№ 3045
гр. София, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20251110208613 по описа за 2025
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от Л. С. Й., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление № КПК-НП-68/16.05.2025 г., издадено от А.Т.С. – за
председател на Комисия за противодействие на корупцията, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 115, ал. 1 от ЗПК, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, за извършено
нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.
Недоволна от наказателното постановление е останала жалбоподателят
Й., която го атакува с въззивна жалба с искане за отмяната му. В жалбата се
поддържа, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради
съществено нарушение на административно-производствените правила и
поради неправилно прилагане от административнонаказващия орган на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Излага се, че на жалбоподателя не е била
връчена заповедта, с която тя е била освободена от длъжността „ръководител
на проект“. Твърди се, че жалбоподателят не е била информирана, че е
необходимо да подаде декларация за имущество и интереси по чл. 49, ал. 1, т. 2
от ЗПК. Навежда се, че след като е била осведомена от служител на КПК, че е
необходимо да подаде финална декларация, жалбоподателят незабавно е
изпълнила това свое задължение. В жалбата се посочва, че
административнонаказващият орган декларативно е отхвърлил възраженията,
направени от жалбоподателя срещу акта за установяване на административно
нарушение, като при издаването на атакуваното наказателно постановление не
е взел предвид релевираните от нея доводи за маловажност. Поддържа, че е
допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като
1
административнонаказващият орган не е събрал необходимите доказателства,
с които да бъде установена фактическата обстановка. В тази връзка се сочи, че
наказващият орган не е изискал копие от заповедта, с която жалбоподателят е
била освободена от длъжността „ръководител на проект“. Инвокират се
доводи, че в акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление е била неточно посочена датата, на която е било
извършено нарушението. В тази връзка се посочва, че датата на твърдяното
нарушение не е възможно да бъде установена, тъй като датата, на която
спрямо жалбоподателя е възникнало задължението по чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗПК,
била неустановена. Поддържа, че допуснатата неяснота по отношение на
датата, на която е извършила вмененото нарушение, е съществено
нарушение на административно-производствените правила, представляващо
основание за отмяна на наказателното постановление на процесуално
основание, без спорът да бъде разглеждан по същество. С оглед изложените
възражения моли съда да постанови акт, с който да отмени обжалваното
наказателно постановление. В условията на евентуалност претендира
приложение на чл. 28 от ЗАНН, като излага подробни доводи, че е налице
маловажен случай.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призована, не се явява
и не се представлява.
Административно-наказващият орган, редовно уведомен, се
представлява от юрисконсулт А., която пледира наказателното постановление
да бъде потвърдено, а жалбата, с което то е атакувано, да бъде оставена без
уважение. Юрисконсулт А. поддържа, че при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и при издаване на
наказателното постановление е спазена процедурата по ЗАНН. Твърди, че в
обжалваното наказателно постановление е посочено, както цифровото, така и
словесното описание на нормата, въз основа на която се счита, че лицето е
задължено да подаде декларация за имущество и интереси. Отправя искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят Л. С. Й. е заемала длъжност „ръководител на проект“ на
проект „Грижа в дома в Община Плевен“ от 01.04.2023 г. до 01.04.2024 г.
На 29.01.2025 г. в дирекция „Публичен регистър“ на КПК била
направена проверка на получените и вписаните в регистрационните дневници
декларации за имущество и интереси на лицата, които са задължени по ЗПК да
подават декларации за имущество и интереси. В хода на извършената
проверка било установено, че жалбоподателят Л. С. Й. не е подала в
законоустановения едномесечен срок ежегодна декларация по образец на
основание чл. 52, ал.1, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.
Предвид установеното до Л. С. Й. била изпратена покана с изх. № КПК-
506/29.01.2025 г., с която било указано да се яви лично на 11.02.2025 г. в
13:30 часа в дирекция „Публичен регистър“ на Комисията за противодействие
на корупцията, находяща се в гр. София, пл. „Света Неделя“ № 6, за съставяне
2
и връчване на акт за установяване на административно нарушение. В поканата
било указана и възможността актът да бъде съставен в нейно отсъствие в
случай на неявяване.
На 31.01.2025 г. свидетелката Т. Н. К., в присъствието на К.В.Д. – главен
специалист в дирекция „Публичен регистър“ на КПК, провела с Л. С. Й.
телефонен разговор, в който я осведомила, че ще получи писмо с изх. № КПК-
506/29.01.2025 г., с което е поканена да се яви в сградата на КПК за съставяне
и връчване на акт за установяване на административно нарушение. Свид. К.
информирала жалбоподателя Й. за причините за изпращане на поканата с изх.
№ КПК-9119/31.07.2024 г., както и за възможността акта за установяване на
административно нарушение да бъде съставен в нейно отсъствие на основание
чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. В хода на проведения телефонен разговор Й. изразила
съгласие актът за установяване на административното нарушение да бъде
съставен в нейно отсъствие и да бъде изпратен за връчване чрез общинската
администрация по местоживеенето . За проведения телефонен разговор бил
съставен констативен протокол с вътр. № КПК-506-1/31.01.2025 г.
