Определение по дело №358/2011 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 септември 2011 г.
Съдия: Петър Узунов
Дело: 20111200100358
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 септември 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Определение № 329

Номер

329

Година

01.04.2014 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

04.01

Година

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Тонка Гогова Балтова

Секретар:

Мария Кирилова Дановска

Васка Динкова Халачева

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Васка Динкова Халачева

Въззивно частно гражданско дело

номер

20145100500097

по описа за

2014

година

Постъпила е частна жалба, депозирана от Б. С. М., С. Т. М. и Х. Х. М., и тримата от Г., против разпореждане от 28.11.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 428/2013 г. по описа на Момчилградския районен съд. В частната жалба се твърди, че цитираното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Изтъкват се съображения, че процесният документ по чл.417 от ГПК не бил редовен от външна страна и не удостоверявал подлежащо на изпълнение вземане. Излагат се обстойни съображения и по съществото на самото вземане и неговата дължимост. Твърди се в този аспект, че прехвърлянето на акции не било извършено в предвидената в ТЗ форма. Никъде от съдържанието на документа не било видно какво е качеството на страните по договора, статутът на търговското дружество, респ. имената на акционерите, ако същото е било . Жалбодателите твърдят, че не били съдружници в „С. П.", и че такова дружество не било вписано в Търговския регистър и на това основание не съществувало в правния мир. С оглед на това жалбодателите молят да бъде отменено обжалваното разпореждане изцяло. В частната жалба се прави алтернативно искане с правно основание чл.420, ал.2 от ГПК за спиране на принудителното изпълнение, предприето по образуваното изп.д. № 16/14 г. по описа на СИС при МРС.

В дадения надлежен срок кредиторът К. Д., гражданин на Р.Т., в качеството си на представляващ „С. П. И. Т. С. Ве Т. Л. Ш.”, чрез процесуални представители, е депозирал отговор на частната жалба, в който се излагат доводи за неоснователност на същата. Счита за правилно приложено в обжалваното разпореждане, правно основание на чл.417,т.3 от ГПК, съгласно което, изпълнително основание е договорът с нотариална заверка на подписите, относно съдържащите се в него задължения за плащане на парични суми.

Съдът в обхвата на своята въззивна проверка установи следното :

По заявление, депозирано от К. Д., гражданин на Р.Т., в качеството му на представляващ чуждестранно юридическо лице -„С. П. И. Т. С. Ве Т. Л. Ш.”, регистрирано в Р.Т., придружено от оригинал на Договор /споразумение за прехвърляне на акции/ с нотариална заверка на подписите на заявителя и на посочените в него длъжници с рег.№ 2927/24.08.2010 г. на Нотариус с рег.№ 459 на НК, Момчилградският районен съд е издал по свое ч.гр.д.№ 428/2013 г., Заповед № 214 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 28.11.2013 г., с която е разпоредил длъжниците Б. С. М., С. Т. М. и Х. Х. М. да заплатят солидарно на кредитора „С. П. И. Т. С. Ве Т. Л. Ш." , чрез представляващ К. Д., гражданин на Р.Т., сумата в размер на 19 100 лв., представляваща първа вноска и част от втора вноска по нотариално заверен Договор /споразумение за прехвърляне на акции/; законна лихва от 25.112013 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 382.33 лв.-представляваща държавна такса и сумата от 1 955 евро-адвокатско възнаграждение. Отделно от издадената от него по ч.гр.д.№ 428/2013 г., Заповед № 214 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 28.11.2013 г., с нарочно разпореждане № 644/28.11.2013 г., Момчилградският районен съд е разпоредил издаването на изпълнителен лист в полза на кредитора „С. П. И. Т. С. Ве Т. Л. Ш.", чрез представляващ К. Д., гражданин на Р.Т. срещу солидарните длъжници Б. С. М., С. Т. М. и Х. Х. М.. Съдът е мотивирал разпореждането си с обстоятелството, че вземането, за което е издал Заповед № 214 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 28.11.2013 г., произтича от редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците - Договор /споразумение за прехвърляне на акции/ с нотариална заверка на подписите.

