№ 476
гр. Варна, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тринадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П. Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от П. Ат. Атанасов Търговско дело №
20253100900055 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от Ю. М. Т., с ЕГН
**********, с адрес: *****, действаща чрез адв.С. С., съдебен адрес: ****** против
“Застрахователно дружество “Евроинс““ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Христофор Колумб“№43, представлявано от Д. Д., Р.Б. и Й.Ц., с
която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 50000лв.,
съставляваща частичен иск от общо 80000лв., представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание в резултат от претърпяно телесно
увреждане, получено при пътно транспортно произшествие на 28.08.2024г., около 08:00 часа,
в гр.Варна, на кръстовището на ул.“Гео М.“ и бул.“Христо Смирненски“, което е настъпило
по вина на водача на лек автомобил “Опел Астра“, с peг.№***** който към датата на
инцидента е бил застрахован по застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ответното дружество с Полица №*******, валидна от 14.09.2023г. до 13.09.2024г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на извънсъдебна
претенция към застрахователя-18.09.2024г. до окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба се твърди, че на 28.08.2024г., около 08:00 часа, в гр.Варна, на
кръстовището на ул.“Гео М.“ и бул.“Христо Смирненски“ е възникнало пътно произшествие
между ищцата, в качеството й на пешеходец и лек автомобил марка “Опел“, модел “Астра“,
с peг.№*****. Поддържа се, че пътният инцидент е настъпил в резултат, от противоправното
и виновно поведение на водача на посоченият автомобил, който при едновременно светещ
зелен сигнал за преминаване на пешеходци и за завиващи наляво коли, не е пропуснал ищца,
която сe е движила с предимство по пешеходна пътека. Сочи се, че за случая е съставен
Протокол за ПТП с пострадали лица №1155/28.08.2024г. по описа на ОД на МВР-Варна, като
в последствие е образувано Досъдебно производство №321/2024г. по описа на ОД на МВР
Варна и пр.пр.№12845/2024г. по описа на РП Варна. Твърди се, че непосредствено след
инцидента, ищцата е транспортирана по спешност МБАЛ “Света Анна-Варна“ АД, където е
хоспитализирана за периода от 28.08.2024г. до 31.08.2024г. Сочи се, че пострадалата е била
приета с оплаквания от остри болки в кръста, като след редица проведени изследвания и
1
консултации, е установено счупване на гръбначен прешлен L1. Твърди се, че ищцата
претърпяла оперативна интервенция, при която под рентгенов контрол, деформираното тяло
на счупеният прешлен е изградено с костен цимент. Твърди се още, че след изписването й от
болничното заведение, ищцата продължила лечението си в домашни условия, като през
първите месеци спазвала строг постелен режим и не е била в състояние да се движи
самостоятелно, както и да се грижи сама за битовите си нужди. Поддържа се, че посоченото
състояние на ищцата налагало тя да бъде обслужвана от близките й, което предизвиквало
допълнителни неудобства и дискомфорт за нея и семейството й. Сочи се, че към настоящия
момент ищцата се обслужва сама и се придвижва самостоятелно, но движенията на кръста й
се осъществяват при трайно намален обем-не може да се навежда, трудно и болезнено
отклонява снагата си наляво и надясно, не може да стои дълго време изправена и да носи
тежести. Поддържа се, че преживеният пътен инцидент рефлектирал негативно и върху
психиката на ищцата, която в следствие на силния стрес, се намира в постоянна тревога,
изпада в състояния на агония, както на моменти отказва да комуникира с околните. Твърди
се, че ищцата често сънува кошмари, свързани с инцидента, което налага прием на седативни
лекарствени препарати. Твърди се още, че пострадалата изпитва тревога, че с оглед
претърпените травми, никога няма да се възстанови напълно, съответно ще остане в тежест
на близките си. Сочи се, че към момента на ПТП за процесният автомобил е имало сключена
застраховката “Гражданска отговорност“ с ответното дружество, който е обективиран в
Застрахователна полица №*******, валидна от 14.09.2023г. до 13.09.2024г. Твърди се, че на
18.09.2024г. ищцата е предявила извънсъдебна претенция до застрахователя за обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 80000лв., като до момента на подаване на исковата
молба липсва плащане на обезщетение.
С подадения в срока по чл.367, ал.1 от ГПК от ответника писмен отговор на исковата
молба, изцяло се оспорва иска по основание и размер. Не се оспорва наличието към датата
на процесното ПТП на застрахователно правоотношение за лек автомобил “Опел Астра“, с
рег.№*****, със срок на покритие от 14.09.2023г. до 13.09.2024г., както и че на 18.09.2024г.,
пред застрахователя е депозирана извънсъдебна претенция по реда на чл.380 КЗ, за което е
образувана Щета №*****. Оспорва се механизма на пътното произшествие, като се
поддържа, че водачът на лекия автомобил няма вина за катастрофата и че същият не е
извършил нарушение на правилата за движение по пътищата. Твърди се, че наличните
данните за инцидента, пораждат съмнение дали ищцата е пресичала на пешеходна пътека,
но дори и да е било така, то е очевидно, че преди да навлезе на пътното платно, пешеходката
не се е съобразила с приближаващото се превозно средство. Сочи се, че от показанията на
пострадалата може да се съди, че тя е видяла лекият автомобил, но е тръгнала да пресича,
тъй като е преценила, че ще може да мине пред него. Твърди се, че последното предполага
забързан ход на движение, съответно че пешеходката е навлязла внезапно на платното за
движение и е попаднала в опасната зона на спиране на водача, което е довело до
невъзможност на последния да спре преди мястото на удара. Сочи се още, че според
показанията на водача на лек автомобил “Опел Астра“, с рег.№***** дадени в досъдебното
производство, последният е изчаквал на стоп линията, като първа кола при червен светофар.
Когато светофарът е светнал зелено за завой наляво, той е потеглил плавно и поради това, че
не е видял пешеходци и насрещно движение, е продължил маневрата. В този връзка и
предвид показанията на пострадалата, че колата е била в движение, когато е навлязла на
пътното платно, се поддържа, че при потеглянето на лекия автомобил, ищцата все още не е
била започнала да пресича. Поддържа се още, че превозното средство се е движило
равноускорително, което води до по-голяма опасна зона на спиране. Твърди се, че предвид
отразената в протокола за оглед на ПТП деформация в дясната част на предния капак на
лекия автомобил, то вероятно ударът е настъпил в средата на пътното платно. Ето защо се
поддържа, че пешеходката е възприела автомобила по-рано още към момента на започване
на пресичането, а не когато се е намирала в средата на пътното за движение. В условията на
2
евентуалност, ако по делото се установи вина на водача на лекия автомобил, се прави
възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, като се поддържа, че приносът й за
настъпване на катастрофата и вредите е не по-малко от 80%. На следващо място се оспорва
обема на търпените от ищцата неимуществените вреди и размера на претендираното
обезщетение. Поддържа се, че извършената оперативна интервенция за лечение на
претърпяната от ищцата телесна повреда, е с малък обем и сложност. Сочи се, че
интервенцията се реализира с помощта на тънка игла, с която се достига до фрактурата и се
инжектира костен цимент. Сочи се, че повечето пациенти имат добра степен на
функционалност в рамките на 2-3 седмици и пълно възстановяване до 4-6 седмици. Не се
оспорва, че травмата е довела до ограничения и неудобства, непосредствено след инцидента,
но се поддържа, че твърденията на ищцата за необходимост от спазването на строг постелен
режим в продължение на месеци, са силно преувеличени. Сочи се, че последното се
подкрепя от отразеното в амбулаторен лист от 19.09.2024г., според който ищцата е
предприела физиотерапевтични процедури по-малко от месец след катастрофата. В
заключение се поддържа, че оздравяването на пострадалата е в пълен обем, без двигателен
дефицит или други усложнения. Оспорват се твърденията за настъпила психична травма в
следствие с пътното произшествие. Моли се за отхвърляне на претенцията, или евентуално
за редуциране на нейният размер и за присъждане на разноски по делото.
С подадената от ищцата допълнителна искова молба, се оспорват възраженията за
липса на вина на застрахованият водач и за прекомерност на претендираното обезщетение,
както и за наличието на съпричиняване на вредоносният резултат.
С подаденият от ответника отговор на допълнителната молба, се поддържат вече
заявените възражения и оспорвания.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник, поддържа предявените искове и
моли за тяхното уважаване. По отношение на извършеното от ответник в хода на
производството доброволно плащане, следва да намери приложение нормата на чл.76 от
ЗЗД, а именно че са погасени първо лихви и разноски, съответно се дължи обезщетение в
размер от 32750лв. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от
ЗАдв. С писмени бележки се доразвиват доводите си за основателност на претенциите.
Ответникът, чрез процесуалният си представител, оспорва предявеният иск, поддържа
отговорите и възраженията си. Поддържа, че с реализираното в хода на процеса плащане в
размер от 20000лв. е погасена главница по претендираното обезщетение, съответно че с това
се изчерпват задълженията спрямо ищцата. Моли за отхвърляне на исковата претенция.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа страна, следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
към датата на процесното ПТП-28.08.2024г. с ответното дружество е съществувало валидно
облигационно правоотношение по договор “Гражданска отговорност на автомобилистите“
относно лек автомобил “Опел Астра“, с рег.№*****, обективирано в застрахователна полица
№*******, валидна от 14.09.2023г. до 13.09.2024г.
Безспорно е още, че за претърпените от ищцата неимуществени вреди, на 18.09.2024г.
пред ответникът е предявена претенция за заплащане на обезщетение, по която до момента
на предявяване на исковата молба, не е бил определен размер и извършено плащане.
Плащане е извършено в хода на производството, като на 07.11.2025г. ответникът е превел по
сметка на ищцата, сумата в размер на 20000лв., с посочено основание в платежното
нареждане-“обезщетение“.
От представената по делото медицинска документация-Епикриза и Амбулаторен лист
от 19.09.2024г., се установява, че непосредствено след процесният пътен инцидент, ищцата е
3
постъпила в Спешния център при МБАЛ “Св.Анна“-гр.Варна, с оплаквания от силни болки
в кръста, не ирадииращи към краката. След образна диагностика и консулти, лицето е прието
за лечение по спешност, в клиниката по Неврохирургия, със средно увредено общо
състояние. Проведено е оперативно лечение на фрактура на поясен прешлен Л1, при обща
анестезия, без усложнения. Пострадалата е изписана на 31.08.2024г., с данни за подобрение
на здравословното й състояние и препоръка за наблюдение от общо практикуващият лекар.
Поставената окончателна диагноза в изготвената епикриза, е счупване на гръбначният стълб
в поясната област. При проведен на 19.09.2024г. контролен преглед, ищцата се е оплакала от
болки в кръста и седалището, скованост и ограничени движения. Предписани са 20 броя
физиотерапевтични процедури.
От заключението на назначената по делото КСМАТЕ, което се цени от съда, като
компетентно и добросъвестно дадено, и кореспондиращо с останалите приобщени по делото
доказателства, се установява, че на 28.08.2024г., в гр.Варна, при кръстовището на
бул.“Хр.Смирненски“ и ул.“Гео М.“ е настъпило пътно произшествие, в резултат от което
ищцата е получила счупване на първи поясен прешлен. Според вещото лице техник
инцидента е настъпил при извършване на маневра ляв завой от л.а.“Опел Астра“, на
излизане от улицата между паркинга на магазин “Кауфланд“ и МОЛ “Варна“ и навлизане в
бул.“Христо Смирненски“ по посока бул.“Вл.Варненчик“, при което е последвал удар с
ищцата, която е пресичала бул.“Христо Смирненски“ на пешеходна пътека, отдясно наляво
по посоката на движение на автомобила. Експертът е приел, че скоростта на автомобилът е
била около 20.4 км/ч при настъпване на самият удар, а преди това, при навлизане на лекият
автомобил на пешеходната пътека около 40 км/ч. При приет бърз ход на пешеходка от
конкретната възрастова група в рамките на 4.9 км/ч или 1.36 м/с., експертът е изчислил, че
пострадалата е изминала разстоянието от началото на пешеходната пътека до мястото на
удара, възлизащо на 7.9м., за 5.8 секунди. При тези данни и с оглед дължината на изминатата
крива при ускорителен режим от лекия автомобил, с начало от стоп линията до точката на
ПТП, чиито размер е 35 метра, експертът е определил, че пешеходката е била стъпила на
пътното платно, преди автомобила да започне да се движи. Според вещото лице водачът е
имал обективната възможност, с оглед наличната видимост към пешеходната пътека, при
съобразяване и с характера на кръстовището, да се движи със скорост, при която да е в
състояние да пропусне пресичащите по пешеходната пътека. Също така е приел, че и
пешеходката е имала възможност да оцени движението на автомобилът и да избегне
инцидента. Вещото лице медик е установило, че процесната травма на ищцата е в пряка
причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП, както и че за лечението й е проведена
оперативна интервенция, осъществена през кожата с игла под рентгенов контрол, изразяваща
се в пластика на първи поясен прешлен с костен цимент. Въпросното счупване, обуславя
трайно затруднение в движенията на снагата за период надхвърлящ 1 месец, а самият
оздравителен процес, предвид конкретното предприето оперативно лечение, продължава в
рамките на 3-4 месеца. След проведен клиничен преглед на ищцата, експертът е установил
болезненост в лявата половина на поясният отдел на гръбначния стълб, която се засилва при
физически натоварвания и продължително ходене. Констатирана е и леко накуцваща
находка.
При изслушване в о.с.з., вещото лице техник уточнява, че с оглед конкретните
параметри на пътния участък, където е настъпил инцидента, ищцата е нямала друга
фактическа възможност за пресичане, освен да използва ширината на пешеходната пътека,
тъй като кръстовището е с особено големи размери. Сочи, че разделителният остров на
пътното платно е с ограден метален парапет, поради което пострадалата е нямала
възможност да скъси разстоянието за пресичане, като използва друга траектория, различна
от пешеходната пътека. Аргумент в подкрепа на извода, че ударът е настъпил в границите на
пешеходната пътека, е изведен от факта, че крайната позиция на лекият автомобил, е била с
разположение на задните колела непосредствено в края на пешеходната пътека. По
4
отношение на възможността за водача на автомобила да избегне ПТП, вещото лице
уточнява, че водачът е имал категорична възможност да забележи пешеходката и да я
пропусне, дори да я е видял едва когато тя е била пресякла до половина пътното платно.
Относно реализираната оперативна намеса в прешлен на ищцата, вещото лице медик,
пояснява, че тя представлява имплантиране на цимент през кожата, в мястото на счупването,
което предполага възможност пациентът да се изправи в рамките на втори-трети ден.
С оглед оспорването на автотехническата част от заключението на КСМАТЕ, е
назначената повторна експертиза, вещото лице, по която заключава, че преди
произшествието процесният автомобил е бил спрял на стоп линия на ул.“Гео М.“, преди
светофарното кръстовище с бул.“Христо Смирненски“, като при подаване на зелен,
разрешителен светофарен сигнал, автомобилът е потеглил, навлязъл е в кръстовището и е
извършил маневра завой наляво към бул.“Владислав Варненчик“, движейки се на първа
предавка, в режим на равноускорително движение. В този момент от тротоара на бул.“
Христо Смирненски“, от страната на кв.“Трошево“, по югозападната пешеходна пътека на
процесното кръстовище, в посока към магазин “Кауфланд“, е започнала да пресича ищцата.
Според вещото лице видимостта между водачът на автомобила и пешеходката е била
отлична, поради което заключава, че причина за инцидента е липсата на достатъчна
концентрация у водача, който не е шофирал с нужното внимание и не е забелязал
пресичащият човек. Крайният извод на експерта е, че във всички случаи водачът на
автомобила е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, като това се
отнася и за пешеходката.
По делото на страната на ищцата е разпитана свидетелката Ф.М.И. и на страната на
ответника свидетеля П. Д. Я.. Показанията на двете групи свидетели, се кредитират от съда,
в частта, в която са базирани на непосредствени впечатления и съдържат данни за
наведените от страните факти, имащи значение за спора и при отчитане на възможната им
заинтересованост на основание чл.172 от ГПК.
В показанията си свидетелката Ф.И., приятелка на ищцата, споделя, че е посетила Ю.
Т. в болницата, в деня след инцидента. По време срещата им, свидетелката забелязала, че
пострадалата се намира в тежко психическо и физическо състояние-била много уплашена и
се е оплаквала от болки в областта на кръста и в гърба, в участъка на контузията и на
извършената операция. Свидетелката сочи, че към този момент ищцата е била обездвижена
и не е можела да става, което се променило около седмица по-късно, когато пострадалата
макар и с чужда помощ започнала да се изправя и да се придвижвала със ситни крачки. Сочи
още, че с дъщерята на ищцата направили график за около 2 месеца, с който са разпределили
дните, в които да полагат грижи за пострадалата. В началото приоритетно грижите се
осъществявали от дъщеря на ищцата, която си взела отпуск. По думите на свидетелката,
след претърпеният инцидент, ищцата от весел и лъчезарен човек, се променила, станала
унила и отчаяна от зависимостта си от чужда помощ. Преди инцидентът ищцата, е била
физически активна-посещавала планини и изкачвала върхове, а след него, макар да бележи
подобрение, след изминаването на разстояние от 200-300м. спира за да си почине. На
пострадалата не й е възможно да носи тежко, често се оплаква от болки в гърба и кръста,
трудно й е да си връзва връзките на обувките. Според свидетелката инцидентът е имал
отрицателно въздействие и върху психиката на ищцата, която е станала по-предпазлива и
страхлива, особено при пресичане, когато пропуска превозните средства да преминават,
дори и на пешеходни пътеки.
