№ 35852
гр. София, 05.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110134506 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
С Разпореждане № 108346/31.07.2024 г. производството по делото е
оставено без движение, като на ищците са дадени указания за отстраняване на
нередовности в подадената от тях искова молба. С уточняваща молба с вх. №
260603/13.08.2024 г. са отстранени част от констатираните нередовности, с
изключение на тези, касаещи заявената с исковата молба претенция за
намаляване на процесната неустойка поради прекомерност на основание чл.
92, ал. 2 ЗЗД и за осъждане на ответника да върне на ищците разликата между
платената от тях неустойка и намаления от съда по реда на чл. 92, ал. 2 ЗЗД
размер. Въпреки изложеното в подадената от ищците уточняваща молба,
съдът намира, че така заявените претенции са недопустими.
Разпоредбата на чл. 92, ал. 2 ЗЗД не представлява самостоятелен иск, а
дава потестативно право на ответника, от когото се претендира вземане за
неустойка, да направи възражение за нейната прекомерност в хода на процеса
(до изтичането на срока за подаване на отговор на исковата молба).
Посочената норма, обаче, не предоставя възможност за длъжника, заплатил
процесната неустойка (какъвто именно е настоящият казус), да претендира
нейното намаляване поради прекомерност, съответно - възстановяването на
разликата между намаления от съда размер и платената вече неустойка. В тази
хипотеза длъжникът, имащ качеството на ищец в процеса, разполага с други
средства за защита, които по същество се припокриват с искането за
намаляване на неустойката поради прекомерност (например - искане за
1
признаване на неустоечната клауза за недействителна поради противоречие с
добрите нрави и претендиране на усвоената сума като неоснователно
обогатяване).
Предвид изложеното съдът намира, че исковата молба следва да бъде
върната на основание чл. 130 ГПК в частта, с която ищците са предявили в
условията на евентуалност иск за намаляване на процесната неустойка поради
прекомерност и за връщане на разликата над намаления от съда размер на
процесната неустойка до пълния заплатен размер на същата.
Така мотивира, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 190465/11.06.2024
г., подадена от Б. А. С. и А.Р.Ч. - С.а срещу ЮЛ, в частта, с която в условията
на евентуалност са предявени искове с правно основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД и
чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за намаляване поради прекомерност на процесната
неустойка от 10000,00 лева и за връщане на разликата между платената от
ищците в полза на ответника неустойка в размер на 10000,00 лева и намаления
от съда размер на същата.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищците.
Препис от определението да се връчи на ищците.
След стабилизиране на определението делото да се докладва за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2