№ 2202
гр. Бургас, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20242120108044 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на „Юробанк
България“ АД с ЕИК *********, със седалище гр. София, против Я. Я. Д. с
ЕГН **********, с адрес гр. Б., за приемане за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 4 079.09 лв. - главница по
Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № *** от
28.06.2021г., дължима главница за периода от 02.12.2022 г. до 05.12.2023 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до
пълното погасяване на, ведно със законна лихва върху нея за периода от
14.12.2023 г. до изплащане на вземането; 625.01 лв. - възнаградителна лихва
за периода от 02.12.2022 г. до 26.09.2023 г.; 981.22 лв. - мораторна лихва за
периода от 02.12.2022 г. до 05.12.2023г., които вземания са предмет на Заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 7586/2023г. по описа на Районен
съд Бургас.
Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: на
28.06.2021 г. Я. Д. сключил с „Юробанк България“ АД Договор за кредитен
лимит за издаване на кредитна карта № ***. Съгласно него банката се е
задължила да предостави на картодържателя Я. Д. револриващ потребителски
кредит под формата на кредитен лимит, който се ползва за извършване на
платежни операции („Трансакции") с персонална кредитна карта Mastercard
Standart, издадена на Картодържателя на основна карта, както и с
1
допълнителна кредитна карта.
Разрешеният кредитен лимит към датата на сключване на договора
(28.06.2021 г.) бил в размер на 4 200 лв. Средствата по този разрешен кредитен
лимит се ползвали за извършване на трансакции посредством картата, както и
за заплащане на дължимите такси, комисиони и други разходи, свързани с
използване на картата. За изполването на кредитния лимит, Я. Д. се задължил
да заплаща лихва, която се изчислявала при прилагане на фиксиран годишен
лихвен процент в размер на 18,9 %, като всички дължими възнаграждения по
договора се начислявали и добавяли като задължения по кредитния лимит на
картата през съответния месечен отчетен период и се посочвали в месечното
извлечение по картата.
Ищецът твърди, че на дата 02.12.2022 г. кредитополучателят е
преустановил плащане на дължимите вноски за главница и за лихва, като е
изпаднал в забава. Допуснато било просрочие на дължимите по кредита
вноски за главница и за лихва, считано от датата на изпадане в забава -
02.12.2022 г. С оглед на формираното просрочие Банката направила кредита
изцяло и предсрочно изискуем на дата 26.09.2023 г. с връчена Покана до
длъжника. С поканата бил даден срок и възможност на длъжника за
доброволно изпълнение на задължението по кредита. Сочи се, че към датата
на настоящата искова молба длъжникът не е изплатил дължимите суми за
лихви, главница, такси и разноски по договора на „Юробанк България“ АД,
което обуславя правния интерес на Банката от предявяване на иск за
установяване на вземането.
Освен задълженията, произтичащи от посочения договор, длъжникът
дължал и законната лихва за забава от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумите, както и направените съдебни разноски,
включително и адвокатски хонорар с начислен върху него дължим ДДС,
поради това, че пълномощникът е регистрирано по ДДС лице.
Ищецът излага, че процесните суми се претендират като изцяло и
предсрочно изискуеми, като счита вземането за предсрочно изискуемо,
считано от дата 26.09.2023 г. - датата на връчване на поканата до длъжника. С
настоящата искова молба се позовава на предсрочната изискуемост на
кредита, като изрично изразява волята си за обявяване на вземанията по
Договор за кредит лимит за издаване на кредитна карта № *** за изцяло и
предсрочно изискуеми.
Предвид изложеното предявява и исковата си претенция, като моли в
негова полза да бъдат присъдени и сторените разноски в настоящото и в
заповедното производство.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1, ГПК ответникът, чрез
2
назначения му особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, с
който излага становище, че исковете са допустими, но неоснователни.
