Решение по дело №2778/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на В. С. С. от гр. Белослав, [жк], вх. Б, ет.1, ап.3, подадена чрез адв. Д., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0253-000198/06.12.2023г. издадена от началник група към ОДМВР - Варна, РУ Девня по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от изземване на регистрационните табели, а именно от 05.12.2023 г. С процесната ЗППАМ са отнети свидетелство за регистрация на моторно превозно средство № ********* и 2 бр. регистрационни табели за МПС № [рег. номер].

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неспазване на установената форма, неправилно приложение на материалния закон и неговата цел, с оглед на което се отправя искане за отмяна на оспорената заповед.

Поддържа се, че заповедта не е мотивирана. Оспорва се резултата от Дръг Тест, като след издаден талон за медицинско изследване жалбоподателят е дал своевременно биологичен материал /урина и кръв/, но заповедта е издадена преди получаване на резултатите от изследванията. В тази връзка счита, че поради неизяснените обстоятелства ПАМ е приложена неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Д. поддържа жалбата. По съществото на спора моли да бъде уважена и да бъдат присъдени сторените разноски. Сочи, че от събраните доказателства по делото се установява, че изначало не са били налице материалните предпоставки за издаване на обжалваната заповед. Счита, че в настоящото производство са събрани достатъчно доказателства, както писмени така и гласни, с които се доказва по безспорен начин, че така издадената заповед е незаконосъобразна. В този смисъл моли за нейната отмяна и за присъждане на сторените по делото разноски, съобразно представения с молба от 14.05.2024 г. списък на разноските.

Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. По същество на спора сочи, че са налице материалноправните предпоставки за издаването на оспорената заповед. Моли обжалвания акт да бъда потвърден като правилен и законосъобразен. Счита, че към момента на издаването му са били налице предпоставките, а именно положителната проба на Драг - тест и според ЗДвП да се приложи мярката на това основание. Действително, тази проба която излиза от лабораторията е меродавна, тъй като Наредбата регламентира, че е с приоритет, но в момента, в който е излязла пробата и бъде издаден прекратителния акт на Прокуратурата, отпада основанието на мярката, следователно лицето ще си получи свидетелството на отпадналото основание, съгласно ЗДвП. Моли за решение в тази насока.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Със заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-0253-000198/06.12.2023г. издадена от началник група към ОДМВР - Варна, РУ Девня по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от изземване на регистрационните табели, а именно от 05.12.2023 г. и са отнети свидетелство за регистрация на моторно превозно средство № ********* и 2 бр. регистрационни табели за МПС № [рег. номер].

Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи, че на 05.12.2023г. около 18.19 часа в гр. Девня, на ул. Чаталджа като водач на МПС-Алфа Ромео 159 с рег. №[рег. номер] на кръстовището с ул. Фронтоваци посока ул. Ф. С. управлява собствения си лек автомобил Алфа Ромео с посочения рег. номер под въздействието на наркотични вещества или техните аналози установено с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000 с фабричен номер АRLК 0002, който е отчел положителен резултат амфетамин. Проверката била извършена в 16.56 на 05.12.2023г. в сградата на РУ Девня с проба №437. Издаден бил талон за изследване номер 0151551 от 05.12.2023г.

Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 08.12.2023г.

Последната е оспорена пред Административен съд - Варна с жалба на 19.12.2023г. Към делото са приобщени писмените доказателства, представляващи цялата административна преписка по издаване на обжалваната заповед, доказателства за компетентността на органа и за сервизна проверка на използваното техническо средство.

За изясняване на спорни по делото факти са изслушани показанията на св. Д. Г. Д. на длъжност „полицейски инспектор“ в група „Териториална полиция“ към Охранителна полиция към РУ Девня при ОД на МВР – Варна, който сочи, че негови колеги от група „Криминална полиция“ са спрели лицето с автомобила, във връзка с техни действия по оперативна работа. Той е бил дежурен във РУ Девня, 24 часа дежурство и е изпробвал с техническото средство за алкохол и наркотични вещества лицето, както и е съставил акта При проверката се установило, че няма наличие на алкохол, но че е употребило наркотични вещества. Положителен излязъл теста на Дрегера. Оформил документите. Изпратил лицето междувременно за проба в медицинската служба. Върнал се и продължили със съставянето на акта. Св. Д. с категоричност сочи, че действието се е случило около 16.50 часа като колегите му го били спрели около 16 часа. Това разминаване в ПАМ и АУАН се е получило, тъй като когато започнат да пишат акта отчита часа, в който е започнал да се вписва акта в таблета, а не, в който е спрян гражданина. Пропуснали са да коригират в таблета часа, в който е трябвало да се впише, че е спрян за проверка с конкретен час за извършеното нарушение. Поради тази причина има разминаване в часа. Точният час, в който е изпробвано лицето с техническо средство Дръг Тест, в който е изпробван е отразен. Талона на лицето се връчил, след като бил изпробван.

Уточнява се, че служителите, които са спрели жалбоподателя нямат компетентност да извършват тази проверка, съответно нямат и този уред Дръг Тест.

Свидетелят С. Д. Д. на длъжност „Инспектор“ в група „Криминална полиция“ при РУ Девня към ОД на МВР-Варна сочи, че е спирал като водач на автомобил В. С.. Имало СПО - специална полицейска операция по криминална полиция, в определен район на града. Имали са в случая данни, че там се разпространяват наркотични вещества в определен дом. Двама негови колеги проверявали автомобили. Той и другия негов колега С. С. били зад автомобила, когато към тях се приближил лек автомобил марка „Алфа Ромео“. Автомобилът бил непознат за тях, както и шофьора. Съответно изкарали служебните карти, показали ги на водача и с жест разпоредили да спре. Извършили необходимите действия по установяване на лицата, документите за самоличност, документите на автомобила, вкл. служебната проверка в дежурната - дали имат криминални прояви, дали не се издирват и т.н. Тогава колегата, който работил със св. Д. попитал единия от пътниците дали има нещо забранено, а именно наркотично вещество. Пътникът, който бил на предната седалка в автомобила, имал в себе си наркотик. Обяснили му, че това не е разрешено, че е незаконно и бил задържан. Водачът бил запитан, дали има нещо незаконно, дали е употребил алкохол или наркотици. Св. Д. си спомня, че В. С. отговорил „Аз не пия алкохол и не употребявам наркотици“. Но все пак поискали колегите от ОП /охранителна полиция/ да вземат необходимото отношение по КАТ, съответно да бъде изпробван водача за алкохол и наркотици. Св. Д. с категоричност сочи, че са спрели автомобила „Алфа Ромео“ около 16 часа. Сеща се за часа, защото след това направили необходимите докладни по случая.

Проверката по линия на Криминален отдел извършили на кръстовището на „Чаталджа“ и ул. „Фронтоваци“, малко преди самото кръстовище. Там спрели автомобила. В колата били трима човека. Единият го задържали, т.к. имало данни за извършено престъпление, имал в себе си наркотици. За водача на автомобила извикали колегите от ОП, за да направят проверки по КАТ за алкохол и наркотици. Те го транспортирали до районното управление. Третото момче било поканено да даде показания, тъй като бил свидетел на случилото се. Св. Д. придружил другото лице. Шофьорът бил отведен в районното. Колегите от ОП го отвел в районното управление за даване на проба за наркотични вещества и алкохол. Впоследствие разбрал, че е отчетена положителна проба за наркотици, но не е присъствал на самото тестване.

Приобщено към доказателствата по делото е и писмо със с.д. № 10431/22.07.2024г. от началника на лаборатория по химико-токсикологични изследвания при МБАЛ-Варна към ВМА – София доц. Б., с приложена към него съдебно-химическа експертиза № Е-186/26.06.2024г. по ДП № 227/2023г. по описа на РУ – Девня, заключението по която е, че в предоставените за изследване обекти – биологични проби (кръв и урина), иззети на 05.12.2023г. от лицето В. С. С., не се открива наличие на наркотични вещества или техни метаболити (в т.ч. категорично отрицателен резултат за амфетамин), което се установява, чрез имунохимичен скриниг и се доказва по надлежния ред посредством газ-хроматографски анализ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на оспорване е заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-0253-000198/06.12.2023г. издадена от началник група към ОДМВР - Варна, РУ Девня - индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици. ЗППАМ е връчена на нейния адресат на 08.12.2023г., поради което настоящата жалба, подадена на 19.12.2023г., се явява депозирана в срока по чл.149 ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът приема жалбата за основателна, по следните съображения:

Издадената заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, от който произтичат отрицателни последици за адресата. За да бъде една принудителна административна мярка съобразена със закона, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида, по начин и ред, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН целта на принудителните административни мерки е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

С обжалваната заповед е наложена ПАМ на основание чл.171 т.2а, буква „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрация на ППС на собственика му, който управлява МПС и е употребил наркотични вещества или техни аналози

Съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата на чл.165 ал.1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на основание чл.165 ал.1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. Със Заповед № 265з-8226/30.12.2021г. директорът на ОД на МВР - Варна е оправомощил определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата вкл. по чл.171 т.2а б. „б“ от ЗДвП, в т.ч. началник група в РУ при ОД МВР-Варна. Предвид горното съдът приема, че същата е издадена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в изискуемата от чл.172 ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл.59, ал.2 от АПК реквизити. В същата са посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управление на МПС след употреба на наркотици или техни аналози, установено с техническо средство Дръг тест 5000.

