Р Е Ш Е Н
И Е № 585
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. Видин 04.09.2020 г.
Видински районен съд, гражданска колегия в публичното
заседание на шести август две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:Даниел Димитров
Съдебни заседатели:
Членове:
при
секретаря О. Велизарова и в присъствието на прокурора
................................. като разгледа докладваното от съдия Димитров
гр. дело № 1904 описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по предявен от „ВиК-Видин”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул.
„Широка” № 18, представлявано от Управителя-инж. Г. В. против Г.Е.Ц. ***, ЕГН **********,
установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК.
Твърди се от ищеца, че
предоставя на потребителите услуги по пречистване и доставка на вода за питейно
- битови и промишлени нужди, както и отвеждане на отпадни води на територията
на област Видин. Облигационните отношения между Дружеството и потребителите се
уреждат от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор, одобрени от ЦКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. и Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи.
Поддържа се, че Г.Е.Ц. е
титуляр на партида с уникален абонатен № 015096 и адрес на потребление: гр.
Видин, ул. Дунавска № 36, ап. 51. Дружеството е изпълнило задълженията си да
достави на потребителя вода с питейни качества и да отведе отпадните води, но
ответникът не е изпълнил задължението си да заплати извършените от Дружеството
услуги.
Сочи се, че с покана за
доброволно плащане с изх. № 03 - 1078 от 19.12.2018 г. ищецът е поканил
ответника да изпълни своето задължение по облигационното отношение като заплати
дължимата сума в 15 - дневен срок от получаването й. Поканата за доброволно
плащане е връчена лично на ответника на 11.01.2019 г., видно от приложената
обратна разписка. До подаване на исковата молба ответникът Г.Е.Ц. не е
предприел никакви действия за погасяване на дължимите суми.
Излага се, че вземанията по
издадените от „ВиК - Видин" ЕООД фактури са станали ликвидни и изискуеми
след датата на фактурирането им, а съгласно чл. 33, ал. 2 във вр. с чл. 5, т. 6
от Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и Куслуги в 30- дневен срок след
датата на фактурирането им". Чл. 34, ал. 1 от Общите условия
дава възможност на потребителите писмено да възразят срещу размера на дължимата
сума в 30 - дневния срок за плащане на фактурата. Твърди се, че в
горепосоченият срок по процесните фактури не е направено възражение относно
размера на дължимите по тях суми.
Твърди се, че ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на
което е образувано ч. гр. д. № 678/2019 г. по описа на ВдРС, и по което е
издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47
от ГПК.
Посочва се ,че в имота на
ответника липсва поставен индивидуален водомер и потребеното количество вода и
отведени канални води се изчислява на базата на брой обитатели - за един
обитател,както и че липсата на водомер е от преди 2001 г..
Твърди се,че съгласно чл. 17,
ал. 4 от ОУ „Доставката, монтажът,
проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери се извършва от и
за сметка на потребителите ",както и че след влизане в сила на
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, основанието за
определяне на дължимата сума е чл. 39, ал. 5, т. 1 и ал. 6 от нея,който принцип
на изчисление е заложен и в чл. 25, ал. 8 и ал. 10 от Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор (в сила от
11.08.2014 г.).
Посочва се,че от влизането в
сила на Наредба № 4/14.09.2004 г. на основание чл. 39, ал. 6 от нея,
Дружеството е имало задължение да завишава определените водни количества с по 1
куб. м. на обитател на всяко тримесечие,като в случая завишаването обаче е
започнало чак от април 2014 г.,а в месеците, в които е установена разлика между
количеството питейна вода, счетено по общия водомер и сумата от отчетените
количества по индивидуалните водомери и количествата, определени по реда на чл.
25, ал. 8 и чл. 23, ал. 3 от Общите условия, в месечната фактурата е включено
освен начисленото количество за един обитател на адреса и дължимата сума от
разпределение, изчислена по реда на чл. 25, ал. 2 от ОУ и записана на отделен
ред във фактурата, съгласно чл. 25, ал. 3 от ОУ.
Поддържа се че във фактура №
**********/15.08.2018 г., обхващаща период на отчет от 22.06.2018 г. до
20.07.2018 г., е взета предвид промяната в цената на водата,както и че съгласно
Заповед № Р/97 от 28.06.2018 г. на Управителя на „ВиК - Видин" ЕООД,
издадена въз основа на Решение № Ц - 6/19.06.2018 г. на КЕВР, считано от
01.07.2018 г. цената на доставената питейна вода (помпено) е повишена на 1,67
лв./куб.м. без ДДС, а цената на отвеждане на отпадъчни води на 0,275 лв./куб.м.