В хода на тези констатации съдът намира частната жалба с правно основание чл.419, ал.2 от ГПК, като депозирана в срок от легитимирани за това лица, срещу подлежащ на обжалване акт и ведно с направените от длъжниците възражения с правно основание чл.414 от ГПК, за допустима, но неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.419, ал.2, предложение последно, частната жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство, може да бъде основана само на съображения, извлечени от актовете по чл.417 от ГПК, т.е. на съображения, обусловени от нередовност от външна страна на основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Константната съдебна практика и теорията приемат, че в казуса проверката следва да започне с преценка на обстоятелствата дали с оглед депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, са налице предпоставките на чл.411, във вр. с чл.410 от ГПК. След извършената проверка настоящата инстанция счита, че в производството са налице предпоставките на цитираните разпоредби. Проверка следва да бъде извършена и досежно доводите за редовността от външна страна на акта по чл.417 от ГПК, и относно това дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска постановяване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Приложеният в производството акт по смисъла на чл.417 от ГПК, е този посочен в т.3 на ал.1 на същия текст, съставлява Договор, наименован „споразумение за прехвърляне на акции” и притежава нотариална заверка на подписите на длъжниците, първият – Б. М.,индивидуализиран с ЕГН *, като закупил акциите и длъжниците С. М. с ЕГН * и Х. М., с ЕГН *, като поръчители. Документът носи нотариална заверка с рег.№ 2927/ 24.08.2010 г. на Нотариус с рег.№ 459 на НК. Договорът, наименован и споразумение, съдържа задължения за заплащане на парични суми, всяка от които от 14 500 лв. на точно определени дати – 15.09. 2010 г.;15.10.2010 г.;15.11.2010 г.; 15.12.2010 г. ; 15.04.2011 г.; 15.05.2011 г.;15.06.2011 г. и 15.07.2011 г. Съдебната теория и практика приемат, че за въззивния съд не съществува задължение в производството по чл.419 от ГПК да дължи проверка дали действително отразените в документа по чл.417 от ГПК, вземания са дължими. Необходимо и достатъчно в производството е да се установи, че посочения документ е редовен от външна страна.

Наведените от длъжниците възражения по съществото на задължението не съдържат съображения, които могат да се извлекат от представения документ от неговата външна страна, поради което не следва да се коментират в настоящето производство. Наличието на спор относно съществуването на вземането и направените възражения от страна на длъжниците за недължимост на цялото вземане, които в настоящия казус са депозирано пред МРС на 05.02.2014 г., възлага в тежест на кредитора доказването на облигационното правоотношение, което следва да се разгледат в общия исков процес. Защитата на претендираните права на страните в заповедното производство следва да бъде осъществена с всички допустими в производството по чл.422 от ГПК, средства.Там могат да се обсъждат и възраженията на поръчителите, и легитимността на вписването в ТР при АВп на „С. П. Б.” ООД, ЕИК,със съдружници К. Д., чуждестранното юридическо лице -„С. П. И. Т. С. В. Т. Л. Ш.”,регистрирано в Р.Т., Б. С. М., С. Т. М., Х. Х. М. и И. Ч..

Следва в производството изрично да се посочи, че направеното при условията на евентуалност, за първи път пред въззивния съд особено искане с правно основание чл.420, ал.2 от ГПК за спиране на незабавното изпълнение, предприето по образуваното изп.д. № 16/14 г.по описа на СИС при МРС, е ненадлежно предявено. Компетентен да го разгледа е районният съд, постановил това незабавно изпълнение,за което настоящия състав връща жалбата в тази й част за произнасяне.

С оглед изложеното и на основание чл.419, ал.1, във вр. с чл.278 от ГПК, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, депозирана от Б. С. М., с ЕГН *, С. Т. М., с ЕГН * и Х. Х. М., с ЕГН *, и тримата от Г.,У.Г. Б. № , А., против разпореждане № 644/28.11.2013 г., постановено по ч.гр.д.№ 428/2013 г. по описа на Момчилградския районен съд.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ направеното от Б. С. М., с ЕГН *, С. Т. М., с ЕГН * и Х. Х. М., с ЕГН *, и тримата от Г.,У.Г. Б. №, А., особеното искане с правно основание чл.420, ал.2 от ГПК, за спиране на незабавното изпълнение, предприето по изп.д. № 16/14 г. по описа на СИС при МРС и ВРЪЩА жалбата в тази й част за произнасяне.

Определението е окончателно.

Председател : Членове : 1. 2.

Определение

2

ub0_Description WebBody

DD9A2659CEED55C4C2257CAD0038F323