Решение по дело №35267/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4813
Дата: 16 декември 2021 г. (в сила от 16 декември 2021 г.)
Съдия: Мария Иванова Иванова Ангелова
Дело: 20211110135267
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 4813
гр. София, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:М.И.
като разгледа докладваното от М.И. Гражданско дело № 20211110135267 по
описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл.
411 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД във вр. чл. 49 от ЗЗД за сумата от 325,35 лeва,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение във връзка
с ПТП, реализирано на 01.02.2021 год. в гр. София, на ул. „Симеоновско шосе“, с
участието на лек автомобил „Мазда 6“ с рег. № СВ 1273 АР, ведно със законната лихва
върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда- 21.06.2021 год. до
окончателното плащане на сумата.
Ищецът - "Е.И. АД твърди, че на 01.02.2021 г. в гр. София, на ул. „Симеоновско
шосе” е настъпило ПТП, при което лек автомобил „Мазда 6”, с рег. № СВ 1273 АР,
попада в необозначена дупка на пътното платно. Твърди, че към момента на
настъпване на събитието автомобилът е имал действаща застраховка „Каско на МПС”
№ 00500100368868 от 01.07.2020 г., валидна към момента на събитието. Твърди, че във
връзка с настъпилото ПТП е образувана преписка по щета № ********** от 02.02.2021
год., като на собственика на процесния товарен автомобил е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 325,35 лева. Поддържа, че след плащане на
застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увреденото лице против
ответника. Твърди, че е отправил покана до ответника да заплати процесната сума.
Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 325,35 лева, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба-21.06.2021 год. до окончателното изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски.
Ответникът - С.О. оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на лек
1
автомобил „Мазда 6“ с рег. №СВ 1273 АР, тъй като застрахователната полица не е
подписана, както и че договорът не е влязъл в сила. Оспорва механизма на ПТП и
поддържа, че събитието не представлява покрит риск съгласно Общите условия (ОУ).
Навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат. В първото по делото
съдебно заседание, състояло се на 09.11.2021 год., процесуалният представител на
ищеца заявява, че не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Каско на МПС“ между ищеца и собственика на увредения автомобил.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 01.07.2020 г. е сключен застрахователен договор между "Е.И."” АД и
собственика на МПС „Мазда 6”, с рег. № СВ 1273 АР със застрахователна полица №
00500100368868 за застраховка „Каско на МПС“, по силата на който застрахователят е
поел задължение да заплати застрахователно обезщетение при настъпване на
застрахователно събитие относно товарен автомобил „Мазда 6”, с рег. № СВ 1273 АР.
Срокът на действие на договора е от 00.00 часа на 29.07.2020 год. до 24.00 часа на
28.07.2021 год..
При застрахователя "Е.И."” АД е образувана ликвидационна преписка по щета
№ ********** от 02.02.2021 г., въз основа на уведомление за щета, подадено от
собственика на товарния автомобил „Мазда 6”, с рег. № СВ 1273 АР. Видно от
преводно нареждане от 19.03.2021 год. на собственика на увредения автомобил е
платена сумата от 325,35 лева, представляваща определеното застрахователно
обезщетение.
От приетата и неоспорена автотехническа експертиза се установява, че от
техническа гледна точка е налице причинно-следствена връзка между механизма на
процесното ПТП и нанесените вреди на автомобил „Мазда 6”, с рег. № СВ 1273 АР.
Установява се, че стойността на увредените части по средни пазарни цени е в размер
на 400,50 лева с ДДС или 333,75 лева без ДДС.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата-до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Предпоставки за възникване на правото на застрахователя да
предяви иск срещу причинителя на вредата са следните: сключен между застрахователя
и увреденото лице застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното
2
събитие, настъпило застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на
застрахователно обезщетение.
От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца и
собственика на увредения товарен автомобил е сключен валиден договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС“. При действието на този договор е била
образувана ликвидационна преписка във връзка с настъпило застрахователно събитие
– ПТП.
Материалното право на застрахователя да встъпи в правата на увреденото от
ПТП лице възниква с плащането на застрахователно обезщетение. От страна на
ответника не се оспорва, че застрахователното обезщетение е платено, поради което
съдът приема този факт за доказан. Основателността на предявения иск на
застрахователя с правно основание чл. 410 ЗК, обаче, е поставена в зависимост от това
дали в патримониума на застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди,
причинени от непозволено увреждане. Съдът намира, че въз основа на твърденията
изложени в исковата молба е предявен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от ЗК
във връзка с чл. 49 от ЗЗД, тъй като в исковата молба ищецът поддържа, че ПТП е
възникнало в резултат от неизпълнение на задължение на собственика на пътя за
поддържане и ремонт. В този смисъл следва да бъде изследван въпроса за това дали е
налице виновно действие или бездействие на ответника (респ. негови служители), от
което са причинени вреди на застрахования, както и причинната връзка между тях.