без ДДС. Подържа се,че в тази фактура
потребеното количество вода и отведен канал по старата и по новата цена е
определено и изчислено на основание чл. 31, ал. 3 от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор ( в сила от 11.08.2014 г. до настоящия момент), съгласно, който
,при промяна на цените, количеството
вода, отчетено през периода от датата на последния действителен отчет до датата
на следващия действителен отчет на средствата за измерване, се определя
пропорционално на броя на дните, по време на които действа старата и новата
цена". Количеството вода и отведен канал при действието на
различните цени е обозначено в процесната фактура като Водомер 1 и Водомер 2.
Иска се от съда да постанови решение, с което да се
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на „ВиК - Видин”
ЕООД сумата от
638.40 лв. (шестстотин тридесет и осем лева и четиридесет стотинки) - главница,
представляваща стойността на изразходената питейна вода и отведени канални води
на адрес: гр. Видин, ул. Дунавска № 36, ап. 51, по фактури №
**********/15.05.2018 г., № **********/15.06.2018 г., № **********/15.07.2018
г., № **********/15.08.2018 г., № **********/14.09.2018 г., №
**********/15.10.2018 г. и № **********/15.11.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 12.03.2019 г. до окончателно изплащане на сумите.
Претендират се и направените
разноски.
От ответника, представляван
от особен представител в процеса, в законоустановения срок е постъпил отговор
на исковата молба, с който иска се оспорва като неоснователен. Оспорва както
дължимостта на сумите,така и начинът им на формиране, като сочи че изготвените
7 бр. фактури не носят подписа на ответника и не са му предявявани, поради кето
не е могъл в 30 дневен срок от фактурирането да направи възражнеия по тях.
Оспорва поканата до ответника за доброволно плащане и уведомление от 19.12.2018
г. като ненадлежно връчена, както и че същата не поражда правни последици и че
от съдържанието й не става ясно как е формирана претендираната сума. Оспорва се
и подписа върху известие за доставяне № 22343/11.01.2019 г., като счита, че е
възможно да не е положен от ответника.
Твърди, че в извлечението от 25.02.2019 г. за неплатени фактури като
потребител е записано лицето Надя Кирилова, при партида на името на ответника,
както и че не става ясно от извлечението каква консумация „вода и канал“ е
потребила същата от фактурираните количества и защо е посочено нейното име като
потребител. Прави възражение, относно тълкуването от ищеца на нормите на чл. 39
ал. 5 т. 1 и 6 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за УРПППВКС.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: В резултат
на подадено от страна на ищеца заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр. д. №
678/2019 г., по което е издадена заповед № 532-РЗ/14.03.2019 г. за изпълнение
на парично задължение срещу ответника Г.Ц. за следните суми: 638.40 лева, ведно
със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 12.03.2019 г.
до окончателното плащане, както и разноски в размер на 25.00 лева за платена
държавна такса и сумата 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и и чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Не се спори относно
издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от
ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното
ч.гр.д. № 678/2019 г. по описа на ВдРС, по което заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и поради което е
предявен и настоящия установителен иск.
С оглед липсата на оспорване
съдът приема за доказано обстоятелството,че на адреса на ответника,на който се
води и партидата с уникален абонатен номер №015096 липсва монтиран водомер от 2001 г.насам.
От представените по делото доказателства, се
установява, че абонат на ищцовото дружество е ответника. Безспорно се установи,
че между страните са налице облигационни отношения, по силата на Общи условия
на договорите за предоставяне на В и К услуги на потребителите от „Водоснабдяване
и канализация-Видин” ЕООД. От представените по делото копия на издадени фактури,
се установява, че ищецът е изпълнил задължението си да достави В и К услуги на ответника
за процесния период. Ответникът обаче не е изпълнил задълженията си да заплати
стойността на доставените В и К услуги в уговорените срокове. Тези обстоятелства
се потвърждават и от назначената и изслушана по делото съдебно – счетоводна
експертиза, по която вещото лице е посочило, че неизплатените задължения за
консумираните ВиК услуги за процесния период възлизат на обща стойност от
638.40 лева.
В заключението си вещото лице е посочило, че съласно
чл. 17 ал. 4 от ОУ „Доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът
на индивидуалните водомери се извършва от и за сметка на потребителите“,както и
че първоначално, основанието за начисляване на база брой обитатели е било чл.
30 ал. 6 т. 1 от Наредба № 9/14.09.1994 г. за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи (отм.12.10.2004 г.),а след влизане в сила на Наредба №
4/14.09.2004 г. за УРПППВКС, основанието за определяне на дължимата сума е чл. 39 ал. 5 т.
1 и 6 от същата, като същия принцип е заложен и в чл. 25 ал. 8 и ал. 10 от ОУ.
Вещото лице сочи, че от влизането в сила на Наредба
№ 4/14.09.2004 г. на осн. чл. 39 ал. 6 от същата, дружеството е имало
задължение да завишава определените водни количества с по 1 куб.м. на обитател
на всяко тримесечие, като завишаването е започнало от април 2014 г..
Сочи също, че в месеците, в които е установена
разликата между количествата питейна вода отчетено по общия водомер и сумата от
отчетените количества по индивидуалните водомери и количествата определени по
реда на чл. 25 ал. 8 и чл. 23 ал. 3 от ОУ, в месечната фактура на потребителя е
включено освен начисленото количество за един обитател на адреса и дължимата
сума от разпределение, изчислено на основание чл. 25 ал. 2 от ОУ и записано на
отделен ред във фактурите, съгласно чл. 25 ал. 3 от ОУ.
Посочено е, че във фактура № **********/15.08.2018 г.,
обхваща период на отчет от 22.06.2018 г. до 20.07.2018 г., е взета предвид и
промяната на цената на водата,като съгласно Заповед № Р/97 от 28.06.2018 г. на
Управителя на ВиК-Видин, издадена въз основа на Решение № Ц-6/19.06.2018 г. на
КЕВР, считано от 01.07.2018 г., цената на доставената питейна вода е повишена
на 1.67 лв./куб.м. без ДДС, а цената на отвеждане на отпадни води на 0.275
лв./куб.м. без ДДС. В тази фактура потребеното количество питейна вода и
отведени канални води по старата и по новата цена са определени на основание
чл. 31 ал. 3 от ОУ. Количествата, изчислени по различните цени са обозначени
във фактурата като „Водомер 1“ и „Водомер 2“.
В експертизата си вещото лице излага още, че от данните
посочени в процесните седем броя фактури се установява, че индивидуалния
измервателен уред-водомер с фабричен № ********** на ответника през процесния период от 23.03.2018
г. до 19.10.2018 г. не е отчитал количества доставена питейна вода,начислявани
са служебно, както и че според ищеца в имота на ответника липсва поставен
индивидуален водомер и потребеното количество вода и отведени канални води се
изчислява на базата на брой обитатели-за един обитател. Посочено е ,че липсата
на водомер е от преди 2001 г. Вещото лице е отразило в заключението си, че
задълженията по седемте броя фактури са отразени в счетоводството на ищеца,
като вземания от клиенти в сметка 411 „Клиенти“, абонат № 015096 с име на
абоната Г.Е.Ц..
Заключението не е оспорено от страните и същото е прието от съда като
правилно и обосновано.
Съдът приема,че в конкретния случай и при данните ,че липсва водомер в апартамента на ответника,а ако е имало е бил демонтиран преди април 2014 г. ,от когато е започнало завишаването с 1 куб.м на тримесечие,е безспорно,че при изчисляването на разходваната вода е приложима Наредба № 4/14.09.2004 г. за УРПППВКС,и в частност чл. 39 ал. 5 т. 1 и 6 ,които гласят: 5) По изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва:
1. по 6 куб.м при топлофицирано жилище и по 5 куб.м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател;
2. (отм. - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.)
3. по 0,1 куб.м за всеки куб.м застроен обем сграда за сезонно ползване (вила, бунгало и др.), жилища и офиси, в които няма постоянен обитател;
4. по 0,5 куб.м за всеки куб.м застроен обем на сграда - за сгради в строеж.
(6) До поставянето на индивидуални водомери в сгради - етажна собственост, или на водопроводно отклонение с повече от един потребител определените в ал. 5 количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб.м за всеки обитател.
С оглед данните,че от 2014 г.е започнало изчислението
и прилагането на посочените разпоредби спрямо ответника ,то отразеното във
процесните фактури,което е видно и от изложеното от вещото лице , е обективно и
съобразено с действащата правна уредба,включително и при преразпределението при
разлика между общия водомер и индивидуалните такива,съгласно чл.25 ал.2 вр.
ал.8 и чл.23 ал.3 от Общите условия,поради което направените в тази насока
възражения са неоснователни.
Ответника е уведомен за размера на задълженията си чрез връчена му с
обратна разписка покана за доброволно плащане и уведомление,поради което
направеното възражение в тази връзка е неоснователно,каквото е и това относно липсата на подпис на абоната в
издаваните фактури.Полагането на такъв не е задължително и изискуемо като форма
на валидност ,а отделно след като е
уведомен за задълженията си ответника би
могъл да изпълни или съответно възрази,което
обаче при данните по делото,не е станало.
Несъстоятелно е и възражението относно
т.нар.“потребител“,тъй като посоченото лице е потребител на съответната програма на ВиК, поради което името на
служителя излиза при справката за неплатени фактури,като същия няма нищо общо с партидата на ответника,както
погрешно е възприето.
С оглед ангажираните по делото данни се налага извод, че
ищцовото дружество е изпълнило изцяло съответните условия по договора, при което положение за ответната
страна е възникнало задължението за плащане на уговорената цена, което обаче не
е сторено /доказателства в обратна насока не са ангажирани/.
Последният факт се потвърждава от заключението на
вещото лице, в което е отразено, че в счетоводството на ищеца не се е установило
да има извършено плащане от ответницата по процесните фактури за процесния
период, което налага извод, че възникналото задължение за плащане не е
изпълнено, което определя ответника като неизправна страна.
Както бе посочено
по-горе дължимата сума е потърсена от ищеца по реда на чл. 410 ГПК, видно от
приложеното д. № 678/2019 г., което е
приключило със заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за следните
суми: 638.40 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението
в съда – 12.03.2019 г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на
25.00 лева за платена държавна такса и сумата 50.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и и
чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
С оглед
характера на производството по чл. 422 ГПК именно това вземане следва да бъде
установено от ищеца.
В конкретният случай, с оглед представените
доказателства и посочените по-горе съображения Съдът приема, че същото е доказано
по безспорен начин.
Съдът намира, че ще следва да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 638.40 лв.-главница,
представляваща стойността на изразходената питейна вода и отведени канални води
на адрес: гр. Видин, ул. Дунавска № 36, ап. 51, по фактури №
**********/15.05.2018 г., № **********/15.06.2018 г., № **********/15.07.2018
г., № **********/15.08.2018 г., № **********/14.09.2018 г., №
**********/15.10.2018 г. и № **********/15.11.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 12.03.2019 г. до окончателно изплащане на сумите.
С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК,както и във
врзъка с представения списък по чл.80 ГПК, ответника следва да понесе
направените от ищеца разноски в настоящето производство в общ размер от 425.00
лв. / 25.00 лв.-държавна такса, 100.00
лева-възнаграждение за вещо лице, 300.00 лв.-внесен депозит за особен
представител/, както и тези
по заповедното производството за държавна такса в размер на 25.00 лв. и 50.00
лева- юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Е.Ц. ***, ЕГН **********,*** ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Широка” № 18,
сумата
от 638.40 лв.-главница, представляваща стойността на
изразходената питейна вода и отведени канални води на адрес: гр. Видин, ул.
Дунавска № 36, ап. 51, по фактури № **********/15.05.2018 г., № **********/15.06.2018
г., № **********/15.07.2018 г., № **********/15.08.2018 г., №
**********/14.09.2018 г., № **********/15.10.2018 г. и № **********/15.11.2018
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 12.03.2019 г. до окончателно изплащане на
сумите.
ОСЪЖДА Г.Е.Ц.
***, ЕГН ********** *** ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Видин, ул. „Широка” № 18, направени разноски в заповедното
производство по ч.гр.д № 678/2019 г. по описа на РС-Видин в размер на 25.00 лв.-за
държавна такса и 50.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.Е.Ц.
***, ЕГН ********** *** ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Видин, ул. „Широка” № 18, сумата в общ размер от 425.00 лв.,
направени разноски в исковото производство: 25.00 лв.-държавна такса, 100.00
лева-възнаграждение за вещо лице, 300.00 лв.-внесен депозит за особен
представител.
Решението може да бъде обжалвано
пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването му на страните, като след влизането
му в сила да се приложи препис по ч.гр.д.№
678/2019 г. по описа на ВдРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: