№ 37425
гр. София, 09.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20241110134196 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на С. Н. П. срещу ***.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, които са относими
към предмета на доказване, необходими и допустими, поради което следва да бъдат
приети. Доказателственото искане да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза,
е основателно. По приемането на приложените с отговора на исковата молба
документи като писмени доказателства по делото съдът ще се произнесе в първото
открито съдебно заседание след като изслуша съответното становище на ищцата.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за
възможно най-ранната дата.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА гр. дело № *********34196 по описа на Софийския районен съд,
III гражданско отделение, 150-и състав, за 2024 г., за разглеждане в открито съдебно
заседание на 17. 10. 2025 г. от 10, 00 часá, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да работи по задачите,
формулирани с исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице П. А. Д.. ОПРЕДЕЛЯ
1
депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 400 лева, вносим от ищеца по
платежна сметка на Софийския районен съд в едноседмичен срок от връчването на
преписа от настоящото определение.
ОТЛАГА произнасянията по доказателственото искане на ищеца ответникът да
бъде задължен да представи документи, както и по приемането на приложените към
отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото, във
връзка с което ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата да изрази становище във
връзка с евентуалното приемане на приложените към отговора на исковата молба
документи като писмени доказателства по делото най-късно до края на първото
открито съдебно заседание.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Ищцата твърди, че през 2019 г. е сключила с ответника договор за
потребителски кредит от разстояние, по силата на който получил 2 000 лева. Така
полученият кредит тя трябвало да възстанови в 17-месечен срок, като заплати и
фиксирана възнаградителна лихва в размер на 40, 10 % на равни погасителни вноски,
всяка от които в размер на 280 лева. Ищцата освен това поела и задължението да
заплати неустойка на ответника при неизпълнение на договорните й задължения, като
размерът на неустойката бил 653 лева и 93 стотинки. Съгласно посоченото в договора
годишният процент на разходите бил в размер на 48, 36 %. Ищецът излага подробни
доводи, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие със закона, добрите
нрави и излизане извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция. Намира за недопустимо кумулирането на неустойка за вреди от това, че
задължението няма да може да бъде събрано в срок заедно с мораторната лихва по чл.
33, ал. 1 ЗПК. Оспорва клаузата за неустойка като нищожна и поради нейната
неравноправност и поради заобикаляне на закона, като се позовава на чл. 21, ал. 1
ЗПК. Иска от съда да прогласи нищожността на клаузата, предвиждаща заплащането
на неустойка в договора, сключен между ищцата и ответника, както и да осъди на
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД ответника да й заплати сумата в размер на 5 лева, част от
общата сума 2 106 лева и 7 стотинки, представляваща недължимо платени суми по
договор за кредит, ведно със законовата лихва от 10. 06. 2024 г. до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
Ответникът признава, че е сключил твърдения от ищцата договор за
потребителски креди от разстояние, като размерът на неустойката според него е 2 106
лева и 7 стотинки. Отрича обаче при сключването на договора за потребителски
кредит да са били допуснати пороци, които да водят до неговата пълна
2
недействителност. Поддържа, че договорът е бил сключен в съответствие с
изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, като клаузите му били изписани по ясен и
разбираем начин с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. Била предоставена и
преддоговорната информация. Твърди, че в текста на договора е бил посочен
годишният процент на разходите, който бил 40, 10 % и не превишавал петкратния
размер на законната лихва съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага подробни съображения и
във връзка с твърденията на ищеца за неравноправност на клаузите на договора за
потребителски кредит и изтъква, че било достатъчно страната да развие конкретни
съображения в тази насока, а съдът съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК следял служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договорите с потребители, какъвто бил и
настоящият, и дължал произнасяне по твърденията. Признава, че в процесния случай е
била уговорена с клаузата на т. 8 от Преддоговорна информация „Стандартен
европейски формуляр“ във връзка с т. 2.2 – 2.7 от договора, но тази допълнителна
услуга била само възможност, не и задължително условие за отпускането на
потребителския кредит, поради което таксата за неустойка не съставлява разход по
кредита, съответно евентуално договорено възнаграждение в полза на дружество-
гарант не следвало да бъде включвано в изчисляването на годишния процент на
разходите. Евентуално, дори и да се приемело, че е налице порок на клаузата, то тогава
би била налице частична недействителност, защото се засягало само част от
съдържанието на сделката. Позовава се на съдебна практика и на правото на
Европейския съюз. Прави извод, че предявеният установителен иск е неоснователен и
недоказан. Оспорва и съединения с него осъдителен иск като неоснователен и
недоказан, ако съдът го намерел за допустим. Твърди, че с поведението си не е дал
основание за завеждането на иска и че съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК разноски не следвало
да му се възлагат. Иска от съда да отхвърли предявения установителен иск като
неоснователен такъв. Претендира разноски. Прави евентуално възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК срещу разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца, като се позовава
и на решението на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22. Прави евентуално
възражение за прихващане на разноски (съдът „служебно по компенсация да присъди
разноските до размера на по-малкото вземане“).
Ищцата предявява два кумулативно съединени иска. Първият иск е
установителен и с ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 26, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищцата е да
установи при условията на пълно и главно доказване във връзка с този иск наличието
на който и да е от твърдените пороци, обуславящи нищожността на уговорката за
неустойка, съдържаща се в индивидуален договор за потребителски кредит номер ***
от 17. 12. 2019 г. В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че съответната клауза е била индивидуално уговорена, във връзка с което
не сочи доказателства. Вторият иск е осъдителен и с ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.
3
50, ал. 1, предл. първо ЗЗД. В тежест на ищцата е да установи при условията на пълно
и главно доказване във връзка с този иск, че е заплатила на ответника парична сума в
размер на поне 50 лева. В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и
главно доказване, че е получил съответната сума от ищцата на валидно правно
основание.
ОБЯВЯВА на страните, че съдът ще следи служебно за нищожността на клаузи,
за което ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните при условията на
състезателност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на
противоречие със закона, противоречие с добрите нрави или/и неравноправност на
клаузи от договорите.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото открито съдебно заседание
да изложат становищата си във връзка с дадените указания и по доклада на делото,
както и да предприемат съответните процесуални действия, като ги
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не
направят доказателствени искания, то те няма да могат да сторят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба – сигурен и надежден начин за
разрешаването на спора, при който половината внесена държавна такса ще се
възстанови на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключването на делото със
съдебна спогодба е необходимо или да се явят лично, или да изпратят упълномощен
изрично за тази цел процесуален представител, който да представи съответно
пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да пристъпят към медиация. Ако желаят медиация, то
те биха могли да се обърнат към центъра по медиация при Софийския районен съд
и/или към медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерството на
правосъдието.
4
УКАЗВА на страните, че могат да изберат електронен адрес, на който да им
бъдат връчвани призовките, съобщенията и съдебните книжа съгласно правилата на
чл. 38, ал. 2 - 4 от Гражданския процесуален кодекс.
Определението не подлежи на обжалване.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
Вещото лице да се уведоми след внасянето на депозита.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5