Задължение за обезщетяване на вреди причинени на трети лица от виновно действие
или бездействие на възложителя по смисъла на чл. 49 от ЗЗД при възлагане на работа
на деликвента и причиняване на вредите при или по повод извършването, респективно
неизвършването й. Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата общините чрез своите
служители са длъжни да изграждат, ремонтират и поддържат онези пътища, които са
тяхна собственост, като съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП "поддържане на пътищата" е
дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване,
охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. По
отношение на вината на длъжностните лица е в сила законоустановената презумпция
на чл.45, ал.2 ЗЗД, доколкото не са ангажирани доказателства, които да я оборят.
Отговорността на ответника е обективна. Налице е и причинно-следствена връзка
между деянието – бездействието на длъжностни лица при ответника и причинените
вреди, която връзка се установява от заключението на съдебно-автотехническата
експертиза. Установява се, че вредите по застрахования автомобил са причинени от
попадането му в дупка и се явяват резултат от противоправно бездействие на
длъжностни лица на работа при ответника, чрез които ответникът не е изпълнил
задължението си по чл. 31 от ЗП да осъществява поддържане на пътя, собственост на
общината, която поддръжка в случая се изразява в осигуряване на безопасно и удобно
3
движение по пътя през цялата година и предпазването му от преждевременно
износване /§ 1, т. 14 от ДР на ЗП/. Установява се и размера на причинените вреди,
определен по средни пазарни цени на части, труд и материали, който е повече от
исковата сума и размера на платеното застрахователно обезщетение.
На следващо място съдът намира възражението на ответника във връзка с
механизма на ПТП за неоснователно. Във връзка с реализираното ПТП е съставен
протокол за ПТП №1818035 от 01.02.2021 год., в който е посочено, че на пътното
платно има дупка. Съдът приема, че протоколът за настъпило ПТП, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, представлява официален
документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда
формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него
изявление на съставителя му, но също и с материална доказателствена сила относно
самото удостоверено в него волеизявление, т. е. съставлява доказателство за факта на
направени пред съставителя изявления и за "извършените от него и пред него
действия". В случая длъжностното лице е посетило мястото на ПТП, констатирало е
наличието на дупка, находяща се на пътното платно и е изготвило протокол за ПТП, а
участникът в него е подписал същия. С оглед на изложеното съдът приема, че то е
настъпило при механзма посочен в него.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не ангажира доказателства и във
връзка с твърдяното съпричиняване от страна на водача на застрахованото при ищеца
МПС, на вредоносния резултат, поради което и това възражение е неоснователно.
Освен изложеното и видно от Общите условия за застраховка „Каско на МПС“,
при клауза „А“ /какъвто е настоящия случай/ се покриват вреди, причинени на
застрахованото МПС при настъпването на някой от рисковете по т.1-2 и изброените в
т.3 рискове. Съгласно т.2, бб покрит риск е и нарушаване на целостта на гумите на
МПС, освен ако то е регистрирано като лек автомобил, а увредените гуми са на
възраст до 2 години от датата на тяхното производство и са с дълбочина на протектора
не по-молка или равна на 6 мм. В случая не е налице нито една от визираните
хипотези, представляващи изключен риск.
Предвид изложеното съдът приема, че ищецът се е суброгирал в правата на
увреденото лице, респ. искът е основателен и като такъв следва да се уважи.
При този изход на спора и с оглед изричната претенция на ищеца, и на
основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати
сторените в производството разноски в размер на 400 лева, съразмерно с уважената
част от претенциите.
Воден от горното

4
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., със седалище и адрес на управление: гр. София, М., ет.1 да
заплати на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРО ИНС" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Христофор Колумб“
№ 43, на основание чл. 410, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 411 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД
във вр. чл. 49 от ЗЗД сумата от 325,35 лева (триста двадесет и пет лева и тридесет и
пет стотинки), представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско на МПС“ за вредите, причинени на МПС „Мазда 6”, с
рег. № СВ 1273 АР от настъпило на 01.02.2021 г. ПТП, ведно със законната лихва
върху главницата считано от подаване на исковата молба – 21.06.2021 г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК сумата от 400
лева (четиристотин лева), представляваща сторените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5