Решение по адм. дело №700/2025 на Административен съд - Велико Търново

 

Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)

 

Делото е образувано по жалба на В. С. Д. от [населено място], против Заповед № Д-ВТ-ВС – 11/25.07.2025 г., издадена от директор на Директора на дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) - гр. Велико Търново, потвърдена с Решение № 04-РД06-0051/05.08.2025 г. на директора на РДСП – Велико Търново, с която й е разпоредено да възстанови неправомерно получените социални помощи за детето й А. Д. И. за периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. на обща стойност от 480 лева.

Жалбоподателката оспорва решението като незаконосъобразно, тъй като счита, че при подаване на декларацията – заявление въз основа на която са изплатени претендираните за възстановяване в настоящето производство суми, представляващи месечна помощ за дете, е посочила доходът, който е посочен в издаденото за целта удостоверение от бившия й работодател, за съдържанието на което тя не носи отговорност. В този смисъл смята, че не може да се квалифицира като недобросъвестна, съответно получените от нея сума за подпомагане не са такива, за да подлежат на връщане.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с адв. Ст. К., която поддържа жалбата и сочи, че Д. е декларирала правилно получените от нея суми, в това число е посочила, че е получила и обезщетение, което ответникът е следвало да установи служебно, че възлиза в размер на 2 403 лева. Излага доводи, че няма умишлено невярно деклариране на получени доходи и за това е наложителна отмяната на решението. По тези мотиви иска отмяна на заповедта и присъждане на сторените разноски по делото.

Ответната страна – Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Велико Търново оспорва жалбата с мотива, че жалбоподателката като декларатор, който е заявил желание за подпомагане, носи отговорност да провери и посочи верни данни в заявлението-декларация, като приложи и документи, които ги установяват. Същата е декларирала неверни данни, които независимо от това, че са били посочени от работодателя й е следвало да се подложат на проверка, доколкото същата за данъчни цели, същия ден е подала и друга декларация, в която е декларирала за същите обстоятелства различни данни, при това удостоверени от същия работодател – друга сума като получена за същия период и от същия работодател и в този смисъл, след като е констатирала или е следвало да констатира разликата в данните е следвало да извърши проверка по въпроса и да се увери във верността им, тъй като носи лична отговорност за съдържанието на декларираното. По тези мотиви претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заявление – Декларация вх. № ЗСПД/Д-ВТ/551/29.01.2024 г., до Директора на ДСП – Велико Тръново жалбоподателката по настоящето дело – В. С. Д., поискала отпускане на месечна помощ за отглеждане на детето си А. Д. И. до завършване на средно образование по чл. 7 от ЗСПД. В същото заявление собственоръчно написала и декларирала, че общият размер на брутния доход на семейството й за предходните 12 месеца считано от м. 01.2023 г. до мес. 01.2024 г. възлиза на 15 553.49 лева, която сума изписала и с думи - т. 13 от стр. 2 от заявлението. Същата сума тя посочила в това заявление и като свой брутен доход, облагаем по ЗДДФЛ – в т. I на стр 2 от същото заявление (л. 12, гръб от делото). Към това заявление – декларация представила Удостоверение за месечни доходи съгласно чл. 17, ал. 3, т. 1 от ППЗСПД издадено от „Унитраф“ АД, с. Соколово на 18.01.2024 г. (л. 14 от делото), в което като получени брутни възнаграждения на лицето за периода мес.01.2023 г. до м. 12.2023 г. вкл. е посочена сума равна на декларираната от жалбоподателката - 15 553.49 лева. Представена е и Служебна бележка от 29.01.2024 г. от ГППМП „Доверие“, удостоверяваща извършени всички планови имунизации на детето и проведени профилактични прегледи.

От страна на ДСП – Велико Търново е предприета служебна проверка на декларираните като факт, но без стойност изплатени обезщетения за безработица, като е установено, че същите възлизат на 2 405.90 лева.