На първо място сочи, че от исковата молба и представените
доказателства не се установява на ответника да е предоставена реално
кредитна карта. Излага, че не са налице и доказателства за действителна
активация на процесната кредитна карта. Предвид това намира, че от така
представените с исковата молба писмени доказателства не се установява нито
фактическото предаване на процесната кредитна карта (и ПИН код за
ползването й) от ищцовото дружество на ответника Д., нито ползването й и
извършването на каквито и да е операции и трансакции от последния с
въпросната кредитна карта, вкл. усвоявания на суми от кредитен лимит.
Оспорва и начина на формиране на претенциите за лихва, като излага,
че по никакъв начин не става ясно как са изчислени, доколкото не е ясно какви
са били по вид и размер задълженията за отделните месеци, включени в
посочения период.
По въпроса за надлежното уведомяване на ответника Я. Я. Д. от
ищцовото дружество за настъпила предсрочна изискуемост на дължимите
според него суми, произтичащи от Договор за кредит № *** сочи, че с
исковата си молба ищецът е представил „покана за изпълнение“, в която е
посочено, че вземанията на банката по процесния договор за револвиращ
потребителски кредит № *** се обявяват за изцяло и предсрочно изискуеми,
без обаче да се посочва кои точно са просрочените задължения, които
обуславят обявяването на предсрочната изискуемост. Намира, че липсата на
яснота по тези въпроси на практика прави изявлението на банката неясно и
дори невалидно. Отделно от това излага, че от приложените с ИМ
уведомление и разписка за връчване на ЧСИ Делян Николов се установява
единствено, че е извършено залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал.1
ГПК, но не и невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по
делото адрес, респективно тази невъзможност да е била констатирана най-
малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между
всяко от тях. Поради това възразява срещу твърдението, че ответникът е бил
надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост.
Извън горното процесуалния представител на ответника счита, че така
представения от ищеца договор за кредитен лимит за издаване на кредитна
карта № ***/28.06.2021г. е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 10,
ал. 1 от ЗПК, тъй като същият не отговаря на императивното изискване по чл.
10, ал. 1, а именно, че всички елементи на договора се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. Също така счита, че
договорът е недействителен и поради неспазване на императивните
изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора
3
кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни
стойности на лихвения процент по заема и ГПР и липсва ясно разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита.
На следващо място счита, че представения от ищеца с ИМ Договор за
кредитен лимит за издаване на кредитна карта № ***/28.06.2021г. е
недействителен и поради неспазване на императивните изисквания, залегнали
в чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК, като излага подробни съображения в тази
насока.
По изложените съображения ответникът моли предявените искове да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен Договор за кредитен лимит за издаване на
кредитна карта № *** от 28.06.2021г, сключен между „Юробанк България“
АД и Я. Я. Д., по силата на който банката предоставя на картодържателя
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит и издава
като средство за отдалечен достъп до средствата по кредитния лимит,
персонална кредитна карта Mastercard Standart. В чл. 2 е посочено, че
разрешеният кредитен лимит към датата на сключване на договора е в размер
на 4 200 лв.
В чл. 5, ал. 2 от договора е предвидено, че при погасяване изцяло на
пълния размер на всички текущи задължения по Договора до съответната
Дата на издължаване, посочена във всяко Месечно извлечение, Банката не
начислява и освобождава Картодържателя от заплащане на дължимата лихва
за текущия месечен отчетен период върху следните задължения: (а)
Трансакции по чл. 5.1.1. и чл. 5.1.2. от Общите условия; (б) такси, дължими по
Договора за издаване на Кредитна карта, посочени в т. 4., т. 5., т. 12. и т. 21. от
Раздел VII1.B. от Тарифата на Банката, (в) начислени месечни вноски при
покупки на равни месечни вноски и/или разсрочване на Трансакции по чл. 9
от Общите условия; (г) начислени и непогасени лихви за предходни периоди
по чл. 4, ал. 3 от договора. Алинея 3 на чл. 5 на договора предвижда, че в
случай, че Картодържателят не погаси изцяло до Датата на издължаване
пълния размер на всички текущи задължения по Договора (погасяване на
части), Картодържателят дължи на Банката лихва върху пълния размер на
всички задължения по Договора, която се начислява считано от датите и при
условията, посочени в чл. 4 по-горе. Периодът от съответната дата, посочена
като „Дата на трансакция" в Месечното извлечение до Датата на издължаване
4
се нарича „Гратисен период".
