№ 1314
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
Административно наказателно дело № 20251110201985 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. М. С., с ЕГН ********** срещу
наказателно постановление (НП) № 24-4332-025379/25.10.2024 г., издадено от
началника на сектор при отдел "ПП" при СДВР, с което на жалбоподателя е
наложено наказание на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева за
нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва изцяло наказателното постановление, като
счита същото за незаконосъобразно и моли за неговата цялостна отмяна, като
в жалбата навежда аргументи за това. На първо място твърди, че НП е
нищожно поради липса на компетентност на издалия го орган, и поради липса
на мотиви. Заявява, че липсата на конкретно обвинение за извършено
нарушение нарушава правото на защита, тъй като не знае срещу какво да се
защитава. На второ място се сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно,
тъй като са нарушени чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, в резултат на което неправилно
е ангажирана административнонаказателната отговорност. На четвърто място,
счита, че НП е издадено в несъответствие с целта на закона.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. Т. Ч., която поддържа жалбата, а в хода на съдебните
прения моли за отмяна на наказателното постановление, като счита, че не се
доказва извършването на нарушение. Моли за отмяна на отнетите точки и
обжалваното НП, като неоснователно, неправилно и незаконосъобразно и да
се присъдят сторените деловодни разноски.
1
Въззиваемата страна – ОПП - СДВР, редовно призована, не изпраща
представител. По делото са депозирани писмени бележки от процесуален
представител на въззиваемата страна – юрк. Силвия Михайлова, с които е
взето становище по жалбата, като моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли жалбата като необоснована и недоказана и да потвърди
наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от
жалбоподателя разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, приема за установено следното:
От фактическа страна:
На 30.09.2024 г., около 21:58 часа, жалбоподателят С. М. С.
управлявала лек автомобил, марка “*********”, модел “********”, с
регистрационен номер ********, собственост на С.И.З., ЕГН **********, в
град София, по ул. Витиня с посока на движение от ул. Иван Селимински към
ул. М. Балканска. При извършена проверка се установи, че автомобилът е със
счупено панорамно стъкло (стъклото е счупено във вид на паяжина по цялото
си протежение и е нарушена стабилността му, силно е затруднена видимостта
през него).
За така констатираните нарушения свид. М. Н. М.. съставил АУАН
серия GA, № 1186050/30.09.2024 г., срещу жалбоподателя С. М. С., в който
описал така констатираните факти и посочил, че е нарушен чл. 139, ал. 1, т. 1
от ЗДвП от ЗДвП. Актът бил предявен на С. М. С., който го подписал без
възражения и екземпляр от същия му бил връчен.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е постъпило писмено възражение от
жалбоподателя С. М. С. срещу акта, в което оспорва НП като нищожно,
неправилно и незаконосъобразно, поради липса на компетентност на органа,
издал АУАН; неспазване на установена форма; несъответствие с целта на
закона. Възражението е разгледано и прието за неоснователно, а въз основа на
акта било издадено процесното НП, което жалбоподателят оспорва. Същото
му било връчено лично на 14.01.2025 г.
Така възприетата фактическа обстановка съдът изгради въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, а
именно: разпита на свид. М. Н. М., както и писмените материалите,
приобщени към административно наказателната преписка, надлежно
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, приложим субсидиарно в
производството по ЗАНН.
Показанията, посочени от свидетеля М. Н. М. са в достатъчна степен
последователни, обстоятелствени и абсолютно кореспондиращи с наличните
по делото писмени доказателства, поради което, съдът ги кредитира изцяло.
Посочените гласни и писмени доказателства, върху които съдът
изгради вътрешното си убеждение са еднопосочни, непротиворечиви, поради
което допълнителен анализ съдът не намира за необходимо да излага.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че не се установява
2
компетентността на органа съставил АУАН. Видно от представената по делото
Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министър на вътрешните работи,
органът по установяване на нарушението е действал в пределите на своята
служебна компетентност.
От правна страна:
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите. Жалбата е подадена в преклузивния срок и изхожда от
легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна, като съображенията на съда в
тази насока са следните:
АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни
органи, съгласно чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, вр. със Заповед № 8121з-1632
от 02.12.2021 г. на Министър на вътрешните работи, в рамките на
законоустановените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Неоснователно се явява твърдението на жалбоподателя, че актосъставителят
не е имал материална компетентност. АУАН и НП съдържат всички
нормативно установени реквизити, съответно в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН.
С оглед липсата на процесуални нарушения, съдът намира, че следва
да е осъществил контрол за законосъобразност по съществото на обжалваното
НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, движещите се по
пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. От
приобщените писмени доказателства и от свидетелските показания на свид.
М. Н. М. по безспорен начин се установява, че панорамното стъкло на
автомобила е счупено във вид на паяжина по цялото си протежение и е
нарушена стабилността му, както е и силно затруднена видимостта през него.
От субективна страна, тъй като съставът на административното
нарушение се явява формален и за съставомерността на административното
нарушение не е необходимо да са настъпили съставомерни последици, то по
дефиниция се явява извършено с пряк умисъл и съзнателно извършено, тъй
като водачът на МПС е длъжен да го поддържа в изправно техническо
състояние.
Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, санкцията за
извършеното нарушение е абсолютно определена – глоба в размер на двеста
лева, поради което съдът намира, че АНО правилно е приложил санкционната
разпоредба.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП е
правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на СДВР следва да бъде
определено юрисконсултско възнаграждение, тъй като
административнонаказващият орган в съдебното производство е бил
представляван от юрисконсулт. Отчитайки изискванията на чл. 63д, ал. 5
ЗАНН, вр. чл. 37 Закона за правната помощ, вр. чл. 27е Наредбата за
3
заплащането на правната помощ, както и предвид ниската фактическа и
правна сложност на делото, съдът счете, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63 и чл. 63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление № 24-4332-
025379/25.10.2024 г., издадено от началника на сектор отдел "ПП" при СДВР, в
частта в която на С. М. С. на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП му е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 /двеста/ лева за
нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С. М. С. да заплати в полза на О "ПП" СДВР сума в размер
на 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че
решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4