Въз основа на това заявление, декларираното и служебно установени данни е издадена Заповед № ЗСПД/Д-ВТ/551/05.02.2024 г. от директора на ДСП – Велико Тръново, с което на Д. е отпусната месечна помощ за дете в размер на 40 лева месечно по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, като не е спорно, че тази сума й е изплащана през цялата 2024 г. по посочената в декларацията банкова сметка и възлиза на общо 480 лева за годината.

От страна на ответната администрация е предприета последваща проверка на така отпуснатите социални плащания, като е изискана служебно от НАП информация с Писмо № 0401-24-00-0520/04.02.2025 г. за декларираните от Д. за данъчни цели доходи за 2023 г. – вкл. за декларираните от нея доходи по реда на ЗДДФЛ. След разменена кореспонденция, е получено писмо вх. № 04-92-00-0520-2/25.06.2025 г., с което НАП е уведомил ответника за декларираните от Д. доходи с Декларацията й по чл. 50 от ЗДДФЛ, подадена на същата дата, на която е подадено и заявлението за социално подпомагане – 29.01.2024 г. С посочената данъчна декларация, за целите на използване на данъчно облекчение за отглеждането на детето на лицето са декларирани доходи в размер на 17 103.49 лева за периода на 2023 г. Съответно, приложена е Служебна бележка изх. № 89/18.01.2024 г. от „Унитраф“ АД за доходи от трудови правоотношения, изплатени през 2023 г. по чл. 45, ал. 1 от ЗДДФЛ, според която те възлизат на 17 103.49 лева.

Въз основа на това, ответникът е уведомил г-жа Д. за започване на административно производство за проверка на платените й суми и е изискал от от нея информация за доходите й за 2023 г., вкл. да представи документи за това. С протокол от 10.07.2025 г. Д. е представила ГДД вх. № 04439240037124/29.01.2024 г., в Приложение № 1 от която същата собственоръчно е посочила като придобит облагаем доход от трудови правоотношения за 2023 г. сумата от 17 103.49 лева, които са посочени като изплатени от работодателя й „Унитраф“ АД. (л. 28 от делото). Такава допълнителна информация е изискана и от последното дружество, като от страна на „Унитраф“ АД е представено писмо, с което дружеството уведомява администрацията, че дружеството начислява заплатите в текущия месец, но ги изплаща до 25-число на следващия месец – т.е. реално през януари 2023 г. Д. е получила заплата за декември 2012 г., която получена сума не е отразена в първото удостоверение. В тази връзка, от дружеството са представили нова служебна бележка от 14.07.2025 г., в която фигурира възнаграждението, дължимо за отработения декември 2022 г., което реално е доход през 2023 г., получен именно тогава. За прецизност следва да се посочи, че в тази служебна бележка полученото възнаграждение е посочено като 17 303.49 лева (на колкото възлиза и сборът на месечно платеното), вместо удостовереното със Служебната бележка № 89/18.01.2024 г. 17 103.49 лева. Доколкото обаче ответната администрация е кредитирала и работила с по-малката сума – 17 103.49 лева, съдът намира, че разликата (която при това е в полза на жалбоподателката) не следва да се отчита в настоящето производство.

Като е констатирала, че Д. не е декларирала полученото през януари 2023 г. възнаграждение за декември 2022 г. ответната администрация е приела, че същата е получила 17 103.49 лева вместо декларираните 15 552.49 лева и тъй като с тази недекларирана, но получена допълнителна сума средно месечният доход на член от семейството – 821.22 лева (получен като към доходите от трудовата дейност се добавят и платените обезщетения за безработица), надхвърля изискуемият такъв към момента на подаване на заявлението от 810 лева, то жалбоподателката е недобросъвестна. На това основание е издадена оспорваната в настоящето производство заповед, с която й е разпоредено да възстанови неправомерно получените социални помощи за детето й А. Д. И. за периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. на обща стойност от 480 лева ведно със законоустановените лихви до датата на възстановяването й.