В чл. 4, ал. 3 от договора е предвидено, че банката изчислява
дължимата лихва върху задълженията по чл. 4 ал. 2 на ежедневна база, като
натрупаната лихва за текущия отчетен период се начислява и добавя като ново
задължение по кредитния лимит на Картата веднъж месечно, на датата на
издаване на Месечното извлечение, с изключение на лихвата, за която е
приложено правилото по чл. 5, ал. 2 по - долу. Ежедневната лихва се
изчислява, като текущите непогасени задължения се умножават с приложимия
годишен лихвен процент, разделен на 360.
Видно от договора, чл. 7, ал. 2 предвижда, че при непогасяване на
Минималните месечни вноски по две последователни Месечни извлечения,
Банката може да обяви задължението на Картодържателя за изцяло
предсрочно изискуемо.
Представена е покана за доброволно изпълнение, адресирана до
ответника, в която е посочено, че банката обявява цялото задължение по
договора за незабавно предсрочно изискуемо и дължимо. Посочен е общ
размер на задължението към 02.08.2023 г. В тази връзка е представена и
разписка за извършени действия по връчване на книжа/призовки от ЧСИ
Делян Николов. Било е залепено на входната врата уведомление по чл.47 от
ГПК. Няма пощенска кутия. В тази връзка по делото е представено
уведомлението по чл.47 от ГПК.
По делото е прието неоспорено от страните заключение по изготвена
съдебно - счетоводна експертиза, която установява, че към 26.09.2023г.
размерът на непогасените вземания по договора за кредитна карта е както
следва: 4079,09 лв. – главница, 625,01 лв. – възнаградителна лихва и
мораторна лихва в размер на 981,22 лв. След датата 05.12.2023г. няма
извършвани плащания по кредитната карта, съответно няма и погасявания на
дължимите суми.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, съдът
намира за установено от правна страна следното:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с
ответника - договор за кредитна карта, изпълнение на задълженията му по
този договор, включително предоставяне на кредитните суми, размера на
претенцията си, а по исковете за мораторна лихва - наличието на изискуеми
вземания по отношение на ответника, техния размер и периода на забава.
В настоящия случай така сключения между страните договор е освен
такъв за предоставяне на кредитна карта и такъв за предоставяне на банков
кредит. Договорът за банков кредит е формален, реален договор, с който
5
кредитна институция предоставя в заем парична сума, като договорът за
револвиращ кредит притежава допълнителен белег - определената сума,
посочена като кредитен лимит, се предоставя на кредитополучателя с
възможност за неколкократно усвояване и възстановяване на лимита, при
връщане на дадената в заем сума или част от нея. Настоящият случай е
именно такъв.
От представените по делото доказателства, както писмените, така и от
приетата и неоспорена от страните съдебно - счетоводна експертиза, която
съдът кредитира като обоснована, пълна и компетентно дадена, се установи
при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно възникнало
облигационно отношение между ищеца и ответника.
По делото е доказано и изпълнение на задълженията на ищеца по
сключения между него и ответника договор, доколкото се установява, че
същият е предоставил кредитна карта, по която са били усвоявани суми в
рамките на разрешения кредитен лимит, което е видно от представените по
делото писмени доказателства и от приетата по делото съдебно - счетоводна
експертиза.
Следва да се посочи, че договорът, на който ищецът е основал
вземанията си, е бил сключен при действието на Закона за потребителския
кредит, поради което при преценката за основателността на исковете съдът
следва да съобрази и съответствието на договора с императивните разпоредби
на този закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието
на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен. При извършената служебна проверка относно
действителността на сключения между страните договор и като взе предвид
наведените в тази насока правни доводи от процесуалния представител на
ответника, съдът констатира, че са спазени посочените императивни
предписания на ЗПК.
