Решение по к. адм. дело №1030/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с § 4к ал. 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Закон за собствеността и ползването на земеделските земи (ПЗР на ЗСПЗЗ) във връзка с § 19 от Закон за изменение и допълнение на АПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц. Н. Н., с [ЕГН] с адрес – община Созопол, [населено място], [жк], блок 18, етаж 1, ап. 2, със съдебен адрес – [населено място], [улица], етаж 1, чрез адвокат Р. С. от АК - Бургас против решение № 657/25.03.2025 година по гр.д. № 5481/2024 година на Районен съд – Бургас (РС).

С решението на РС е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № РД-09-20/29.05.2024 година на областен управител на област Бургас, с която са одобрени планът на новообразуваните имоти в М 1:1000 и регистърът към него на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за местността „Ново селище“, [населено място], землище на [населено място], община Созопол, област Бургас, в частта в която в плана на новообразуваните имоти не са отразени поземлени имоти с идентификатори 63015.504.111 и 6301.504.110, и Ц. Н. Н. не е вписан в регистъра като техен собственик.

В касационната жалба се оспорва законосъобразността и правилността на решението. Според касатора, планът може да включва имоти, придобити на собствено основание. Твърди се, че липсва решение на Общински съвет - Созопол за статут на територията по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Сочи се, че в случая следва да намери приложение съдебната практика, постановяваща, че физическо лице, което не е било ползвател, нито собственик на земеделски имот, може да придобие по давност правото на собственост върху такъв имот.

Иска се отмяна на решението на РС. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация – Областен управител на област Бургас, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски (лист 18 – 20 от приложеното адм.д. № 801/2025 година).

Заинтересованите страни – В. Н. Б., И. С. В. и М. С. А., редовно призовани, не изпращат представители.

Прокурорът пледира неоснователност на касационната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Жалбата е подадена от лице, което има правен интерес - в законоустановения срок по чл. 211 ал. 1 от АПК, поради което е допустима.

Със заповед № РД-10-80 от 04.04.2022 година на областен управител на област Бургас, на основание чл. 28б ал. 2 от Правилника за приложение на ЗСПЗЗ (ППЗСПЗЗ) била назначена комисия със задача да разгледа и приеме, ако отговарят на нормативните изисквания, представените в Областна администрация Бургас с вх. № 08-00-412 от 29.03.2022 година от община Созопол проекти за помощен план (ПП), план на новообразуваните имоти (ПНИ), списъци и регистри към тях за територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ – местност „Ново селище“, землището на [населено място], община Созопол, област Бургас.

На 13.04.2022 година комисията приела със забележки проектите за ПП, ПНИ, списъци и регистрите към тях за местност „Ново селище“, а на общинската администрация - предоставена възможност същите да се коригират в едномесечен срок, считано от връчване на протокола.

Със заповед № РД-10-40 от 07.02.2023 година областният управител на област Бургас, на основание чл. 28б ал. 2 от ППЗСПЗЗ, отново сформирал комисия, на която било възложено да разгледа постъпили възражения във връзка с проектите, касаещи местност „Ново селище“.

Комисията провела заседание на 22.02.2023 година, на което се е произнесла по отделните възражения и дала съответните указания.

С писмо с вх. № 08-00-412/3 от 29.02.2024 година от община Созопол били изпратени коригирани планове, касаещи местност „Ново селище“, а със заповед № РД-10-90 от 15.04.2024 година, областният управител на област Бургас, на основание чл. 28б ал. 2 от ППЗСПЗЗ сформирал комисия за разглеждането им.

На заседание от 17.04.2024 година, за което бил съставен протокол от същата дата, комисията приела варианта на проект за ПНИ и регистър към него за местност „Ново селище“.

Въз основа на протоколите от заседанията на комисиите по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, от областния управител на област Бургас била издадена заповед № РД-09-20 от 29.05.2024 година, с която бил одобрен планът на новообразуваните имоти в мащаб 1:1000 и регистъра към него на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местност „Ново селище“, [населено място], землище на [населено място], община Созопол, област Бургас.

Съгласно нотариален акт за собственост върху недвижим [имот номер], том I, рег. № 1259, дело № 43 от 14.03.2024 година на нотариус И. К., жалбоподателят Н. е признат за собственик - по обстоятелствена проверка, на основание изтекла придобивна давност, на поземлен имот с площ от 128 кв. м, в [населено място], за който е отреден имот с [идентификатор], с номер по предходен план 45011100, с трайно предназначение на територията – земеделска и начин на трайно ползване – за земеделски труд и отдих.

