РЕШЕНИЕ
№ 260016
гр.Варна, 01.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 20.01.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ
ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при секретаря Ели Т. като
разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 596 по описа за
2020 год., за да се произнесе с
решение, съобрази следното:
„Марк - 2“ ЕООД
- гр.София е обжалвало решение №213/ 06.03.2020 г. на Окръжен съд Варна - ТО по
т.д.№1732/2018 г., с което е отхвърлен искът му за присъждане на сумите: 156554.95
лева - неплатена цена на произведена и доставена ел.енергия от възобновяем
източник - ВяЕЦ „Храброво 3“ с обща инсталирана мощност 4000 KW за м. септември 2015 г. на основание на договор за изкупуване
№177/30.08.2011 г., ведно със законната лихва от подаването на иска, и 45889.92
лева - обезщетение за забава върху главницата за периода: 30.11.2015 г. - 29.10.2018
г., и дружеството е осъдено за сумата
7181 лева - съдебни разноски, с молба да бъде отменено като неправилно изцяло и вместо него постановено друго, с което искът бъде уважен изцяло.
Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на
жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото, като
съображения за това излага в писмени бележки. Прави възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар на другата страна.
Ответникът по
жалбата – „Енерго Про продажби“ АД-гр.Варна моли с писмен отговор и в с.з. чрез
процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане
на съдебните разноски за въззивната инстанция, като съображения за това излага
в писмени бележки.
Третото лице –
помагач – „НЕК“ ЕАД - гр.София е подало писмен отговор, с който моли за
потвърждаване на решението.
Постъпила е частна жалба от „Енерго-Про
Продажби“ АД гр. Варна против определение № 260241/24.07.20 г. по делото, с
което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на решението
в частта за разноските по в.ч.т.д. № 411/2019г. на АС Варна, с молба за
неговата отмяна и за уважаване на молбата по чл. 248 ГПК. Въззивникът оспорва
частната жалба и моли за оставянето й без уважение.
Съдебният
състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по
делото доказателства приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
По делото се спори дали след изменението на
чл.31, ал.5 – ЗЕВИ и приемането на Решение №СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР ВяЕЦ
може да попадне последователно в две ценови категории в рамките на едногодишен
период, определени в т.2.7 и 2.8 от същото решение, съответно произведената от
централата електроенергия да подлежи на преференциално изкупуване от
обществения доставчик и от крайните снабдители по т.7 и по т.8 от Решение №Ц-18/20.06.2011
г. на КЕВР за достигнато нетно специфично
производство на ел.енергия, съответно до 1907 kWh и до 2139 kWh и до и над 2250 годишни часове
работа, в частност преференциалната цена да се прилага не само до достигане на
НСПЕЕ, но и до достигане на съответните годишни часове годност за работа, и
едва след изчерпване и на този праг за определяне на преференциални цени изкупуването
да стане по цени за излишък на балансиращия пазар.
На въпроса
следва да се отговори отрицателно. Новата правна уредба предвижда заплащането
на произведена електрическа енергия от възобновяем източник чрез енергиен обект
– ВяЕЦ по преференциални цени да става не съобразно фактически произведените
количества до един от двата прага на достигнато нетно специфично производство
на ел.енергия, а съобразно технологичната годност за работа на обекта през
календарната година до 2250 часа и над 2250 часа съобразно зонирането в две
ветрови зони още с Решение №Ц-13/28.06.2006 г. на ДКЕВР. Целта е не да се
ограничава производството на електрическа енергия от вятърните електроцентрали
само до или над 2250 годишни часа, а да се създадат условия да бъдат изкупувани
по преференциални цени само количествата електрическа енергия, които осигуряват
приходи на производителите от възобновяеми източници, съответстващи на
заложената норма на възвръщаемост в определените преференциални цени със
съответните решения на КЕВР – т.е. да се постигне баланс между заложените в
тези цени ценообразуващи елементи и действителните приходи на производителите
от възобновяеми източници, съгласно мотивите за приемане на ЗИД на ЗЕ
/обнародван в ДВ, бр.56/ 24.07.2015 г., в сила от 24.07.2015 г./, с който е
изменена нормата на чл.31, ал.5 – ЗЕВИ.
