РЕШЕНИЕ
№ 3099
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петър Люб. Сантиров
Членове:Ивета Антонова
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело №
20231100506706 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 293 ал.3 вр. чл.258 – 273 ГПК.
След частична отмяна на въззивно решение постановено по в.гр.д. № 10097/2020г. по описа
на II-А въззивен състав на СГС, делото е върнато за ново разглеждане от въззивната инстанция и
за произнасяне по въззивната жалба на Д. П. Ш. и Д. Ц. Ш. срещу решение № 15633/22.07.2020г.
постановено по гр.д.№619/2019г. по описа на Софийски районен съд ГО, 140 състав в частта, с
което са отхвърлени предявените от тях искове с правно основание чл.45 от ЗЗД срещу Д. М. Б. за
сумата от 7347,91 лв. /претендирана от всеки по 1/2част или по 3673,95 лв./, представляваща
обезщетение за имуществени вреди причинени в жилището на въззивниците – ищци, находящо се
на първи етаж от жилищна сграда в УПИ с адре:гр. София, ул. *********, в резултат на
строителство, извършено от въззиваемата страна – ответник през 2018г. върху покрива на
жилището на ищците, изразяващо се в полагане на циментова замаска без хидроизолация върху
покривната плоча на пристройката към жилището на жилищната сграда.
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и необоснованост на
обжалваното първоинстанционно съдебно решение, поради необсъждане по отделно и съвкупност
на събраните по делото доказателства, касаещи деликта извършен от ответника през 2018г. –
незаконно строителство, а именно -свидетелски показания, писмени документи и СТЕ на вещото
лице. Въззивниците поддържат, че неправилно първоинстанционният съд е направил общ извод, че
правото да получат обезщетение за причинените им вреди е погасено по давност, като не е
разграничил нито действията, осъществяващи състава на двата деликта, нито момента на
причиняване на вредите от двете противоправни действия, които са продължаващи във времето,
като до датата на подаване на исковата молба не е изтекла 5 годишната давност. Поддържат, че
неправилен е извода и за липса на обстоятелства, които са довели до спиране на давността –
1
напротив твърдят, че подадената от въззивниите-ищци искова молба и по която е образувано гр.д.
№ 21638/2011г. по описа на Софийски районен съд, приключило с влязло в сила решение през
2018г. е прекъснало давността за вземанията на обезщетение за вреди от деликта от 2007г. и от
който момент е започнала да тече нова давност.
Молят решението в обжалваната му част да бъде отменено и постановено ново, с което
предявените искове се уважат в съответния размер. Претендират разноски.
Въззиваемата страна Д. М. Б. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК депозира писмен
отговор, в който счита наведените във въззивната жалба доводи за неправилност и необоснованост
на първоинстанционното решение за неоснователни. Посочва, че районният съд правилно е
преценил доказателствената стойност на събраните по делото доказателства и въз основа, на които
се стига до логичния и обоснован извод както да погасени по давност претенции, така и за липса на
осъществено непозволено увреждане от страна на ответника. Моли решението за бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт
и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По делото сапостановени съдебни актове:
- решение № 156533/22.07.2020г. по гр.д. № 619/2019г. по описа на Софийски районен съд;
-решение № 260961/17.03.2022г. по описа на Софийски градски съд, II-А въззивен състав;
-определение № 50010/17.01.2023г. по гр.д. № 2524/2002г. на Върховен касационен съд, I
г.о.;
-решение № 50056/02.06.2023г. по гр.д. № 2524/2002г. на Върховен касационен съд, I г.о.
Към настоящият момент са налице влязли в сила съдебни решения относно исковете
предявени от Д. П. Ш. и Д. Ц. Ш. срещу Д. М. Б. с правно основание чл.45 от ЗЗД, както следва:
- решение № 260961 от 17.03.2022 г. по в.гр.д.№ 10097 от 2020 г. на Софийския градски съд,
ГО, II-А въззивен състав в частта му, с която е отменено частично решение № 156533 от 22.07.2020
г. по гр.д.№ 619 от 2019 г. на Софийския районен съд, ГО, 140 състав и вместо него е постановено
решение за осъждане на Д. М. Б. да заплати на Д. П. Ш. и Д. Ц. Ш. на основание чл.45 ЗЗД сумата
от общо 5000,00 лв. /по 2 5 00 лв. за всеки от ищците/, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на извършено незаконо строителство
върху собствения на ищците недвижим имот през 2007г и 2018г. – влязло в сила на 17.03.2022г.;
-решение № 156533 от 22.07.2020 г. по гр.д.№ 619 от 2019 г. на Софийския районен съд, III
ГО, 140 състав в частта му за отхвърляне на предявените от Д. П. Ш. и Д. Ц. Ш. иск срещу Д. М. Б.
