Решение по дело №12/2017 на Районен съд - Първомай

 

№ 3

 

град Първомай, 24.02.2017 година

 

 

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

при участието на секретаря В.Х. и прокурора Валерий Велчев, разгледа докладваното от Председателя НОХД № 12 по описа на Съда за 2017 година.

Производството е по реда на Глава двадесет и осма от НПК.

С Обвинителен акт Районна прокуратура - Първомай повдига обвинение против С.Ж.Ч., ЕГН **********,*** (с постоянен адрес:*** ), за престъпление по чл. 296, ал. 1, предложение 2 от НК – че на 12.01.2017 година в ***, област Пловдив, не изпълнява Заповед за защита № 13 от 13.06.2016 година, издадена въз основа на Решение № 76 от 13.06.2016 година по гражданско дело № 175 / 2016 година на Районен съд – Първомай в частта й, в която е отстранен от съвместно обитаваното с А.А.К. жилище, находящо се в *** и му е забранено да приближава А.А.К. с посочен адрес:*** и нейното жилище, находящо се в *** на разстояние по-малко от тридесет метра за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за защита.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, като счита за безспорно установено по делото обвиняемият да е осъществил състава на престъплението по чл. 296, ал. 1, предложение 2 от НК, но са налице предпоставките на чл. 78а от НК, за което предлага лицето да бъде освободено от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер около минимума на предвиденото в закона.

Защитникът на обвиняемия адвокат Н.З.И. *** моли за приложението на чл. 78а от НК с налагане на административно наказание глоба в размер на минимума, посочен в закона, тъй като подзащитният му получава минимално възнаграждение, живее на квартира, която също заплаща, и се грижи за малолетното си дете.

Обвиняемият С.Ж.Ч. се присъединява към защитника си, възползва се от правото си да не дава обяснения, освен за семейното си и материално състояние, моли за минимална глоба и заявява, че повече няма да приближава А.А.К. и жилището й.

 

Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна за установено следното:

Обвиняемият С.Ж.Ч. е роден на *** ***, ЕГН **********, самоопределящ се като българин, български гражданин, неженен, с начално образование (завършен седми клас), общ работник към Община Първомай, с постоянен адрес:***, ***.

На същия до момента е ангажирана отговорността по съдебен ред, както следва:

1. С Присъда № 429 / 1995 година по НД № 429 / 1995 година на Военен съд – Пловдив, влязла в сила на 22.12.1995 година, за извършено на 24.12.1993 година престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК е осъден на пет месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим и на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато предварителното му задържане, считано от 18.04.1995 година до 10.05.1995 година.

2. С Присъда № 7 / 29.02.2000 година по НОХД № 27 / 2000 година на Районен съд – Първомай, влязла в сила на 31.03.2000 година, за извършено на 26.11.1999 година престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила;

Видно от мотивите на Присъда № 7 / 29.02.2000 година, към инкриминираната дата на престъплението, предмет на НОХД № 27 / 2000 година, обвиняемият е изтърпял ефективно наложеното му по НД № 429 / 1995 година наказание лишаване от свобода и е реабилитиран по право, а от 31.03.2004 година (датата на изтичане на изпитателния срок на условното осъждане по НОХД № 27 / 2000 година) до 12.01.2017 година (датата на инкриминираното деяние, предмет по настоящото НОХД) са изтекли повече от 12 години и на основание чл. 88а, ал. 3 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК лицето е реабилитирано и по закон

С оглед на горното С.Ж.Ч. на основание чл. 85 от НК следва да се счита неосъждан.

 

Обвиняемият и свидетелят А.А.К. живеят на съпружески начала в продължение на двадесет и три години, като от съвместното им съжителство през 2010 година се ражда М.С.Ч.. Тримата обитават къща на адрес:***.

Около Великден през 2016 година С.Ж.Ч. алкохолно повлиян влиза в помещението, в което е жена му, и я бие, защото е отишла на църква, след което пострадала незабавно напуснала дома си с детето си и се подслонява в жилището на сестра си М.К., откъдето сигнализира полицейските органи и обвиняемият е задържан за 24 часа.

