Определение по дело №1673/2023 на Административен съд - Варна

Производството е образувано е по жалба от Г.Б.Б., ЕГН **********, с адрес ***, против Заповед № 0301—РД01-0284/11.07.2023 г. издадена от Христина Димитрова – директор на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна.

С жалбата е направено искане за освобождаване от заплащане на държавна такса и предоставяне на правна помощ.

С разпореждане № 7578/28.07.2023 г. съдът е дал възможност на оспорващия, в 7-дневен срок от получаване на разпореждане да отстрани нередовността на жалбата.

Изрично е указано, че при не отстраняване на нередовността в посочения срок, жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство - прекратено.

С молба 11699/09.08.2023 г. оспорващия е конкретизирал, че оспорва Заповед № 0301—РД01-0284/11.07.2023 г. издадена от Х.Д. – директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, както и е приложена декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, служебна бележка от агенци1я по заетостта, удостоверение от Агенция за социално подпомагане и медицинска експертиза.

С Разпореждане № 7994/21.08.2023 г. по отношение на Г.Б.Б., съдът е изискана доказателства за:

- получавани социални помощи от Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна за 2023 г.;

- получавани обезщетения или парични помощи от ТП на НОИ Варна за 2023 г.;

- регистрирани трудови договори от ТД на НАП Варна;

- регистрирани на негови име превозни средства от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна;

- притежавана собственост или други ограничени вещни права върху недвижими имоти на територията на Република България от Агенцията по вписванията.

След като се запозна с постъпилите писмени доказателства и в частност представената от Агенцията по вписванията към Министерство на правосъдието справка, съдът установи, че Г.Б.Б. притежава собственост по отношение на множество недвижими имоти на територията на Република България – подробно описани в представената по делото справка, сред които: поземлен имот с площ от 1097 кв.м., поземлен имот с площ 759 кв.м., парцел с площ 845 кв.м., сграда, 1/8 ид. част от имот с площ 3001 кв.м. находящи се в с. , обл.,  ид. част от апартамент 72 кв.м., находящ се на адрес гр, самостоятелен обект в сграда 19,410 кв.м. – гараж, находящ се на адрес грСпоред съдът притежаваните от оспорващия недвижими имоти могат да са източник на доходи, които могат да му позволят да заплати сумата в размер на 10 (десет) лева, представляваща държавна такса за образуване на настоящото производство.

Безплатна правна помощ за процесуално представителство по чл. 21, т.3 ЗПП, се предоставя в два случая. Първо, когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита и второ, по преценка на съда. По преценка на съда безплатната правна помощ за процесуално представителство се предоставя, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи, съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. В случая, с оглед характера на производството, не е налице първата хипотеза на задължителна адвокатска защита. Преценката по чл. 23, ал. 3 ЗПП, за липсата на парични средства, съдът прави като съобрази представените от страната доказателства, установяващи доходите на лицето, имущественото му състояние, семейното и здравословно положение, възрастта, трудовата заетост и други. От приложения по делото справки и информация е видно, че Г.Б.Б. притежава собственост по отношение на множество недвижими имоти на територията на Република България, които могат да са източник на доходи, респ. може да бъде източник на заплащане на правна помощ. При тези данни, съдът счита, че не са налице условията на чл. 23, ал. 3 ЗПП, а именно липсата на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, поради което и искането за предоставяне на правна помощ е неоснователно.

Съдът счита, че жалбата е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 150, ал. 1, т. 6 и чл. 151, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), тъй не е указание в какво се състои незаконосъобразността на акта и в какво се състои искането, както и не е приложено доказателство за платена държавна такса.

Следва да се повторно да се укаже на оспорващия възможността за отстраняване на констатираната от съда нередовност на жалбата.

Предвид изложеното и на основание чл. 158, ал. 1 АПК, Административен съд – Варна, XIV състав

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.Б.Б. да бъде освободен от задължение за заплащане на държавна такса в размер на 10,00 (десет) лева в производството по адм. дело № 1673/2023 г. по описа на Административен съд – Варна.

ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г.Б.Б. предоставяне на правна помощ по чл. 95, ал. 1 ГПК в производството по адм. дело № 1673/2023 г. по описа на Административен съд – Варна.

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ жалба от Г.Б.Б., ЕГН **********, с адрес ***, против Заповед № 0301—РД01-0284/11.07.2023 г. издадена от Христина Димитрова – директор на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на оспорващия, в 7-дневен срок от получаване на настоящото определение да отстрани нередовността на жалбата, като представи в посочения срок в Административен съд – Варна:

1. писмено уточнение на жалбата, указание в какво се състои незаконосъобразността на оспорения акт, както и в какво се състои искането;
2. документ за плащане по сметка на Административен съд – Варна на дължимата държавна такса в размер на 10 (десет) лв.

УКАЗВА на оспорващия, че при не отстраняване на нередовността в посочения срок, жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство - прекратено.

Определението в частта, с която е оставено без уважение искането за освобождаване от задължение за заплащане на държавна такса и предоставянето на правна помощ по чл. 95, ал. 1 ГПК в производството по адм. дело № 1673/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 7 – дневен срок от получаване на препис от него.

В останалата част определението не подлежи на обжалване.

	Съдия: