищецът следва да установи своето твърдение, че притежава право на собственост
по отношение процесното имущество - имот №101023
с площ 82.820 дка в землището на с.Н. местността "„Л.” общ.Русе, ЕКАТТЕ
51679
По
допустимостта на иска:
Съобразно
разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, ищец по установителния иск може да бъде
всеки, който има правен интерес от установяване на действителното правно
положение. В случая А.- В. П. поддържа, че е собственик на земеделска земя, предмет
на разпоредителни сделки, сключени между ответниците. Допустимостта на
претенцията е обусловена от надлежно упражненото право на иск - от и срещу
надлежни страни, при наличие на положителни процесуални предпоставки и
отсъствие на процесуални пречки.
По същество искът се явява
основателен.
Доказателствата
по делото сочат, че А.- В. П. се легитимира като собственик по наследство и
реституция на спорната земеделска земя. С решение №442/1997г., на наследниците на Т.Н.К., е
възстановено правото на собственост върху имот №101005 с площ 164.561 дка, в
местността „„Л.” землището на с.Н. обл.Русе и имот №085002 с площ 9.136 дка –
пасище, мера в местността „„Л.” землището на с.Н. пета категория. Въз основа
влязлото в сила решение и удостоверения за наследници, Т.В.П. и А.- В. П. са
признати за собственици на описаните земеделски земи. В резултат на извършена
доброволна делба, Т.П. е придобил собствеността върху процесния имот. Единствен
наследник на Т.П. (починал на 18.09.2011г.) е ищцата, която е придобила имуществото вследствие
наследствено правоприемство.
Въпреки, че
П.П.Т. се е снабдила с констативен нотариален акт №104, том ІІ, рег.№3166, дело №217/18.05.2016г. по
описа на нотариус Любен Шилков, съдът счита, че не е придобила собствеността върху
спорната земеделска земя. Този извод се подкрепя от показанията на св.В.М.,
която твърди, че до 2016г., въз основа аренден договор, сключен с наследодателя
на А.- В. П., и допълнително споразумение към него, изплащала на ищцата
уговорените арендни вноски. Ответницата не ангажира доказателства, установяващи
релевантни за спора факти – придобиване имота по давност. Нещо повече, в о.с.з,
чрез процесуалния си представител признава предявения иск.
Предвид
установеното, съдът намира, че претенцията по чл.124, ал.1 ГПК като основателна
и доказана следва да бъде уважена изцяло.
По
иска с правно основание чл.537, ал.2 ГПК:
Като
последица от уважаване иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, искът по
чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт нотариален акт №104, том ІІ, рег.№3166, дело №217/18.05.2016г. по
описа на нотариус Любен Шилков се явява основателен и следва да бъде уважен. Констативния
нотариален акт, с който П.П.Т. се легитимира като изключителен собственик на
земеделската земя, следва да бъде отменен, тъй като е издаден при липса на
доказано необезпокоявано давностно владение в продължение на 10 години от
страна на ответника.
Съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответниците са направените от
ищцата разноски по делото в размер на 2011.37 лева – заплатени държавни такси и
възнаграждение за процесуално представителство.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.П.Т., ЕГН **********;
С.Ц.Ц., ЕГН **********; Б.Д.С., ЕГН **********; Г.А.Г., ЕГН ********** и А.Г.Г.,
ЕГН **********, че А.- В. Д.П., ЕГН ********** е собственик на недвижим имот №101023 с площ 82.820 дка в землището на с.Н.
местността "„Л.” общ.Русе, ЕКАТТЕ 51679, от които 19.303 дка - ІІІ
категория и 62.977 дка - V категория, начин на трайно ползване - полска
култура, при граници и съседи: имот №101025 - полска култура; имот №000137 -
полски път; имот №101027 - полска култура; имот №101009 - полска култура; имот
№101010 - полска култура; имот №101013 - полска култура; имот №101019 - полска
култура; имот №101020 - полска култура.
ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 от ГПК констативен нотариален
акт №104, том ІІ, рег.№3166, дело
№217/18.05.2016г. по описа на нотариус Любен Шилков.
ОСЪЖДА П.П.Т., ЕГН **********; С.Ц.Ц., ЕГН **********; Б.Д.С., ЕГН
**********; Г.А.Г., ЕГН ********** и А.Г.Г., ЕГН ********** да заплатят на А.-
В. Д.П., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 2011.37 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: