№ 327
гр. Плевен , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря МАРИЯНА Н. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20214430201084 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 35-0001052/02.12.2020г. на
* на РД“АА“-Плевен, с което на „**“ ЕООД - гр. Плевен, представлявано от
* ИВ. ЕР. ЦВ. на осн. чл. 96г, ал.1, предл.2-ро от ЗАвтП е наложена
имуществена санкция в размер на 3000,00 (три хиляди) лева за това, че на
15.09.2020г. около 14:25 часа в гр. Плевен, РД „АА“ при извършена
комплексна проверка на фирма „**“ЕООД, притежаваща лиценз на
Общността №** за извършване на международен превоз на пътници е
констатирано, че превозвачът е осъществил превоз на пътници по редовна
автобусна линия от ** с автобус * с рег. № ** от категорията М3 с водач **
И. с ЕГН **, който не отговаря на изискванията за психологическа годност на
водача- нарушение по чл. 7а, ал.2, пр. 3-то от ЗАвтП.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е
подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на
чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно.
1
В съдебно жалбоподателят се представлява от пълномощника си – адв.
П. П. от ПлАК, който взема становище, че обжалваното наказателно
постановление е издадено в противоречие, както с материалния, така и с
процесуалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени като
незаконосъобразно Наказателно постановление № 35-0001052/02.12.2020г. на
* на РД“АА“-Плевен.
За ответната страна процесуален представител не се явява.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 15.09.2020 г. около 14:25 часа в офиса на фирма ** ЕООД-Плевен,
** била извършена комплексна проверка на фирма ** ЕООД, ЕИК **,
притежаваща лиценз на Общността за международен превоз на товари № **,
при която длъжностните лица Д. П. ИВ. и ИВ. ЦВ. М. констатирали, че
жалбоподателят „**“ ЕООД, ЕИК ** е осъществил превоз на пътници по
редовна автобусна линия от ** с автобус * с рег. № ** от категорията М3 с
водач ** И. с ЕГН **, който не отговаря на изискванията за психологическа
годност на водача. След направена справка в електронния регистър на ИА
„АА“-гр. София установили, че посочения водач не притежава Удостоверение
за психологическа годност на водача, валидно към момента на извършване на
превоза на 01.08.2020 година съгласно пътен лист ** година.
Горните констатации проверяващите изложили в съставения Акт за
установяване на административно нарушение бланков № 278350/15.09.2020
година. Описаната в същия фактическа обстановка е възпроизведена по
сходен начин в обжалваното НП № 35-0001052/02.12.2020г. на * на РД
“Автомобилна администрация” - гр.Плевен, с което на жалбоподателя за
нарушение на нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр.3 от ЗАП и на основание чл. 96 г
ал.1 пр.2 от ЗАП е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лева.
Описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства – свидетелските показания на Д. П. ИВ. и
ИВ. ЦВ. М. които съдът кредитира, тъй като същите са непротиворечиви,
обективни и липсва индиция за тяхната заинтересованост. Двамата
възпроизвеждат свои преки и непосредствени впечатления относно
релевантните по делото факти, които изцяло съответстват на изложените
такива в АУАН и в НП, поради което не е необходимо да бъдат подробно
обсъждани. В тази насока са и приобщените по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства, а именно: Акт за установяване на административно
нарушение бланков № 278350/15.09.2020 г. и НП № 35-0001052/02.12.2020г.
на * на РД “Автомобилна администрация” - гр.Плевен.
2
Дори да се приеме, че жалбоподателят е автор на нарушението за което
е санкциониран с обжалваното наказателно постановление, то последното е
незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуални
правила в хода на административно-наказателното производство пред
наказващия орган. Съобразно разпоредбата на чл. 7а, ал.2 от ЗАП
лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари
само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност, определени с наредбата по чл. 7, ал. 3.
Горепосочената разпоредба е посочена като състав на административното
нарушение в издаденото НП . В съставения АУАН обаче, посочената правна
квалификация е тази на разпоредбата на чл. 7а, ал.1 от ЗАП, съгласно която
„Лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и
товари на територията на Република България само с моторни превозни
средства, за които има издадени удостоверения за обществен превоз на
пътници или товари, или заверено копие на лиценз на Общността”. Въпреки,
че обстоятелственети части на АУАН и на издаденото въз основа на него НП
са близки по съдържание, всяка от тях е подведена под различна правна
квалификация което на практика лишава жалбоподателя от възможността да
узнае за какво административно нарушение е санкциониран и да организира
защитата си. А разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН в редакцията и към
датата на нарушението дава право на жалбоподателя освен възраженията при
съставяне на акта в тридневен срок от подписването му да направи и писмени
възражения по него. От тази процесуална възможност в конкретния случай
жалбоподателят е бил лишен, което е процесуално недопустимо.
Отделно от това от процесуалноправна страна според съда е неправилно
посочено, както в обстоятелствената част на АУАН, така и в тази на НП, че
„водачът не отговаря на изискванията за психологическа годност”. Тук става
въпрос за наличие на специални знания с които нито проверяващите, нито
АНО разполага като медицински познания. Вероятно се има предвид че
самото удостоверение според проверяващите и АНО не отговаря на
съответните изисквания, а не водачът, но съдът не е законосъобразно да
изпада в хипотези като тълкува волята на актосъставителя, съответно на АНО.
На следващо място като е санкционирал жалбоподателя, който като
лицензиран превозвач е осъществил превоз на пътници с водач, който не
отговаря на определени изисквания, на практика АНО е наказал същия за
допустителство. По аргумент от нормата на чл.24, ал.1 от ЗАНН
административно - наказателната отговорност е лична и е налице само при
виновно извършено деяние, което е обявено от закона за административно
нарушение. Това е основен принцип в административно - наказателното
право. Изключение от него е уредено с разпоредбата на чл.24, ал.2 от ЗАНН,
съгласно който за административни нарушения, извършени при
осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации,
3
отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и
ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени. За да
се приложи обаче институтът на допустителството следва чрез изрична
разпоредба в специалния закон да е предвидена такава хипотеза. В случая
това не е така. Нито материалноправната норма, нито санкционната
разпоредба, приложени от наказващия орган, предвиждат изключение от
основния принцип. В тази връзка и юридическото лице - жалбоподател, не е
санкционирано на основание специална норма, предвиждаща отговорност за
това, че е допуснало осъществяване на превоз без да са спазени определени
изисквания.
Поради визираните съществени според съда нарушения на
процесуалните правила НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно
без да се разглежда спора по същество.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 35-0001052/02.12.2020г. на * на РД“АА“-Плевен, с което на
„**“ ЕООД - гр. Плевен, представлявано от * ИВ. ЕР. ЦВ. на осн. чл. 96г,
ал.1, предл.2-ро от ЗАвтП е наложена имуществена санкция в размер на
3000,00 (три хиляди) лева за това, че на 15.09.2020г. около 14:25 часа в гр.
Плевен нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр.3 от ЗАвтП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски
регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4