Посочената заповед е оспорена по административен ред пред РДСП – Велико Търново с Жалба от Д. на 25.07.2025 г., като с Решение № 04-РД06-0051/05.08.2025 г. директорът на РДСП – Велико Търново е потвърдила същата. Посоченото решение е връчено на Д. на 11.08.2025 г., видно от приложеното известие за доставяне.

На 20.08.2025 г. Д. е депозирала жалба против него в настоящия съд, въз основа на което е образувано и това дело. В хода на същото като писмени доказателства са приети материалите от административната преписка.

 

Настоящият съдебен състав, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, счита следното:

Жалбата е допустима, но неоснователна по следните мотиви:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – директорът на дирекция "Социално подпомагане" – Велико Търново, в законоустановената форма.

Същата е мотивиран акт – в заповедта са посочени фактическите и правните основания за издаването й. В мотивите й се сочи нормата на чл. 14, ал. 3 от ЗСПД и чл. 8, ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗСПД. Цитираните разпоредби определят, че в случай на установена недобросъвестност и в случаите по чл. 6, ал. 9, чл. 6а, ал. 7, чл. 6б, ал. 4, чл. 8в, ал. 6, чл. 10а, ал. 7 и чл. 10б, ал. 7 директорът на ДСП издава мотивирана заповед за възстановяване на получената семейна помощ заедно със законната лихва. Фактическото основание, обосновало приложението на тази правна норма е изводът за недобросъвестност на жалбоподателката, обоснован с декларираната от нея собственоръчно невярна информация за получените от нея доходи за предходната година – а имено, декларираните от нея в производството пред ДСП са по-малко от декларираните по същото време от нея абсолютно същите като вид доходи пред друга администрация – НАП, но за целите на ползване на данъчно облекчение доходи за същия период.

Съдът намира заповедта и за материално законосъобразна, тъй като споделя мотивите, обосновали извода за недобросъвестност на жалбоподателката.

