Р Е Ш Е Н
И Е №
град Свиленград, 06.03.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна
колегия, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добринка Кирева
при секретар Татяна Терзиева, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело (АНД) № 80 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление (НП) № 26-000959 от 17.01.2020 година на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково, с което на „Атина транс 2015” ЕООД с ЕИК 204417491,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя Орхан Асланлар, за нарушение на чл. 75а, ал. 2
от Закона за трудова миграция и трудова мобилност (ЗТМТМ), е наложено на основание
чл. 75а, ал.
2 от Закона за трудова миграция и трудова мобилност (ЗТМТМ) административно
наказание „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ”
в размер на 5
000 лв.
Дружеството-жалбоподател чрез
процесуалния си представител – адвокат Д.С., моли за отмяна на обжалвания
акт, тъй като бил неправилен и незаконосъобразен, поради неправилно
приложение на материалния закон и тъй като при съставянето на Акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) и на НП били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва се изложената фактическа
обстановка описана в НП.
В
съдебната фаза, дружеството-жалбоподател -редовно
призовано, не изпраща представител. За тях се явява адвокат Д.С., който пледира за
отмяна на обжалваното НП, като представя писмени бележки, в които подробно
мотивира доводите си за това.Алтернативно моли съда да намали размера на
наложеното наказание до минимално предвидения от закона размер.
Претендират се разноски по делото ,съобразно
представеният Списък на разноските.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата страна) – Директорът на
Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково, редовно призовани,
изпращат
представител юр.Грудева,която оспорва жалба и моли съда да потвърди
обжалваното НП като правилно и законносъобразно.
Претендират
се разноски по делото. Не е представен Списък на разноските.
В
съдебно заседание е направено възражение за редуциране размера на заплатения от
страна на дружеството-жалбоподател адвокатски хонорар до минималния такъв,
предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В съдебната фаза
се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
При изпълнение на
служебните си задължения и в изпълнение на годишен план, служителя ни Областен
отдел (ОО) „Автомобилна администрация” – Хасково в качеството си на контролни
органи, определени от Закона за автомобилните превози, извършват на 19.08.2019
година комплексна проверка за периода от 01.01.2019 година до 31.07.2019
година, на предприетия за международен превоз на товари („Атина транс 2015”
ЕООД), притежаващо Лиценз на Общността с № 17496, валиден до 22.05.2027 година
(приложен в преписката), в присъствието на упълномощен представител, при която
проверка констатират след справка в информационна система Regix, че
за водач на товарен автомобил за международен превоз на товари, работещ в
дружеството-жалбоподател – Исмаил Асланлар
и други водачи , не са нозночинш котж вждочш в предприятието –о.жалбоподател .
Констатациите на посочените служители са обективирани в Констативен протокол №
30-10-32-791 от дата 20.08.2019 година. За посочените констатации е уведомен
АНО с Писмо, получено на 17.10.2019 година, към което са приложени копие от
посочения Констативен протокол и разпечатка от информационна система Regix.
След получаване
на Писмото и придружаващите го документи, е Връчена е Призовка на основание чл.
45, ал. 1 от АПК на служител на дружеството – Веселина
Кирякова Атанасова, в която са посочени какви документи във връзка с
констатираното нарушение следва да представи дружеството и какъв срок следва да
стори това.
Представени
са следните относими документи – Дневник на инструктаж на водачите, от който е
видно, че лицето Исмаил Асланлар е инструктирано
многократно с първа посочена дата 15.01.2019 година; Дневник за регистриране и
водене на отчет на извършени предпътни технически прегледи, от който е видно,
че посоченото лице е напускало и се е връщало в гаража на дружеството
многократно с първа посочена дата 15.01.2019 година; Тахографски лист, от който
е видно че лицето е управлявало товарен автомобил с държавен регистрационен
номер Х 16 33 КВ и други товарни
автомобили на различни дати в това
число и на 21 януари 2019 година, който автомобил е ползван
от дружеството-жалбоподател съгласно Пълномощно от дата 26.02.2019 година;
Обяснение, видно от което посоченото лице е с работодател „Ерас ложистик” ООД
със седалище в Република Турция и дружеството-жалбоподател ползва лицето по
силата на Договор за наем, като това лице е включено измежду шофьорите,
предоставени под наем на дружеството-жалбоподател.
Първоначално е издаден Констативен протокол от извършена
проверка с датат 11.11.2019г.,в който е прието,че липсва извършено нарушение на
трудовото законодателство,ЗТМТМ и подзаконовите нормативни документи свързани с
него.
На 11.11.2019г е извършена писмена справка в
Агенцията по заетостта, от която се установява/постъпила в регистратурата на
АНО на 27.11.2019г./, че за посоченото
по-горе физическо лице няма издадено разрешение за достъп до пазара на трудо по
трудово правоотношение или като
командирован/изпратен в рамките на предоставяне на услуги на територията на
република България в дружеството-жалбоподотел по реда на ЗТМТМ, както и не са
постъпвали документи по отношение на лицето Исмаил Асланлар с оглед получаване на разрешение за полагане на
труд на територията на страната ни.
Предвид
констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Н.Т.Д. – Главен
инспектор при Дирекция „Инспекция
по труда” - Хасково, съставя против
дружеството-жалбоподател и в присъствието на надлежно упълномощен негов представител
– Веселина Кирякова Атанасова (с нотариално заверено Пълномощно, приложено в Административнонаказателната
преписка (АНП)), АУАН с № 26-000959 на
дата 20.12.2019 година.
Това
процесуално действие извършва и с участието на свидетелят Л.О.Г. ,а като
чевидец на констатираното нарушение е посочено лицето Е.И.Л. ,която не е
присъствала при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение.
В
изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото
нарушение, свързано с приемането на работа от страна на
дружеството-жалбоподател – работодател по смисъла на ЗТМТМ, на лице – гражданин
на трета Държава, работник– гражданин на трета държава/ Турция/ без съответното
разрешение или регистрация в Агенцията
по заетостта, както и на обстоятелствата по извършването и
откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с
разпоредбата на чл. 75а, ал. 2, от ЗТМТМ, която вписва за нарушена. Посочено е,
че деянието е извършено на 07.03.2019 година.
АУАН е редовно предявен и връчен на
представителя на дружеството-жалбоподател – Веселина Кирякова Атанасова/надлежно
упълномощена от законният представител на наказаното дружество/, която не
вписва възражения против констатациите.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок постъпва Възражение чрез
упълномощения представител на дружеството-жалбоподатател (Веселина
Кирякова Атанасова) с довод, че дружеството не било извършило процесното
нарушение.
Сезиран
надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него
преписка, Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково, издава процесното НП № 26-000959 на 17.01.2020 година. В издадения
санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН,
както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган. В НП е
посочено, че АНО намира депозираното Възражение за неоснователно.
НП
е редовно връчено на дружеството-жалбоподател, на 21.01.2020 година, по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне,
надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в АНП, с
отбелязване и на трите имена на получателя на
пратката - Веселина Кирякова Атанасова.
Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в
настоящото съдебно производство.
Както
вече бе посочено в
Акта, така и в НП е прието за установено, че дружеството-жалбоподател като работодател е
извършило
нарушение по чл. 75а, ал. 2
от ЗМТМТ,
тъй като с приело на работа лице – гражданин на трета Държава, да предоставя
работна сила без съответното разрешение или регистрация в
Агенцията по заетостта,т.е. без разрешен достъп до пазара на труда. За това нарушение на
основание чл. 79,
ал. 4, вр.с чл.75а,ал. 2 от ЗТМТМ на нарушителя е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 5 000 лв.
Изложената
фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в
АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените
доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – Н. Тенчев Д., Е.И.Л. и Л.О.Г.. Писмените доказателствени източници,
по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за
достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си
изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските
показания, които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво
звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява
свидетелите Н. Тенчев Д., Е.И.Л. и Л.О.Г.
да имат личностно отношение към представители на дружеството-жалбоподателя.
Основания за критика по отношение на свидетелските показания не се намериха, а
единствено поради служебното им качество – служители на Дирекция „Инспекция по
труда” - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка
подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от
тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия
– вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират
и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива,
нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
дружестото-жалбоподател. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна
корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства,
съдържими се в писмените доказателства от АНП. В допълнение към изложеното
следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че свидетелите Н.
Тенчев Д., Е.И.Л. и Л.О.Г. са в служебно
правоотношение с АНО, но в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО,
не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение №
39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка
Костова. Ето защо, според Съда показанията на посочените свидетели не са и не
се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя
доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие
гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като
потвърждават фактическото му извършване от дружеството-жалбоподател в
качеството му на работодател, с оглед установените факти на приемане на работа на лице –гражданин на трета
Държава, да предоставя работна сила без съответното разрешение или регистрация
в Агенцията по заетостта,т.е. без разрешен достъп до пазара на труда. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С
правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84
от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се
цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ.
автентични по признак – авторство.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав
достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна
страна в процеса и в законно установения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
Разгледана по същество, жалбата се явява частична основателна по следните
съображения:
ПО
ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Не
са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването
на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на
правото на защита на дружеството-жалбоподател. В
процедурата по съставяне и връчване на АУАН са приложими правилата на ЗАНН и
ЗТМТМ. Специална норма на чл.
79 от ЗТМТМ въвежда особени правила за връчване на АУАН, но не и за
неговото съставяне, поради което от препращането по чл.
79, ал. 5 от ЗТМТМ приложение намират правилата на чл.
40 от ЗАНН. Съдът не констатира съставяне на АУАН в нарушение на чл. 40 от ЗАНН,
доколкото същият е съставен в присъствие на упълномощен представител на дружеството-нарушител (неоспорен от жалбоподателя факт). Съгласно
приложеното Пълномощно с нотариална заверка на
подписа на управителя на дружеството-жалбоподател, той
упълномощава лицето Веселина Кирякова Атанасова да го представлява пред всички държавни
и общински институции, включително структурите на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда”.
За пълнота на настоящото
изложение следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се произнесе по преписката, наказващият орган
проверява Акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други длъжностни
лица от същото ведомство. Видно е, че АНО е изпълнил задълженията си относно
преценка на възраженията и събраните
доказателства, и изясняване на спорните факти и обстоятелства във връзка с Възражението на дружеството-жалбоподател – изрично в НП е посочено, че Възражението
е неоснователно. Следва също да се отбележи, че при издаване на НП, АНО е обвързан от разпоредбата на чл.
57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма задължение да се произнася
изрично, в самото НП, по направените възражения; т.е.
самото обсъждане от страна на АНО на
възраженията не е задължително да съставлява реквизит на издаденото от него НП. В посочения смисъл е Решение
от 29.04.2014 година, постановено по КАНД № 111/2014
година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Теодора Точкова. Независимо от изложеното АНО в НП е
разгледал и обсъдил Възражението и е преценил, че същото е неоснователно.
Факт е, че в АУАН са посочени поименно двама свидетели,
но е наличен подписа само на един. Следва да се посочи,че посочената св.Е.И.л.
не е присъствала при съставянето на акта за
установяване на адманистративно нарушение,поради което липсва и нейният подпис, същата е отразена като
свидител очевидец.В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на надлежно упълномощен представител на дружеството-нарушител. Според
настоящия Съдебен състав, с наличието на подпис на само на един от свидетелите не е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не е
налице засягане правото на защита на санкционирания субект. Нарушителят е подал
както възражение против констатациите в АУАН, така и жалба срещу издаденото НП
в срок, което в пълна степен отговаря на изискването за адекватна процесуална
защита. Също така, свидетелят Г., която е положила подписа си в АУАН, е индивидуализирана с посочване на трите й имена, ЕГН и нейн адрес – данни, които са напълно
достатъчни лицето, което е удостоверило с подписа си констатациите на
актосъставителя, да бъде установено. В АУАН достатъчно подробно и
конкретно (с посочване на време, място и обстоятелства) е описана фактическата
обстановка на нарушението и е посочена квалификацията му. Констатациите на актосъставителят са възприети от Веселина Атанасова непосредствено при издаване на АУАН, в който последната не е изложили каквито и да са възражения по
изложеното в него. В този смисъл, Съдът приема, че дружеството-жалбоподател е разбрало в извършването на какво нарушение е обвинено със съставения АУАН. Предвид тези обстоятелства, липсата на подпис на втори свидетел при съставяне на АУАН, не може да доведе
до порок в издадения АУАН, който от своя страна да доведе до неговата
невалидност.
Спазени
са предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и санкционният
актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно
изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото
нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на
правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при
описание на процесното деяние е идентично. Следователно
нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да
възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на
защита. Действително не е посочена конкретната хипотеза на санкционната
норма на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, отнасяща се до настоящия случай, но както в
АУАН, така и в НП е направено достатъчно
ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които е
извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за
какво го санкционират, съответно не е нарушено по
никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен
обем.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал.
1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 79, ал. 1 от ЗТМТМ и чл. 47, ал. 1, б. „б” от ЗАНН,
вр.чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ. Съгласно чл. 79,
ал. 1 от ЗТМТМ, Актовете, с които се установяват
нарушенията по този закон, се съставят от държавните контролни органи. В процесния казус е установено, а и не
е спорно между страните, че към 20.12.2019 година
актосъставителят Н.Т.Д. е заемал длъжността „Главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково”. В този смисъл са и изявленията му, направени
в открито съдебно заседание. Предвид изложеното актосъставителят Н.Д. безспорно
се явява държавен контролен орган, който има правомощията по чл. 79,
ал. 1 от ЗТМТМ. Лицето, подписало НП – Кирчо Жеков Кирев, е заемало към момента на издаването му длъжността „Директор на Дирекция „Инспекция по
труда” - Хасково”, т.е. последният се явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) съгласно чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ и деянието е извършено в зоната на
отговорност на Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково. Персоналното
заемане на тази длъжност от издателя на процесното НП е служебно известна на Съда.
При издаването на Акта
и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН
срокове. Съгласно чл. 34, ал. 1,
изречение второ от ЗАНН, не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя, или ако е изтекла една година от извършване
на нарушението. Приложението на единия от двата срока се поставя в зависимост
от това кога нарушителя е станал известен
на актосъставителя, а за да са налице данни за авторството на деянието, е
необходимо да са налице данни и за самото деяние. Изводът е, че АУАН следва да се състави
при спазване на по-краткия срок от три месеца в случаите, в които контролните
органи установят едновременно признаците на нарушението и нарушителя. Термините откриване на
нарушението и установяването му не са приравними според текста на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Установяването
на нарушението, което се отразява в АУАН е от значение за образуване на
санкционното производство, което предполага фаза не само на констатации, но и
на привеждането им към съответната правна квалификация с извод за
административно нарушение по дефиницията на чл. 6 от ЗАНН. Т.е., процесът на
установяване на нарушението изисква съвкупност от действия (интензитет на фазата), а не само известност
на факти и обстоятелства за даден субект. Регламентирания в чл. 34, ал. 1, изречение
второ от ЗАНН
начален момент, от който започва да тече срока за съставяне на АУАН, е моментът
на откриване на нарушителя, т.е. когато са налице необходимите и достатъчни
данни за извършване на нарушението и за нарушителя. По делото няма спор, че
административното нарушение е извършено на датата, посочена в НП – 07.03.2019 година. За контролните органи
на Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково нарушителят е станал известен
при получаването на документите на 17.10.2019 година, изпратени от ОО
„Автомобилна администрация” - Хасково и от тази дата до съставянето на Акта на 20.11.2019 година, тримесечният
срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не е изтекъл. По делото липсват
доказателства, въз основа на които да се установи по-ранен момент от датата
17.10.2019 година, т.е. АУАН
е съставен при спазване на законоустановения тримесечен срок от откриване на
нарушителя и нарушението и в рамките на едногодишния
срок от извършването му.
Предвид
изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради
недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от
категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на
санкционираното лице. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи,
решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не
страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна
страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Съдът намира, че
обжалваното НП е и материално законосъобразно, като съображенията за този извод
са следните:
На жалбоподателя
е наложено наказание на основание чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност, според
която разпоредба: работодател – физическо лице, за което чужденец предоставя
работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети
държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а
на работодател – юридическо лице, се
налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи
на по-тежко наказание. Т. е. за реализиране на нарушението е необходимо
чужденец да предоставя работна сила за съответния работодател, без този
работодателят да е поискал разрешение или регистрация за това в Агенцията по
заетостта .
Според
жалбоподателя в случая липсва извършено нарушение, тъй като същото не е
доказано по безспорен начин. Съдът намира възражението за неоснователно.
Въпросът за това
дали едно лице полага труд по трудово правоотношение е подробно уреден в КТ.
Така, за да могат отношенията между работодател и работник/служител да се
квалифицират като трудови, следва безспорно да се установи и докаже наличие на
отношения по предоставяне на работна сила между тях. От съществено значение за
преценката дали изпълняваната дейност е трудова, е наличие на безспорни
доказателства относно същността на работата като съвкупност от трудови функции,
за чието извършване се предоставя работна сила при определени условия.
Елементите на трудовото правоотношение пък са посочени в чл. 66, ал. 1 от КТ,
като основните от тях са: престиране на работна сила /трудови функции/ на
дадено работно място в определено работно време срещу определено трудово
възнаграждение.
Правилна е
дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение.
Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно
нарушение, неговият извършител и предметът на нарушението, е на АНО, който
следва да проведе пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай
Съдът приема, че е сторено.
Съдът приема за
установено на базата на събраните по делото доказателства, че
дружеството-жалбоподател в качеството на работодател по смисъла на §
1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КТ, респ. местен
работодател по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗМТМТ, е приело на работа да
предоставя работна сила лице – чужденец-гражданин на трета Държава (, каквато
несъмнено е Република Турция) (факт, който не се оспорва от жалбоподателя) по
смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗМТМТ, без съответното разрешение или регистрация
в Агенцията по заетостта/който факт също не се оспорва от жалбоподателят, а и
се установява от приложеното писмо от Агенцията по заетостта до АНО/.
Съдът
приема, че Исмаил Асланлар предоставя работна сила
за дружеството-жалбоподател, тъй като е инструктиран от служителите на
дружеството, управлява товарни автомобили, ползвани от дружеството, влиза и
напуска гаража на дружеството. Доказан се явява фактът на упражнявана трудова
дейност като шофьор на товарен автомобил от страна на соченото лице Исмаил Асланлар. С оглед
гореизложеното, задълженията, които е имала към жалбоподателя, съдържат всички
съществени елементи по смисъла на чл.
124 КТ, определящи правоотношението като трудово - работникът се е
задължил да изпълнява работата, за която се е уговорил, на определеното място,
като е подчинен на работодателската власт на лицето, отговарящо за обекта.
Съгласно разпоредбата на чл.
1, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/, отношенията при предоставянето на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В настоящият случай
безспорно е установено, че лицето Исмаил
Асланлар е предоставял работна сила, като "шофьор" в наказаното
дружество, като съдът приема за неоснователен доводът на жалбоподателят,че
чужденецът е работил при друг работодател и същият е бил нает от него съгласно
Договор за наем от 01.11.2018г.сключен между дружеството-жалбоподател и „Ерас
лоджистик” ООД.
Не бяха
представени доказателства относно твърдяното обстоятелство, че работодател на лицето Исмаил
Асланлар е турската фирма „Ерас
лоджистик” ООД.
Неизпълнението на законовото
изискване да се приема на работа от работодател лице - гражданин на трета
Държава само когато има съответното разрешение или регистрация в Агенцията
по заетостта ,респективно има право на достъп до
пазара на труда, осъществява състава на процесното административно нарушение.
Деянието е съставомерно от обективна страна,
като с оглед обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната
отговорност на ЕООД,
доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да се обсъжда въпроса за
субективната страна на деянието. Т.е. отговорността за нарушението на
юридическото лице е обективна и не подлежи на изследване от субективна страна -
установяването на предвидените в санкционната норма обстоятелства от обективна
страна, влече съответно административнонаказателна отговорност за този субект (в този смисъл са Решение № 154 от
15.03.2018 година по КАНД № 342/2017 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Кремена Костова-Грозева, Решение
№ 819 от
13.11.2019 година по КАНД № 896/2019 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова).
Процесното
административно нарушение по убеждение на решаващия Съдебен състав не разкрива характеристиките на
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не
представлява такъв, освен поради отсъствието на установени смекчаващи
обстоятелства - многобройни или изключителни такива, които да го отличават със
значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род
административни нарушения, или пък изобщо - липса на такава. Нарушението, за
което е санкционирано дружеството-жалбоподател е формално, на просто
извършване, поради което за неговата съставомерност не се изисква да са
настъпили вредни последици. Нарушението е масово и от изключителен обществен
интерес. Освен това, нарушителят е работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ
и като такъв следва да е запознат с нормативната уредба, касаеща неговата
дейност - в частност тази по ЗТМТМ и ЗЧ в Р. България и стриктно да я спазва. В този
смисъл не са
налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН.