по чл.45 ЗЗД за сумата 7 652,10 лв. /разлика над присъдения размер от 7 347,90 лв. до пълния
предявен размер от 15 000 лв, за всеки от ищците по ½ част./, представляваща обезщетение за
имуществени вреди /претърпени загуби/ от деликт, осъществен от ответка Б. през 2007 г. и иск по
чл.45 ЗЗД за сумата 32 492 лв. /за всеки от ищците по ½ част/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди от деликт, изразяващи се в невъзможност Д. П. Ш. и Д. Ц. Ш. да ползват
собственото си жилище за период от 60 месеца преди предявяване на исковата молба- 04.12.2018 г.
/ в която част е потвърдено с решение № 260961 от 17.03.2022 г. по в.гр.д.№ 10097 от 2020 г. на
Софийския градски съд, ГО, II-А въззивен състав / - в сила от 17.01.2023г;
С решение № 50056/02.06.2023г. по гр.д. № 2524/2002г. на Върховен касационен съд, I г.о.,
делото е върнато за ново разглеждане от въззивната инстанция само в частта относно отхвърления
с решение № 156533 от 22.07.2020 г. по гр.д.№ 619 от 2019 г. на Софийския районен съд, III ГО, 140
състав иск предявен от Д. П. Ш. и Д. Ц. Ш. срещу Д. М. Б. с правно основаниепо чл.45 ЗЗД за
сумата от 7 347,90 лв./за всеки от ищците по ½ част/, представляваща обезщетение за имуществени
вреди /претърпени загуби/ от деликт, осъществен от ответницата през 2018г. и обжалвано с
2
въззивна жалба Д. П. Ш. и Д. Ц. Ш..
В отменителното решение, ВКС е приел, че исковата молба, по която се е произнесъл както
първоинстанциония, така и първия състав на въззивната инстанция в описаната по – горе част е
нередовна, поради което е дал задължителни указания при повторното разглеждане на делото,
въззивният съд на даде указания за отстраняването им, които са изпълнени – последвна
уточнителна молба от 10.11.2023г. – л.25 от делото по в.гр.д. № 6706/2023г. на СГС, ищците са
уточнили, че предявеня от тях иск за имуществени вреди в общ размер от 15 000,00 лв. /при
условията на разделност, за всеки по ½ част/ следва да се счита, че е предявен:
-за сумата от 7347,90 лв. /по ½ част за всеки от ищците/ - обезщетение за имуществени
вреди вследствие на деликта извършен от ответника през 2018г.;
-за сумата от 7652,10 лв. /по ½ част за всеки от ищците/ - обезщетение за имуществени
вреди вследствие на деликта извършен от ответника през 2007г.
С оглед горецитираните съдебни решения на трите съдебни инстанции и частично влизане в
сила на част от тях, то в настоящото въззивно производство съдът следва да се произнесе само
досежно основателността на предявения от ищците срещу ответника иск с правно основание чл.45
от ЗЗД за сумата от 7 347,90 лв. – обезщетение за имуществени вреди вследствие на деликт от
2018г. /за всеки по ½ част/, като за остатъка до пълния размер от 15 000,00лв. – 7652,10 лв. и
представляващи имуществени вреди вследствие от деликт от 2007г. – иска е отхвърлен с влязло в
сила решение.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира
първоинстанционното решение в обжалваната му част и предмет на настоящото въззивното
производство за валидно и допустимо.
При преценка правилността обжалваното решение съдът намира следното:
Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму.
За основателността на иск с правно основание чл.45 ЗЗД е необходимо кумулативното
наличие на следните предпоставки: противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между
деянието и вредата.
Поведението на дееца се приема за противоправно винаги, когато са допуснати нарушения
на предписани или общоприети правила. Отговорността при непозволеното увреждане по чл.45
ЗЗД се поражда тогава, когато има увреждане, което е в резултат на противоправно действие или
бездействие. Следва да е установена причинната връзка между поведението и увреждането.
Съгласно чл. 45 ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, поради което
оборването на презумпцията за вина е в тежест на ответника.
Останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай, а
доказването е в тежест на ищеца – в случая извършено строителство върху собствен на ищците
покрив – над притежаван от тях самостоятелен обект в сграда и което е накачествено и в следствие
на което са причинени вреди на стойност 7 347,90 лв.
Не е спорно между страните, а и се установява от приложените писмени документи –
нотариален акт № 28.12.2004г.,удостоверение за сключен граждански брак, че ищците са
придобили и се легитимират и към датата на предявяване на исковата молба, като съсобственци в
режим на семейна имуществена общност на следния недвижим имот: 487/900ид.ч. от УПИ,
находящсе в гр. ДСофия, кв. Бояна, ул. *********, ведно с жилище заемащо източната част на
първи етаж от построената в мястото жилищна сграда, състоящо се от три стаи, кухня, баня,
тоалетна и коридор със застроена площ от 60 кв.м.
От заключението по допълнителната СТЕ, която настоящият състав цени като изключително
добре мотивирано, подробно, компетентно, се установява, че жилището в описания му по – горе
вид е изградено въз основа на одобрени проекти през 1970г. като допълваща пристройка и
3
обединяване на помещения от първи етаж към съществуваща къща от 1961г., и т.нар. зимна
градина, която е приобщена към площа на жилищния апартамент и направена функционално цяло с
него, а към настоящия момент т.нар зимна градина обхваща изцяло коридора,банята, кухнята и
едната от трите стаи /посочена от ищците като детска стая/ от жилищния апартамент на първи
жилищен етаж от триетажната къща в имота. Изграждането на зимната градина е станало по
проект одобрен проект от 1970г., а одобрения проект за приобщаване и смяна на предназначение на
зимната градина в жилище – през 2010г. /заключение по първоначалната СТЕ, в която част
настоящият състав кредитира, доколкото именно въз основа на представени през вещото лице
писмени документи, същия подробно описва статута на съществуващите постройки/.От
констативен протокол от 13.07.2007г. /л.17 от делото на СРС/ е видно, че през 1984г. по време на
строителството на т.нар- зимна градина са дадени указания на собственика покрива върху нея да
остане на стоманобетонна плоча и на която да се придаде наклон до 4-6% с цименто-пясъчен
разтвор и да се залее с битумна замазка, които указания са били изпълнени и покрива съществуващ
в такъв вид при оглед на служители от отдел „Строителство и контрол“ при район Витоша,
Столична община. Въпреки съществуващия и одобрен проект през 1970 г., не е изградена тераса
към източната фасада на втори жилищен етаж /собственост на ответника Д. Б./ в съществуващата
триетажна сграда,. /местоположението на предвидената тераса е предвидено да бъде
непосредствено над покрива на зимната градина/.
С влязло в сила на 28.05.2018г. решение по в.гр. № 4906/2016г. по описа на Софийски
градски съд, II-E въззивен състав /л.87-90 от делото на СРС/ по предявен от Д. Ш. иск с правно
основание чл.109 от ЗС, ответника Д. Б. е осъдена да премахне метални колони за парапет и тента,
както и да възстанови разрушената замазка на тераса, изградена върху покрива на т.нар. зимна
градина, намираща се на първи етаж от жилищна сграда в УПИ с административен адрес:гр.
София, ул. *********.
Предвид направеното възражение от страна на ответника както в първоинстанционното
производство, така и в хода на въззивното в отговора на исковата молба, че процесния покрив е
обща част и съответно ищците не са легимирани да претендират вреди за поправянето му,
настоящият състав счита следното:
Етажната собственост се характеризира със съчетанието на изключителна собственост
върху отделни обекти и съсобственост върху общите части на сградата, в които се намират
индивидуално притежаваните обекти. Съгласно чл. 38 ЗС общи са всички части на сградата, които
по естеството си или по предназначението си обслужват помещенията на всички собственици или
на някои от тях /чл. 38 ал. 2 ЗС/.
Съгласно закона и съдебната практика /обобщена напр. в решение № 40/25.03.2016 г. по
гр. д. № 4994/2015 г. на ВКС, ІІ г.о./, статутът на обслужващите помещения, като принадлежност
към самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост или като обща по
предназначението си част, се определя към момента на възникване на етажната собственост
съобразно строителните книжа или с оглед волеизявленията на собственика /съсобствениците/ при
разделянето на една сграда на повече самостоятелни обекти в нея и въведените в
законодателството към този момент нормативни изисквания за самостоятелност на обект от
съответния вид. Също така, етажните собственици могат във всеки един момент с общо съгласие,
при условия, допустими от закона, да променят общите части по предназначение, като те
преминат в самостоятелна собственост на един или няколко съсобственика или трети лица. Такава
промяна не е допустима относно общите части по естеството си.
В настоящият случай още към момента на изграждането на покрива над зимната градина
и приобщаването на същата към стаи от първи жилищен етаж на сградата е извършена промяна в
първи етаж на жилищната сграда чрез разширяване на площа му и доколкото изграденият покрив
на зимната градина е съединен конструктивно цялата триетажна сграда в режим на етажна
4
собственост / както вещото лице по допълнителната СТЕ – покривната площ е изградена на шлиц
към съществуваща къща и при което армировката на плочата влиза в дебелината на стената на
къщата и след изпълнението тя остава подпряна на двете страни, като носещите стени са – тези на
основната къща и външна стена на кухнята и детската стая/ т.е. покрива е обща част, неразделна
конструктивна част от цялата сграда и съответно върху самостоятелно помещение, индивидуална
собственост на ищците, но част от обектите в етажната собственост т.е. обща част по естеството си.
В случая обаче липсва надлежно взето решение по чл.38 ал.2 от ЗС.
Предвид посоченото, етажен съсобственик би бил легитимиран да претендира
обезщетение за вреди от лицето нанесло вреди на обща част от етажната собственост, но
доколкото не представлява цялата етажна собственост, то неговата претенция би следвало да бъде
ограничена до размера на притежаваните от него идеални части. Отделно от това, при твърдение,
че вследствие увреждане на общите части, са причинени щети в индивидуалния обект притежаван
от съответния етажен собственик, то тогова отговорността на деликвента би била в пълния размер
на вредите.
Съобразявайки направеното уточнение, настоящият въззивен състав счита, че с оглед
твърденията на ищците в исковата молба и тяхната уточнена претенция, следва да се установи дали
ответника виновно и противоправно е причинала с действията си по ремонт на покрива вреди на
същия и в какво се изразяват те и доколко същите са причинна връзка с вредите в самостоятелния
обект, собственост на ищците.
От непротиворечивите твърдения на страните, част от приложените заверени копия от
материали по изпълнително дело №1087830400140 по описа на ЧСИ И.Ч. и 20188580401095 по
описа на ЧСИ У.Д., протокол - 02/2018г. от 09.07.2018г – л.57 от делото на СРС, както и
непротиворечивите свидетелски показания в тази им част, заключение по допълнителна СТЕ се
установява, че след влизане в сила на решение по в.гр. № 4906/2016г. по описа на Софийски
градски съд, II-E въззивен състав през м.юли 2018г. ответника Б. е предприела действия по
изпълнение на съдебното решение чрез премахване на метални парапети, ментална тента,
отстраняване на компрометирана замазка, измазване с циментова замазка за изкъртените участъци
и по периферията на покрива на т.нар зимна градина и ползвана от нея като тераса, полагане на
циментова замазка и запечатващо покритие „Термоплюс флекс“ върху цялата площ на новата
замазка.
Досежно извършените от ответника СМР върху покрива на т.нар. зимна градина, както и
съответствието им със строителните правила и норми, съотвенои обективното въздействие на тези
ремонтни дейности извършени от страна на ответника върху състоянието на пристройката,
настоящият състав не кредитира заключението по първоначалната СТЕ, доколкото въпреки
извършения оглед на място, вещото лице по тази експертиза не е описал ясно и технически
издържано както вида на съществуващата конструкция на т.нар. зимна градина и първия етаж, така
и на покрива и на подпокривното пространство, а е давал свои оценки как още при строежа /1970г./
е следвало да бъде изпълнено. Въпросът дали постройката към 1970г. респ. 1984г. е бил изпълнен
правилно и по възможно най – добрия начин с оглед добрите строителни практики и нормативи, е
ирелевантен и не е предмет на изследване в настоящото производство. Отделно от горното, същия
не дава ясно и точна стойност на необходимите СМР за отстраняване на видимите към настоящия
момент щети, нито обосновка на приложения метод за определяне насттойността на същите и с
оглед осигуряване възможност нормалното ползване на първия етаж за в бъдеще,. Вещото лице е
изразило и направило правен извод относно обстоятелството дали ответника следва да отговоря за
вредите, вместо от гледна точка на своите специални знания да посочи кои вреди в причинна
връзка с какви обстоятелства са, кои са възможните причини за настъпването им, а дали ще бъде
5
ангажирана отговорността на ответника и в какъв размер е, е правен въпрос, на който отговор
следва да даде съда.
Предвид обстоятелствата, че ответникът се позовава именно на представения протокол от
09.07.2018г. и фактури – л.58-61 от делото на СРС за извършените СМР и страните не спорят, че
същите установяват вложените количества материал, то при изчисленията направени от вещото
лице в заключението в допълнителната СТЕ, се установява че към покрива е добавено тегло от
3872 кг, при 32 кв.м. покрив, което е 121 кг./кв.м и предвид конструкцията на покрива – ребреста
стоманобетонова плоча с пълнеж кухи керамични тела – „хурди“ и използване на тухли наредени с
височина 12 см. за осигуряване на топло и звукоизолация /типичен начин на строене на гаражи към
онзи период/ и при плоча върху тухлите с дебелина 6 см от стамонбетон, с армировка ф 4,5 мм, то
добавянето на това тегло е несъответно и прекомерно. Именно в резултат на горното се е
образувала фуга между основната сграда и пристройката, вероятно дължаща се на поддаването на
носещите стени. Вещото лице установява, че поставения последен слой „термоплюс фрекс“ е
напукан и на места с липсващи парчета, като видимо липсва добра връзка с направената под него
армирна циментова замазка. Видимо е, щурцовете над прозорците са напукани, в някои участъци
са отлепени от тухления зид.
Вещото лице по допълнителната СТЕ подробно описва състоянието на жилищния етаж
собственост на ищците към настоящия момент – отделно всяко едно помещение и тези, част от
някогашната т.нар. зимна градина, а именно:стената граничеща с детската стая /едната от двете
детски стаи част от зимната градина/ към момента на огледа на вещото лице е много лошо
състояние, шпакловката е надута и отлепена в резлутат на влага, на тавана по – голяма част от
плоскостите също са отлепени вследствие на влага, тавана на банята, която е изпълнена с теракот и
фаянс е с мухъл – 1/3 от тавана, плесен и течове, последните два реда в банята с унищожени фуги, а
стените – с мухъл, в кухнята – почти целия таван е с паднала мазилка и шпакловка и се виждат
тухлите от покривната конструкция, по тавана – множество пукнатини, множество следи от течове;
дограмата в стаите, която е обикновена дървена с единично стъкло, в детската стая над прозорците
по дължината е образувана голяма пукнатина в стената, която прави невъзможно ползването им, а
поради влагата и многото течове, електрическата инсталация е изгоряла и следва да бъде
подменена.
Вещото лице по допълнителната СТЕ посочва, че е необходимо да се направи укрепване на
външната надлъжна стена на детската стая и кухнята /зимната градина/, която е носеща
конструкция за покрива като се изпълнят три стоманобетонни колони в двата края и средата и
покривната плоча да се демонтира и да се изпълни нова стоманобетонна плоча, върху която да се
изпълни циментова замазка с наклон, топлоизолация и хидроизолация – това са СМР по т.1-16 от
таблица № 1 към заключението – л.274 от делото на СРС., които са на стойност 5947,91 лв. и които
вреди са в причинна връзка с изрършените от ответника ремонтни дейности през 2018г.
Строително-монтажните работи, обхващащи извършване на основен ремонт в жилището на
ищците са описани в т.17-31 от същата таблица и са в общ размер от 4987,12 лв.
От събраните по делото досказателства, следва извода, че всички щетите по процесния
жилищен етаж към настоящия момент са вследствие както на въздействието върху покрива още
през 2007г. от ответника и за което същата е осъдена да преустанови и премахне /метални колони,
парапети, тента/ така и това през 2018г. с некачествения ремонт на жилището и премахването на
металните колони, парапет, тента. Искът за ведите, за чието обезщетение ищците са претендирали
обезщетение вследствие на действията извършени от ответника през 2007г. е отхвърлен с влязло в
сила съдебно решение /както беше описано в началото на изложение мотиви/, поради погасяване
по давност на вземанията.
Следователно е необходимо да се разграничат вредите от двете въздействия върху
покривната конструкция извършени от ответника.
От констативен протокол от 10.07.2007г. – л. 17 от делото на СРС, се установява, че към
цитираната дата /след като са поставени металните колони, парапет и тента от ответника/ са
налице пукнатини по тавана в жилището, в което се е извършвало основен ремонт т.е. наличието на
пукнатини по тавана е съществуващо положение към 2018г. Несъмнено обаче поставяне на
6
допълнително несъразмерно носимо тегло върху покрива е довело до компрометиране на мазилка
вкл. и до падане на част от нея в стаите под покрива на зимната градина т.е. от тези разходи за
поправка следва да се присъди и съответна част за поправка съобразно разпоредбата на чл.162 от
ГПК.
Същите изводи важат и относно премахване на последиците от мухъл и плесен, разрушени
фуги в банята, доколкото се установи, че покривния защитен слой „термоплюс фрекс“, като на
места липсва и без добра спойка с циментовата замазка т.е. налице е пряка причинна връзка между
част от вредите, вследствие на проникнала влага в жилището вкл. и изгорялата електроинсталация.
В пряка връзка с ремонта на покрива през 2018г. настоящият състав счита, че е увреждането
на прозореца в детската стая, който вследствие на поддаването на една от носещите стени е с
променена геометрия и огромна пукнатина над него и в обективна невъзможност да се използва –
т.29 от таблица № 1 то заключение към допълнителната СТЕ.
За всички горепосочени необходими СМР и представляваща стойността на причинените
вреди несъмнено е необходимо и изхвърляне на контейнер с отпадъци – т-.30 от заключението по
допълнителна СТЕ – таблица № 1 и изготвяне на конструктивен проект - и т.31 от таблицата.
Т.е. разходите по т.29-31 следва да бъдат присъдени в пълен размер – 1400,00 лв.
Следователно определени съобразно данните по СТЕ, както и свидетелски показания,
писмени доказателства, настоящият състав счита, че вредите в имуществото на ищците – като
собственици на самостоятелен обект и като съсобственици на обща част - покрив над първи
жилищен етаж в частта относно съществувалата т.нар. зимна градина и съобразно направените по –
горе уточнения вследствие на извършен некачествен ремонт от страна на ответника на покрива
през 2018г. е в общ размер от 5712,94 лв. /1400,00 лв. – описани по – горе, 2330,28 лв. – за
съответна част от разходите за премахване и поставяне на нова покривна замазка и хидро и
топлоизолация, като изцяло разходите по т.3 и т.6 от таблица № 1 за укрепващи колони и 2982,63
лв. –щети в жилищния етаж, които са вследствие само на деликта от 2018г./, като на всеки от
ищците следва да се присъди по ½ от сумата, а именно по 2858,09 лв.
Разноски
С оглед изхода на делото, разпоредбите на чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК и предвид
отменителното решение на ВКС, въззивният състав следва да се произнесе по отговорността за
разноските на страните направени до настоящия момент, а именно:
В първоинстанционното производство:
-на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищците следва да бъдат присъдени разноски от общо
направени в размер на 4900,00 лв. – списък по чл.80 от ГПК – л.274 от делото на СРС, а именно в
размер на 2879,46 лв.;
-на основание чл.78 ал.3 от ГПК от общия размер на направени разноски от ответника - за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 1862,00 лв. следва да се присъди сумата от 767,80
лв.
В касационното производство:
-на основание чл.78 ал.1 от ГПК-на жалбоподателя – ответник от общо направени разноски
пред касационната инстанция в размер на 876,96 лв. /176,96 лв.- внесена държавна такса и 700,00
лв. – адвокатско възнаграждение/ следва да се присъдят 361,61 лв.
-на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв. на адв. К. за защита на Д. и Д. Ш.и по касационната жалба
на Д. Б. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв.
Пред въззивната инстанция:
1. По в.гр.д. № 10097/2020г. на СГС /
7
-на основание чл.78 ал.1 вр. чл.273 от ГПК на въззивниците следва да се присъдят разноски
– от общо направени от 1049,84 лв. – внесена държавна такса – 616,93 лв.;
-на основание чл.38 ал.2 от ГПК – на адвокат К. от общо дължимо възнаграждение 2104,76
лв. – 1236,85 лв.;
-на основание чл.78 ал.3 вр. чл.273 от ГПК на въззиваемата страна - от общо направени
разноски в размер на 2105,00 лв .- платено адвокатско възнаграждение – 868,00 лв.
2. по в.гр.д.№ 6706/2023г. на СГС:
-на основание чл.78 ал.3 вр. чл.273 от ГПК на въззиваемата страна - от общо направени
разноски в размер на 1065,00 лв.- платено адвокатско възнаграждение – 439,15 лв.
Всички дължими на и от Д. и Д. Ш.и разноски следва да бъдат присъдени респ. същите
осъдени да заплатят за по ½ част.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 156533/22.07.2020г. постановено по гр.д. № 619/2019г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 140 състав частта, с което:
-са отхвърлени предявените от Д. П. Ш. с ЕГН: ********** и Д. Ц. Ш. с ЕГН: **********
искове с правно основание чл.45 от ЗЗД срещу Д. М. Б. с ЕГН: ********** за осъждането й да
заплати на всеки по ½ част от сумата от 6752,91 лв., представляващ обезщетение за имуществени
вреди причинени в жилището им, находящо се на първи етаж от жилищна сграда в УПИ с адрес:
гр. София, ул. *********, с идентификатор № 68134.1935.332.1.4 в резултат на некачествено
строителство, извършено от през 2018г. върху покрива на жилището и обезщетение за вреди
причинени на самия покрив, изразяващо се в полагане на некачествена и несъобразена с
конструкцията на първия жилищен етаж циментова замаска без хидроизолация върху покривната
плоча на пристройката към жилището на жилищната сграда на етаж 1;
- Д. П. Ш. с ЕГН: ********** и Д. Ц. Ш. с ЕГН: ********** са осъдени да заплатят на Д.
М. Б. с ЕГН: ********** разноски по гр.д. № 619/2019г. по описа на Софийски районен съд, ГО,
140 състав за разликата над 767,80 лв. до присъдения размер от 1862,00 лв.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. М. Б. с ЕГН: ********** и с адрес:гр. София, ул. *********, ет.2 да заплати
на Д. П. Ш. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ул. *********, ет.1 на основание чл.45 от ЗЗД
сумата в размер на 3376,45 лв. – ½ от 6752,91 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди причинени в жилището на му, находящо се на първи етаж от жилищна сграда в УПИ с адрес:
гр. София, ул. *********, с идентификатор № 68134.1935.332.1.4 в резултат на некачествено
строителство, извършено от през 2018г. върху покрива на жилището и обезщетение за вреди
причинени на самия покрив, изразяващо се в полагане на некачествена и несъобразена с
конструкцията на първия жилищен етаж циментова замаска без хидроизолация върху покривната
плоча на пристройката към жилището на жилищната сграда на етаж 1.
ОСЪЖДА Д. М. Б. с ЕГН: ********** и с адрес:гр. София, ул. *********, ет.2 да заплати
8
на Д. Ц. Ш. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ул. *********, ет.1 на основание чл.45 от ЗЗД
сумата в размер на 3376,45 лв.– ½ от 6752,91 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди причинени в жилището на й, находящо се на първи етаж от жилищна сграда в УПИ с адрес:
гр. София, ул. *********, с идентификатор № 68134.1935.332.1.4 в резултат на некачествено
строителство, извършено от през 2018г. върху покрива на жилището и обезщетение за вреди
причинени на самия покрив, изразяващо се в полагане на некачествена и несъобразена с
конструкцията на първия жилищен етаж циментова замаска без хидроизолация върху покривната
плоча на пристройката към жилището на жилищната сграда на етаж 1.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 156533/22.07.2020г. постановено по гр.д. № 619/2019г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 140 състав в частта, с което са отхвърлени предявените от Д.
П. Ш. с ЕГН: ********** и Д. Ц. Ш. с ЕГН: ********** искове с правно основание чл.45 от ЗЗД
срещу Д. М. Б. с ЕГН: ********** за осъждането й да заплати на всеки по ½ част от сумата над
6752,91 лв. до размера от 7347,91 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди
причинени в жилището на им, находящо се на първи етаж от жилищна сграда в УПИ с адрес: гр.
София, ул. *********, с идентификатор № 68134.1935.332.1.4 в резултат на некачествено
строителство, извършено от през 2018г. върху покрива на жилището и обезщетение за вреди
причинени на самия покрив, изразяващо се в полагане на некачествена и несъобразена с
конструкцията на първия жилищен етаж циментова замаска без хидроизолация върху покривната
плоча на пристройката към жилището на жилищната сграда на етаж 1.
ОСЪЖДА Д. М. Б. с ЕГН: ********** и с адрес:гр. София, ул. *********, ет.* да заплати
на Д. П. Ш. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ул. *********, ет.1, както следва:
-на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 1439,73 лв. - разноски по гр.д. № 619/2019г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 140 състав;
-на основание чл.273 вр. чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 308,46 лв., представляваща
разноски по въззивна жалба по в.гр.д. №6706/2023г. по описа на Софийски градски съд, II-Е
въззивен състав и в.гр.д. №10097/2020г. по описа на Софийски градски съд, II-А въззивен състав.
ОСЪЖДА Д. М. Б. с ЕГН: ********** и с адрес:гр. София, ул. *********, ет.2 да заплати
на Д. Ц. Ш. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ул. *********, ет.1, както следва:
-на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 1439,73 лв. / - разноски по гр.д. № 619/2019г.
по описа на Софийски районен съд, ГО, 140 състав;
- на основание чл.273 вр. чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 308,46 лв., представляваща
разноски по въззивна жалба по в.гр.д. №6706/2023г. по описа на Софийски градски съд, II-Е
въззивен състав и в.гр.д. №10097/2020г. по описа на Софийски градски съд, II-А въззивен състав.
ОСЪЖДА Д. М. Б. с ЕГН: ********** и с адрес:гр. София, ул. *********, ет.2 да заплати
на адв. М. К. с ЕГН: ********** и с адрес:гр. София, бул. **************, ********* на
основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ:
- по в.гр.д. №10097/2020г. по описа на Софийски градски съд, II-А въззивен състав в размер
на 1236,85 лв.;
-по к.гр.д. №2524/2022г. по описа на ВКС, I г.о. в размер на 300,00 лв.
ОСЪЖДА Д. П. Ш. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ул. *********, ет.1 да заплати
на Д. М. Б. с ЕГН: ********** и с адрес:гр. София, ул. *********, ет.2, както следва:
-на основание чл.273 вр. чл.78 ал.3 от ГПК сумата в размер на 434,00 лв. – разноски по
в.гр.д. №10097/2020г. по описа на Софийски градски съд, II-А въззивен състав;
9
-на основание чл.273 вр. чл.78 ал.3 от ГПК сумата в размер на 215,97 лв. – разноски по
в.гр.д. №6706/2023г. по описа на Софийски градски съд, II-Е въззивен състав.
-на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата в размер на 180,80 лв. - разноски по к.гр.д.
№2524/2022г. по описа на ВКС, I г.о.
ОСЪЖДА Д. Ц. Ш. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ул. *********, ет.1да заплати на
Д. М. Б. с ЕГН: ********** и с адрес:гр. София, ул. *********, ет.2, както следва:
-на основание чл.273 вр. чл.78 ал.3 от ГПК сумата в размер на 434,00 лв. – разноски по
в.гр.д. №10097/2020г. по описа на Софийски градски съд, II-А въззивен състав;
-на основание чл.273 вр. чл.78 ал.3 от ГПК сумата в размер на 215,97 лв. – разноски по
в.гр.д. №6706/2023г. по описа на Софийски градски съд, II-Е въззивен състав.
-на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата в размер на 180,80 лв. - разноски по к.гр.д.
№2524/2022г. по описа на ВКС, I г.о.
РЕШЕНИЕ № 156533/22.07.2020г. постановено по гр.д. № 619/2019г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 140 състав частта, с което е отхвърлен предявените от Д. П. Ш. с ЕГН:
********** и Д. Ц. Ш. с ЕГН: ********** искове с правно основание чл.45 от ЗЗД срещу Д. М. Б. с
ЕГН: ********** за осъждането й да заплати на всеки по ½ част от сумата над 7347,91 лв. до
предявения размер от 15 000,00 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди
причинени в жилището на им, находящо се на първи етаж от жилищна сграда в УПИ с адрес: гр.
София, ул. *********, с идентификатор № 68134.1935.332.1.4 в резултат на поставяне от Д. Ц. Ш. с
ЕГН: ********** на метални колони, парапет и тента през 2007г., е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕ № 260961/17.03.2022г. по в.гр.д. № 10097/2020г. по описа на Софийски градски
съд, II-А въззивен състав в частта, с което Д.№ 5160/30.01.2025.А М. Б. с ЕГН: ********** е
осъдена да заплати на Д. П. Ш. с ЕГН: ********** и Д. Ц. Ш. с ЕГН: **********, на всеки по
2500,00 лв. или общо 5000,00 лв. обезщетение за неимуществени вреди от невъзможността Д. П. Ш.
с ЕГН: ********** и Д. Ц. Ш. с
ЕГН: ********** да ползват жилището си, находящо се на първи жилищен етаж от сграда с
адрес:гр. София, ул. *********, както и поради горното живеене при лоши битови условия в
пристройка, както и притеснения и стрес от конфликтите между страните във връзка с ползване и
строителство върху покрива на жилището от ответника, е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховен касационен съд, при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10