В чл. 2 от ЗСПД са изброени изчерпателно видовете семейни помощи, като същите са разграничени на еднократни и месечни. Сред месечните семейни помощи са и тези по ал. 3, т. 2 - месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, каквато е поискала и е отпусната на жалбоподателката за детето й А. И.. Съгласно чл. 4а, право на семейни помощи по чл. 2, ал. 3, т. 2 имат семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода, определен за целта в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година. Размерът на семейните помощи по чл. 2, ал. 3, т. 2 в зависимост от определения доход по ал. 2, т. 1 и 2 се определя ежегодно в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година. Следователно, основополагащо основание за подпомагане на семействата, отглеждащи деца до определена възраст е разбирането, че подлежат на подпомагане семейства с определени доходи, които нормативно се определят като размер ежегодно. Ето защо декларирането на годишен доход на член от семейството за предходните 12 месеца в размер по-нисък от реално получения, който води до определяне на по-нисък средномесечен доход, който е под нормативно определения лимит за подпомагане прави лицето – декларатор недобросъвестно. Както се каза добросъвестността на лицето е релевантна, тъй като се касае отделна хипотеза, която е предвидена самостоятелно, като основание за издаване от директора на ДСП. Видно от подаденото заявление-декларация до ДСП от 29.01.2024 г. жалбоподотелката декларира брутен доход, облагаем по ЗДДФЛ от 15 553.49 лева за 2023 г. На същия ден, същата декларира пред друга администрация – НАП, вече за целите да ползва данъчно облекчение за отглеждането на детето друга сума – по-висока с 2 000 лева – в Декларацията й по чл. 50 от ЗДДФЛ, подадена на същата дата, на която е подадено и заявлението за социално подпомагане – 29.01.2024 г. са декларирани доходи в размер на 17 103.49 лева. Вярно е, че към двете декларации са приложени две различни удостоверения от работодателя на жалбоподателката, сочещи различни суми – тези които е тя е декларирала различно, но при наличието на два документа, издадени на една и съща дата, от едно и също дружество с различно съдържание е следвало тя да установи кой от тези документи е верният, а не да декларира различните данни в различните производства, защото в крайна сметка нейна лична отговорност е декларирането на верни данни в самите декларации. Това е така, защото съгласно чл. 3, ал. 1 от ППЗСПД, в заявлението декларация за отпускане на семейни помощи по чл. 7 и 8 от Закона за семейни помощи за деца лицата декларират брутните доходи на семейството, получени за последните 12 календарни месеца, предхождащи месеца, през който е подадено заявлението декларация. След като са посочени неверни данни за доходите, които доходи са факти от значение за правото за отпускане на семейна помощ по чл. 7 от ЗСПД, поведението на жалбоподателката следва да се квалифицира като недобросъвестно, а семейната помощ – като недобросъвестно получена по см. на чл. 14, ал. 5 от ЗСПД. В ЗСПД не се съдържа легална дефиниция на понятието „добросъвестност“ при получаване на семейни помощи за деца. С оглед общите принципи на правото, недобросъвестно получавана е тази помощ за дете, на която лицето е нямало право, но я е получило поради укриване на правнорелевантни факти или невярното им деклариране. В хипотезата на чл. 14 от ЗСПД недобросъвестното поведение на лицето, изразяващо се в укриване или невярно деклариране на факти, има правно значение само при положение, че невярно декларираните обстоятелства или укритите такива са довели до неправомерно отпускане на социалните помощи. Константната съдебна практика приема, че „недобросъвестност“ ще има само при установени факти, който биха имали значение и оказали влияние за правото на социално подпомагане. Именно такава е и настоящата хипотеза – ако доходите бяха декларирани в размера, в който са действително получени лицето нямаше да има право на помощ. Т.е. осъществени са предпоставките, предвидени в цитираната разпоредба на закона, поради което оспорената заповед за лишаване на Д. от семейни помощи по чл. 7 от ЗСПД е законосъобразна.

Поддържаните доводи, че декларирането е неумишлено и че простото подаване на заявлението месец по–късно би довело до право на помощ съдът не обсъжда, защото се касае за хипотетични възможности. Действително, възможно е заявление да се подаде и през м. февруари 2024 г., но далеч не съществуват гаранции, че лицето и нямаше да получи други доходи, вкл. да започне работа и прочие, а липсват данни и за доходите й след декември 2024 г. - за януари 2025 г., които биха били също от значение в случай, че заявлението се подадеше февруари 2024 г. Така или иначе се касае за вероятности, които съдът не може да изследва и обсъжда.

Недобросъвестното получаване на семейни помощи не е целта на ЗСПД и поради това, такива помощи, получени недобросъвестно, следва да бъдат върнати, вкл. с дължимите лихви, както предвижда чл. 14, ал. 3 от ЗСПД.

Предвид гореизложеното, жалбата с която съдът е сезиран е неоснователна и следва да се отхвърли като такава. При този изхода на делото на жалбоподателката не се следват разноски, а на ответника се следват такива за юк възнаграждение в минимален размер предвид фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената работа по него. Ето защо на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 130 лева, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл. 143, ал. 3 от АПК.

 

Предвид изложеното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. С. Д. от [населено място], против Заповед № Д-ВТ-ВС – 11/25.07.2025 г., издадена от директор на ДСП - гр. Велико Търново, потвърдена с Решение № 04-РД06-0051/05.08.2025 г. на директора на РДСП – Велико Търново.

ОСЪЖДА на В. С. Д. от [населено място], с [ЕГН] да плати на дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Велико Търново сумата от 130 (сто и тридесет) лева разноски за настоящето дело.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и на основание чл. 14а, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца не подлежи на касационно обжалване.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.