№ 7323
гр. София, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20251100511377 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. Р. М., срещу решение № 14151 от
21.07.2025 г. на СРС, 37 състав, по гр. дело № 28070/2025 г. Счита
първоинстанционното решение за неправилно, необосновано и постановено в
нарушение на материалния закон. Излага съображенията си, поради които
моли да бъде отменено и съдът да постанови друго, с което да отхвърли
молбата за издаване на заповед за защита.
Въззиваемата страна М. Р. С., с подаденото възражение, счита
въззивната жалба за неоснователна и моли първоинстанционното решение да
бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа.
В съдебно заседание въззиваемата страна моли първоинстанционното
решение да бъде оставено в сила.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от
ответника в първоинстанционното производство, която страна има правен
интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по
1
силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим
съдебен акт.
С молба от 16.05.2025 г. М. Р. С. е поискала да се издаде заповед за
защита срещу А. Р. М., който е неин син, с която да се наложат мерки по чл. 5
от ЗЗДН, описвайки следните актове на насилие по отношение на нея,
извършени на 13.05.2025 г. от А. Р. М..
С решение № 14151 от 21.07.2025 г. по гр. дело № 28070/2025 г., СРС, 37
състав е издал заповед за защита, срещу А. Р. М., като го е задължил да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М. Р. С.,
забранил му е да приближава М. Р. С., на разстояние по-малко от 100 метра,
до жилището й на посочения адрес, местоработата й, и местата за социални
контакти и отдих, за срок от осемнадесет месеца, считано от влизане в сила на
решението. Предупредил е ответника за последиците от неизпълнение на
заповедта. Осъдил е А. Р. М., да заплати по сметка на СРС държавна такса в
размер от 25 лева.
За да постанови решението си СРС е приел, че на представената по
делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, изхождаща от пострадалото лице,
следва да бъде придадена силата на доказателствено средство, съгласно чл. 13,
ал. 2, т. 3 от ЗЗДН, тъй като декларацията индивидуализира актовете на
насилие, извършени спрямо М. Р. С. на тези дати по начина, по който същите
са описани в редовната молба за защита /арг. от чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН/-
описание на акта, дата, място и начин на извършване на съответния акт и т. н.
В случая молителката С. в декларацията е посочила всяко едно от тези
обстоятелства. С декларацията на молителката по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН се
докавза извършено физическо, психическо и емоционално насилие от
ответника спрямо молителката М. Р. С. на 13.05.2025 г., тъй като на
посочената дата се твърди, че е нямало свидетели очевидци. Приел е, че
ответникът М. не оспорва твърденията на молителката.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство,
прие за установено следното:
В жалбата са наведени доводи, че неправилно СРС е приел, че
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗДН е доказателствено средство, че декларацията
индивидуализирала актовете като в редовна молба за защита (молителката е
2
описала всяко едно от тези обстоятелства), че първоинстанционния съд
неправилно е интерпретирал представения от ответника протокол- да,
ответника не отрича стълкновение с майка си на тази дата, но причината е
друга- системна употреба на алкохол от страна на молителката и отправяни от
нея към сина й упреци и обиди. Ответникът само се е опитал да задържи
майка си да не излиза и да не звъни по вратите на съседите, тъй като той се
срамува от това й поведение.
Тези доводи СГС счита за основателни.
Относно твърдяното домашно насилие, извършено на 13.05.2025 г.
спрямо М. Р. С. от А. Р. М., настоящия съдебен състав приема за установено
следното:
На декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не може да бъде придадена
силата на доказателствено средство съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН и на
основание само на нея- съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН да бъде издадена
заповед за защита, както неправилно е приел първоинстанционния съд, тъй
като декларацията не индивидуализира актовете на насилие по начина, по
който същите следва да бъдат описани в една редовна молба за защита -
описание на акта, дата, час, място и начин на извършване на съответния акт,
използваните средства при извършването му, конкретните действия и т. н.). В
декларацията не е посочена нито дата, нито час- точен или приблизителен, не
е посочено място на извършване на насилието, още по-малко- са посочени
конкретни действия на ответника, изречените от него заплахи и т.н.- т.е.- в
какво точно се е изразявало насилието.
Неправилно СРС е приел и че ответикът М. не оспорва твърденията на
молителката. В открито съдебно заседание, проведено на 15.07.2025 г.
ответникът е заявил: “На 13.05.2025 г. такова нещо не се е случило. Тя вечер си
обича да пие.“ Извънсъдебно признание от страна на ответника е налице
единствено относно обстоятелството, че на процесната дата е имало разправия
на висок глас между страните, при което молителката е тръгнала да излиза да
уведоми съседите. Това е подразнило ответника и той е хванал майка си-
молителка в производството, за ръката, за да не излезе от жилището и да
започне да звъни на съседите. Оспорва да е отправял заплахи за убийство и да
е нанасял побой.
С допустимите от ЗЗДН доказателствени средства молителят следва да
3
проведе главно и пълно доказване на твърденията си в сезиращата съда молба,
покриващи признаците на актове на домашно насилие- чл. 154, ал. 1 от ГПК,
указващ доказателствената тежест в процеса. При недоказване на твърденията
на страната, от които за същата произтичат благоприятни правни последици,
какъвто е настоящия случай, молбата се оставя без уважение.
Ето защо, въззивният съд приема, че обжалваното решение е
неправилно и следва да се отмени, а молбата за защита – да се остави без
уважение, поради което и жалбата на ответника по първоинстанционното дело
се явява основателна.
Като се съобрази изхода на делото, въззиваемата страна следва да
заплати държавна такса в размер на 37,50 лв. по сметка на СГС (25 лв. за
производството пред СРС и 12,50 лв. държавна такса за въззивната жалба).
При този изход на делото, неоснователно се явява искането на въззиваемата
страна за присъждане на разноски.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 14151 от 21.07.2025 г. по гр. дело № 28070/2025 г.
на СРС, 37 състав, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Р. С., ЕГН********** за
издаване на заповед за съдебна защита срещу А. Р. М., ЕГН********** и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която на
ответника да бъдат наложени мерки по чл. 5 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА М. Р. С., ЕГН********** да заплати по сметка на СГС сума в
размер на 37,50 лв.- държавни такси.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Р. С., ЕГН********** за
присъждане на разноски по делото, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5