Доколкото по
делото не се спори, а и се установява от чл.16, ал.4 от договор №177 от 30.08.2011
г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен
източник, страните са определили, че технологичната годност за работа на обекта
– ВяЕЦ „Храброво 3“ през календарната година е до 2250 часа, следва че е
приложима преференциалната цена за достигнато нетно специфично производство от 1907
kWh годишно – по 191лв/МWh в съответствие с т.7 от Решение №Ц-18/20.06.2011 г.
на КЕВР съгласно чл.16, ал.3 от договора между страните, като произведените над
този праг количества електроенергия се заплащат по цени за излишък на
балансиращия пазар. Няма основание за присъждане на преференциална цена за
разликата от 181.7633 лв/МWh до 191лв/МWh за произведеното количество
ел.енергия – 717.760 МWh след достигане на 2250 годишни часа работа на електрическата централа, тъй
като меродавният критерий е нетното специфично производство /НСП/, до който
ЗЕВИ допуска гарантирано изкупуване на
ел.енергия по преференциални цени, а годишните часове работа определят категорията,
която конкретната ВяЕЦ има. Предвид разпоредбата на чл.31, ал.5, т.1 и т.2 –
ЗЕВИ, предвиждаща, че общественият доставчик, съответно крайните снабдители
изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници при
следните условия: 1. по преференциална цена за количествата електрическа
енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия,
въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на
КЕВР; 2. по цена за излишък на балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи
производството по т. 1, и с оглед на вече стабилизараните административни
актове на КЕВР, с които преференциалните цени на ел.енергия, произведена от
ВяЕЦ, са определени съобразно приетото зониране в две ветрови зони и в две
ценови категории, приложима в случая е тази от тях, съответна на
характеристиката на процесната ВяЕЦ - годност за работа на обекта до 2250 часа
годишно. Самият специален закон предвижда нетно специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което КЕВР е определил преференциални цени
в съответните си решения, като такова в случая е решение №Ц-18/20.06.2011 г. на
КЕВР, т.7 и т.8 от които предвиждат съответно преференциална цена в размер на
191 лв/МВтч за вятърни електрически централи, работещи до 2250 часа и 173.06
лв/МВтч за такива, работещи над 2250 часа. Така че без практическо значение е
отмяната от ВАС на т.2.7 и т.2.8 от Решение №СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР,
определящи НСП на ел.енергия от ВяЕЦ с характеристиките на процесната
ел.централа. От една страна, защото отмяната не води до отмяна и на прилагането
на НСП, предвидено в ЗЕВИ. От друга страна, защото КЕВР е признатият със същия
закон и ЗЕ регулаторен орган, който съгласно §17 от ПЗР на ЗИЗ на ЗЕ /ДВ,
бр.56/2015 г./ определя НСПЕЕ и той е единствено компетентен да го определи
отново в случай на отмяна на акта му, като задължението си за това КЕВР следва
да изпълни незабавно. КЕВР не се нуждае от специално разпореждане или
разрешение на административен съд или на друг орган, за да постанови ново
решение, с което да замести отмененото такова. Именно с оглед на това КЕВР е
издал нови решения № СП-1/15.10.2020 г. и №СП-2/15.10.2020 г., с които е
препотвърдил НСПЕЕ за вятърни електрически централи, работещи до и над 2250
часа, считано от 31.07.2015 г. Доколкото на отмяната на административния акт е
придадено обратно действие, заместващият го такъв на КЕВР е с действие също към
момента на първоначалното му издаване, тъй като не може да има прекъсване в
регулацията на НСП при изкупуването на ел.енергия, произведена от възобновяем
изтичник, от регулаторния орган - КЕВР. Срокът - 31.07.2015 г. в §17 от ПЗР на
ЗИЗ на ЗЕ се отнася за първоначалното определяне на НСПЕЕ, въз основа на което
са определени преференциалните цени в съответните предходни решения на
комисията, като изрично в текста е посочено, че не се прилага чл.14 – ЗЕ. Освен