В показанията си свидетеля П. Я.-водач на превозно средство, което участвало в
процесното произшествие, излага, че инцидентът е настъпил сутринта на 28.08.2024г. на
кръстовището до магазин “Кауфланд“ и търговски център “Варна Мол“. Сочи, че е бил
спрял в платното за ляв завой, на червен сигнал на светофара, като след подаване на
разрешителен зелен сигнал, потеглил и се огледал за коли, но движейки се към дясното
5
пътно плтно, не видял пешеходеца и я ударил. Сочи, че ударът е станал в средата на самата
пешеходна пътека, макар да се опитал да отклони автомобилът наляво, за да избегне ударът.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
С оглед разпоредба на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск
срещу застрахователя, по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата.
Същевременно съгласно чл.429, ал.1 от КЗ застрахователят по договор за застраховка
“Гражданска отговорност“, се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Предвид горното, за успешното провеждане на прекият иск срещу застрахователя, в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между увредилото го
лице и ответника; настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно Д.ие, от
страна на застрахования; причинна връзка между Д.ието и вредоносния резултат; както и
вида и размера на претърпените вреди.
В процесният случай, както вече беше посочено, е безспорно, че към датата на
пътното произшествие-28.08.2024г., по отношение на лек автомобил “Опел Астра“, с рег.
№*****, е действала застраховка “ГО“, обективирана в застрахователна полица №*******,
сключена с ответника.
Няма спор, че по повод претърпените от ищцата вреди, на 18.09.2024г. пред
застрахователят е предявена претенция за обезщетение, по която не е имало плащане до
момента на подаване на исковата молба в съда, като такова в размер на 20000лв. е
извършено на 07.11.2025г.
Елементите от фактическият състав по чл.45 от ЗЗД по отношение на лицето,
ползващо се от клаузите на застраховка ”Гражданска отговорност”, а именно извършено
виновно противоправно Д.ие, причинна връзка между Д.ието и вредоносният резултат-
телесни увреждания на ищцата в резултат от пътнотранспортно произшествие, се
установяват от кореспондиращото съдържание на двете изслушани по делото експертни
заключения и събраните гласни доказателства.
От цитираните доказателства еднозначно се установява механизмът на
произшествието, а имено че при пресичане на разрешителен /зелен/ сигнал на светофарна
уредба и на пешеходна пътека ищцата е блъсната от водача на застрахования автомобил,
който е извършвал маневра ляв завой. Установи се още, че към момента на
съприкосновението пешеходката вече се е намирала в средата на пътното платното, както и
че водачът на лекият автомобил, не е имал ограничения във видимостта, респективно че
произшествието е настъпило в резултат от невниманието на управляващия моторното
превозно средство.
В контекста на изложеното, съдът намира, че вината за инцидента се носи единствено
от водачът на лек автомобил “Опел Астра“, с рег.№*****, който е допуснал нарушение на
нормата на чл.120, ал.1, т.2 от ЗДвП, съгласно която когато преминаването на пешеходците
през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар, водачът на пътното превозно средство
е длъжен, след подаването на сигнал, който му разрешава преминаването, да пропусне
пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека.
С оглед горното, съдът приема, че претенцията за заплащане на застрахователното
обезщетение е доказана по основание.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съобразно
критерият за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, следва да се имат предвид обективно
6
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът,
характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът
на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на
увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са
травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увредения и общественото му положение; налице ли е намалена
трудоспособност и др.
По делото не е налице спор, а и от събраните доказателства се установи, че ищцата е
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и негативни
психически изживявания, вследствие на полученото при процесното ПТП увреждане-
счупване на прешлен от гръбначният стълб в поясната област. Последното е наложило
лечение чрез оперативна намеса при обща анестезия, обусловило е обездвижване за период
повече от 1 месец и оздравителен процес в продължение на 3-4 месеца. Наред с това при
извършеният от вещото лице-медик преглед на ищцата, се установява, че макар да е налице
общо физическо подобрение, приблизително година след инцидента, се установява
болезненост в лявата половина на поясният отдел на гръбначния стълб, която се засилва при
физически натоварвания и продължително ходене, също така и леко накуцваща походка.
От неопроверганите показания на свидетелката Ибрахимова се установи, че
причинената травма е довела и до същественото негативно изменение във физическото
състояние на ищцата, която продължава да среща затруднения при придвижването си,
изразяващи се в задъхване и болки в кръста. Също така не и е възможно да носи тежести,
има накуцваща походка и не е в състояние да развива активностите, който е имала преди
инцидента. Налице е негативна промяна и в психическото състояние на пострадалата, която
понастоящем е унила и раздразнителна, по-предпазлива и страхлива.
От значение за преценката за търпените болки и страдания, е факта, че е случая се
касае за жена на 69-годишна възраст, чийто процес на оздравяване се развива различно и е
подчинен освен на характера на получената травма и на житейският етап, в който се намира
пострадалата. Също така от значение е и медикобиологичният характер на травмата-
фрактура, засягаща гръбначният стълб и опорнодвигателната система, чието лечение се
отличава значително от терапията на счупвания в други области на тялото.
От друга страна следва да се отчете, че претърпяната оперативна интервенция е била
успешна, като не са налице усложнения. Наред с това макар да има нужда от чужда помощ,
пострадалата не е лишена напълно от възможността да се придвижва самостоятелно.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че претендираната от
ищцата в настоящото производство сума в размер от 50000лв. се явява справедлив паричен
еквивалент на претърпените неимуществени вреди.
На следващо място съдът намира, че не са налице основания за редуциране на така
определеният размер на обезщетението, доколкото възраженията на ответника за
съпричиняване на вредоносният резултат от пострадалата, са неоснователни.
Както вече бе посочено по-горе по делото се установи, че пътното произшествие е
настъпило изцяло в границите на пешеходна пътека и на кръстовище, регулирано от
светофарна уредба, както за автомобилът, така и за пешеходците. Ето защо относимо е
разрешението дадено с т.6, б.“б“ от ТР №2/22.12.2016г. по т.д.2/2016г. на ОСНК на ВКС,
съгласно което на регулирано със светофарна уредба място, правото на пешеходецът при
пресичане на пътното платно е абсолютно и безусловно при навлизане на разрешен за него
сигнал на светофарната уредба. В този смисъл не може да се споделят доводите на
ответника, че поведението на ищцата по време на пътният инцидент е допринесло за
причинените й вреди. Напротив вината за произшествието се носи водачът на лекия
7
автомобил, който е имал задължението да осигури възможността за безопасно пресичане.
При условията на чл.253 от ГПК следва да се зачете заплатената от застрахователя в
хода на съдебното производство сума в размер от 20000лв., като със същата следва да се
намали обезщетението за вреди.
Условията и поредността за погасяване на еднородни задължения са уредени по
диспозитивен ред от разпоредбите на чл.76, ал.1 и ал.2 от ЗЗД. Съгласно ТР №3/2017г. на
ОСГТК на ВКС при липса на уговорка между страните за реда на погасяване на
задълженията и ако са налице условията по чл.76, ал.1 от ЗЗД, изборът на длъжника кое от
няколкото еднородни задължения погасява, обвързва кредитора. Ето защо при наличието на
конкретно посочено от застрахователя основание за извършеният банков превод в
нареждането от 07.11.2025г., а имено “обезщетение“, следва да се приеме, че е извършено
погасяване на част от претендираната от ищеца главница. При това положение иска за
заплащане на обезщетение следва да се отхвърли за разликата над 30000лв. до
претендираните 50000лв.
По отношение на акцесорната претенция за законна лихва, съдебната практика е
последователна, че в случаите на извършено от ответника плащане на главницата в хода на
процеса, за платената сума, същата се присъжда. Що се отнася до началният момент на
забавата, настоящият съдебен състав споделя съдебната практика, обективирана в
Решение№167 от 30.01.2020г. по т.д.№2273/2018 на ВКС, ТК, II т.о., Решение №128 от
04.02.2020г.по т.д.№2466/2018г. на ВКС, ТК, I т.о. и др., според която ответникът дължи
мораторна лихва върху обезщетението, считано от момента на сезирането му, тъй като
отговаря за забавата на застрахования, с оглед функционалната обусловеност на
отговорността на застрахователят от отговорността на делинквента. Действително според
чл.409 от КЗ застрахователят дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение,
след изтичане срока по чл.405 от КЗ, освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ. Но от друга
страна съгласно чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ вр. с чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 от КЗ
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по
застраховка “Гражданска отговорност”, считано от по-ранната дата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент
или от увреденото лице, включително чрез предявяване от последното на застрахователна
претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя,
определен от размера на застрахователната сума.
С оглед на изложеното и предвид, че по делото не се оспорва уведомяването на
застрахователят по реда на чл.380, ал.3 от КЗ, съдът намира, че в полза на ищцата се дължи
законна лихва върху сумата от 50000лв. за периода от 18.09.2024г. до 07.11.2025г., когато е
реализирано частично погасяване на вземането. Изчислен с помощта на лихвен калкулатор,
за посоченият период, дължимата законна лихва е в размер на 3150.04лв. Считано от
08.11.2025г. се дължи законна лихва върху сумата от 30000лв.до окончателното и изплащане.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищцата се
дължат деловодни разноски, като извършеното в хода на производството частично плащане
от ответника, макар да е подлежащо на съобразяване като възникнало в хода на
производството основание за отхвърляне на иска до размера на заплатеното, не изключва
дължимостта на разноски и за погасената чрез плащане част от претенцията. Така защото
същата е приета за изначално основателна, /в този смисъл Определение №2 от 4.01.2022г. по
ч.т.д.№2615/2021г. на ВКС, I т.о. и др./. Доколкото обаче липсват извършени от ищцата
разноски, такива не следва да се присъждат.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА във вр. с чл.38, ал.1, т.2, пр.2 от ЗА в полза на
процесуалният представител на ищцата, следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна защита по делото, чиито размер изчислен според цената на иска и
при условията на НВАР възлиза на 4650лв.
8
Във връзка с освобождаването на ищцата от заплащане на държавни такси и
разноски, и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати
дължимата за производството държавна такса, чиито размер възлиза на 20000лв., както и
500лв. за сторените разноски от бюджета на съда, или общо сумата от 2500лв. На основание
чл.405, ал.5 от ГПК във вр. с чл.11 от ТДТКССГПК ответникът, следва да бъде осъден да
заплати и 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Застрахователно дружество “Евроинс““ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Христофор Колумб“№43, представлявано
от Д. Д., Р.Б. и Й.Ц., да заплати на Ю. М. Т., с ЕГН **********, с адрес: *****, сумата от
30000лв., съставляваща частичен иск от общо 80000лв., представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание в резултат от
претърпяно телесно увреждане, получено при пътно транспортно произшествие на
28.08.2024г., около 08:00 часа, в гр.Варна, на кръстовището на ул.“Гео М.“ и бул.“Христо
Смирненски“, което е настъпило по вина на водача на лек автомобил “Опел Астра“, с peг.
№***** който към датата на инцидента е бил застрахован по застраховка “Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество с Полица №*******, валидна от
14.09.2023г. до 13.09.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на частично погасяване на претенция от застрахователя-08.11.2025г. до окончателното
изплащане на обезщетението, както и сумата от 3150.04лв., представляваща мораторна
лихва върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди в размер от 50000лв.,
изчислена за периода от уведомяване на застрахователя-18.09.2024г. до частичното плащане
от същия-07.11.2025г., като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над
30000лв. до претендираните 50000лв., като неоснователен, поради извършено плащане от
ответника в хода на производството.
ОСЪЖДА “Застрахователно дружество “Евроинс““ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Христофор Колумб“№43, представлявано
от Д. Д., Р.Б. и Й.Ц., да заплати на адвокат С. Е. С., със съдебен адрес: ****** сумата от
4650лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
ищцата, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА “Застрахователно дружество “Евроинс““ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Христофор Колумб“№43, представлявано
от Д. Д., Р.Б. и Й.Ц., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на
Окръжен съд Варна, сумата от 2500лв., представляваща дължими държавна такса и
разноски в производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд- Варна в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
9
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10