За случая А.А.К. завежда гражданско дело № 175 / 2016 година по описа на Районен съд - Първомай, което приключва с Решение № 76 от 13.06.2016 година (обявено в Регистъра на съдебните решения по чл. 235, ал. 5 от ГПК на 13.06.2016 година), влязло в сила на 25.06.2016 година.

Със съдебния акт С.Ж.Ч. е задължен на основание чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита от домашно насилие да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо защитеното лице А.А.К., отстранен е от съвместно обитаваното с А.А.К. жилище, находящо се в ***, за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на Заповедта за защита, и му е забранено да приближава пострадалата и жилището й в *** на разстояние по-малко от 30 метра за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на Заповедта за защита.

На 13.06.2016 година – датата на решението – Съдът издава и Заповед за защита на основание чл. 15, ал. 2 от Закона за защита от домашно насилие.

Преписи от Решението и Заповедта са изпратени с Писмо изх. № 872 / 14.06.2016 на РУ на МВР – Първомай за сведение и още на следващия ден полицай З.Ж.З. запознава обвиняемия със съдържанието им, разяснява му отговорността по чл. 21, ал. 3 от Закона за защита от домашно насилие и съставя протокол за предупреждение по реда на Закона за МВР, а съдебните актове са връчена на лично на С.Ж.Ч. на 17.06.2016 година от младши-специалист административно обслужване при Кметството в ***. Обвиняемият напуска адреса в ***.

На 18.11.2016 година А.А.К. заминава за Испания и се разбира със С.Ч. да се грижи за дъщеря им. От чужбина се интересува за детето и разбира от сестра си, че М. живее в мизерия, а обвиняемият обитава къщата й в *** с друга жена.

Пострадалата се връща на 10.01.2017 година, взема детето и отива у М.К., където същата вечер пиян идва и обвиняемият, но мъжът на сестрата го.

На следващия ден А. К. и С.Ч. са в полицията, разбират се последният да напусне къщата на улица *** в *** и пострадалата се прибира с дъщеря си в дома им.

Около 15:00 часа на 12.01.2017 година А. К. чисти вкъщи, когато пристига С.Ч. и влиза в жилището. Сяда на леглото в стаята, в която е свидетелката и започва да я увещава да остане в къщата, но да живее в другата стая. Пострадалата го кани да напусне, но обвиняемият отказва. Тогава К. се обажда на телефон 112 и от спешния център са сигнализирани органите на реда.

На място пристигат полицаи Г.П.К. и Я.Г.Д. и заварват в къщата в *** С.Ж.Ч., когото отвеждат в РУ на МВР – Първомай и задържат по чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР, считано от 17:30 часа на 12.01.2017 година до 08:00 часа на 13.01.2017 година.

 

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си приложени по делото писмени доказателства: бюлетини по предишните осъждания на обвиняемия и Присъда № 7 / 29.02.2000 година, ведно с мотивите, по НОХД № 27 / 2000 година на Районен съд – Първомай (л. 12 – л. 15 от делото), преписи от Решение № 76 от 13.06.2016 година и Заповед за защита от 13.06.2016 година (л. 4 – л. 6, л. 31 от бързото производство), писмо до РУ на МВР – Първомай и съобщение с разписка за връчване по ГПК на съдебни актове (л. 7, л. 34 от бързото производство), справка за съдимост (л. 10 – л. 11 от бързото производство), характеристична справка (л. 12 от бързото производство), Заповед за задържане на лице (л. 20 от бързото производство), Протокол за предупреждение (л. 32 от бързото производство), от обясненията на обвиняемия на досъдебното производство (л. 27) и в съдебно заседание относно семейно и имуществено състояние, от показанията на свидетелите на досъдебното производство (л. 13 – л. 16, л. 28 – л. 30 от бързото производство) – всички приобщени по реда на чл. 283 от НПК и преценени и по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК.