При направената преценка за съответствие на процесната заповед с материалния закон, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, цитирана като правно основание за издаване на процесния акт, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година.

За законосъобразността на мярката е от значение обективното наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред. В конкретния случай, видно от фактическото описание на деянието, административният орган е приел наличието на една от хипотезите, визирани в законовата разпоредба, а именно управление на МПС, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с тест.

Жалбоподателят е изразил несъгласие с достоверността на отчетените показания, поради което по надлежния ред е дал материал за изследване, видно от отразяването в приложения към делото Талон за изследване № 0151551/05.12.2023г. В случая по делото са представени доказателства за надлежно проведено изследване на кръвна проба, която е отрицателна, в това число и отрицателна за амфетамин, като безспорно се установява, че В. С. на 05.12.2023г., в гр. Девня, на ул. Чаталджа като водач на МПС-Алфа Ромео 159 с рег. №[рег. номер] на кръстовището с ул. Фронтоваци посока ул. Фронтоваци управлява собствения си лек автомобил Алфа Ромео с посочения рег. номер, без да е употребил наркотични вещества.

Както се посочи по-горе, предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение. Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката от вида на процесната е установено по надлежен ред управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Според чл.23, ал.1, изр. второ и трето от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието (Наредбата), употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва, чрез резултата от изследването на кръвната проба, а при липса на проба урина, изследването се извършва само с пробата кръв. При наличието на данни за назначено лабораторно изследване, то резултатите от него следва да бъдат съобразени, в противен случай се нарушава правото на защита на лицето, спрямо което се налага ПАМ. Това произтича и от разпоредбата на чл.6, ал.10 от Наредбата, която също следва да бъде съобразена при определяне материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ – показанията от техническото средство са достатъчни за налагане на ПАМ само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Като не е съобразил това, административният орган е наложил ПАМ при липса на фактическо основание.

По своята правна същност ПАМ са актове на държавно управление (израз на държавна принуда) от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Недопустимо е прилагането на ПАМ на основание, което не е безспорно установено. В случая по делото са събрани достатъчно доказателства, че жалбоподателят е получил талона за изследване, дал е проба за изследване и не е отказал да му бъде направен тест с дрегера от полицейските органи. Напротив, същият е предприел необходимите действия за опровергаване резултатите от теста, като е дал материал за изследване. Лабораторните резултати, оборват тези от полевия тест, поради което недоказано се явява наличието на фактическото основание за издаване на заповедта. С оглед на това и като е издал заповедта за прилагане на ПАМ без наличието на положителен резултат от медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване в съответствие с изискванията на чл.3а, т.2 от Наредбата, ответникът е издал материално незаконосъобразен административен акт.

В случая не е налице правопораждащ фактически състав, поради което липсва и основание за прилагане на правомощието на административния орган за налагане на ПАМ. В този смисъл процесната преустановителна ПАМ е наложена в нарушение на закона и при липса на визираните в нея материалноправни предпоставки.

В обобщение на изложеното съдът приема, че ЗППАМ е издадена в нарушение на административно производствените правила, поради неизясняване на фактите и обстоятелствата по случая, както и в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена.

При този изход на спора, на основание чл.143 ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски, които съгласно представен списък по чл.80 ГПК, са в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение с приложена разписка, че адвокатското възнаграждение е изплатено от жалбоподателя изцяло в брой и 10 лв. за държавна такса.

Водим от горното, Административен съд - Варна, Дванадесети състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0253-000198/06.12.2023г. издадена от началник група към ОДМВР - Варна, РУ Девня.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Варна да заплати на В. С. С. [ЕГН], от гр. Белослав, [жк], вх. Б, ет.1, ап.3, сумата в размер на 510 /петстотин и десет/ лева разноски по делото.

На основание чл.172 ал.5 от ЗДвП решението не подлежи на обжалване.