РС е допуснал и приел съдебно-техническа експертиза, според която ПИ с [идентификатор] с площ от 235 кв. м по КК на [населено място] попада върху [имот номер] съществувал преди образуването на ТКЗС – нива на наследниците на Д. С. М., а ПИ с [идентификатор] с площ 129 кв. м по КК на [населено място] попада върху [имот номер] съществувал преди образуването на ТКЗС – нива на наследниците на Д. С. М.. Вещото лице е установило, че ПИ с [идентификатор] и с [идентификатор] попадат върху [имот номер] по ПНИ на местността „Ново село“.

При постановяване на решението си, РС е приел, че актът за собственост, с който се легитимира жалбоподателят е с дата 14.03.2024 година, т.е. е съставен след постъпване на окончателния проект за ПНИ в областна администрация (на 29.02.2024 година). Отделно от това в едномесечния срок от обнародване на обявлението за изготвените проекти на планове в ДВ, който е изтекъл на 30.09.2022 година, жалбоподателят не е направил искания или възражения, които да бъдат разгледани от комисията по чл. 28б ал. 2 от ЗСПЗЗ. Според мотивите на оспореното решение не се установява нарушение на процедурата по одобряването плана на новообразуваните имоти, респективно незаконосъобразно вписване на собствениците в регистъра към него. Посочено е, че при колизия на права върху имота между жалбоподателя и други лица е налице материалноправен спор за собственост, който не може да се разреши в административното производство, а следва да е предмет на разглеждане от гражданския съд по общия исков ред.

Решението на РС е правилно.

Съгласно чл. 14 ал. 1 от ЗСПЗЗ и § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ възстановяването на собствеността, съответно придобиването на собствеността при условията на § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, се извършва със заповед на кмета на общината по § 4к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ - въз основа на влязъл в сила план за новообразуваните имоти. Това означава, че планът за новообразуваните имоти има за цел да индивидуализира имотите по смисъла на чл. 4к ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като въз основа на тази индивидуализация следва да се извърши и последващото им възстановяване – със заповед на кмета.

В плана на новообразуваните имоти се нанасят имотите на три категории лица: 1) ползватели, на които по един от предвидените от законодателя начини правото на ползване се е трансформирало в право на собственост чрез заплащане цената на земята; 2) бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост (поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори или понастоящем общинска служба по земеделие), право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3) настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като приобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята собственост.

Касаторът твърди, че попада в третата категория собственици, които следва да се впишат в плана на новообразуваните имоти, като претендира, че е придобил право на собственост върху имота на основание придобивна давност. В случая, обаче, се установява, че заинтересованите страни - наследниците на Д. С. М., също са вписани в ПНИ, доколкото те се легитимират като собственици на новообразувания имот по силата на земеделска реституция (решение № 2746/06.03.2000 година на Поземлена комисия – Созопол). Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че посочените факти очертават единствено спор за материално право, който не би могъл да се разреши в производството по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ. Трайна е формираната съдебна практика, че при настъпила колизия между правата на горепосочените три категории лица, всяко от които претендира на собствено основание право на собственост върху един и същ имот, в т. ч. претендира придобиване по давност на имота, възникналият материалноправен спор може да се разреши по общия исков ред в гражданското производство, а не и в административното такова по оспорване на административния акт, каквато е процесната заповед. Впоследствие, разрешаването на този спор може да е основание за изменение на влезлия в сила ПНИ на основание § 4к ал. 8 т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

В производството по § 4к ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установява дали е спазена процедурата по одобряването плана на новообразуваните имоти и дали в регистъра са записани правилно легитимираните като собственици лица. В случая това е сторено, тъй като в регистъра са записани лицата, които отговарят на изискванията за това. Това е изпълнено включително и след провеждане на процедура по реда на чл. 28б ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ, като комисията е разгледала на заседание от 22.02.2023 година множество възражения от заинтересовани лица във връзка с плана, сред които липсва такова, подадено от жалбоподателя.

При този изход от спора, разноски следва да се присъдят в полза на Облатстна администрация – Бургас, юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник по касацията. Такива са претендирани своевременно и се дължат от касатора в размер на 200 (двеста) лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 657/25.03.2025 година по гр.д. № 5481/2024 година на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА Ц. Н. Н., [ЕГН], да заплати на Областна администрация - Бургас сумата от 200 (двеста) лева разноски.

Решението е окончателно.