Присъда по дело №961/2022 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 31
Дата: 29 юни 2022 г. (в сила от 14 юли 2022 г.)
Съдия: Емилиян Кирилов Ангелов
Дело: 20223630200961
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 май 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 31
гр. Шумен, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Емилиян К. Ангелов
при участието на секретаря В. С. С.
и прокурора ВЛ. К.
като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Наказателно дело от общ
характер № 20223630200961 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Н. В. АК. с ЕГН **********, р. на 04.08.1987 г. в гр. Шумен,
с постоянен адрес в гр. Нови пазар, обл. Шумен, ул. *** № 9, вх. 4, ет. 3, ап. 59, бълг. гр., със
средно образование, разведена, по майчинство, неосъждана, за ВИНОВНА в това, че от
месец март 2021 г. до месец март 2022 г. включително в с. Царев брод, обл. Шумен, след
като е била осъдена /с Решение № 260065/04.02.2021 г. по гр. д. № 1484/2020 г. по описа на
Районен съд Шумен, влязло в законна сила на 26.02.2021 г./, да издържа свой низходящ –
дъщеря С. С. С. р. на 30.05.2005 г. съзнателно не изпълнила това задължение в размер на
повече от две месечни вноски, а именно, 13-месечни вноски, по 180.00 лева всяка, общо
2340 лева, поради което и на основание чл. 183, ал. 1 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, чл. 42а,
ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, й налага наказание „пробация“ със следните пробационни мерки:
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ месеца, с периодичност
ДВА пъти седмично;
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ месеца.

ПРИЗНАВА подсъдимата Н. В. АК. с ЕГН ********** и за ВИНОВНА в това, че от
месец март 2021 г. до месец март 2022 г. включително в с. Царев брод, обл. Шумен, след
като е била осъдена /с Решение № 260065/04.02.2021 г. по гр. д. № 1484/2020 г. по описа на
Районен съд Шумен, влязло в законна сила на 26.02.2021 г./, да издържа свой низходящ –
син ИЛТ. С. С. р. на 09.08.2007 г. съзнателно не изпълнила това задължение в размер на
повече от две месечни вноски, а именно, 13-месечни вноски, по 180.00 лева всяка, общо
2340 лева, поради което и на основание чл. 183, ал. 1 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, чл. 42а,
ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, й налага наказание „пробация“ със следните пробационни мерки:
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ месеца, с периодичност
1
ДВА пъти седмично;
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ месеца.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК, определя общо наказание на подсъдимата Н. В. АК.
до размера на най-тежкото от тях, а именно, наказание „пробация“ със следните
пробационни мерки:
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ месеца, с периодичност
ДВА пъти седмично;
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ месеца.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред ШОС в 15-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Подсъдимата Н. В. А. е предадена на съд за две извършени престъпления по чл.183 ал.1 НК.