Съдът намира и, че в случая уведомлението за предсрочна изискуемост
е надлежно връчено на ответника при условията на разпоредбата на чл.47, ал.5
от ГПК. Съгласно т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, вземането на банката кредитор става изискуемо, ако същата е
6
упражнила правото си да обяви предсрочна изискуемост, т. е. кредиторът
трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита, като прояви активно поведение и доведе до знанието му това свое
волеизявление. В чл. 13, ал. 1 от процесния договор за кредит е уговорено, че
кореспонденцията между страните следва да се води на посочените в
заявлението за издаване на картата адреси за кореспонденция. В случая в
подаденото заявление кредитоискателят Д. е посочил адрес в гр. Бургас, бл.
10б, вх. 1, ет. 1. Видно от представена разписка за извършени действия по
връчване на книжа/призовки от ЧСИ Делян Николов, както и приложено
уведомление по чл.47 от ГПК, книжата са връчвани на посочения в
заявлението адрес на ответника. По тези съображения, съдът приема, че
ответникът е надлежно уведомен по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Следва да се съобрази и съдебната практика в случаи, аналогични на
настоящия, съгласно която в случаите, в които в договор между страните е
посочен адрес за кореспонденция, който съвпада с настоящия или постоянен
адрес на страната, при поето задължение от същата страна да уведоми
писмено насрещната страна за промяна в адреса, връчването на посочения
адрес по реда на чл. 47 ГПК на нотариална покана следва да се счита редовно,
като за лицето, изпращащо поканата не съществува задължение за посочване
на друг адрес, както и за нотариуса не съществува задължение да издирва друг
адрес /освен настоящ или постоянен/ по месторабота или местослужене или
осъществяване на търговска дейност /Така Решение № 71 от 28.04.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 2681/2021 г., IV г. о., ГК/. Този извод следва да се прилага и в
случаите, когато връчването на поканата /уведомлението по чл.60, ал.2 от ЗКИ
е извършено от ЧСИ. Видно е, че страните са уговорили връчването да се
осъществи на адреса, посочен в заявлението/искането/ за отпускане на кредит,
като за промяна, длъжникът следва да уведоми кредитодателя, съобразно
предвиденото в чл.13, ал. 1 от договора.
Съдът като съобрази уговорките, постигнати между страните с
процесния договор за кредит намира, че клаузите, уговорени в чл.5, ал. 3 и чл.
4, ал. 3 от договора са нищожни, доколкото същите представляват проява на
анатоцизъм, който съгласно чл.10, ал. 3 от ЗЗД е допустим само при уговорки
между търговци. Уговорката в договор за кредит за прибавяне към размера на
редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се
начислява възнаградителна лихва, представлява именно анатоцизъм /Така
Решение № 66/29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г. на ВКС, II т. о./.
Настоящият случай е именно такъв, тъй като в чл. 4, ал. 3 от договора е
предвидено, че банката изчислява дължимата лихва върху задълженията по
чл. 4 ал. 2 на ежедневна база, като натрупаната лихва за текущия отчетен
период се начислява и добавя като ново задължение по кредитния лимит на
7
Картата веднъж месечно, на датата на издаване на Месечното извлечение, с
изключение на лихвата, за която е приложено правилото по чл. 5, ал. 2 по -
долу. Ежедневната лихва се изчислява, като текущите непогасени задължения
се умножават с приложимия годишен лихвен процент, разделен на 360. Чл. 5,
ал. 3 от договора предвижда, че в случай, че Картодържателят не погаси
изцяло до Датата на издължаване пълния размер на всички текущи
задължения по Договора (погасяване на части), Картодържателят дължи на
Банката лихва върху пълния размер на всички задължения по Договора, която
се начислява считано от датите и при условията, посочени в чл. 4 по-горе
Така посочените уговорки в договора за кредит, по който страна е
физическо лице - потребител, водят до увеличаване на главницата чрез
прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни
лихви, поради което същите са нищожни на основание чл. 26, ал. 4, вр. чл. 10,
ал. 3 ЗЗД, доколкото противоречат на императивна норма на закона, която
забранява анатоцизма или олихвяването на изтекли лихви /В този смисъл е и
практиката на въззивната инстанция - Така Решение № 982 от 4.09.2023 г. на
ОС - Бургас по в. гр. д. № 1710/2022 г./.
Доколкото по делото липсват данни в каква част от претендираната
главница се съдържа и лихва, съдът намира, че ответникът дължи на ищеца
само усвоените суми, т. е. дължимата главница следва да се определи като
разлика между извършените от ответника операции с картата (тегления в брой
и плащания към търговци) на стойност от 4086,44 лв. и направените от него
погашения по картата в размер на 1030,39 лв., тоест дължимата сума е 3056,05
лв., към която следва да се прибавят и дължимите, съобразно договора, такси
в общ размер на 784,97 лв. или общо дължими суми в размер на 3841,02 лв.,
като за разликата до пълния размер на главницата искът следва да бъде
отхвърлен.
Съдът намира, че искът за договорна лихва в размер на 625,01 лв. е
неоснователен, доколкото същата е начислена на основание клаузите на 4 и 5
от договора, които както беше посочено по-горе, са нищожни поради
противоречие със закона, съгласно чл. 26, ал. 4, вр. чл. 10, ал. 3 ЗЗД, по
изложените по-горе съображения.
Съдът намира, че с оглед настъпване на падежа на задължението на
ответника с връчване на уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, то се явява и основателен и доказан по размер и искът за мораторна
лихва за периода от 02.12.2022 г. до 05.12.2023 г., в размер на 473,72 лв., като
за разликата до пълни претендиран размер от 981,22 лв. искът следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени
8
направените от него разноски, съразмерно на уважената част от исковете,
които са в общ размер от 1549,49 лв. за исковото производство, от които 113,42
лв. за държавна такса, 341,51 лв. за депозит за особен представител, 303,57 лв.
за възнаграждение за вещо лице и 790,98 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено на осн. чл. 422 от ГПК, че Я. Я. Д. с ЕГН
**********, с адрес гр. Б., дължи на „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“,
ул. „Околовръстен път“ № 260, сумата от 3 841,02 лв. - главница по Договор
за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № *** от 28.06.2021г.,
дължима за периода от 02.12.2022 г. до 05.12.2023 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 14.12.2023г., до пълното
погасяване на задължението, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 7586/2023г. по описа на Районен съд
Бургас, като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за разликата до
пълния претендиран размер от 4079,09 лв.
ПРИЕМА за установено на осн. чл. 422 от ГПК, че Я. Я. Д. с ЕГН
**********, с адрес гр. Б., не дължи на „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“,
ул. „Околовръстен път“ № 260, сумата от 625.01 лв. - възнаградителна лихва
за периода от 02.12.2022 г. до 26.09.2023 г., за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 7586/2023г. по описа на
Районен съд Бургас.
ПРИЕМА за установено на осн. чл. 422 от ГПК, че Я. Я. Д. с ЕГН
**********, с адрес гр. Б., дължи на „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“,
ул. „Околовръстен път“ № 260, сумата от 473,72 лв. - мораторна лихва за
периода от 02.12.2022 г. до 05.12.2023г., за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 7586/2023г. по описа на Районен съд
Бургас, като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за разликата до
пълния претендиран размер от 981,22 лв.
ОСЪЖДА Я. Я. Д. с ЕГН **********, с адрес гр. Б., ет. 1, ДА
ЗАПЛАТИ на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер 1549,49 лв. за исковото
производство, от които 113,42 лв. за държавна такса, 341,51 лв. за депозит за
особен представител, 303,57 лв. за възнаграждение за вещо лице и 790,98 лв.
9
за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
10