Съдът кредитира изцяло гласните доказателства като логични, обективни, взаимно допълващи се и съответстващи на приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства като кореспондиращи помежду си и в цялост на установената по делото фактическа обстановка.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си обвиняемият С.Ж.Ч. осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 296, ал. 1, предложение 2 от НК за това, че на 12.01.2017 година в село Градина, община Първомай, област Пловдив, не изпълнява Заповед за защита № 13 / 13.06.2016 година, издадена въз основа на Решение № 76 от 13.06.2016 година по гражданско дело № 175 / 2016 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 25.06.2016 година, в частта й, в която е отстранен от съвместно обитаваното с А.А.К., ЕГН **********,*** и му е забранено да приближава защитеното лице А.А.К. жилището й в ***, на разстояние по-малко от тридесет метра за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на Заповедта за защита.

От обективна страна с действията си обвиняемият осъществява обективните признаци от състава на посоченото престъпление, като на инкриминираната дата не изпълнява Заповед за защита от домашно насилие от 13.06.2016 година в нейната цялост, издадена по силата на Решение № 76 / 13.06.2016 година по гражданско дело № 175 / 2016 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 25.06.2016 година.

От субективна страна обвиняемият извършва деянието, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл и с целени и настъпили обществено опасни последици - съзнава обществено опасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването на обществено опасните му последици.

С оглед на така установената правна квалификация на извършеното от обвиняемия С.Ж.Ч. престъпление Съдът намира, че същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба на основание чл. 78а от НК, тъй като са налице всички кумулативни предпоставки за приложението на този законов институт.

Престъплението, извършено от него, предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба до 5000 лева. Обвиняемият е пълнолетно лице и следва да се счита неосъждан по силата на чл. 85 от НК, предвид настъпилата реабилитация за предишните му осъждания; към датата на деянието и постановяване на настоящото решение не е освобождаван от наказателна отговнорност по Раздел ІV на Глава осма от особената част на НК, нито е налице някое от отрицателните условия, посочени в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК.

За да определи размера на глобата, Съдът отчита както липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, така и смекчаващите отговорността – чистото съдебно минало, направеното самопризнание и фактът, че лицето е с минимални доходи и живее под наем.

Всички тези обстоятелства, съпоставени в относителната си тежест и имащи значение за отговорността на обвиняемия, го характеризират като лице с невисока, степен на обществена опасност, а обществената опасност на деянието му е отчетена в предвиденото по закон наказание за този род престъпления.

С оглед на горното настоящата инстанция е на мнение, че размерът на наказанието глоба следва да се определи в минимума на посочения в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК, а именно 1000 (хиляда) лева.

Това наказание е най-справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на семейното и имущественото му положение и е в състояние да постигне целите, предвидени в чл. 36 от НК.

Причини за извършване на деянието - ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред.

С оглед на обстоятелството за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, за Съда не съществува законова възможност по настоящото производство за произнасяне относно приспадане на задържането по чл. 59 от НК.

Воден от горните съображения, Съдът

 

 

Признава обвиняемия С.Ж.Ч., роден на *** ***, ЕГН **********, самоопределящ се като българин, български гражданин, неженен, неосъждан (реабилитиран), с начално образование (завършен седми клас), общ работник към Община Първомай, с постоянен адрес:***, ***, за виновен в това, че на 12.01.2017 година в ***, община Първомай, област Пловдив, не изпълнява Заповед за защита № 13 / 13.06.2016 година, издадена въз основа на Решение № 76 от 13.06.2016 година по гражданско дело № 175 / 2016 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 25.06.2016 година, в частта й, в която е отстранен от съвместно обитаваното с А.А.К., ЕГН **********,*** и му е забранено да приближава защитеното лице А.А.К. и жилището й в ***, на разстояние по-малко от тридесет метра за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на Заповедта за защита – престъпление по чл. 296, ал. 1, предложение 2 от НК, но на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го освобождава от наказателна отговорност, като му налага административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева.

 

Решението подлежи на обжалване и протест пред Пловдивски окръжен съд в 15-дневен срок от днес.

 

 

 

СЗ / ВХ