В качеството на частен обвинител е конституиран С. С. М. който се представлява в
съдебно заседание от адв.Пенчев от ШАК.
В съдебно заседание подсъдимата преди даване ход на делото изяви желание да се
възползва от диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК
призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че
самопризнанието на подсъдимата по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства с определение от 28.06.2022 год. обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимата, без да събира
повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на държавното обвинение в съдебно заседание поддържа повдигнатите
обвинения, като предлага да и се наложи наказание „пробация“. Процесуалният
представител на частния обвинител се присъединява към казаното от държавния обвинител.
Разпитана в хода на съдебното следствие подсъдимата по същество се признава за
виновна в извършването на посочените в обвинителния акт деяния. Обяснява, че не е имал
специален мотив за да го извърши, но няма възможност да заплаща дължимите издръжки,
тъй като е в отпуск по майчинство, като в последната си дума съжалява за извършеното.
Процесуалният и представител –адв.Т. изтъква доводи, според които счита, че подсъдимата
следва да бъде оправдана, но в заключителната си пледоария сочи, че подкрепя изцяло
предложението на прокурора за налагане на „пробация“.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа страна следното: От 23.01.2005г., подсъдимата Н.
А. била омъжена за частния обвинител .С. С. М. и двамата живеели в дома на последния в
с.Царев брод, обл.Шумен, ул.“Боян Българанов“ №6Б. От брака си двамата имат две деца –
С. С. С. /род.30.05.2005г./ и И. С. С. /род.09.08.2007г./. Отношенията между А. и М. се
влошили, поради което през месец март 2020г. тя напуснала семейното жилище и заживяла
с друг мъж. Това станало причина М. да подаде искова молба за развод и с решение
№260065/04.02.2021г., влязло в сила на 26.02.2021г., по гр.д.№1484/2020г.по описа на
Шуменския районен съд /ШРС/ бракът им бил прекратен като дълбоко и непоправимо
разстроен по вина на съпругата. Освен това съдът предоставил на М., упражняването на
родителските права върху децата и осъдил подсъдимата да заплаща на всяко от тях месечна
издръжка в размер на 180 лева с падеж първо число на месеца, за който се дължи
издръжката. Издръжките следвало да се плащат чрез М. като баща и законен представител
на децата, който продължил да живее с тях в семейното жилище. Въпреки че била осъдена
да издържа децата си, в периода месец март 2021г.-месец март 2022г. включително А. не
платила нито една месечна вноска. Тя била работоспособна, но не работела, а забременяла
от новия си партньор. Бременността протекла нормално и на 03.09.2021г. тя родила сина си
Е. С. С.. Съгласно оборимата презумпция на чл.61, алт.2 от СК в актът му за раждане като
баща на детето бил посочен М..
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на:
самопризнанието на подсъдимата А., направено в хода на съкратеното съдебно следствие,
който в съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява
да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът счита, че
самопризнанието на подсъдимата се подкрепя от събраните в досъдебното производство по
съответния процесуален ред доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК.
1
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно
чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че в периода месец март 2021г.-
месец март 2022г. включително, след като била осъдена да издържа свои низходящи –
дъщеря си С. С. С. /род.30.05.2005г./, и сина си И. С. С. /род.09.08.2007г. и не е изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски – а именно 13 месечни вноски
по 180 лв за всяко едно от децата., общо в размер на по 2340 лв., подсъдимата е
осъществила от обективна страна състава на две престъпления по чл.183, ал.1 от НК.
* обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи изпълнение на
задълженията на посочени от закона лица да доставят средства за съществуване на
нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си
имущество;
* от обективна страна подсъдимият чрез своето бездействие не е изпълнил
задължението си да заплаща издръжка на свои низходящи по силата на влязло в сила
съдебно решение, с което е бил осъден да го издържа на месечни вноски в определен
размер, като неизпълнението на това задължение е в размер на повече от две месечни
вноски
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, което е било осъдено да
издържа своя низходящ;
От субективна страна и двете престъпления са извършени от подсъдимата с пряк
умисъл.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до безотговорното
отношение на подсъдимата към задълженията, които има като родител.


.
При определяне на наказанията на подсъдимата за извършените от нея
престъпления съдът прецени: степента на обществената опасност на деянието, степента
на обществена опасност на подсъдимата, както и подбудите за извършване на
престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на
подсъдимият:
* смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно минало и отглеждане на
малко дете ,
* отегчаващи вината обстоятелства – липсва желание да полага грижи за двете си
големи деца.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието
посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати като и определи две наказания при
втората предвидена в чл.183 ал.1 НК алтернатива, а именно “пробация” в размер идентичен
с минимално предвидения със следните пробационни мерки- “задължителна регистрация
по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично” и “задължителни срещи с
пробационен служител” за срок от по шест месеца, като съобразявайки се с изискванията
2
на чл.23 НК, определи едно общо наказание на подсъдимата А. , а именно “пробация“ със
следните пробационни мерки- “задължителна регистрация по настоящ адрес с
периодичност два пъти седмично” и “задължителни срещи с пробационен служител” за
срок от по шест месеца Съдът не споделя становището на представителя на държавното
обвинение, че в конкретната хипотеза, наказанието „пробация“ следва да бъде наложено с
приложение на чл.58а НК, тъй като цитираната разпоредба е приложима само когато се
налага наказание „лишаване от свобода“.
По този начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
3
Съобщи за изтекли лични данни