че двете представени нови решения на КЕВР са предварително изпълняеми съгласно
чл.13, ал.9 - ЗЕ, те се преценяват като напълно валидни и следва да се зачетат
от съда. Посоченият по-горе срок не отнема нито компетентността на КЕВР като
регулаторен орган, нито я ограничава в темпорално отношение да постанови заместващите
си решения, предвид което същите не са нищожни и като валидни подлежат на предварително
изпълнение, независимо от обжалването им. Нито обжалването на решение
СП-1/31.07.2015 г. в частта по точки 2.7 и 2.8, нито обжалването на новите
решения на КЕВР № СП-1/15.10.2020 г. и №СП-2/15.10.2020 г., са основание за
спиране на производството по настоящото дело поради преюдициалност, а доколкото
последните две предварително изпълняеми решения потвърждават предходното такова
в отменените части, няма промяна в обстоятелствата по иска, налагаща различен
краен резултат. Но дори и при липса на определено НСПЕЕ само с оглед на
отмененото от ВАС решение на КЕВР № СП-1/31.07.2015 г. в частта по точки 2.7 и
2.8, претенциите по иска няма как да се уважат, тъй като предпоставките на
чл.35 ал.5, т.1– ЗЕВИ, предвиждащ заплащане по преференциална цена за
количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично
производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени
преференциални цени в съответните решения на КЕВР, няма да са налице, а
гарантирано изкупуване на цялото произведено количество електроенергия по
преференциални цени законът не допуска.
Искът за сумата
по процесното дебитно известие от 31.10.2015 г. при заплатена по фактура
№75/12.10.2015 г. цена за излишък електрическа енергия на балансиращия пазар от
ответника се явява неоснователен и следва да се отхвърли изцяло, ведно с
обезщетение за лихви за минало време, законна лихва и разноски. Обжалваното
решение е правилно и следва да се потвърди изцяло. Въззивният съд препраща и
към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.
При този изход
на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат направените съдебни
разноски за въззивната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение в
размер на 6696 лева, с включен ДДС, който съдът не намира за прекомерен, тъй
като е в минимален размер съобразно Наредба №1/2004 г. на ВАдвС, с начислен
ДДС-20% предвид регистриране по ДДС на адвокатското дружество - пълномощник на
ответника.
Частната жалба
е неоснователна. Разпоредбата на чл.7, ал.1, т.7 от Наредба №1/2004 г. на ВАдвС
се прилага за производства по частни жалби със самостоятелен характер, които са
с определен материален интерес и по които съдът се произнася по същество по спор
относно материално право. По отношение на частни жалби срещу определения на
съда от процедурен характер, които имат съпътстващ делото, а не самостоятелен,
характер, и нямат определен материален интерес, е приложима разпоредбата на
чл.11 от посочената наредба, предвиждаща минимални размери на адвокатско
възнаграждение за изготвяне на частни жалби без и с явяване в открито
заседание, съответно – 200 и 300 лева. Като е приел, че за подаване на частна
жалба срещу определение за спиране на производството по иска, е приложим чл.11
от наредбата и е отказал да измени по реда на чл.248 ГПК присъдено на ответника
с решението по делото от 06.03.2020 г. адвокатско възнаграждение в размер на
240 лева с вкл.ДДС, ВОС е постановил правилно определение и същото следва да се
потвърди.
Воден от
изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен
съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №213/ 06.03.2020 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д.№1732/2018 г.
ОСЪЖДА „ Марк - 2“ ЕООД - гр.София, ЕИК *********,
да заплати на „Енерго Про продажби“ АД-гр.Варна, ЕИК *********, сумата 6696 лева - съдебни
разноски за въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260241/24.07.20 г. на Окръжен
съд Варна - ТО по т.д.№1732/2018 г.
Решението
подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на
РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.