ПО РАЗМЕРА
НА НАКАЗАНИЕТО
Административното наказание е
правилно и законосъобразно определено по вида си, но не и по размера си, индивидуализиран в средния такъв, предвиден в закона. При
индивидуализацията на наказанието АНО не е посочил основанията си за да го наложи в средния размер, предвиден от разпоредбата на чл. 75а, ал.
2, предложение второ от
ЗТМТМ, вр.чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и т. 1 от ППВС № 10/28.09.1973 година. Обществена опасност на дееца не е завишена, тъй като по делото не се констатира наличие на влязъл в сила акт за друго идентично нарушение. Отегчаващи отговорността
обстоятелства, не се установиха. Не
са налице в преписката доказателства за финансовото положение на дружеството-жалбоподател, за да се
наложи административното наказание „Имуществена
санкция” в средния
размер. Предвид изложеното и
обстоятелството, че фактическият състав на процесното административно нарушение
разкрива белезите на формално, а не на резултатно деяние, поради което липсата
или наличието на вредоносни последици е ирелевантно за правната му
квалификация, а има значение едва при определяне на административното
наказание, размерът на наказанието следва да се намали до минималния законоустановен такъв. Предвид
изложеното Съдът намира, че Жалбата е частично основателна, поради което НП следва да се измени, като се намали
размерът на наложеното наказание „Имуществена
санкция” от 5 000 лв. на 2 000 лв. Така редуцираният размер на наказанието, Съдът намера за правилен и необходим
за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното
наказание. да се предупреди и превъзпита нарушителят, както и генералната
превенция за въздействие върху обществото.
По
разноските:
По
делото се констатираха действително направени разноски от страна на
жалбоподателя в размер на 300
лв. за адвокатски хонорар съобразно представения Договор за правна защита и
съдействие и от страна на АНО – 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа
да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е
имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на
ГПК. В случая е
представен Договор за правна защита и съдействие, видно от
които е заплатено в брой адвокатско възнаграждение
в размер на 300
лв.
Основанието
по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност
на делото. В този ред на мисли е неоснователно
искането на АНО,
направено на основание чл. 78,
ал. 5 от
ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен
от жалбоподател. Посочената
разпоредба от ГПК
препраща към чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА).
Според чл.
36 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в Договор между
адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може
да бъде по-нисък от предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа.
Според така направената препратка към Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният (нормативният)
размер,
определен в чл. 18, ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2, т. 2 е 300 лв.+7% над
1000лева.При това положение следва да се приеме,че заплатеното адвокатско
възнаграждение е под минимално предвидения в Наредбата размер и не може да бъде
намалявано.
Основателно
е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на разноски, които са в
размер на 80 лв. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован.
Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която
препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този
вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на
делото, работата на юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в едно
съдебно заседание и представяне на писмени доказателства, поради което
юрисконсултско възнаграждение в посочения размер е справедливо.
С
оглед изхода на делото и обстоятелството, че НП следва да бъде изменено/жалбата
е частично основателна, що се отнася размера/, следва в полза на
жалбоподателя да се присъдят част от направените по делото разноски в размер на
180
лв., а в полза
на АНО – 32 лв., или по компенсация , следва АНО да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
разноски в размер на 148 лв.
По
отношение на Решението в частта за разноските АНО не би могъл да се иска
изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от тяхна
страна.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си
състав
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление (НП) № 26-000959 от 17.01.2020 година на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково, с което на „Атина транс 2015” ЕООД с ЕИК 204417491,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя Орхан Асланлар, за нарушение на чл. 75а, ал. 2 от Закона за
трудова миграция и трудова мобилност (ЗТМТМ), е наложено на основание
чл. 75а, ал.
2 от Закона за трудова миграция и трудова мобилност (ЗТМТМ) административно
наказание „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ”
в размер на 5
000 лв.
като НАМАЛЯ размера на административното
наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ от 5
000 лв. на 2000/две хиляди/ лева.
ОСЪЖДА на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” с ЕИК *********, с адрес: гр.София,бул. „княз Александър Дондуков“ 3,
1000 Център, София,
ДА ЗАПЛАТИ на „Атина транс 2015”
ЕООД
с ЕИК 204417491, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано
от управителя Орхан Асланлар, сумата от 148 лв., представляваща част
от извършени от последното разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото
производството.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от
съобщението на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :.....................
(Добринка Кирева)