Решение по дело №435/2021 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 388
Дата: 9 декември 2021 г. (в сила от 9 декември 2021 г.)
Съдия: Силвия Минкова Сандева-Иванова
Дело: 20217100700435
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 8 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  388/09.12.2021 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

СИЛВИЯ САНДЕВА

   

При участието на прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и секретаря Веселина Сандева разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ САНДЕВА КАД № 435/ 2021 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС.

С решение № 228/30.06.2021 г. по адм. дело № 36/2021 г. по описа на Административен съд – Добрич ГД “ИН” – София е осъдена да заплати на И.Е.И., ЕГН **********,***, сумата от 70 лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди (душевни страдания и болки) за периода от 13.01.2021 г. до 19.01.2021 г. в резултат от поставянето му в неблагоприятни битови и санитарно – хигиенни условия при задържането му в следствения арест в град Добрич поради незаконосъобразно бездействие на администрацията в ареста, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на решението до окончателното изплащане на сумата, като до пълния предявен размер от 2000 лева искът е отхвърлен като неоснователен.      

        Срещу решението са постъпили две касационни жалби съответно от И.Е.И. с ЕГН ********** срещу отхвърлителната му част и от ГД “ИН” – София срещу осъдителната му част.  

В касационната си жалба И.Е.И. изразява несъгласие с решението на съда в отхвърлителната му част по съображения, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди не са взети предвид всички фактори, които са оказали негативно въздействие върху неговото психическо и душевно състояние. Иска отмяна на решението в оспорената му част и постановяване на друго по същество, с което да се уважи изцяло предявеният от него иск.   

Ответникът по касационната жалба – ГД “ИН” – София не изразява становище по основателността й.

В касационната си жалба ГД “ИН” – София изразява становище за неправилност на решението в осъдителната му част поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил доказателствата в тяхната взаимна връзка и не е установил действителните факти от значение за случая. Твърди, че по делото са представени доказателства, от които е видно, че ответникът е предприел възможните и разумни действия да осигури оптимални условия на ищеца по време на престоя му в ареста в град Добрич. Счита, че съдът не е кредитирал всички онези факти, които сочат, че служителите на ответника са изпълнили законово регламентираното си задължение за опазване здравето и човешкото достойнство на И., като не са проявили бездействие. Сочи, че по делото не са установени извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия. Не е доказана настъпила отрицателна промяна в неговото емоционално и здравословно състояние. Счита, че липсват доказателства за претърпени от ищеца неимуществени вреди, които да са в пряка връзка с действия или бездействия на ответника, поради което неправилно административният съд е приел, че е изпълнен фактическият състав на чл. 284 от ЗИНЗС. Твърди, че размерът на присъденото обезщетение е определен в противоречие с чл. 52 от ЗЗД, несправедливо завишен е предвид краткия процесен период и е напълно необоснован. Иска отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго решение по същество, с което предявеният срещу него иск да се отхвърли изцяло като неоснователен. Налице е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.   

Ответникът по касационната жалба – И.Е.И., не изразява становище по основателността й.  

        Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич дава заключение за основателност на касационната жалба на И.Е.И. и неоснователност на касационната жалба на ГД “ИН”. Счита, че по делото е установено наличието на незаконосъобразни фактически бездействия на администрацията в ареста в град Добрич, съставляващи нарушения на разпоредби на ЗИНЗС и ППЗИНЗС, които са въздействали негативно върху личността на ищеца, поради което правилно е присъдено обезщетение за неимуществени вреди. Иска решението в осъдителната му част да бъде оставено в сила. Счита, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението е занижен, поради което моли решението в отхвърлителната му част да бъде отменено и да бъде определен друг размер на обезщетението.        

        Добричкият административен съд, след като прецени доказателствата по делото и становищата на страните, в рамките на наведените касационни основания, приема следното от фактическа и правна страна:

        Касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срок, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, те са неоснователни по следните съображения:

С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявеният от И. против ГД “ИН” иск за обезщетение в размер на 70 лева и го е отхвърлил в останалата му част до претендирания размер от 2000 лева като неоснователен. 

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че ищецът И.Е.И. *** за периода от 13.01.2021 г. до 19.01.2021 г. В килията нямало санитарен възел и течаща вода, пряк достъп до слънчева светлина и естествено проветрение. Спалното помещение не отговаряло на изискванията за минимална жилищна площ, като по време на престоя на ищеца в него бил настанен още един арестант. Ползването на общия санитарен възел в коридора се осъществявало покилийно. Задържаните лица се държали в постоянно заключени помещения, като в ареста не се провеждал престой на открито. Въз основа на тези фактически обстоятелства административният съд е приел, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни битови и санитарно – хигиенни условия по време на престоя си в ареста, които съставляват нарушения по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и са довели до увреждането му. Изложил е мотиви, че неимуществените вреди са вреди, които по своето естество засягат изцяло емоционалната сфера на лицето, което ги търпи, и се изразяват в причинени душевни болки и страдания. Преценил е, че недостатъчната жилищна площ, липсата на възможност за двигателна активност, липсата на санитарен възел в килиите, неосигуряването на постоянен достъп до тоалетна и течаща вода, липсата на естествена светлина, свеж въздух и възможност за проветрение в изключително тясното помещение безспорно създават психически и физически дискомфорт, който е довел до негативно въздействие в личната сфера на ищеца. Въз основа на представената от ответника справка и показанията на разпитания по делото свидетел първоинстанционният съд е приел, че условията в ареста не отговарят на критериите за хуманна среда и са причинили душевни страдания, потиснатост и чувство на унижение у ищеца, увреждайки психическото и емоционалното му здраве. Счел е, че вредите са причинени от бездействието на ответника, който е задължен по силата на закона да изпълни административното си задължение да осигури на задържаното лице елементарни битови и хигиенни условия при престоя му в ареста. Въз основа на това е направил извод, че е изпълнен фактическият състав на разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС и претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени. При определяне на размера на обезщетението съдът е взел предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Въз основа на данните по делото е приел, че неблагоприятните условия са съществували през целия период на задържане, но не са довели до някакви болестни изяви у ищеца, поради което и с оглед на естеството, трайността и интензитета на търпените негативни последици и жизнения стандарт в страната е преценил, че справедливият размер на обезщетението за процесния престой в ареста възлиза общо на 70 лева. По изложените съображения е приел, че исковата претенция следва да бъде уважена до този размер, като за горницата до пълния претендиран размер от 2000 лева следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Върху така определената сума за обезщетение съдът е присъдил и законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението.      

Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице касационни основания за отмяната му. Неоснователни са оплакванията и в двете касационни жалби за неправилно приложение на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 52 от ЗЗД.            

При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които да са съществени. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, възползвайки се от правомощията си по чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната логическа последователност и взаимосвързаност и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Правилен и съответстващ на установените по делото факти е изводът на административния съд, че в случая са налице предпоставките за частично уважаване на предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятните условия в ареста през процесния период.   

Законът забранява осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава държавата да им осигури условия за изтърпяване на наложеното им наказание/мярка при зачитане на човешкото им достойнство, без да ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането. В случая е установено неизпълнение на законови задължения – недостатъчна жилищна площ, лоши хигиенни условия, липса на свеж въздух и естествена светлина, липса на постоянен достъп до течаща вода и санитарен възел в килията, в която е престоял ищецът, вследствие на което са претърпени неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател ГД “ИН” за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е извел обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействие на условията в ареста в град Добрич, където ищецът е пребивавал. Тези условия са несъвместими с каквито и да е минимални критерии и стандарти на живот, видно от показанията на разпитания по делото свидетел и данните в справката от РСИН – Добрич. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на условия в местата за лишаване от свобода с цел недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по делото умишлени действия и бездействия на служители на ответника не водят до неоснователност на предявения иск. Отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС е обективна и за нейното реализиране не е необходимо да е налице виновно поведение на длъжностно лице, което да е довело до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия. Установената от доказателствата по делото липса на нормална жизнена и битова среда несъмнено предпоставя унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, поради което правилно административният съд е приел, че ищецът е претърпял душевни болки и страдания, които подлежат на обезвреда.

Не може да се споделят възраженията на касационния жалбоподател ГД “ИН”, че служителите на ответника са предприели възможните и разумни действия да осигурят оптимални условия на ищеца и са изпълнили законово регламентираното си задължение за опазване на здравето и човешкото му достойнство. При установените условия в ареста в град Добрич може да се направи единствения извод, че администрацията незаконосъобразно е бездействала, тъй като помещението, в което е бил настанен И., не отговаря на изискванията на закона, целящи да не се допуска увреждане на физическото и психическото здраве на осъдените и задържаните под стража, както и уронване на човешкото им достойнство. Това бездействие е в пряка причинно – следствена връзка с преживяното от ищеца унизително отношение, което от своя страна е способно да провокира негативни изживявания, неприсъщи на самото изтърпяване на наказанието и надминаващи присъщия минимален праг ограничения и неудобства. 

С оглед на това настоящият съдебен състав намира за верен и обоснован решаващият извод на съда за наличието на всички кумулативни елементи от фактическия състав на чл. 284, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС, във вр. чл. 204, ал. 4 от АПК, обуславящи присъждането на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди.   

Неоснователни са и двете касационни жалби, в които са изложени оплаквания за неправилно определяне на размера на обезщетението. Неимуществените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС се обезщетяват съобразно критериите, установени в чл. 52 от ЗЗД и чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Видно от мотивите към решението, съдът е взел предвид кумулативното въздействие на лошите битови условия в ареста и реалното им отражение върху състоянието на ищеца. Размерът на обезщетението е съобразен с продължителността на престоя и жизнения стандарт в страната, както и с личните чувства и възприятия на увредения и начина, по който той субективно е понесъл вредата. Несъмнено е негативното влияние на неблагоприятните условия върху емоционалното здраве на ищеца. Съдът е преценил характера на деянието, естеството на увреждането и степента на претърпените морални страдания, като правилно е отчел липсата на трайни болестни изяви у ищеца, които да налагат медицинска намеса. Размерът на присъденото обезщетение е съобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и при определянето му съдът е преценил всички релевантни обстоятелства, което обосновава неговата справедливост. Целта на обезщетението за неимуществени вреди е да се поправят претърпените лични болки и страдания, поради което и така определеният размер не е нито занижен, нито завишен, както неоснователно се твърди от двамата касационни жалбоподатели. В съответствие с общите схващания за справедливост правилно е определена сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените на ищеца вреди. Решението е постановено при съобразяване на националната правна уредба и съдебната практика по аналогични случаи, поради което и не са налице основания за увеличение или намаление на присъденото обезщетение.       

По тези съображения настоящият съдебен състав намира решението в обжалваните му части за правилно и законосъобразно, поради което следва да го остави в сила.

С оглед на изхода от спора касаторът ГД “ИН” няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касаторът И. не е претендирал разноски по делото, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд, в троен състав

 

                                                Р Е Ш И :  

   

        ОСТАВЯ В СИЛА решение № 228/30.06.2021 г. по адм. дело № 36/2021 г. по описа на Административен съд – Добрич.

        Решението не подлежи на обжалване.    

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: