№ 532
гр. П., 15.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря К. Сп. С.
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20221720100067 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от А.. КР. Й., чрез адв.
Б. В., срещу „Топлофикация-П.“ АД, с която се иска да се признае за установено, че
ищцата поради погасяване по давност не дължи на ответното дружество сумата в
размер на 1146,81 лева, представляваща част от главницата в размер на 1916.88 лева за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2004г. до 30.04.2009 г., за която е
издаден изпълнителен лист от 29.03.2010 г. по ч. гр. д. № 786/2010 г. на П. районен съд,
въз основа на който е образувано изп.д. № 2650/2021 г. по описа на ЧСИ Ст. Б..
Ищецът твърди, че вземанията са погасени по давност, която според ищеца е
тригодишна и е изтекла на 01.06.2014 г. Поддържа се, че изпълнителното производство
по изп.д. № 2650/2021 г. по описа на ЧСИ Ст. Б. е образувано след погасяване на
вземанията, тъй като първоначално образуваното изп.д. № 249/2010 г. по описа на ЧСИ
Д. е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради това, че в
продължение на повече от две години не са предприети изпълнителни действия.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „Топлофикация-П.“ АД е подало
отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен по подробно
изложени съображения. Моли същият да бъде отхвърлен и претендира разноски. Моли
да му се издаде съдебно удостоверение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
От приложеното ч. гр. д. № 786/2010 г. на П. районен съд се установява, че по
делото в полза на „Топлофикация-П.“ АД е издадена заповед № 645 от 01.02.2010 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу А.. КР. Й. за сумата от
1916.88 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
1
01.10.2004г. до 30.04.2009 г., сумата 739,82 лева, представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 30.11.2004 г. до 22.01.2010 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 1916.88 лева, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда- 29.01.2010 г. до
окончателното изплащане на вземането, и направени разноски по делото в размер на
149,70 лева- юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена лично на длъжника
на 04.03.2010 г. и е влязла в сила поради неподаване на възражение с изтичане на
двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК(ред. ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 1.03.2008
г.)- на 29.03.2010 г., на която дата е издаден и процесният изпълнителен лист.
От приложените преписи на изпълнителни дела се установява, че изп.д. №
249/2010 г. по описа на ЧСИ Е. Д. е образувано на 29.04.2010 г. по молба на
„Топлофикация-П.“ АД с вх. № 4886/29.04.2010 г. въз основа на посочения изп. лист от
29.03.2010 г. С молбата за образуване на делото на взискателят е поискал да се изпрати
покана за доброволно изпълнение до длъжника и да се извършат справки за
имущественото му състояние в НАП, АДВ, поделенията на НОИ, Централния
депозитар, лицата, водещи регистър за държавни ценни книжа, контролните органи по
ЗДП и др. Посочил е като способи за принудително изпълнение- налагане на запор
върху трудовото възнаграждение и личната пенсия на длъжника, спиране от движение
на МПС за срок от три месеца и налагане на възбрана върху недвижими имоти да
длъжника.
ЧСИ Д. е извършила справки за имущественото състояние на А.. КР. Й. и е
изпратила покана за доброволно изпълнение до ищцата, връчена лично на 31.08.2010 г.
Със запорно съобщение изх. № 4886/22.06.2010 г., изпратено до РУСО- гр. П. и
връчено на 23.06.2010 г., е наложен запор върху пенсията на А.. КР. Й.. Във връзка с
наложения запор по делото са постъпили плащания от РУСО на извършените удръжки
от пенсията. Видно от уведомление с изх. № 40-13637/24.06.2010 г от НОИ, върху
пенсията за м. юли на А.. КР. Й. е наложен запор в размер на 73,29 лева на основание
чл. 446 ГПК.
Със запорно съобщение изх. № 4887/22.06.2010 г., изпратено до Началник
сектор „Пътна полиция“- КАТ, гр. П. и връчено на 28.06.2010 г., е наложен запор
върху собствения на А.. КР. Й. лек автомобил „РЕНО 5 ТЛ“, с рег. № РК1164АН, № на
рама VF1C40105006666995, № на двигател C1E752C025889.
С писмо с вх. № 317/08.01.2013 г. от РУСО- гр. П. са уведомили ЧСИ Д., че
считано от 01.01.2013 г. пенсията на А.. КР. Й. е под минималния размер на работната
заплата в страната- 293,15 лева, поради което от месец януари 2013 г. е вдигната
удръжката по наложения запор върху пенсията на ищцара. Във връзка с това писмо от
ЧСИ Д. е изпратено ново запорно съобщение до РУСО- гр. П. за налагане на запор
върху пенсията на ищцата, връчено на 23.04.2013 г. С писмо с вх. № 5103/25.04.2013 г.
от РУСО- гр. П. са уведомили ЧСИ Д., че за периода от 01.06.2013 г. до 30.11.2015 г.
ще бъде наложен запор върху пенсията на А.. КР. Й. в размер на 107.22 лева месечно.
Ищцата е подала молба с вх. № 5645/13.05.2013 г. до ЧСИ Д., с която е поискала
наложеният запор върху нейната пенсия да бъде намален на сумата от 70 лева поради
сключено с взискателя „Топлофикация-П.“ АД споразумение, с което са се уговорили
ищцата да плаща ежемесечна вноска от 50 лева. Съобразявайки даденото с молба с вх.
№ 6472/29.05.2013 г. съгласие на взискателя, с писмо с изх. № 5293/07.06.2013 г.,
връчено на 07.06.2013 г., ЧСИ Д. уведомила РУСО-П., че от месец юли 2013 г.
удръжката по запорно съобщение с изх. № 4007/22.04.2013 г. следва да бъде в размер
на 70 лева. В тази връзка от РУСО-П. е изпратено писмо от 11.06.2013 г. до ЧСИ Д., че
за периода от 01.07.2013 г. до 28.02.2017 г. ще бъде месечната издръжка по наложения
запор върху пенсията на А.. КР. Й. ще бъде намалена до сумата от 70 лева. Последно е
2
направена удръжка върху пенсията на ищцата за месец 12 2013 г., като от удържаната
сума от 70 лева, ЧСИ Д. е приспаднала дължимата такса по изпълнителното дело от
47,79 лева и е превела на взискателя сумата от 22,21 лева.
Върху гърба на изпълнителния лист от ЧСИ Д. са направени отбелязвания за
извършени плащания в полза на взискателя на обща стойност от 2357,09 лева.
С постановление от 14.01.2020 г. ЧСИ Д. е прекратила производството по изп.д.
№ 249/2010 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
По молба на „Топлофикация-П.“ АД с вх. № 38498/02.09.2021 г. въз основа на
същия изпълнителен лист от 29.03.2010 г. е образувано изп.д. № 2650/2021 г. по описа
на ЧСИ Ст. Б.. С молбата за са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ на ЧСИ Ст.
Б., като се моли да бъдат извършени справка в регистъра на БНБ за налични бА.ови
сметки, справка в НОИ за наличие на секвестируем трудов/приравнен на него доход
или пенсия, справка в ОД на МВР-П. за наличие на регистрирани МПС- собственост
на длъжника, върху които да бъде наложен запор. При открити бА.ови сметки или
секвестируем трудов/приравнен на него доход или пенсия се моли да бъде наложен
запор. Взискателят е поискал при формиране на дълга по изпълнителното дело да
бъдат взети предвид отбелязаните на гърба на изпълнителния лист плащания.
За да определи размера на дълга, ЧСИ Б. е назначил съдебноикономическа
експертиза. Вещото лице е изчислило, че законната лихва за забава върху главницата
от 1916,88 лева за периода от 29.01.2010 г. до 27.09.2021 г. е в размер на 1574,78 лева.
Съобразявайки извършените плащания на взискателя, вещото лице икономист е
посочило, че задължението на А.. КР. Й. към „Топлофикация-П.“ АД към 27.09.2021 г.
е в размер на общо 2242,09 лева, от които главница в размер на 1146,81 лева, лихва в
размер на 877,28 лева, разноски от 218 лева, а дължимите такси по изпълнителното
дело са на стойност 321,62 лева или общо дългът на ищцата е в размер на 2563,71 лева.
ЧСИ Б. е извършил справки за имущественото състояние на ищцата и е изпратил
съобщение до нея с размера на дълга, връчено на 16.11.2021 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК, тъй като независимо от това
дали е налице висящо изп. производство, искът е предявен за установяване
недължимостта на вземането, като се основава на факти, настъпили след съдебното му
установяване. Предмет на доказване от ищеца е, че правото на принудително
изпълнение за вземането по изпълнителния лист, е погасено, поради факти и
обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване.
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително
събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да
докаже прекъсване или спиране на давностния срок.
В разглеждания случай, след като изпълнителният лист е издаден въз основа на
заповед за изпълнение на парични задължения, настоящият съдебен състав счита, че
погасителната давност за вземанията на взискателя е петгодишна, независимо от това
каква е давността с оглед характера на самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Това е така защото влязлата в сила заповед за
изпълнение е приравнена на съдебното решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Правното положение е установено и страните са длъжни да съобразяват своето
поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и обстоятелства
възникнали до приключване на устните състезания след които решението е влязло в
сила - такива факти са преклудирани. Съгласно практиката на ВКС длъжникът по
3
заповедта не може да оспорва вземането с възражения основани на факти или
обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат известни до
изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК. Следователно влязлата в сила заповед
има установително и преклудиращо действие. Както при съдебните решения, така и по
отношение на заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването или
дължимостта на вземането само на строго лимитирани основания - по реда на чл. 423
ГПК (аналогичен на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК. От изложеното
следва, че в разглеждания случай вземанията на ответното дружество се погасяват с
изтичането на петгодишен давностен срок.
Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила на 29.03.2010 г.
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Това е моментът, от който започва да тече
срокът на 5-годишната погасителна давност относно вземанията, посочени в нея и в
издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение - 29.03.2010 г. до
образуване на първото изп.д. № 249/2010 г. по описа на ЧСИ Е. Д. е образувано на
29.04.2010 г. не е изминал петгодишен период, поради което и съгласно действащото
към този момент Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с образуването
на изпълнителното производство давността за процесните вземания е прекъсната на
основание чл. 116, б. "в" ЗЗД. По силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г.
тълкуване давността е спряла да тече през време на изпълнителното производство
относно принудителното осъществяване на вземанията по силата на чл. 115, ал. 1, б. "
Ж" ЗЗД. Така цитираното постановление е обявено за изгубило сила с с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС,
от който момент спирането на давността за вземанията е преустановено. В този смисъл
е постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. дело №
2382/2017 г. на ВКС, което се споделя от настоящия съдебен състав. В същото е
прието, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните
такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени
и обявени по съответния ред. Прието е също така, че с новото тълкувателно решение
тълкуването на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за
които то е задължително, по случаите които са от тяхна компетентност, когато
въпросът е отнесен за разрешаване от тях след приемането на новото тълкувателно
решение или по такива, които са били заварени към този момент.
Съобразявайки възприетото в цитираното съдебно решение на ВКС, съдът
намира, че спирането на погасителната давност по изп.д. № 249/2010 г. по описа на
ЧСИ Е. Д. за вземанията по изпълнителния лист, предмет на настоящото исково
производство, е преустановено от 26.06.2015 г. - момента на постановяване на
горепосоченото Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. и че от този момент е
започнала да тече нова погасителна давност.
В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва
по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти. Прекратяването на изп. производство на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК не води до погасяване на материалното право и взискателят може да
инициира по реда на чл. 426 ГПК наново изпълнително производство като се образува
ново канцеларско дело под нов номер въз основа на същия изпълнителен лист срещу
същия длъжник до изтичане на погасителната давност. Поради това настъпилото по
силата на закона прекратяването на изп.д. № 249/2010 г. по описа на ЧСИ Е. Д. не е
прекъснало давността за процесните вземания.
4
Следователно от 26.06.2015 г. е започнала да тече нова 5-годишна давност за
погасяване на задълженията по процесния изпълнителен лист, която е изтекла на
26.06.2020 г.- преди образуване на новото изп.д. № 2650/2021 г. по описа на ЧСИ Ст. Б.
с вх. № 38498/02.09.2021 г. Следва да се посочи, че молбата от 02.09.2021 г., с която се
иска налагане на запор поначало е годно да прекъсне давността действие, но същата е
подадена след изтичане на давността през 2020 г.
С оглед на изложеното предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да
се присъдят направените разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК в размер
на 395,41 лева, от които 50 лева- държавна такса, 1,41 лева- такса за бА.ов превод на
държавната такса, 24 лева- такса за копие на изпълнително дело и 320 лева- адвокатско
възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението за ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е съобразено с
минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, П.т районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.. КР. Й., ЕГН **********, с адрес гр. П.,
ул. „П.“ бл. ** вх. А, ап. 17, НЕ ДЪЛЖИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „М.”, ТЕЦ „Република”,
поради погасяване по давност сумата в размер на 1146,81 лева /хиляда сто четиридесет
и шест лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща неплатена част от
главницата в размер на 1916.88 лева/хиляда деветстотин и шестнадесет лева и
осемдесет и осем стотинки/ за топлинна енергия за периода от 01.10.2004г. до
30.04.2009 г., за която е издаден изпълнителен лист от 29.03.2010 г. по ч. гр. д. №
786/2010 г. на П. районен съд, въз основа на който е образувано изп.д. № 2650/2021 г.
по описа на ЧСИ Ст. Б..
ОСЪЖДА “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. „М.”, ТЕЦ „Република”, ДА ЗАПЛАТИ на А.. КР. Й., ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. „П.“ бл. ** вх. А, ап. 17, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер на 395,41 лева /триста деветдесет и пет лева и четиридесет и една
стотинки/, представляваща разноски в производството.
След влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 786/2010
г. на П. районен съд да бъде върнато на съответния състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5