На 06.02.2025 г. Л. С. Й. подала финална декларация по чл. 52, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК, която била заведена с вх. № Ф 1759/06.02.2025 г.
На 11.02.2025 г. в отсъствие на Л. С. Й., на основание чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН, и в присъствието на двама свидетели свидетелката Т. Н. К. съставила
АУАН № КПК-АУАН-ПР-59/11.02.2025 г., с който повдигнала срещу
жалбоподателя Л. С. Й. административно-наказателно обвинение за
нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК, извършено на
03.05.2024 г. в град София, КПК. В съставения АУАН свид. К. посочила, че
жалб. Й. се явява административно-наказателно отговорно лице по реда на
ЗПК, тъй като е задължена да подава декларация за имущество и интереси на
основание чл. 6, ал. 1, т. 43 от ЗПК.
С писмо № КПК-506-3/12.02.2025 г. съставеният АУАН бил изпратен за
връчване на Л. С. Й. чрез общинската администрация по местоживеене. АУАН
бил получен от Й. на 14.02.2025 г. В графа „Обяснения или възражения на
нарушителя“ Й. записала, че възражения срещу получения акт ще направи в
законоустановения срок. Й. депозирала писмени възражения срещу АУАН,
заведени с вх. № КПК - 506-4/19.02.2025 г.
Въз основа на съставения АУАН № КПК-АУАН-ПР-59/11.02.2025 г. и
след преценка, че направеното от жалб. Й. възражение е неоснователно, на
16.05.2025 г. А.Т.С. – за председател на Комисия за противодействие на
корупцията, издал атакуваното наказателно постановление № КПК-НП-
68/16.05.2025 г., с което наложил на Л. С. Й., на основание чл. 115, ал. 1 от
ЗПК, административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, за извършено
от нея нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК. В
издаденото наказателно постановление административно-наказващият орган
посочил, че Л. С. Й. е административнонаказателно отговорно лице по
смисъла на ЗПК, тъй като попада в обхвата на чл. 6, ал. 1, т. 43 от ЗПК в
качеството на „ръководител на проект“ в Община Плевен.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства:
3
гласни – показанията на свид. Т. Н. К.; писмени, приобщени на основание чл.
283 НПК – известия за доставяне; заповед № РД-10-404/22.03.2023 г.; заповед
№ КПК-РД-06-305/23.07.2024 г.; справка за ръководители на проекти в
Община Плевен с вх. № КПК-426/24.01.2025 г.; писмо с изх. № КПК-
506/29.01.2025 г.; констативен протокол с вътр. № КПК-506-1/31.01.2025 г.;
писмо с № КПК-506-3/12.02.2025 г.; писмо с вх. № КПК-506-5/24.02.2025 г.;
писмени възражения с вх. № КПК-506-4/19.02.2025 г.; писмо с № КПК-506-
2/07.02.2025 г.; декларация за имущество и интереси по чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК,
заведена с вх. № Ф 1759/06.02.2025 г.
При изграждането на изводите си за фактическата обстановка,
настоящият съдебен състав се довери на показанията на свидетеля Т. Н. К.,
които оцени като еднопосочни, последователни и съответни на писмените
доказателства. От показанията на свидетеля се установяват
обстоятелствата по съставянето на АУАН.
Настоящият съдебен състав се довери и на писмените доказателства,
които са също еднопосочни и непротиворечиви и допринасят за изясняване на
фактите и обстоятелствата, които са от значение за делото. По отношение на
заеманата от Л. С. Й. длъжност – ръководител на проект, датата на встъпване в
длъжността и датата на прекратяване на длъжността, съдът се довери на
приложената по делото справка от Община Плевен. От писмените
доказателства се установяват и компетентността на наказващия орган и на
актосъставителя.
Съдебният състав намира, че доказателствената съвкупност е вътрешно
непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради
което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от
НПК, подробен неин анализ не се налага.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата се явява процесуално ДОПУСТИМА - подадена е от лице,
спрямо което е наложено административно наказание, тоест от субект с
надлежна процесуална легитимация, като същата е подадена в срок и е
насочена срещу административнонаказателен акт подлежащ на съдебен
контрол.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 58д и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, изложени в жалбата.
При извършена служебна проверка по спазването на процесуалните
правила, относно компетентността на длъжностните лица, съставили и издали
акта за установяване на административно нарушение и наказателно
постановление, настоящият съдебен състав, констатира, че правилата за
компетентност са спазени. Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ЗПК
актовете за установяване на нарушенията се съставят от определени от
председателя на Комисията за противодействие на корупцията длъжностни
4
лица, а наказателните постановления се издават от председателя на
Комисията. В настоящия случай видно от заповед № КПК - РД-06-
305/23.07.2024 г., А.С. - за председател на КПК, е оправомощил свидетелката
Т. Н. К. да съставя актове за установени административни нарушения.
Същевременно атакуваното наказателно постановление е съставено от А.Т.С.,
за председател на Комисия за противодействие на корупцията, на основание §
7, ал. 4 от ПЗР на ЗПК.
На следващо място съдът намира за необходимо да отбележи, че при
съставянето на акта за установяване на административно нарушения и
издаването на наказателното постановление не са нарушени сроковете по чл.
34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Нарушението е било извършено на 03.05.2024 г., то е
било установено на 29.01.2025 г., когато в дирекция „Публичен регистър“ на
КПК е била извършена проверка на получените и вписаните в
регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на
задължените лица по Закона за противодействие на корупцията, актът за
установяване на административно нарушение е бил съставен на 11.02.2025 г.,
а наказателното постановление е било издадено на 16.05.2025 г.
След служебно извършена проверка настоящият съдебен състав
констатира, че актът за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление са издадени в нарушение на чл. 42,
ал. 1, т. 4 от ЗАНН, респективно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като
твърдяното нарушение, в чието извършване е обвинена жалб. Й., е описано
твърде неясно. Видно от АУАН № КПК-АУАН-ПР-59/11.02.2025 г.,
актосъставителят е посочил, че жалб. Й. се явява административно-
наказателно отговорно лице по реда на ЗПК, тъй като била задължена да
подава декларация за имущество и интереси на основание чл. 6, ал. 1, т. 43 от
ЗПК, без обаче да е конкретизирал към коя от алтернативно изброените
категории лица принадлежи Й.. Същевременно при съставянето на
процесното наказателно постановление наказващият орган е посочил, че
задължението на жалбоподателя да подаде финална декларация по ЗПК
произтичало от качеството на „ръководител на проект“, поради което според
наказващият орган тя попадала в обхвата на чл. 6, ал. 1, т. 43 от ЗПК. При
прочит на нормата на чл. 6, ал. 1, т. 43 от ЗПК се установява, че
ръководителите на бюджетни организации или други оправомощени
длъжностни лица, които изпълняват функции на органи за финансово
управление и контрол на средства от Европейския съюз и свързаното с тях
национално финансиране или чужди средства съгласно Закона за публичните
финанси, са лица, заемащи публични длъжности по смисъла на ЗПК. Извън
всякакво съмнение за настоящия съдебен състав е обстоятелството, че
горепосочената разпоредба не предвижда никакви задължения за
ръководители на проекти, освен ако те не отговарят на критериите, посочени в
чл. 6, ал. 1, т. 43 от ЗПК. Нито в акта за установяване на административно
нарушение, нито в наказателното постановление, обаче, са изложени
твърдения досежно това дали в процесния случай жалбоподателят Й. се е
явявала ръководител на бюджетна организация или оправомощено
длъжностно лице, което е изпълнявало функции на орган за финансово
5
управление и контрол на средства от Европейския съюз и свързаното с тях
национално финансиране или алтернативно на чужди средства съгласно
Закона за публичните финанси. Непосочването на качеството на задълженото
лице, от къде за него произлизало съответното качество и липсата на каквито
и да било твърдения в тази насока представлява неотстранимо съществено
процесуално нарушение, тъй като липсва признак от състава на вмененото на
жалбоподателя нарушение, който в процесния случай не е бил описан нито от
актосъставителя при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение, нито впоследствие от наказващия орган при издаване на
наказателното постановление. Констатираният порок в акта за установяване
на административно нарушение и наказателното постановление създава
неяснота в обвинителната теза и поставя наказаното лице в положение на
несигурност по отношение на това срещу какви факти - в какво качество му е
вменено административното нарушение, съответно не може да организира
своята защита. Създадената неяснота по отношение на това съществено
обстоятелство, представляващо елемент от състава на нарушението,
представлява съществено процесуално нарушение, което с оглед на своята
значимост се явява непреодолимо. С оглед на изложеното, настоящият
съдебен състав приема, че атакуваното наказателно постановление следва да
бъде отменено, поради допуснато съществено процесуално нарушение, като с
оглед значимостта на установения порок обсъждането на останалите
възражения, изложени в депозираната жалба, и доводите, релевирани от
страните в хода на съдебното производство, се явява безпредметно.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН, право на
разноски има жалбоподателя. В настоящото производство изявление в тази
насока не е изрично направено от жалб. Й., нито пък има данни за сторени
разноски.
С тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 1, вр. чл. 58д,
т. 1, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № КПК-НП-68/16.05.2025 г.,
издадено от А.Т.С. - за председател на Комисия за противодействие на
корупцията, с което на Л. С. Й., на основание чл. 115, ал. 1 от ЗПК, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, за извършено
нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр. София с касационна
жалба по реда на АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6